6 Р Е Ш Е Н И Е №10 София,.10.09.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: В. А. МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Л.З. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 502/2010 г. Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 330 от 18.11.2009 г. по гр.д.№ 688/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което отменил отхвърлителното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 28.06.2006 г. по т.д.№ 590/2004 г. по иска с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ и при условията на чл.271, ал.1 ГПК осъдил [фирма] да заплати на К. В. Н. сумата 29 726 лв., представляваща паричната равностойност на дружествен дял от имуществото на дружество [фирма] на прекратилия участието си в него съдружник, както и обезщетение за забава в плащането й на основание чл.86 ЗЗД в размер на 400.11 лв., като отхвърлил исковете за разликата до пълния им размер – съответно до 700 000 лв. и до 952 лв. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното решение в осъдителната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. К. поддържа, че с изготвения от счетоводната експертиза баланс на дружеството и възприет от въззивния съд стойността на активите не е определена на база на реално осъществени сделки и операции, като формално са били приложени счетоводните принципи за двустранно счетоводно записване и изравняване стойностите на приходната и пасивната част на баланса. Ответникът по касация К. В. Н. не е изразил становище по ксационната жалба. С определение № 153 от 26.07.2011 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК по въпроса следва ли да включи преоценъчният резерв при определяне на дружествения дял на напусналия (изключения) съдружник и по т.3 от цитираната разпоредба за приложимата методика при изготвяне на счетоводния баланс, визиран в чл.125, ал.3 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Въззивното решение е второ поред, постановено след отмяна с решение на ВКС по т.д.№ 112/2008 г., ІІ т.о. на отхвърлителното решение на П.. В отменителното решение на ВКС е прието, че предложените от икономическата експертиза методи за изчисляване не отразяват в математически и счетоводен порядък сумата, която според чл.125, ал.3 ТЗ съставлява равностойността на дружествения дял на съдружник в О., напуснал дружеството. Изложено е, че в активите по счетоводния баланс следва да намерят отражение Д., другите нематериални и краткотрайни материални активи, а в пасива – задълженията на дружеството /т.е. без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/. Записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, както е сторено по делото, не участват според касационната инстанция при формиране на дружествения дял, поради което фактът на счетоводното отразяване на сумата на резерва от последващи оценки на активите и пасивите е ирелевантен за спора. С отменителното решение на касационният съд са дадени указания за назначаване при новото разглеждане на вещо лице, които да се изчисли стойността на активите на дружеството към релевантния по закон момент, а именно края на месеца, в който е прекратено участието на съдружника, както и задълженията му с настъпил към този момент падеж. С обжалваното решение съдът обсъдил основното и двете допълнителни заключения на съдебно-икономическата експертиза, изготвени по задача, съобразена с отменителните указания ВКС, като и в трите му варианта е заключено, че стойността на активите на ответното дружество превишава тази на пасивите с 89 000 лв., при което се формира дружествен дял за ищеца в размер на 29 726 лв. Основният спор се концентрирал върху въпроса как остатъчното задължение на търговското дружество по договора за банков кредит в размер на 471 484.06 лв. следва да се отрази в баланса му към датата на напускане на ищеца – дали едностранно или двустранно като записване, т.е. само в пасивите или едновременно и в активите и в пасивите му. По този въпрос въззивният съд приел, че тъй като банковият кредит е изразходван за нуждите на дружеството, т.е. с него се е увеличила стойността на активите, то следвало да се приеме двустранното записване на остатъка от задължението по банковия кредит, който си извод подкрепил с целевото предназначение на кредита за ремонти на сгради, с които по същество се увеличават активите, в заключение на което приел, че следва да се кредитира заключението на вещото лице относно огледалното отразяване на остатъчното задължение по кредита. Изложени са съображения, че при съставянето на междинен баланс вещото лице е използвало данни от вторични обобщени счетоводни данни – аналитични и хронологични ведомости, оборотна ведомост, главна книга на дружеството, като данните на записванията съответстват на записванията по счетоводните баланси на дружеството към края на 2003 г., към 31.07.2004 г. и в края на 2004 г., като по този начин е бил спазен един от основните принципи, прокламирани с чл.4, ал.1, т.7 ЗСч – независимост на отделните отчетни периоди и стойностната връзка между начален и краен баланс. Въз основа на направената оценка на заключенията на вещото лице – основно и допълнителни приел за установено, че паричната равностойност на дружествения дял на ищеца към момента на прекратяване на участието му на съдружник в ТД на ответника възлиза на 29 726 лв., в който размер уважил иска по чл.125,ал.3 ТЗ, а този по чл. 86 ЗЗД – за сумата 400.11 лв. Въпросът следва ли да включи преоценъчният резерв при определяне на дружествения дял на напусналия (изключения) съдружник е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но те са съобразени с дадените с отменителното решение на Върховния касационен указания, които са задължителни. Отрицателният отговор на този въпрос, даден с обжалваното решение действително противоречи на разрешението, дадено по същия въпрос с Решение от 13.10.2003 г. по в.гр.д.№ 702/2002 г. на Пловдивския апелативен съд, но освен че указанията в отменителното касационно решение са задължителни за въззивния съд, настоящият състав намира за правилно именно даденото с тях разрешение по този въпрос и възприето със сега обжалваното решение. Зад преоценъчния резерв не стоят реални активи на дружеството, с него се изразяват инфлационни процеси, същевременно не представлява прираст на капитала, поради което не следва да бъде отразяван в счетоводния баланс към релевантния по чл.125, ал.3 ТЗ момент за определяне на дружествения дял. Въпросът за методиката на изготвяне на междинния баланс, на база на който следва да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в ответното дружество и ищец по иска е разрешен неправилно от въззивния съд. При съобразяване с постоянната съдебна практика, че дяловете са производни на така наречения чист актив, т.е. дружествения дял се формира само при превишаване на сумата на активите над тази на пасивите, незаконосъобразно въззивният съд е възприел за правилен подходът на счетоводната експертиза, според който задължението на търговското дружество по договора за банков кредит в размер на 471 484.06 лв. следва да се отрази огледално в баланса му, както в частта на дълготрайните му активи, така и в пасивите му. Съображенията му, въз основа на които е кредитиран този подход не се споделят от настоящата инстанция. С постановление № 65 на МС от 25.03.1998 г., отменен през 2005 г., но в сила към разглеждания период, са приети Национални счетоводни стандарти, част от които е Н. 16, с който са определени основните изисквания за счетоводно отчитане на дълготрайните материални активи. В посочения стандарт Д. са дефинирани като установими нефинансови ресурси, които имат натурално- веществена форма, стойността им може надлежно да бъде изчислена и това позволява част от тях да бъдат изведени отделно от другите активи, и от тях от предприятието очаква да получи икономически изгоди чрез увеличаване на приходите и намаляване на разходите. Посочената дефинитивност на дълготрайните материални активи налага категоричния извод, че те не могат да бъдат приравнени на получени банкови кредити, дори и те да са били предоставени с целево предназначение за закупуване на такива, ако към момента на изготвяне на изискуемия по чл.125, ал.3 ТЗ междинен счетоводен баланс, дружеството реално не ги притежава, независимо дали те са били придобити, но след това отчуждени или изобщо не са били придобивани. В нарушение на цитирания Н. 16 въззивният съд възприел като обективен изготвения от счетоводната експертиза баланс, в който остатъчното задължение на ответното дружество по договора за банков кредит е намерило отражение и в дълготрайните му активи, а не само в пасивите. Това нарушение е довело до неправилен извод досежно величините на активите и пасивите на ответното дружество, а оттам и на притежаваното от него имущество, на база на който е определена паричната равностойност на прекратилия участието си съдружник. Изложените съображения обосновават правен извод, че въззивният съд е постановил решението при наличие на касационно основание за отмяна по чл.281, т.3, предл.1 ГПК. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага да се извършат нови или да се повторят съдопроизводствени действия, делото следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, състав на II т. о. Според депозираното на 27.05.2009 г. допълнително заключение на счетоводната експертиза /л.55/, балансовата стойност на преизчислените активи на дружеството е в размер на сумата 659 000 лв., а размерът на задълженията му с настъпил падеж към дата 31.07.2004 г. възлизат на 570 000 лв. Тъй като остатъчното задължение по договора за банков кредит в нарушение на Н. 16 е отразено огледално в баланса, вместо само в пасива, стойността на активите следва да бъде намалена с цифровото му изражение или със сумата 471 484.06 лв., което намаление води и до промяна в съотношението между величините на активите и пасивите. При това положение тази на активите има цифрово изражение в размер на 187 515.94 лв., а тази на пасивите – в размер на сумата 570 000 лв. Съпоставянето на двете величини дава основание да се приеме, че към 31.07.2004 г. дружеството не е притежавало чист актив, от който да бъде изплатен дружествения дял на ищеца, което обуславя правния извод, че предявеният иск по чл.125, ал3 ТЗ, както и акцесорният такъв по чл.86 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноските за всички инстанции, възлизащи в размер общо на сумата 3 462.52 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 330 от 18.11.2009 г. по гр.д.№ 688/2008 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на К. В. Н. на основание чл.125, ал.3 ТЗ сумата 29 726 лв. и обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на 400.11 лв., както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. Н. срещу [фирма] иск по чл.125, ал.3 ТЗ за сумата 29 726 лв., представляваща паричната равностойност на дружествения му дял от имуществото на дружество [фирма], както и обективно съединения иск по чл.86 ЗЗД за сумата 400.11 лв. ОСЪЖДА К. В. Н. да заплати на [фирма] разноските, направени от него за всички инстанции в размер на 3 462.52 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: