Ключови фрази
Изкупуване на част от съсобствен имот * право на изкупуване * обезщетяване на собственици на одържавени недвижими имоти * отчуждаване * съсобственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

гр. София, 23.04.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 892 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място] срещу решението на СГС, ІV-Б състав, постановено на 12.06.2012 г. по гр.д.№ 4902/09 г. С обжалваното въззивно решение е отменено решението от 31.03.2004 г. по гр.д.№ 6458/01 г. на СРС, 49-ти състав и спорът е решен по същество, като са уважени предявените от К. К. Б. и Е. К. И. против [фирма] и Г. А. Ш. искове с правна квалификация чл.33, ал.2 ЗС- за допускане изкупуването от ищците на 97,97% от магазин на първия етаж в масивната жилищна сграда на [улица] [населено място], с обща застроена площ от 119 кв.м., при условията, договорени на 30.06.1999 г. от другия съсобственик [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, като продавач, и купувача Г. А. Ш., обективирани в Н..акт № 46, том ІІІ, рег.№ 3300, нот.дело № 176/99 г. на нотариус К. А., при условие, че в едномесечен срок от влизане в сила на решението ищците заплатят на Г. А. Ш. сумата 86 778,59 лв., представляваща 97,97% от продажната цена. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално- постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции по чл.33, ал.2 ЗС бъдат отхвърлени.
Ответниците по касационната жалба- Е. К. И. и К. К. Б. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който молят обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендират присъждане на направените от тях разноски в касационното производство.
С определение № 18/ 10.01.2013 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК- с оглед необходимостта да се формира задължителна съдебна практика по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос относно момента, в който правоимащите собственици, обезщетени по реда на чл.6 ЗОСОИ със съсобственост в обектите, построени върху отчеждените от тях или от праводателите им земи, придобиват съответните идеални части от съсобствеността.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
По материалноправния въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване
За да постанови решението си, с което е уважил предявените от ответниците по касация искове за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, въззивният съд е приел, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба между ответниците [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ и Г. А. Ш.- 30.06.1999 г., ищците са имали качеството на съсобственици на процесния магазин по силата на Заповед № РД-21-810/ 13.05.1998 г. на областния управител на Област София, с която им е признато правото на обезщетяване със съсобственост в магазина, находящ се в сграда, построена през 1973 г. върху одържавен от наследодателя им по реда на ЗОЕГПНС незастроен имот. Посочено е, че последващата сделката Заповед № РД-23-588/ 27.08.1999 г. на областния управител само определя размера на дяловете на ищците в съсобствеността, но собственическите права са възникнали от акта, с който е уважено искането им за обезщетяване със съсобственост. С оглед така изложените правни мотиви, обусловили произнасянето на въззивната инстанция по съществото на спора, следва да се приеме, че посоченият по-горе материалноправен въпрос действително е от обуславящо значение за делото, доколкото определя дали към момента на сключване на процесния договор за покупко-продажба ищците са били съсобственици на прехвърления имот като елемент от материалноправната им легитимация по предявените конститутивни искове за изкупуване. По същество въпросът се свежда до преценката, дали съсобствеността е възникнала от заповедта, с която е уважено искането за обезщетяване със съсобственост върху обекта, изграден върху одържавената земя /чл.6, ал.1 във връзка с чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ/, или от последващата заповед за утвърждаване на оценката и определяне на квотата в съсобствеността /чл.6, ал.5 ЗОСОИ/. По така поставения въпрос настоящата касационна инстанция намира, че фактическият състав, от който настъпва придобиването на идеални части от правото на собственост върху обектите, изградени върху одържавени недвижими имоти, които не могат да бъдат върнати реално по смисъла на чл.2, ал.1 ЗОСОИ, приключва с издаването на заповед по чл.6, ал.5 ЗОСОИ, с която компетентният административен орган по чл.6, ал.1 ЗОСОИ утвърждава направената оценка и определя квотите в съсобствеността. Само по себе си признаването на правото на обезщетяване по посочения начин не обуславя възникването на съсобственост, без да са определени дяловете на участниците в нея. За разлика от съпружеската имуществена общност, уредена в СК като бездялова съсобственост, регламентираната в чл.30- 36 ЗС съсобственост е дялова, като всеки съсобственик притежава определена мислена /идеална/ част, която определя размера, до който лицето може да се ползва от общата вещ или имот. Притежаването на точно определени квоти е същностна характеристика на съсобствеността, аргумент за което е и разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗС, според която частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното- т.е. законът не допуска наличие на неяснота досежно точния размер на участието на отделните съсобственици в общността, и доколкото не е установено друго, в сила е презумпцията за равенство на дяловете. В разглежданата хипотеза квоти в съсобствеността по отношение на обектите по чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ не се обособяват преди издаване на заповедта по чл.6, ал.5 ЗОСОИ, макар и този начин за обезщетяване да е признат с предходен административен акт. С издаване на заповедта по чл.6, ал.1 във връзка с чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ за правоимащите лица се създава обосновано правно очакване за придобиване на определени идеални части от изградения върху отчуждената им земя обект, при което принципите на правовата държава, каквато според чл.4, ал.1 от Конституцията е Република България, очевидно не предполагат държавата посредством последващи разпоредителни действия да осуети придобиването на признатите от самата нея права. Вън от всякакво съмнение е също така, че извършеното от държавата, преди издаване на заповедта по чл.6, ал.5 ЗОСОИ, прехвърляне на имот, предназначен за обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ със стабилен административен акт, разкрива признаците на неправомерност, която обаче би била релевантна единствено при преценка за дължимост на обезщетение за вреди на това основание, но е без всякакво значение за обективното наличие на права върху определена идеална част от имота в полза на правоимащите по чл.2 ЗОСОИ.
Отговорът на материалноправния въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, обуславя и произнасянето на касационната инстанция по съществото на спора. Доколкото към момента на сключване на договора за покупко-продажба между ответниците /30.06.1999 г./ ищците по изложените по-горе съображения не са имали качеството на съсобственици с определени квоти по отношение на процесния недвижим имот, следва да се приеме, че същите не притежават необходимата за уважаване на исковете им по чл.33, ал.2 ЗС материалноправна легитимация. На това основание въззивното решение на СГС следва да бъде отменено като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, като вместо него бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции за изкупуване бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски, както следва: на [фирма]- сумата 280 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение и на Г. А. Ш.- сумата 25 лв. за държавна такса.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението на СГС, ІV-Б състав, постановено на 12.06.2012 г. по гр.д.№ 4902/09 г., като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация чл.33, ал.2 ЗС, предявени от К. К. Б. и Е. К. И. против [фирма] и Г. А. Ш.- за допускане изкупуването от ищците на 97,97% от магазин на първия етаж в масивната жилищна сграда на [улица] [населено място], с обща застроена площ от 119 кв.м., при условията, договорени на 30.06.1999 г. от другия съсобственик [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, като продавач, и купувача Г. А. Ш., обективирани в Н..акт № 46, том ІІІ, рег.№ 3300, нот.дело № 176/99 г. на нотариус К.А..
ОСЪЖДА К. К. Б. и Е. К. И. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят поравно на [фирма]- [населено място] сумата 280 лв. /двеста и осемдесет лева/ и на Г. А. Ш.- сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ разноски в производството.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.