Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 30   София, 04.02.2010 година   В  ИМЕТО  НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година,в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска                                                              ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова                                                                            Здравка Първанова при участието на секретаря Теодора Иванова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 3120 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. Т. и Г. К. Я. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 07.03.2008г. по гр.д. №697/2007г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените искове за признаване по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ правото на възстановяване на собствеността на наследниците на К. И. О. /бивш жител на с. О.,починал на 22.12.1962г./ и Г. И. О. /бивш жител на с. О.,починал на 14.01.1959г./ върху гори ,находящи се в ревир “О”,землището на с. О.,община Чепеларе,а именно гора в м.”С” с площ от 9.0 дка;гора в м.”С” с площ от 6.0 дка;гора в м.”С” с площ от 1.0 дка;гола в м.”М” с площ от 2.75 дка и гора в м.”М” с площ от 3.0 дка, а на наследниците на Г. И. О. /Янков” в ревир “О” на гора в м.”М” с площ от 2.0 дка и гора в м.”М” с площ от 2.75 дка. С определение №47/24.10.2008г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпросите относно кръга от лица,в полза на които може да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗВСГЗГФ,както и за доказателствените средства,посредством които може да се установи принадлежността на правото на собственост върху гори преди одържавяването им по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ и за разпределението на доказателствената тежест при наличие на оспорване на извършените в списъка на членовете-горовладелци и списъка на съпритежатели на ревира записвания в хипотеза,при който записванията са извършвани общо за група лица. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че записванията на г. общо на двамата братя И/Иванови О. /,не е в достатъчна степен индивидуализирано,въпреки че е установено,че в регистрите на населението няма данни за съществуването на други лица,които да ес идентифицират по този начин. Поддържат също така,че неправилно записванията на двамата братя поотделно в списъците на кооператорите в ревир “О” е прието,че не установява основателността на претенцията за имотите,притежавани от тях в съсобственост като придобити по наследство от техния баща И,починал през 1917г. Ответниците по касационна жалба О. с. “Земеделие”-гр. Чепеларе,Д. г. с.-Хвойна и Р. д. по горите-гр. Смолян не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ А. Д. Т. и Г. К. Я. са предявили иск за признаване право на възстановяване върху имоти,включени в горския фонд като наследници на К. И. О. и Г. И. О. ,които имоти двамата наследодатели са притежавали общо и за признаване право на възстановяване на наследниците на Г. И. О. върху имоти, включени в горския фонд,които наследодателят е притежавал в индивидуална собственост. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че в представените като доказателства Дневник за идеалните имуществени дялове на ГПК”О” собствениците не са достатъчно индивидуализирани,тъй като са посочени като братя И, братя И,т.е. не е установено по категоричен начин наследодателите да са притежавали в съсобственост посочените в това доказателство имоти. Прието е също така,че в Списъка на членовете-горовладелци на кооперация “О” и в Списъка на съпритежателите на ревир “О” наследодателите Г. И. О. /Янков/ и К. И. О. са записани поотделно,а не като съсобственици, което опровергава твърдението за съпритежание на описаните в исковата молба гори. Въпросите,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касаят доказателствените средства,посредством които може да се установи принадлежността на правото на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ с оглед естеството на извършените в тях записвания и индивидуализацията на лицата,на чието име са извършени тези записвания,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика . В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение от 27.11.2007г. по гр.д. №135/2007г. на Районен съд-Чепеларе,влязло в сила на 18.12.2007г., е прието,че е достатъчно наследодателите да са посочени в списъка на членовете-горовладелци на кооперация “О”,за да се приеме,че са налице предпоставките за възстановяване на собствеността за посочените в този списък дялове,дори записванията в Дневника за имуществените дялове на ГПК”О” да са извършени без достатъчна индивидуализация на собствениците/братя Б. ,н-ци Х. Б. /. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Смолянския окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решението на Районен съд-Чепеларе,постановено на 27.11.2007г. по гр.д. №135/2007г. като съображенията за това са следните: Дневниците за имуществени дялове на горовладелските кооперации сочат на обема от права,които едно лице или група лица притежават от имуществото на кооперацията,вкл. чрез посочване на вида и площта на имотите,обуславящи размера на притежавания дял. Същите имат идентично доказателствено значение с удостоверенията за дялово участие и в този смисъл представляват годни доказателства за установяване принадлежността на правото на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ. Обстоятелството,че в дневника за имуществени дялове записванията са извършвани общо за група лица чрез посочване общо на притежавания от тези лица дял не може да се приеме за записване без надлежна индивидуализация,ако посредством други доказателства тези лица са индивидуализирани по нетърпящ съмнение начин. Не съществува пречка по реда на ЗВСГЗГФ да бъде признато право на възстановяване на собствеността и за имоти,по отношение на които записванията са извършвани общо за група лица,особено при твърдение за притежаване в съсобственост на имот,придобит от тези лица по наследство. Извършените общо на името на няколко лица записвания в хипотеза,при която се поддържа,че тези лица са наследници на общ наследодател следва да се приеме,че касаят общо наследственото имущество и удостоверяват принадлежността на съответния имот към тази неподелена съвкупност,а по този начин удостоверяват и принадлежността на съответната идеална част към патримониума на всеки един от сънаследниците. Доказателственото значение на посочените в чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства не се променя при извършени записвания общо за група лица в качеството им на наследници на общ наследодател,след като не е установено да е било извършено разпореждане с имуществото,поделяне на същото или отказ от наследство, които да предхождат извършеното записване. Общото записване следва да се тълкува като извършено по причина липсата на извършена между сънаследниците по предвидения в закона ред делба. Подобни записвания в дневниците за имуществени дялове и едновременното записване на всеки един от наследниците като самостоятелен горовладелец в Списъка на членовете-горовладелци само по себе си не обуславя неоснователността на претенцията за възстановяване на собствеността,заявена общо от наследниците освен ако не се установи идентичност на имуществата,записани общо на наследниците на общия наследодател с имуществата,посочени като индивидуална собственост на всеки един от тях както и осъществяването на юридически факт,имащ за последица ликвидиране на съсобствеността. В подобни хипотези следва да бъде проведено разграничение между притежаваните общо имущества и имуществата, притежавани в индивидуална собственост посредством съпоставяне на данните за притежаваните права,съдържащи се в представените по делото доказателства вкл. чрез изслушване на експертиза досежно идентичността на имотите,записани общо и имотите,записани като притежавани в индивидуална собственост. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: За да се приеме,че предявената по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна,по делото следва да бъде установено,че към момента на одържавяването по реда на посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ актове правото на собственост върху заявените за възстановяване имоти е принадлежало на лицата,в полза на които се претендира признаване правото на възстановяване или на техни наследодатели,като принадлежността на правото на собственост се доказва чрез изброените в разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства,както и че имотите не са заявени за възстановяване по реда на чл.13,ал.1 ЗВСГЗГФ. В случая по делото е представен Дневник за идеалните имуществени дялове на ГПК ”О” от 1941-42г.,в който общо братя И,братя И. О. са вписани като собственици на идеални части от ревир “О”,като са посочени и конкретни гори,даващи основание за извършеното записване. В същия документ са извършени записвания и за притежавани само от единия от наследниците на И. О. гори,а именно за Г. И. О. Имотите са записани общо и в индивидуална собственост в един и същи документ,поради което не може да се приеме,че записванията касаят едни и същи имущества. В списъка на горопритежателите обаче и двамата наследници на И. О. /Костадин И. О. и Г. И. О. / са включени с отбелязани в този списък имоти на всеки един от тях,като липсва посочване на притежавани в общ дял имоти. За да се приеме в подобна хипотеза,че са налице предпоставките за възстановяване на собствеността общо на наследниците на двамата братя,респ. че правата могат да бъдат заявени за възстановяване само поотделно за притежаваните от всеки един от тях имоти в индивидуална собственост,следва да бъде извършена преценка дали записаните в списъка на горопритежателите имоти са идентични с посочените в Дневника за имуществените дялове, и дали това сочи на извършена между К делба на имуществото,придобито по наследство от общия наследодател И или записванията касаят различни имущества,което пък би обусловило извода,че част от имуществата са останали неподелени помежду им и по отношение на тези имущества правото на собственост следва да бъде възстановено общо. Съпоставянето следва да се извърши с оглед вида и местонахождението на имотите,вкл. посредством изслушване на експертиза за наличието на идентичност между имотите,записани общо и имотите,записани като притежавани в индивидуална собственост съответно от К. О. и Г. О. При липса на идентичност за всички или за част от имотите следва да се приеме,че съсобствеността върху придобитите по наследство след смъртта на И. О. имоти не е ликвидирана,същите са притежавани общо от К. О. и Г. О. към момента на одържавяването и съответно,че правото на възстановяване следва да бъде признато общо на техните наследници. Ако обаче се установи,че имотите,записани общо на братя И/Иванови О. / са идентични с имотите, записани в списъка на горопритежателите поотделно на името на К. О. и Г. О. ,следва да се извърши преценка дали тези имоти са били заявени за възстановяване по реда на чл.13,ал.1 ЗВСГЗФ,както и дали се е осъществил юридически факт,който да има за правна последица ликвидиране на съсобствеността или въпреки извършеното записване на имоти на името на всеки един от наследниците на И. О. същите са продължили да притежават имотите в съсобственост. Следва да се има предвид също така,че за незаявените имоти не съществува пречка да се признае правото на възстановяване само на наследниците на онзи пряк наследодател,когото извършените в списъка записвания сочат като собственик на конкретните имоти. И доколкото крайният извод за основателността на заявената претенция и за наличието на предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността общо на наследниците на К. О. и Г. О. ,респ. поотделно на наследниците на всеки един от тях е обусловен от констатациите за идентичност на извършените в Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК”О”,Списъка на съпритежателите на ревир “О” и Списъка на горовладелците за периода 1945-1946г. записвания,каквито въззивният съд не е извършил при постановяване на обжалваното решение,настоящият състав приема,че постановеното от Смолянския окръжен съд решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав за изясняване на въпроса дали записаните общо на братя И/Иванови О. / имоти са идентични с имотите,записани поотделно на К. О. и Г. О. посредством анализ на всички доказателства в съвкупност,съпоставяне на записванията на имотите с оглед тяхното местонахождение и площ,вкл. чрез изслушване на експертиза. При новото разглеждане следва да се извърши преценка и за правните последици на извършените в Списъка на съпритежателите и в Списъка на горовладелците записвания – доколко същите сочат и установяват поделянето на имотите,останали в наследство след смъртта на общия наследодател И. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 07.03.2008г. по гр.д. № 697/2007г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Смолянския окръжен съд. Председател:   Членове: