2 Р Е Ш Е Н И Е N 169/2016 гр. София , 02.02. 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 946 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. [фирма] чрез процесуалните пълномощници адв. Св.М. и адв. Ек.С. от САК са обжалвали въззивното решение на Софийския апелативен съд, първи граждански състав №1827 от 17.08.2015 г. по гр.д. 924/2015г. с което е уважен предявения срещу дружеството иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС. Ответницата Л. Л. Т. изразява становище в писмения отговор и писмената защита, че решението на въззивния съд е правилно и моли да бъде оставено в сила, както и да й бъдат присъдени разноските по делото. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по правните въпроси : 1. кога настъпва вещноправният ефект при отчуждаването на имотите по Закона за приложение на общия градоустройствен план на Столична голяма община от 1941г. /отм./ и 2. какво е значението на благоустройственото мероприятие, проведено върху одържавения имот при възстановяването му по реда на ЗВСОНИ и дали асимилирането на одържавения имот в единно комплексно мероприятие изключва неговото самостоятелно съществуване , независимо от това дали имотът е застроен изцяло. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанието за допускане на касационното обжалване и по отменителните основания по чл. 281 ГПК и намира следното: С обжалваното решение Софийският апелативен съд е определил за приложим по отношение на реституцията на процесния имот ЗВСОНИ. Отчуждаването на имота за благоустройствени мероприятия - изграждане на Държавен киноцентър според въззивния съд не са породили вещноправен ефект , тъй като непосредственият отчуждителен ефект на регулационния план, влязъл в сила преди 09.07.1956 г. с приемането на чл. 74а ЗПИНМ /отм./ изв. бр. 54/1956г. , е поставен в зависимост от фактическото завземане на имота за реализиране на отреденото с плана мероприятие. Процесният имот не е бил завзет към релевантната дата – 09.07.1956г. и собствениците не са обезщетени. По възражението на ответника, че имотът не съществува реално до размерите, в които е отчужден, въззивният съд е приел, че са приложими разясненията в ТР № 6 /2005г. на ВКС, ОСГК , според които подлежащ на реституция имот не съществува в размерите, в които е отчужден, когато след отчуждаването му респ.отнемането без основание и преди влизане в сила на изменението на ЗВСОНИ, ДВ бр.107/18.11.1997г – 22.11.1997г, имотът е бил застроен със законна сграда. В настоящия случай не са открити строителни книжа за сградите, които попадат в имота на ищцата, а от констатациите в т. 9.1 от изслушаната техническа експертиза е установено, че постройките в имота представляват амортизирани сгради , предимно със стопанско предназначение - работилница и складове, част от които подлежат на демонтиране. Оттук съдът е направил извод, че към датата на реституцията, сградите не представляват съществен елемент от прилежащата инфраструктура на киноцентъра, както и че застрояването не е променило дотолкова съществено имота, че той да не съществува реално до размерите, в които е отчужден. Възражението на ответника за придобиване на имота по давност е прието за неоснователно с мотиви, че давността не се зачита на основание чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ до 22.11.2007г. През 2000г. между страните по делото е бил сключен договор за наем, по силата на който дружеството е било държател до 2006г., а дори и да се приеме, че след 2006г. фактическата власт е осъществявана със собственическо намерение, с предявяване на ревандикационния иск давността е прекъсната и не е изтекъл изискуемия срок по чл. 79 ЗС , за да настъпят последиците на давността. По правния въпрос за отчуждителното действие на Закона за приложение на общия градоустройствен план на Столична голяма община от 1941г. /отм./ , Върховният касационен съд, първо гражданско отделение , намира следното: Съгласно чл. 77 ал.3 от Закона за приложение на общия градоустройствен план на Столична голяма община /Голяма С./ от 1941г. /отм./ отчуждаването на недвижимите имоти за мероприятията по чл. 1 б. „а” „б” и „в” се счита станало по силата на самите подробни регулационни планове. Разпоредбата е аналогична на чл. 47 от Закона за благоустройство на населените места от 1941г. /отм./ като и двата закона са отменени по силата на чл. 79 от Закона за планово изграждане на населените места, в сила от 01.01.1950 г. С изменението на чл. 39 ЗПИНМ Изв. бр. 54/1956г. /отм./ е въведен принципът, че недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение закона. Едновременно с изменението на чл. 39 ЗПИНМ /отм./ е приета и новелата на чл. 74а , която урежда статута на имотите, отредени по уличните регулации, влезли в сила до 09.07.1956 г. За тях е предвидено приложение на разпоредбата на чл. 39 ал.1 ЗПИНМ / отм./ само в хипотезите, при които до посочената дата недвижимите имоти не са били заети за съответните мероприятия. Разпоредбата на чл. 74а ЗПИНМ /отм./ е обща, не визира конкретни закони и следва да се тълкува във връзка с чл. 42 ЗПИНМ /отм./ и чл. 36 ППЗПИНМ /отм./ определящи кои са мероприятията по уличнорегулационния план. Затова тя намира приложение по отношение на всички видове одобрени планове, предвиждащи отреждане на имоти за такива мероприятия, които са имали пряко отчуждително действие по действащите преди ЗПИНМ /отм./ закони. Съдебната практика по тълкуването на чл. 74а ЗПИНМ /отм./ е последователна и непротиворечива и е в смисъл, че на основание чл. 39 ал.1 и чл. 74а ЗПИНМ /отм./ след изменението им от 1956г., отчуждителното действие на плана настъпва с обезщетяването на собствениците, освен ако до 09.07.1956г. имотите не са заети за съответните мероприятия. В хипотезата на незаемането на имотите, непосредственият отчуждителен ефект на уличнорегулационния план /чл. 42 ЗПИНМ - отм./ се заличава, ако не е заплатено обезщетение на собствениците - решение № 300 от 28.06.2011 г. по гр. д. № 3248/2008 г., на ВКС IV г. о., решение № 447 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 333/2010 г., на ВКС II г. о. и др. постановени по чл. 290 ГПК и др. От изложеното следва, че за имотите, които са отредени по Закона за приложение на общия градоустройствен план на С. от 1941г. /отм./ за направа на сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на държавните учреждения и предприятия, е приложима разпоредбата на чл. 74а ЗПИНМ /отм./. Ако до 09.07.1956г. собствениците на са били обезщетени и имотът не е бил завзет за предвиденото по плана мероприятие, отчуждителното действие на плана се обезсилва. За настъпване на вещноотчуждителния ефект и придобиване на собствеността от държавата след тази дата, е приложима разпоредбата на чл. 39 ЗПИНМ /отм./ в редакция от 1956г. и е необходимо собствениците да бъдат обезщетени. По основателността на касационната жалба. От заключението на изслушаната техническа експертиза е установено, че процесният имот е заснет с кадастрален № 6 по кадастралния план от 1946г. , а впоследствие е попълнена кадастралната основа и е заснет с пл. № 95. Имотът попада в терен от 302 851 кв.м. за който със Заповед № 2139 от 19.04.1948г. е утвърден подробния регулационен план, съобразен с предвижданията на общия устройствен план, за изграждане на Филмов център – Българска кинематография. Във връзка с възражението на ответника [фирма] , че за възстановяване на собствеността на процесния имот не е приложим ЗВСОНИ, а ЗВСНОИ по З. и др. , предвиждащ административен ред за възстановяване на собствеността който не е осъществен, от решаващо значение за определяне на приложимия реституционен закон във връзка с настъпването на отчуждителния ефект на подробния регулационен план от 1948г., са въпросите дали е платено обезщетение на наследодателя на ищцата и дали имотът е усвоен при изграждане на националния киноцентър към 09.07.1956г. По делото е представен протокол на комисията за оценка на имоти, които се отчуждават за нуждите на българската кинематография в изпълнение на заповед от 31.07.1948г. на Временната управа на Столичния народен съвет /л.222 и сл./. От този протокол се установява, че е направено предложение имотите, които се отчуждават, да се оценят по 5 лв. за квадратен метър. Комисията е изготвила и списъци на собствениците на имоти в землищата на [населено място] и Д., засегнати от плана, в които фигурира и Л. Юскеселиев, но от тези списъци не може да се установи, че собствениците са обезщетени. Оценителният протокол и списъците отразяват само дължимите суми на всеки от собствениците, те не доказват плащане. Плащането на дължимите суми на собствениците, чиито имоти се отчуждават, не може да се установи и от изготвената съдебно счетоводна експертиза /л.267/. Според заключението, във встъпителния баланс на Държавното предприятие „Българска кинематография” от 05.04.1948г. не фигурира счетоводна сметка „Земя”, а в годишния баланс е отразена общата стойност на тази сметка, която отразява внесена депозирана сума от СНС в размер на 8 175 774лв. за закупуване на 1300 дка земя за построяване на „филмов град”. Изводът, който може да се направи от тези счетоводни записвания е, че към момента на образуване на държавното предприятие, имотите не са платени на бившите собственици, защото земя не е заприходена, а са предвидени само суми за придобиването на земя. Следователно , макар да не са оспорени от ищцата, тези доказателства не доказват заплащане на обезщетение на наследодателя й. Ето защо необсъждането на изброените по-горе доказателства, на които се позовава касатора в касационната жалба, не обосновават неправилност на крайният извод на въззивния съд, че имотите не са заплатени към посочената в чл. 74а ЗПИНМ /отм./ дата. Липсата на твърдения на ищцата в исковата молба , че наследодателят й не е обезщетен не представлява признание на неизгоден факт, за да има доказателствено значение, освен това и признанието на факт съгласно чл. 175 ГПК следва да се преценява от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства. По правилото на чл. 154 ал.1 ГПК , ответникът [фирма] е този, който следва да проведе пълно доказване на твърдението си , че наследодателят на ищцата е получил определението му парично обезщетение за отчуждаване на процесния имот по подробния регулационен план от 1948г., каквито безспорни доказателства не са събрани по делото. Правилни като краен резултат са и изводите на въззивния съд, че не е доказано фактическо завземане на имот пл. № 95 и включването му в терените , върху които е започналото изграждане на филмовия град към релевантната съгласно чл. 74а ЗПИНМ /отм./ дата - 09.07.1956г. От основното заключение на техническата експертиза е установено, че утвърденият със заповед 2139 от 19.04.1948г. подробен регулационен план не се съхранява в техническите служби и в документацията на ответника, а първият запазен идейнозастроителен план на Национален киноцентър Б., Д. е този, утвърден със заповед 1230/15.07.1972г. с кадастрален и регулационен план към него . Теренът, отреден за национален киноцентър е бил редуциран в отделни зони като имот пл. № 95 попада в зона ІІ и се намира на север от панорамния път. В част от имот пл. № 95 е следвало да бъде построена значителна по големина сграда, но това предвиждане не е реализирано / т. 10.2 от допълнителното заключение/. Вещото лице не е открило строителни книжа на сега съществуващите сгради , които не отговарят на предвижданията на идейнозастроителния план, нито е намерило някакви данни за ползване на процесния имот за нуждите на киноцентъра. Останалите доказателства, на които се позовава касаторът, също не сочат с категоричност усвояването на процесния имот в етапа на строителството на киноцентъра до релевантната дата 09.07.1956г. Представените по делото писмени доказателства: план за капиталовложения на стопански сгради и бригадирски жилища , описът на обектите към 1948 г. / вила, бараки, захранващи съоръжения – водопровод, електроснабдяване, телефон, складове, свинарник, метеорологична станция и др./, списък на надлимитните обекти, които ще се строят и проектират през 1951-1952г., списък на обектите, които ще се строят през 1962 г. безспорно сочат на начало на усвояване на отредения за нуждите на кинематографията терен, но спорът по настоящото дело касае конкретно имот пл. № 95, което не би могло да се установи от тези доказателства. Ето защо фактическият извод на съда, че не е доказано включването на процесния имот в първия етап на строителство на киноцентъра преди одобряване на идейнозастроителния план с оглед на предвидените в него сгради, е правилен. Оттук е законосъобразно и разбирането на съда, че след като не е доказано заемането на имот пл. № 95 преди 09.07.1956г., според чл. 74а ЗПИНМ /отм./ не е настъпило вещното действие на отчуждаването и за възстановяване на собствеността не е бил приложим ЗВСВОНИ по З. и др. Видно от представените по делото актове за държавна собственост № 492/06.07.49г., № 2861 от 13.04.1955 г. имотът е одържавен въз основа на изпълнителен лист № 467 от 16.05.1948г. по ЗКПСНИ /отм./ . Липсва основание да се приеме, че е одържавен и по ЗОЕГПНС, защото това основание е вписано само в един от актовете за държавна собственост, при това добавката е направена на ръка и не е ясно кога и от кого. С приемането на ЗОСОИ /ДВ бр. 107 от 18.11.1997г./ е допълнен член 2 ЗВСОНИ като в него към законите, одържавените имоти по които се възстановяват, е добавен Законът за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти /ЗКПСНИ/ отм. Тъй като ЗВСОНИ предвижда настъпване на реституционния ефект по силата на закона, без да е необходима някаква административна процедура , с влизане в сила на ЗОСОИ имотите, одържавени по ЗКСПНИ /отм./ са възстановени на предишните собственици. Решението на Конституционния съд № 4 от 11.03. 1998г. е обнародвано в ДВ бр. 30 от 17.03.1998г. На основание чл. 151 ал.2 от Конституцията, то е влязло в сила три дни след обнародването като от тази дата обявените за противоконституционни разпоредби на ЗОСОИ не се прилагат. Издаването на заповедта на Областния управител за деактуване на имота не е елемент от фактическия състав на възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ и няма правно значение за настъпването на реституцията. От друга страна, както правилно е отбелязал апелативният съд в мотивите, заповедта за деактуване на имота е издадена на 18.03.1998г., в деня на обнародване на решение №4 на Конституционния съд и преди влизането му в сила. Предпоставка за възстановяване на собствеността на имотите, отчуждени и застроени след това по законите, с които е допълнен чл.2 ЗВСОНИ / Д.В бр. 107/1997г. е строежите да не са законни - чл. 2 ал.6 ЗОСОИ. По настоящото дело е установено от заключението на вещото лице, че за сградите няма строителни книжа, както и че тези сгради не съответстват на предвижданията в идейнозстроителния план. Следователно изводът на апелативния съд , че не е налице законна пречка за реституцията на имота е законосъобразен. Следва в допълнение на мотивите на апелативния съд да се посочи, че във връзка със заповедта на областния управител за отписване на процесния имот от актовите книги за държавна собственост след реституцията, със заповед на Министъра на културата са обезсилени 1234 акции от капитала на [фирма], съответстващи на стойността на имота на Л. Х. Юскеселиев и от капитала и баланса на дружеството е отписан този имот, заедно с други реституирани имоти, като по акта за държавна собственост от 2003г. технологичната територия на [фирма] е с площ от 302 851 кв.м. , които са били предмет на приватизационната сделка. В тях не се включва процесният имот видно от нот. акт № 117/2006г. на нотариус В. М. . С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 281 ГПК за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 7200 лв. , представляващи платено възнаграждение за правна защита пред настоящата инстанция. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския апелативен съд, първи граждански състав №1827 от 17.08.2015 г. по гр.д. 924/2015г. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Л. Л. Т. сумата 7200 лв. /седем хиляди и двеста лева/ разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: