6 Р Е Ш Е Н И Е № 324/10 СОФИЯ, 13.07.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 13 април 2010година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 378/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Б. В. Б. и Б. Д. Б. против решението на Софийски градски съд, постановено на 23.07.2008 г. по гр.д. № 1375/06 г. С него е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 08.02.2006 г. по гр.д. № 60/04 г., с което е признато за установено по отношение на Е. Д. Н., че жалбоподателите не са собственици на апартамент № 24, находящ се в [населено място],[жк], бивш “В. И.”, на шестия етаж от жилищната сграда на [жилищен адрес] състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 60.81 кв.м, ведно с принадлежащото му избено помещение № 29 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. В касационната жалба са развити подробно доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд се е задоволил само да посочи събраните по делото доказателства, без да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните. Не е обсъдил противоречията в заключенията на вещите лице от назначените по делото съдебно- графически експертизи и не е изложил конкретни съображения съответно защо кредитира едно и отхвърля друго. Ответницата по касация Е. Н. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че жалбоподателите в настоящото производство не са придобили правото на собственост върху процесния апартамент, защото праводателят им по говора за продажба, оформен с нотариален акт № 145, т.І, дело № 140 от 29.12.2001 г. на нотариус Сн. Д.- Н. Д. Н., не е бил собственик на същия. Установено е по делото от фактическа страна, че с нотариален акт № 15, т.ХV, дело № 2363/89 г. Х. С. Н. и съпругът й Д. А. Н. дарили на дъщеря си Е. Д. Н. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в [населено място],[жк]/ сега “Света Т.”/, [жилищен адрес] ведно с принадлежащото му избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Същият имот е бил предмет на договор за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № 140, т.LХХVІІ, дело № 14931 от 23.06.1997 г., по силата на който Е. Д. Н. го продава на Ц. Л. Д. за сумата 460 000 лв. , като съгласно т.2 от същия се задължила да предаде на купувача владението върху имота в срок до 31.12.1997 г. От своя страна Ц. Л. Д. и съпругата му Т. Г. Я. - Д. продали имота с нотариален акт № 028, т.І, дело № 033 от 30.01.2001 г. на нотариус Цв. С. на Н. Д. Н., като поели задължение да му предадат владението върху имота в срок най- късно до 30.03.2001 г. С нотариален акт № 145, т.І, дело № 140 от 29.12.2001 г. Н. Н., действуващ чрез пълномощника си В. С. Ц., продал имота на Б. В. Б., като в акта е посочено, че владението се предава на същата дата. За установяване автентичността на подписа за продавач в нотариален акт № 140/97 г. във връзка със заявеното от ищцата Е. Д. Н. оспорване, по делото са били изслушани еднолична съдебно- графическа експертиза, която е дала основно и допълнително заключение, и две тройни съдебно- графически експертизи, всяка от които подписана с особено мнение от едно от включените в състава на експертизата вещи лица. При изследване на представените сравнителни образци от подписа на ищцата и оспорения подпис върху нотариалния акт, всички вещи лица са достигнали до извод, че съществува широка вариантност по отношение на формата, съдържанието на транскрипцията и разположението на отделните елементни на подписите – образци, но въпреки това те дават възможност за сравнително изследване и характеризират писмено - двигателните навици на едно и също лице. При сравняването им с изследвания подпис върху нотариалния акт, вещото лице Св. Ч., изготвило основна и допълнителна еднолична съдебно - почеркова експертиза, е установило различия по отношение на транскрипция, конфигурация, структура, степен на обработеност, темп и координация, разтегнатост и свързаност, както и по отношение на частните им признаци: графична форма, начин на свързване и взаиморазположение на отделните елементи, месторазположение на движенията с разтегнатост по вертикал и хоризонтал при изпълнение на буквените елементи, посоката и формата на безбуквената средна част и др., от което е заключило, че подписът не е положен от Е. Н.. Същото вещо лице е включено в състава на тройната съдебно - почеркова експертиза, заедно с в.л. Л. Г. и Г. Л., която е дала заключение в същия смисъл. Вещото лице Г. Л. е подписал заключението с особено мнение, което е мотивирал отделно. Същият счита, че е налице съвпадение по общите признаци: транскрипция, конфигурация, степен на сложност, степен на обработеност, темп и координация на движенията при изписване и свързване на елементите в подписа, както и по някои частни графични признаци по отношение на формата на движение при свързване на отделните елементи на буквите и на нечетаемите елементи на подписа, поради което е направило извод, че подписът е положен от ищцата. Заключението на тройната съдебно- графическа експертиза, назначена във въззивното производство, също е подписано с особено мнение от едно от включените в нея вещи лица. След извършения сравнителен анализ на образците от подписи и на изследвания подпис върху нотариалния акт, вещите лица Ив. Д. и Ст. И. са дали заключение, че подписът не е положен от Е. Н.. Вещото лице А. Б. е достигнало до обратен извод, а именно, че подписът е положен от ищцата, като е посочило, че не е установило такива различия по общите и по частните признаци, които да са съществени и които да не могат да се обяснят с проявената вариационност при полагане на подпис от лицето. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос, касаещ преценката на експертното заключение при наличието на противоречиви становища на вещите лица. Съгласно чл. 157, ал.1 ГПК/ отм./ вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. При разногласие между вещите лица съдът процедира по начина, указан в чл. 161 ГПК/ отм./ - ако не може да вземе становище по разногласието, той изисква от вещите лица да извършат допълнителни изследвания или назначава други вещи лица. Това зависи от сложността на въпроса, за изясняване на който е назначена експертизата. Във всички случаи обаче, съдът не е длъжен да възприеме едно или друго заключение, но когато го отхвърля, е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучните изходни позиции, като прецени всестранно и другите доказателства. Това принципно разрешение по приложението на чл. 157, ал.3 ГПК/ отм./ е изразено в мотивите на представеното с касационната жалба решение № 3152 от 26.12.1969 г. по гр.д. № 2365/69 г. на ІІ г.о. на ВС, както и в т.3 от на ППВС № 5 от 13.02.1980 г. и в своята практика ВКС трайно се придържа към него. Разногласието между вещите лица не може да се счита преодоляно само поради това, че броят на експертите, дали заключение в един смисъл е по- голям от броя на тези, изразили различно становище. Още по - малко съображенията за отхвърляне на становището на вещото лице могат да бъдат изведени от това, че заключението му подкрепя тезата на страната, която го е посочила. С оглед на изложеното основателен е касационният довод за допуснато процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение. Съдът не е съобразил, че подписът, чиято автентичност се оспорва, е нотариално заверен, т.е. по предвидения за това ред нотариусът е удостоверил, че лицето е положило подписа си пред него или е заявило, че подписът, ако вече е бил положен, е негов. В тази си част нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ, който съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 ГПК/ отм./ се ползува с обвързваща формална доказателствена сила до доказване неавтентичността на документа или неверността на нотариалното удостоверяване. При оспорване на подпис, който е нотариално заверен, тежестта на доказване лежи върху страната, която го оспорва. Затова в случая ищцата е тази, която при условията на пълно главно доказване е следвало да ангажира доказателства, въз основа на които да се направи еднозначен извод, че подписът на продавач по нотариалния акт не е положен от нея. Такова доказване не е проведено по делото. При разногласие между вещите лица от тройната съдебно- графическа експертиза, приета от първоинстанционния съд, въззивният съд е назначил нова тройна експертиза, на която е възложил извършването и на допълнителни изследвания, но участвуващите в нея вещи лица също не са стигнали до единен извод дали подписът е положен от ищцата или не. При това положение съдът е следвало да прецени различните мнения на вещите лица с оглед всички доказателства и обстоятелства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 157, ал.3 ГПК / отм./. В случая това не е сторено. Не са взети предвид обясненията на ищцата и нейното процесуално поведение. В съдебно заседание на 26.02.2004 г. същата е заявила, че е узнала за прехвърлителната сделка през 1999 г. по повод на това, че й е било отказано да плати данъците за имота и тогава се снабдила с копие от нотариалния акт от 1997 г. и се срещнала с купувача Ц. Д.. Искът за собственост е предявен на 10.11.2003 г., т.е. близо 4 години по- късно, като по делото няма данни през този период ищцата да е предприела правни действия да защити собствеността си - да предяви иск или да сезира компетентните органи за това, че подписът й върху нотариалния акт е подправен или че е била изнудвана да плати на купувача, за да придобие отново имота. На следващо място, не е взета предвид констатацията на вещите лица, че в сравнителния материал съществува широка вариантност на подписите на ищцата, като до 1997 г. се е подписвала ръкопечатно с букви и парафна част, а след това променя подписа си с ръкописно изписване на буквите и други части. По повод тази констатация, отразена в протокола от съдебното заседание, проведено на 14.11.2007 г., вещото лице С. И. М. е поискало пред съда да бъдат взети еспериментални образци от подписа на ищцата, но последната е изрично е отказала да предаде на съда листа с написания от нея текст и положени подписи. При наличието на две взаимно изключващи се мнения на вещите лица досежно авторството на подписа, тези обстоятелства разколебават извода, че подписът не е положен от ищцата. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства не доказват по несъмнен начин, че подписът за продават върху нотариален акт № 140/1997 г. не е положен от ищцата и неговата формална доказателствена сила не е оборена. Оттук и изводът, че сключения с него договор за продажба не е нищожен поради липса на съгласие и купувачът по него е придобил валидно правото на собственост върху процесния имот, поради което и последващите разпоредителни сделки са произвели присъщото си вещнопрехвърлително действие и легитимират последния приобретател Б. Б. като собственик към момента на предявяване на иска. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал.1 ГПК бъде постановено друго, с което предявеният от Е. Д. Н. против Б. В. Б. и Б. Д. Б. отрицателен установителен иск за собственост бъде отхвърлен като неоснователен. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решението на Софийски градски съд, постановено на 23.07.2008 г. по гр.д. № 1375/06 г. вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Д. Н. против Б. В. Б. и Б. Д. Б. иск за установяване, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот: апартамент № 24, находящ се в [населено място],[жк], бивш “В. И.”, [жилищен адрес] състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 60.81 кв.м, ведно с принадлежащото му избено помещение № 29 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :