4 Р Е Ш Е Н И Е № 370 гр. София, 27 септември 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Дърмонски изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 338 по описа за 2010 г Касационното производство е образувано по протест на Пазарджишка окръжна прокуратура срещу нова въззивна присъда на Пазарджишки окръжен съд № 34 от 11.05.10, по ВНОХД № 292/10, с която е отменена присъда на П. районен съд № 27 от 16.03. 2010 г, по НОХД № 1/10, и вместо това подсъдимият Е. Г. М. е признат за невинен в това: при условията на продължавано престъпление от 26.06.2008 г до 12.09.2008 г, в с. Б., Пазарджишка област, и от неустановена дата от началото на лятото на 2009 г до 4.08.2009 г в гр. С., Пазарджишка област, съзнателно да се е ползвал от преправен официален документ / свидетелство за правоспособност на воден спасител /, за съставянето на който от него не може да се търси наказателна отговорност, с оглед на което и на основание чл.304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в извършване на инкриминираното престъпление и е осъден на осем месеца „лишаване от свобода”, чието изтърпяване е отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че въззивният съд е оценил превратно доказателствените източници и е опорочил вътрешното си убеждение по релевантните факти, като е приел, че липсва субективната страна на деянието / елементът „съзнателно” /, респективно, че е приложил неправилно материалния закон. Изтъква се, че доказателствените изводи на въззивния съд почиват единствено на обясненията на подсъдимия, че непълнолетната му възраст, към момента на получаване на документа, не е обстоятелство, годно да го оневини, че не е взето предвид ежегодното му явяване пред Б. червен кръст за подновяване на талона, представляващ неразделна част от свидетелството, че деецът е могъл чрез елементарно наблюдение да възприеме липсващия подпис на документа и да предприеме действия по изясняване на неговата автентичност. С протеста се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ПОС. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че протестът е неоснователен. Подсъдимият не се явява и не изразява становище по протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът е неоснователен. Въззивният съд, правейки собствен анализ на доказателствената съвкупност, е приел ново фактическо положение, а именно: че липсва съзнание у дееца за ползване на неистински документ за правоспособност, което е послужило като основание за оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на деянието от субективна страна. ПОС не е допуснал порок във вътрешното си убеждение по релевантните факти, тъй като оценката на доказателствата е извършена при спазване на изискванията по чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Обсъдена е в цялост наличната доказателствена съвкупност, състояща се от обясненията на подсъдимия, показанията на св. П., заключението на техническата експертиза, писмените доказателства, сред които инкриминираното свидетелство за правоспособност, справки, талони, валидни за 2008 г и 2009 г. Обясненията на подсъдимия не са анализирани изолирано, а в контекста на останалите доказателствени източници, при което крайният доказателствен извод за липса на субективна страна почива на вярна интерпретация на събраната доказателствена съвкупност. По дела от общ характер прокуратурата следва да докаже обвинението, при съблюдаване нормата на чл. 303, ал. 2 НПК. Правилно е прието, че от действията на подсъдимия, последващи получаването на инкриминираното свидетелство / явяването му на изпити пред Б., с оглед подновяване на талона /, не следва, че е установена неговата вина. Вярно е, че инкриминираният документ не е подписан, което може да се възприеме чрез обикновено наблюдение, но прави впечатление, че и органите на Б. не са констатирали този факт, въпреки неколкократното подновяване на талона. Не може да бъде игнорирано обстоятелството, че свидетелството е получено от дееца като ученик в Спортно училище, когато е бил едва на 17 години, и то, след като е демонстрирал уменията си по плуване, отговарящи на изискванията за воден спасител, което именно му е дало основание да смята, че документът е редовен. Не са налице релевираните касационни основания: липсва съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата, а при постановяване на оправдателната присъда не е допуснато нарушение на материалния закон. При това положение, не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПОС, а въззивният акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Пазарджишки окръжен съд № 34 от 11.05.2010 г, по ВНОХД № 292/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: