5 Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр. София, 16 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести април през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……..….Аврора Караджова………и в присъствието на прокурора……….……Николай ЛЮБЕНОВ…..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 552 по описа за 2012 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. П. М. – защитник на подсъдимия С. С., срещу присъда по внохд № 561/11г. на Софийски апелативен съд, НО – 7 с-в, с която е отменена оправдателната присъда на Софийски окръжен съд по нохд № 10/11г. и подсъдимият С. С. е признат за виновен по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.”б”, изр.1, във вр с ал.1 б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК; наложено му е наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години и подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като се настоява за отмяна на въззивния съдебен акт и потвърждаване на първоинстанционната присъда. В допълнително изложение към жалбата се навеждат доводи, че въззивният съд е основал съдебния си акт изцяло върху заключението на назначените по делото експертизи, а е игнорирал свидетелските показания на Н., Д. и А.. Според защитата единствената вина за настъпването на произшествието е на св. Н., а подсъдимият не е нарушил правилата за движение. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. М. със същите аргументи. Повереникът на частните обвинители К. П., К. П. и Й. Б. – адв. С. дава становище, че подсъдимият е извършил неуспешно заобикаляне, с което е нарушил правилата за движение по пътищата и е допринесъл за настъпилото произшествие. Моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Частният обвинител Н. С., редовно призована, не се явява и не ангажира становище по жалбата. Не се явява и повереникът й адв. Г., също редовно призована. Представителят на ВКП пледира за оставянето без уважение на касационната жалба, като неоснователна. Счита, че въззивният съд е формирал изводите си при спазване на изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на доказателствата, а оплакването за игнориране на свидетелските показания е неоснователно. Намира, че подсъдимият е нарушил правилото на чл.16, ал.1 от ЗДП, като се е движил отчасти в насрещната лента за движение, което е в причинна връзка с вредоносния резултат. При установените факти според прокурора, материалният закон е приложен правилно, поради което искането за оправдаване на подсъдимия е неоснователно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 13 от 06.04.2011г., постановена по нохд № 10/11г., на Софийски окръжен съд, НО – 4 с-в, подсъдимият С. Й. С. бил признат за невиновен в това, че на 10.07.2009 г. около 14.50 ч., на път ІІ-82 в посока от курортен комплекс „Б.” към [населено място] при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил М. с ДК № СО 3937 МА, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне…” и при независимо съпричиняване от действията на В. В. Н. - водач на л.а.”Фиат У.” с д.к. [рег.номер на МПС] , по непредпазливост причинил смъртта на А. А. П. и три средни телесни повреди на Н. Т. С., поради което бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал.4 във вр. с ал.3, б.”б”, изр. 1, във вр. с ал.1 б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства. Срещу присъдата постъпил протест от прокурор при СОП с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт; настояване за отмяната му и постановяване на нова осъдителна присъда по повдигнатото обвинение. Първоинстанционната присъда била обжалвана също от частните обвинители К. П., К. П., Й. Б. и Н. С. с аналогични доводи за нарушение на закона и искане за осъждане на подсъдимия. С присъда № 35 от 19.12.2011г., постановена по внохд № 561/11г., Софийски апелативен съд, НО – 7 с-в, отменил присъдата; признал подсъдимия С. С. за виновен по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.”б”, изр.1, във вр. с ал.1 б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК; наложил му наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди аргументите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Не могат да бъдат възприети доводите в жалбата за допуснато от въззивната съдебна инстанция нарушение по смисъла на чл.14 ал.1 от НПК, свързано с игнориране на част от доказателствените източници. По въпроса относно мястото на удара между двете превозни средства и механизма на произшествието е била назначена автотехническа експертиза. Според експертното заключение, по ширина на пътното платно ударът е настъпил около разделителната линия, като причина за настъпване на произшествието е навлизането на всеки от двата автомобила частично в лентата за насрещно движение, при което е настъпил удар с предните им десни части. След удара е последвало протриване на дясната странична част на лекия автомобил в дясната странична част на кабината на товарния автомобил в областта на стъпенките на дясната стълбичка за качване в кабината. В резултат на това съприкосновение лекият автомобил е извършил транслационно движение назад и наляво и същевременно ротационно движение около вертикалната си ос в посока на часовниковата стрелка до спирането му на мястото, отразено в протокола за оглед на местопроизшествие. Товарният автомобил е продължил движението си напред, извършвайки транслационно движение напред и наляво и същевременно ротационно движение в посока, обратна на часовниковата стрелка и се озовал на място, фиксирано в огледния протокол. В устните разяснения пред въззивната инстанция, експертът инж. Погачев е потвърдил, че товарният автомобил се е намирал около мислената разделителна линия, но не изцяло в своята лента за движение, като след възприемането на лекия автомобил допълнително водачът на товарния автомобил е предприел действия по отклоняване на превозното средство вляво. Основателно на следващо място въззивната инстанция не е кредитирала показанията на св. Н., че инициалният удар е настъпил между предната част на лекия автомобил и задните десни гуми на товарния автомобил. При това според същата свидетелка в този момент товарният автомобил бил разположен диагонално, заемайки и двете пътни ленти. Тези твърдения са в противоречие на констатациите в протокола за оглед и заключението на автотехническата експертиза, които са констатирали повреди и по двата автомобила в предните десни части, където са се ударили. Неправдоподобно от техническа гледна точка е и твърдението на тази свидетелка за пряка видимост между двете превозни средства от порядъка на 300 м. Извършеният от експертите оглед на мястото на произшествието сочи, че мястото откъдето се открива видимост на лекия автомобил до мястото на произшествието е 48 м. По аналогични съображения съдът не е дал вяра на показанията на св. Л. Д., която също твърди, че товарният автомобил е заемал и двете ленти. Св. А. няма спомен за момента на удара, а е възприела установяването на камиона след произшествието. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите Н. и Д. поначало не са в подкрепа на оневиняването на подсъдимия, тъй като и двете са съобщили за навлизане на товарния автомобил диагонално в насрещното платно и заемане от него и на двете пътни ленти, в който момент според Н. настъпил удар в областта на задните десни гуми на камиона. В случая обаче апелативният съд е извършил задълбочена преценка на целия доказателствен материал, като е посочил доказателствата, които кредитира и съображения за това. Не могат на следващо място да бъдат възприети доводите в жалбата, че причината за произшествието е движението на водача на лекия автомобил св. Н. с несъобразена скорост, която е над критична за преодоляването на завоя в нейната посока на движение. Този въпрос също е бил предмет на изследване от автотехническата експертиза, която е установила по обективен път, че критичната скорост за преодоляване на завоя за лекия автомобил е 73 км/ч. Изчислената от експертите скорост на движение на лекия автомобил е около 70 км/ч. Причина за настъпването на произшествието е навлизането на всеки от двата автомобила с десните им части в платното за насрещно движение, като вещите лица са категорични, че ако двамата водачи са се движили в своите ленти, удар не би настъпил. В този смисъл изборът на скоростта от св. Н. е обстоятелство, което не е в причинна връзка с настъпилия резултат. С оглед всичко изложено касационната инстанция намира, че при събирането и оценката на доказателствения материал от въззивния съд не са били допуснати нарушения на установената процедура, поради което липсва порок при формирането на вътрешното съдийско убеждение относно фактите. При така установените фактически обстоятелства законът е бил приложен правилно. Макар в касационната жалба да е релевирано оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, конкретни съображения не развиват в допълнението към жалбата, а и в съдебното заседание пред касационния съд. Наказанието на подсъдимия С. е наложено в рамките на предвиденото за престъплението, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което липсват основания за допълнителното му смекчаване. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 35 от 19.12.2011г., постановена по внохд № 561/11г. на Софийски апелативен съд, НО–7 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: