стр.3 Р Е Ш Е Н И Е № 94 София, 15. 04. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря В. П., разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1184 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 ГПК. Образувано е по молба на Е. Б. Н. с вх. № 27016 /06.07.2012 г. за отмяна на влязло в сила решение № 29 от 28.02.2005 г. по гр.д. № 2830 /2003 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. Б. Н. срещу К. Д. Д. искове с правно основание чл.108 ЗС за 5 /8 ид.ч. от дворно място от 46.60 кв.м. и магазин с площ 46.60 кв.м. в [населено място], индивидуализирани в решението, и чл.59 ЗЗД.за заплащане на сумата 1 000 лева – частичен иск от 15 000 лева за период от м. февруари 2002 до 23.04.2003 г., както и искането за отмяна на нотариални актове. Това решение е оставено в сила с решение № 1272 от 05.07.2005 г. по гр.д. № 1120 /2005 г. на Пловдивския окръжен съд, което е оставено в сила с решение № 1498 /09.01.2007 г. по гр.д. № 2604 / 2005 г. на ВКС, ІV А г.о. Молителят твърди, че с решението по делото било прието, че в производството по делото (по иска по чл.108 ЗС) не може да се оспорва валидността на определение от 26.03.1962 г. на П. народен съд за отмяна на осиновяването на Л. Л., поради наличието на сила на пресъдено нещо по въпроса, но че ищецът Е. Б. Н., като пряк и единствен наследник на Л. Л. има правен интерес да предяви нищожността с отделен иск. Решението било оставено в сила от въззивната и касационната инстанция. Молителят твърди, че предявила такъв иск последователно три пъти, но производствата били прекратени. С определение № 151 от 17.04.2012 г. по гр.д. № 140 /2012 г., ВКС, (ІІ г.о.), не допуснал касационно обжалване на определение на Пловдивския окръжен съд с мотиви, че ищцата Е. Б. Н. нямала правен интерес да води този иск, т.к. искът за прогласяване на нищожност на съдебен акт за отмяна на осиновяване има строго личен характер. Молителят твърди, че приетото с това определение на ВКС, че съдилищата няма да приемат иска и за нищожност поради неговата недопустимост, е ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, което не и е било известно при разглеждане и решаване на гр.д. № 2830 / 2003 г. на ПРС и че до постановяване на определение № 151 от 17.04.2012 г. по гр.д. № 140 /2012 г., ВКС, (ІІ г.о.), била убедена, че съдът ще преразгледа становището относно допустимостта на иска, поради което иска отмяна на решението по гр.д. № 2830 / 2003 г. на ПРС и връщане на делото за ново разглеждане. Насрещната страна К. Д. Д. оспорва допустимостта на молбата за отмяна с доводи, че съгласно разпоредбата на чл.305 ГПК е просрочена, т.к. още с решение № 1189 от 13.12.2007 г. по гр.д. № 959 /2006 г. на ВКС, ІІ г.о., производството по предявения от Е. Б. Н. срещу него иск за прогласяване на нищожност на определение от 26.03.1962 г. на П. народен съд е прекратено поради недопустимост. Насрещната страна оспорва и основателността на молбата с довод, основан на мотивите от същото решение на ВКС, което би трябвало да е твърдяното от Е. Б. Н. ново обстоятелство. Молбата за отмяна с посоченото по-горе съдържание е подадена от страна по делото в тримесечен срок от постановяване на определението на ВКС, което се сочи като ново обстоятелство, поради което настоящият състав намира, че е допустима. Но тя е неоснователна поради следното : Под „нови обстоятелства” по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК се имат предвид факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, които да не са били включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, но те не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото (в случая пред въззивната инстанция, в която приключва навеждането на факти и събирането на доказателства). Цитираното определение на ВКС не е нито юридически, нито доказателствен факт, който да обуславя основателността на възражението на Е. Б. Н. за нищожност на определение от 26.03.1962 г. на П. народен съд, направено по гр.д. № 2830 /2003 г. на Пловдивския районен съд: Това определение не се отнася до фактическия състав на нищожността, а и е постановено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, , поради което не е „ново обстоятелство” по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. То не е и „ново доказателство” за молителя за такова „ново обстоятелство”, защото видно от представеното с отговора съдебно решение № 1189 от 13.12.2007 г. по гр.д. № 959 /2006 г. на ВКС, ІІ г.о., въпросът за недопустимостта на иска на Е. Б. Н. (молителят в настоящото производство) срещу К. Д. Д. (насрещната страна в настоящото производство) за нищожност на определение от 26.03.1962 г. на П. народен съд е разрешен със сила на пресъдено нещо. Цитираното определение на ВКС (което се сочи като основание за отмяна) също постановява недопустимостта на направеното от Е. Б. Н. възражение за нищожност. Т.е. от самите твърдения на молителя за съдържанието на цитираното определение е видно, че то не е от съществено значение за спора по гр.д. № 2830 /2003 г., защото не обуславя различно решение по делото от това, чиято отмяна се иска, не би довело до промяна на решението по него, ако бъде взето предвид. Поради изложеното молбата за отмяна на посоченото основание е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Искането на насрещната страна К. Д. Д. за присъждане на разноски е основателно за сумата 300 лева, чието уговаряне и заплащане за процесуално представителство е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Б. Н. с вх. № 27016 /06.07.2012 г. за отмяна на влязло в сила решение № 29 от 28.02.2005 г. по гр.д. № 2830 /2003 г. на Пловдивския районен съд, оставено в сила с решение № 1272 от 05.07.2005 г. по гр.д. № 1120 /2005 г. на Пловдивския окръжен съд, което е оставено в сила с решение № 1498 /09.01.2007 г. по гр.д. № 2604 / 2005 г. на ВКС, ІV А г.о., на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Осъжда Е. Б. Н. да заплати на К. Д. Д. сумата 300 (триста) лева разноски за процесуално представителство в производството по молбата за отмяна. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.