Р Е Ш Е Н И Е № 271 София, 10 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 795/2012 година, Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А. С. Р. срещу въззивна присъда № 5 от 09.02.2012г. по внохд № 12/2012г. по описа на Русенския окръжен съд. В жалбата се визират отменителни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Поддържа се,че новата присъда е незаконосъобразна,деянието е несъставомерно,постановена е при съществени нарушения на процесуалните правила,а наказанието е явно несправедливо.Иска се отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.Алтернативно-изменяване на присъдата и прилагане разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата единствено касателно приложението на чл.66,ал.1 НК. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Русенският окръжен съд е ОТМЕНИЛ присъда № 251/25.11.2011г. постановена по нохд № 199/11г. по описа на Районен съд-Русе,в частта,с която подсъдимият А. С. Р. е признат за невинен и оправдан за извършено престъпление по чл.270,ал.1 НК и вместо това ПОСТАНОВИЛ НОВА,както следва: ПРИЗНАЛ подсъдимия А. С. Р. за ВИНОВЕН в това,че на 18.07.2010г. в гр.Русе противозаконно пречил на орган на власт-полицейски служител П. Г. П.-младши разузнавач в Група”ОИД” при ГПУ-гр.Русе,да изпълнява задълженията си,поради което и на основание чл.270,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ИЗМЕНИЛ е горната присъда,в частта,с която подсд.А. С. Р. е признат за виновен в извършване на хулиганвство,като преквалифицирал деянието като такова по чл.325,ал.2,пр.3 вр.с ал.1 НК-извършено при наличието на признака”деяние,отличаващо се по своето съдържание с изключителна дързост” и УВЕЛИЧИЛ наложеното му наказание от шест месеца-на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОТМЕНИЛ е присъдата в частта,с която същият подсъдим е признат за невинен в това,че хулиганството е извършено при наличие на квалифициращото обстоятелство „изключителна дързост”. ОТМЕНИЛ е присъдата в частта,с която същият подсъдим е признат за виновен,че хулиганството е „съпроводено със съпротива срещу орган на властта”,като го признал за НЕВИНЕН и ОПРАВДАЛ само относно това квалифициращо обстоятелство. ОТМЕНИЛ е и приложението на чл.66,ал.1 НК. На основание чл.23,ал.1 НК НАЛОЖИЛ на подсъдимия А. С. Р. едно общо най-тежкото наказание от тези определени за всяко от трите извършени престъпления/по чл.270,ал.1 НК, по чл.325,ал.2 пр.3 вр.с ал.1 НК и по чл.131,ал.2 т.3 вр.с чл.130,ал.1 НК/- в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ,като постановил наказанието да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. ПОТВЪРДИЛ е присъда № 251/25.11.2011г. по нохд № 199/11г. на Районен съд-Русе в останалите й части. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Поддържа се,че деянието по чл.270,ал.1 НК е несъставомерно.Излагат се съображения в жалбата и в допълнителните бележки към нея.Основно се твърди,че св.П. ,като служител на Гранична полиция нямал правомощия за контрол на акцизни стоки или контрабанда-правомощия които са строго определени в чл.51,б от ЗМВР. Поддържа се ,че деянието по чл.270,ал.1 НК може да се осъществи само с активно действие, а мълчанието на подсъдимия на въпроса „Какво има в чантата”,не може да се изразява в отказ да изпълни искането,тъй като съставът на престъплението изисква активно действие,с което се препятства проверката. На следващо място се поддържа,че не е ясно по какъв начин действията на подсъдимия обективно биха затруднили извършването на проверка за наличие на акцизни стоки без бандерол,включваща в случая ревизия на склада под митнически контрол.Подсъдимият Ал.Р. не бил служител на фирма”Амфора.ЕООД”-София,стопанисваща акцизния склад,не е управител, не е материално отговорно лице и това е било добре известно на св.П.,респ. не е имал право да го проверява. Възражението на подсъдимия е обсъдено от въззивния съд,който на л.80 и сл. от мотивите е изложил пространни съображения защо неизпълнението на устното разпореждане на св.П. към подсъдимия да отвори носената в него чанта,съставлява действие ,а именно отказ да го изпълни.Съдът е дал отговор и на статута на св.П. по силата на чл.93,т.2 НК-орган на власт и правомощията произтичащи от чл.55 от ЗМВР.Съгласно посочената разпоредба, при осъществяване на възложена му задача,полицейският служител имал правото да издава разпореждания/писмени и устни/ до определено лице,когато това е необходимо за изпълнение на възложената му функция.Установено е по делото ,че св.П. е бил служител в Министерство на вътрешните работи –Регионална дирекция „Гранична полиция”-Русе/служебна бележка № 12247/19.07.2010г. на посочената дирекция/-приложена в т.1 л.19 от делото. На инкриминираната дата по устно разпореждане на св.Св.К.-началник група към оперативно издирвателна дейност в ГПУ-Русе, била сформирана Митническа група за съвместен контрол и наблюдение/МГКН/.Целта на мобилната група била документиране на злоупотреби по Закона за акциза и данъчнитне складове.Св.П. е бил включен в групата със задача-контрол за наличие на акцизни стоки без бандерол в района на пристанище-Русе.Той е следвало да извършва наблюдение и контрол в района прилежащ към процесния митнически склад.По делото е установено още,че по повод сигнал за възможна контрабанда на акцизни стоки,свързан с този склад е била издадена и нарочна писмена заповед,потвърждаваща устното разпореждане на св.К..От оперативен източник се получил сигнал,че се използва акцизния склад на пристанището не само за зареждане на кораби с акцизни стоки,но и за контрабанда.Капитаните на кораби заявявявали определени количества стока, а до корабите достигала една част от нея.Останалата –цигари и алкохол се изнасяла нерегламентирано и се реализирала в града. Съгласно Инструкция за взаимодействие между органите на МВР и МФ- чл.20,ал.1 т.3 е предвидена възможност за използване на МГКН в случаи на конкретен сигнал за възможни нарушения свързани с акцизни стоки и контрабанда,а в чл.1,ал.2 от същата инструкция изрично е предвидена възможността за формиране на съвместна група състояща се от гранични служители и от митнически служители с цел предотвратяване и разкриване на нарушение на митническото,валутното и акзицното законодателство и на граничния режим. При така очертаните правомощия и в съответствие с чл.55 от ЗМВР действието на св.П. да издава разпореждания/писмено или устно/ до даден гражданин,когато това е необходимо за изпълнение на възложената му функция, е правомерно.В този смисъл неизпълнението на отправеното към подс.Ал.Р. разпореждане да отвори и покаже съдържанието на носената от него чанта е противозаконно действие, с което пречи на св.П. в качеството му на орган на властта да изпълни задълженията си, и съдържа признаците на престъпление по чл.270,ал.1 изр.първо НК.Без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството,че при извършената проверка на склада на Д.Р. са били установени незначителни нарушения.Действията на св.П. са били възложени по сигнал за възможни нарушения,поради което е поискал да провери съдържанието на носената от Ал.Р. чанта на входа на митническия склад . Последващие действия на подсъдимия, съставляващи съставомерни деяния при условията на съвкупност,по същество обективират мотива на подсъдимия .Управител и материално отговорно лице на процесния склад е синът му Д.Р.,спрямо когото е имало обвинение за деяние по чл.325 НК,приключило с оправдателна присъда постановена от първоинстанционния съд. В резултат на действията на подс.Ал.Р.-предаване на носената от него чанта в която се виждали цигари и бутилки с алкохол на св.М.Запанова,респ.отказа му да заяви съдържанието в чантата,той е съзнавал,че създава пречка за полицейския служител да извърши възложената му проверка.На въпроса”Какво има в чантата”,подсъдимият предал същата на св.Запанова,изтръгнал служебната карта на св.П. и му нанесъл побой.Описаните действия безсъмнено целят осуетяване на възможността за извършване на възложената на св.П. полицейска проверка. По изложените съображения, като е отменил оправдателната присъда спрямо подс.Ал.Р. за деянието по чл.270,ал.1 НК и постановил осъдителна по това обвинение,въззивният съд не е допуснал нарушение на закона.В съответствие с установените по делото фактически положения,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,материалният закон е правилно приложен. При постановяване на осъдителната присъда, въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Делото е образувано по жалба на подс.Ал.Р. и протест на прокуратурата.Твърди се,че протестът на Районна прокуратура-Русе не отговарял на изискванията на чл.320,ал.1 НК.В него не било посочено кои са неизяснените обстоятелства и дали такива са налице,поради което неправилно е бил приет и разгледан от съда. Доводът е неоснователен.Освен бланковия протест подаден в законоустановения срок,след изготвяне на мотивите, прокурорът е представил допълнителни съображения към него,в които подробно е аргументирал поддържаните основания за неправилност,незаконосъобразност на съдебния акт и за явна несправедливост на наказанието.Не е налице процесуално нарушение,тъй като съгласно чл.320,ал.3 НПК, до даване ход на делото в съдебно заседание,страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите,посочени в жалбата и протеста. Доводът за нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК също е неоснователен. Прави се искане за приложение на института на условното осъждане.Като аргумент се изтъква,че съдът е нарушил чл.56 НК и неправилно е отменил постановеното от първоинстанционния съд изтърпяване на наказанието по реда на чл.66,ал.1 НК.Подсъдимият макар и осъждан , към момента на деянията е бил реабилитиран, респ.амнистиран.Съдът не отчел,че тези осъждания не са били за тежки престъпления,което сочи на невисока степен на лична обществена опасност на подсъдимото лице. За да отмени приложението на чл.66,ал.1 НК въззивният съд е изложил аргументирани съображения,които се споделят от настоящия касационен състав. На първо място,с въззивната присъда подс.Р. е признат за виновен и осъден и за деяние по чл.270 НК,което е обусловило нова оценка на обстоятелствата свързани с въпросите за наказанието.Налице са три отделни деяния,всяко от тях с висока степен на обществена опасност. На следващо място,съдът е съобразил данните за личната степен на обществена опасност на подсъдимия. От материалите по делото е видно /справка за съдимост-л.68-69 на дос.пр./,че подсъдимият е осъждан три пъти-през 1980г. за деяние по чл.346 ал.2 б.”а и „б” НК-амнистиран, през 1991г. за деяние по чл.148,ал.1 т.3 за което е бил реабилитиран и през 2003г. за деяние по чл.345 във вр.с чл.78а НК,за което му е наложено административно наказание. С оглед изложените обстоятелства,съдът е приел,че личната степен на обществена опасност на дееца и тази на деянията не дават основание за извод,че целите на наказанието биха се постигнали чрез условното осъждане.Предходните осъждания и наказания не са осъществили визираното в чл.36 НК поправително- възпиращо въздействие.Независимо,че Р. към момента на инкриминираните деяния по силата на закона е неосъждан и формално не съществуват процесуални пречки за прилагането на чл.66,ал.1 НК,обстоятелството,че той продължава да извършва престъпления, го характеризира като лице с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други извършители на такъв вид деяния.От друга страна,инкриминираните деяния са по начало с висока степен на обществена опасност,с тях се засягат различни обществени отношения защитени с предвидените от законадателя наказателни норми.В този смисъл,преценката на въззивния съд по реда на чл.301,ал.1 т.5 НПК за ефективно изтърпяване на наказанието е правилна и законосъобразна.Касационният състав също намира,че за изпълнение целите на наказанието е необходимо и обществено оправдано наказанието да се изтърпи реално. Като е изменил първоинстанционната присъда в частта по чл.23,ал.1 НК,определил общо наказание от две години лишаване от свобода и постановил ефективното му изтърпяване ,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост на наказанието по чл.348,ал.5 т.2 вр.с ал.1 т.3 НПК. По изложените съображения жалбата е неоснователна,а присъдата като правилна,законосъобразна и справедлива следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5 от 09.02.2012г. по внохд № 12/2012г.по описа на Русенския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: