3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 152 София, 09.03.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести март през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..............…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 4351 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С определение № 866/6.ХІІ.2013 г., постановено по делото е било допуснато касационно обжалване на въззивното определение № 12579 на Софийския градски съд, Адм. отделение, с-в ІІІ-Г, от 26.VІ.2013 г. по ч. гр. дело № 7612/2013 г., но касационното пр-во е било спряно – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г. по въпрос № 2, изр. 2-ро, а именно: „Отговаря ли на изискванията по чл. 410, ал. 2-във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и по чл. 417 ГПК , когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи?” С т. 2б, изр. 2-ро от издаденото на 18.VІ.2014 г. тълкувателно решение ОСГТК на ВКС е отговорено по положителен начин и със задължителна за съдилищата в Републиката сила на така постановения въпрос: в смисъл, че отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2-във вр. чл.- 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представения към заявлението документ по чл. 417 ГПК. След възобновяване на частното касационно производство Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че подадената от [фирма]-София частна касационна жалба е неоснователна. В процесния случай банката частен касатор е подала заявление по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги по договор за ипотечен банков кредит № 15-TR2283808/23.ХІІ.2009 г., сключен с кредитополучателката М. Й. З. от София и трите солидарно задължени с нея трети лица: софийското [фирма] и С. П. З. от София, действащ едновременно в лично качество и като [фирма]-София, включваща освен вече удовлетвореното й искане за присъждане на главница по обявения за предсрочно изискуем договор за банков ипотечен кредит, още и . Видно от процесния документ по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, а именно извлечение от счетоводните книги на кредитната институция е, че се претендира снабдяването й със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, чиято главница – уговорена в чужда валута – е била в размер на 72 956.29 евро /за което задължение, ведно с присъдената върху тази главница законна лихва, считано от датата на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, искането на Банката е било надлежно удовлетворено/, но също и на „дължимите лихви по договора” за кредит, т.е. т. нар. договорни лихви, за период, предшестващ подаването на заявлението, а именно 30.ІV2012 г. - 10.ІV.2013 г., чиито общ размер възлиза на 11 135.39 евро. Видно е обаче от приложения към заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 15-TR2283808/23.ХІІ.2009 г., препращащ към Общите условия на [фирма]-София, е, че освен „годишен лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, формирани от базовия лихвен процент и надбавка към него за редовен дълг, има още две съществени уговорки, отнасящи се до лихвите, визирани в клаузите по т.т. 4.2 и 4.3, които приложеното извлечение от счетоводните книги очевидно не разграничава: „годишен лихвен процент върху просрочена главница, формиран от базовия лихвен процент и надбавка към него за просрочена главница”, но също и „годишен лихвен процент върху текущия дълг (редовна + просрочена главница) при просрочие на главница и/или лихва и главница, начисляван едновременно и независимо от лихвите за редовна и за просрочена главница по т. 4.1а или т. 4.1б и т. 4.2 за срока на просрочието”. При тези данни по делото изводът, който се налага е, че в процесния случай не само заявлението на [фирма]-София не съдържа посочване на обстоятелствата, отнасящи се до формирането на претендираните за периода от 30.ІV.2012 г. и до 10.ІV.2013 г. договорни лихви /респ. „договорна лихва”-единствено число/, но същите обективно не могат да бъдат извлечени и от ред втори в съдържанието на приложения от кредитната институция документ по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, където същата част от претенцията за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение на този компонент от дълга е означена като „дължими лихви по договора за кредит” /множествено число/. В заключение, постановяването на настоящето определение (след възобновяване на спряното частно касационно пр-во) е съобразено и с етапа от развитието на пр-вото по тълк. дело № 4/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС - относно възможността съдът да присъди левовата равностойност на сума, „уговорена в чужда валута”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА въззивното определение № 12579 на Софийския градски съд, Адм. отд-е, с-в ІІІ-Г, от 26 юни 2013 г., постановено по ч. гр. дело № 7612/2013 г Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 4351 по описа за 2013 г.