11 Р Е Ш Е Н И Е № 50111 гр. София, 04.10.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2372 по описа за 2021г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Н. Д. С. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Г. срещу решение № 794 от 07.07.2021г. по в. гр. дело № 171/2021г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което е потвърдено решение № 5284 от 04.09.2020г. по гр. дело № 11876/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 5 състав в обжалваната част, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Д. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над присъдените 60 000 лв. до 91 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейната майка Т. Н. П., настъпила на 04.04.2015г. вследствие на пътно-транспортно произшествие /ПТП/, причинено по вина на водача Ж. В. В. при управление на лек автомобил „Ауди А7“ с рег. [рег.номер на МПС] по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2015г. до окончателното изплащане, и в частта за присъдените разноски. С първоинстанционното решение ищцата е осъдена да заплати на ответното застрахователно дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 257,14 лв. – направени по делото разноски, изчислени съразмерно на отхвърлената част от иска, а с въззивното - сума в размер 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че при определяне размера на обезщетението въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е съобразил критериите, прогласени в т. 11 от ППВС № 4/1968г., лимитите на отговорност на застрахователя, обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на процесното ПТП, не е обсъдил всички факти и обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението, не е изложил свои мотиви, а е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Излага и доводи за неправилност на извода за наличие на принос от страна на пострадалата за настъпване на процесното ПТП и за определяне на 40% съпричиняване. Не е направена преценка на конкретните обстоятелства, при които е настъпило произшествието, неправилно е прието, че починалата Т. П. е участвала в процесното ПТП като пешеходец, не е извършена необходимата съпоставка и оценка на поведението на виновния за инцидента водач, от една страна, и това на пострадалата, от друга страна. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и ответникът да бъде осъден да заплати останалата част от обезщетението над присъдените 60 000 лв. до 91 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 04.04.2015г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за трите съдебни производства. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Л. М. – Л. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение в обжалваната част. Излага доводи, че присъденият размер на обезщетението кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, и е съобразен с всички релевантни обстоятелства и критериите, посочени в ППВС № 4/1968г. Поддържа, че въззивният съд е извършил правилна преценка за размера на съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и е определил степента на приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат в съответствие със събраните доказателства. Моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С определение № 379 от 20.06.2022г. по т. дело № 2372/2021г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочените материалноправни и процесуалноправни въпроси, относими към прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и преценката за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и евентуално при наличие на съпричиняване неговата съразмерност и начина на определяне на степента му: 1. Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинена смърт на близък при предявен пряк иск срещу застрахователя от увреденото лице? 2. Какви са предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за да се приеме наличието на съпричиняване от пострадалия и съответно намаляване на обезщетението за вредите? Достатъчно ли е наличието на формално нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП или е необходимо нарушението да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат? 3. Какви са критериите при определяне на конкретната степен на съпричиняването от страна на пострадалия и следва ли при преценката доколко поведението му е допринесло за увреждането съдът да го съпостави с противоправното поведение на водача? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въз основа на влязлата в сила присъда № 6/31.01.2017г. по НОХД № 1287/2016г. на Окръжен съд Варна и решенията за инстанционен контрол по ВНОХД № 156/2017г. на Апелативен съд Варна и КНД № 962/2017г. на ВКС, Второ наказателно отделение въззивният съд е констатирал, че Ж. В. е признат за виновен в това, че на 23.07.2014г. в [населено място], при управление на лек автомобил „Ауди“ А7 с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост e причинил телесни увреждания на Т. Н. П.. По отношение на механизма на процесното ПТП съдебният състав въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза е установил, че лек автомобил „Нисан М.“, управляван от загиналата по-късно Т. П., навлязъл в кръстовище на червен сигнал на светофара; произлязъл сблъсък с лек автомобил „Ауди А7“, движещ се с превишена скорост; след удара л. а. „Ауди А7“ се отклонил надясно, а л. а. „Нисан М.“ – наляво, като продължил движението си до 33м. от местоудара по направление посоката на движение на л. а. „Ауди А7“, а той на 63 м. след катастрофата се ударил в дърво и се установил в покой. Въззивният съд е определил съпричиняване от пострадалата в размер 50%, доколкото пострадалата и делинквентът са нарушили правилата за движение. Съдебният състав е обсъдил заключението на съдебно-медицинската експертиза и е приел, че в резултат на процесното ПТП Т. П. е получила травматичен шок със съчетана травма, контузия на главата, гръдния кош, счупване на 5-то, 6-то и 7-мо дясно ребро, хемопневмоторакс в дясната плеврална кухина, счупване на 10-ти гръден прешлен и контузия на гръбначния мозък, проявена с невъзможност за движение на долните крайници, счупване на левия страничен 2 израстък на 1-ви поясен прешлен и счупване на 10-то ляво ребро. Лекувана била оперативно в болница, след което била изписана с парализа на долните крайници; нуждаела се от непрестанни грижи и наблюдение; била настанена в хоспис, където починала на 04.04.2015г. Направил е извод за наличие на пряка причинна връзка между получените от пострадалата увреждания и последвалата смърт. Констатирал е, че общото здравословно състояние на пострадалата преди ПТП е било добро за възрастта й - 71 години. За да определи претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер 120 000 лв., въззивната инстанция е взела предвид, че отношенията между ищцата и майка й били прекрасни, обичали се и държали една на друга, постоянно са поддържали контакти, въпреки че са живели в отделни домакинства, след катастрофата ищцата понесла изключително тежко смъртта на майка си, до момента не е преодоляла загубата й, била в тежко психическо състояние, а след смъртта на майка си изпаднала в депресия. Отчела е също, че поради много тежкото състояние на Т. П. през периода от 23.07.2014г. /датата на процесното ПТП/ до 04.04.2015г. /датата на смъртта й/, ищцата е изпитала завишени страдания, като е била под продължително напрежение. Въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК, като по този начин ги е направила свои собствени. По материалноправния въпрос относно прилагане на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и правилността на решението при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди: Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г. в ППВС 4/25.05.1961г., ППВС № 4/23.12.1968г. и множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК /решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 128/22.10.2015г. по т. д. № 1948/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 179/29.01.2016г. по т. д. № 2143/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 15/12.02.2018г. по т. д. № 1423/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/24.06.2019г. по т. д. № 2301/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/, която настоящият съдебен състав напълно споделя, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди и свързаните с тях болки и страдания е обусловено от съобразяване на указаните в постановленията общи критерии – момент на причиняване на уврежданията, възраст и обществено положение на пострадалия, като извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. В константната практика на ВКС /решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о, решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 189/04.07.2012г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012г. по т. д. № 60/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове/ е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с чл. 266 КЗ /отм./. Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25 000 лв. за всяко събитие са достигнали до 2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 10 000 000 лева – при две и повече пострадали лица. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по чл. 266 КЗ /отм./ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно и в противоречие с константната практика на ВКС въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съдебният състав не е съобразил в пълна степен установените по делото обстоятелства, релевантни към вида и обема на търпените от ищцата вреди в резултат на преждевременната смърт на най-близкия й родственик. За точното приложение на законоустановения принцип за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди следва да се отчетат в достатъчна степен негативните за ищцата последици в емоционален и психологичен план и непредолимата мъка по преждевременната загуба на нейната майка, с която е имала прекрасни отношения и между които е съществувала силна емоционална привързаност. Въззивният съд не е преценил в пълнота мъчителния продължителен период до настъпването на смъртта, на който ищцата е била свидетел, както и обстоятелството, че не е преодоляла загубата на майка си. Съдебният състав не е съобразил в достатъчна степен последователната практика на касационната инстанция за определянето на критерия за справедливост и от икономическата конюнктура в страната, чийто ориентир са и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. По материалноправните и процесуалноправните въпроси, относими към приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и преценката за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и правилността на решението при определяне на степента на съпричиняване: В множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 117/08.07.2014г. по т. д. № 3540/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/15.10.2012г. по т. д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 106/15.10.2012г. по т. д. № 618/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 79/06.07.2016г. по т. д. № 1787/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове/ е посочено, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и на водача на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид, както изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства и нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснати от водача на съответното МПС, така и задълженията на участниците в движението, включително на пострадалия. Съдът трябва да отчита също поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи задълженията на всички участници в движението по пътищата. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността на причиняването на деликта. При определяне на съотношението между делинквента - водача на лек автомобил „Ауди А7“ с ДК [рег.номер на МПС] , и пострадалата Т. П. – водач на лек автомобил „Нисан М.“ с ДК [рег.номер на МПС] , по 50% на всеки за настъпване на процесното ПТП и причиняване на вредите решаващият съдебен състав е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като не е отчел тежестта на допуснатите от всеки от участниците в движението нарушения и не е провел в достатъчна степен разграничение между конкретното поведение на делинквента и на пострадалата с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите. Предвид допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и поради това, че не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът трябва да бъде разрешен от касационната инстанция. За определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди настоящият съдебен състав съобразява, че между ищцата и нейната майка са съществували прекрасни отношения, основани на обич, подкрепа, привързаност, взаимно уважение, силна емоционална привързаност. Т. П. е помагала на дъщеря си в отглеждането на нейното дете и е подкрепяла ищцата след развода със съпруга й. Независимо, че в определен момент са започнали да живеят в различни градове - Варна и Бургас, те се събирали всеки месец. Съдебният състав съобразява възрастта на ищцата и нейната майка: към датата на настъпване на процесното ПТП Т. П. е била здрава, на 69 г., а ищцата – на 51 г.; към датата на смъртта Т. П. е била на 70 г., а ищцата – на 52 г. След настъпилото пътно-транспортно произшествие Н. С. е била в тежко психическо състояние и е страдала, че майка й в продължение на дълъг период от време /23.07.2014г.-04.04.2015г./ е била в тежко здравословно състояние. Настоящият съдебен състав съобразява обстоятелствата, че ищцата е била като придружител в болницата при майка си, заедно с брат й са ползвали услугите на хоспис за осигуряване на непрекъсната 24-часова денонощна медицинска грижа за майка им поради невъзможността да осигурят такава в домашна обстановка, както и отчита факта, че всяка събота и неделя са я посещавали и са били свидетели на мъчителния продължителен период на страданието й до настъпването на нейната смърт. Ищцата е понесла изключително тежко смъртта на майка си, все още не е преодоляла нейната загуба, продължава да споделя със свидетелката Т. Ангелова, че майка и много й липсва. Преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено-икономическите условия, настоящият състав на ВКС приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищцата ще бъде постигнато с определяне на обезщетение в размер общо 130 000 лв. При определяне на конкретния принос за причиняване на съответното ПТП и настъпване на вредоносните последици настоящият съдебен състав отчита поведението на делинквента - водач на лек автомобил „Ауди А7“ с ДК [рег.номер на МПС] , и на пострадалата Т. П. – водач на лек автомобил „Нисан М.“ с ДК [рег.номер на МПС] . Водачът на лек автомобил „Ауди А7“ Ж. В. В. е управлявал лекия автомобил в населено място със скорост 127,97 км/ч. и е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В“ е забранено да превишава 50 км/ч. за населено място. В резултат на допуснатото нарушение водачът на лек автомобил „Ауди А7“ е причинил процесното ПТП и смъртта на Т. П.. Пострадалата Т. П. също е допуснала нарушение при управление на лек автомобил „Нисан М.“ – независимо, че е управлявала автомобила със скорост по-ниска от максималната за населено място /17,78 км/ч./, тя е имала задължение при светещ светофар за нея с червен сигнал да спре на кръстовището и да изчака преминаването на движещите се автомобили, за които сигналът е бил зелен, т. е. допуснала е нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП. От една страна, ако лекият автомобил „Ауди А7“ се е движел с позволената в населено място скорост 50 км/ч., не би се стигнало до удар между двете моторно-превозни средства. От друга страна, ударът не би настъпил, ако водачът на лек автомобил „Нисан М.“ беше спрял на кръстовището и беше изчакал преминаването на лекия автомобил „Ауди А7“, за който сигналът е бил зелен. Основната вина за настъпване на процесното ПТП е на водача на лек автомобил „Ауди А7“, тъй като е управлявал автомобила с многократно по-висока скорост от разрешената за населено място, преминал е след изпреварване от лява в дясна лента и не е възприел своевременно автомобила на пострадалата при прав участък, ясно и сухо време. Независимо, че за водача на лек автомобил „Ауди А7“ сигналът на светофара е бил зелен, той е бил длъжен да се съобрази с конкретната пътна обстановка и да действа съобразно разпоредбата на чл. 50а ЗДвП, съгласно която е забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В конкретния случай след съпоставяне на поведението и действията на водача на лек автомобил „Ауди А7“ и водача на лек автомобил „Нисан М.“ и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият съдебен състав счита, че по-голям принос за причиняване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил „Ауди А7“ Ж. В., поради което определя конкретния принос за причиняване на съответното ПТП и вредоносните последици на всеки един от участниците и в размери, както следва: за делинквента /водача на лек автомобил „Ауди А7“ Ж. В. – 70%; за пострадалата Т. П. – 30%. Предвид приетия размер съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 ГПК, се налага извод, че дължимото от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на починалата Т. П. е в размер 91 000 лв. Поради изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и вместо това ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата допълнително обезщетение в размер 31 000 лв. заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 04.04.2015г. до окончателното й плащане. С оглед изхода на спора и отхвърлената част на иска дължимите разноски на ответното застрахователно дружество за първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са в размер 161 лв. На ответника не се дължи възнаграждение за юрисконсулт за въззивното и касационното производства. Поради изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която Н. С. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата над 161 лв. до присъдените 257,14 лв. – разноски за първоинстанционното производство. Ответникът трябва да заплати по сметка на ВКС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер 1 270 лв., на касатора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски за касационното производство в размер 1 460 лв. – платено адвокатско възнаграждение, както и на адвокат М. Г. И. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство в размер общо 2 418,79 лв., от която сума 958,79 лв. – за първоинстанционното производство, и 1 460 лв. – за въззивното производство. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 794 от 07.07.2021г. по в. гр. дело № 171/2021г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което е потвърдено решение № 5284 от 04.09.2020г. по гр. дело № 11876/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 5 състав в обжалваната част, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Д. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над присъдените 60 000 лв. до 91 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейната майка Т. Н. П., настъпила на 04.04.2015г. вследствие на пътно-транспортно произшествие /ПТП/, причинено по вина на водача Ж. В. В. при управление на лек автомобил „Ауди А7“ с рег. [рег.номер на МПС] по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2015г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която Н. Д. С. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер над 161 лв. до 257,14 лв. – направени по делото разноски за първоинстанционното производство, както и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, и вместо това постановява: ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Н. Д. С. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк]бл. 98 на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер 31 000 лв. /тридесет и един хиляди лева/ – обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейната майка Т. Н. П., настъпила на 04.04.2015г. вследствие на пътно-транспортно произшествие /ПТП/, причинено по вина на водача Ж. В. В. при управление на лек автомобил „Ауди А7“ с рег. [рег.номер на МПС] по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2015г. до окончателното изплащане на посочената сума, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 460 лв. /хиляда четиристотин и шестдесет лева/ – платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат М. Г. И. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сума в размер общо 2 418,79 лв. /две хиляди четиристотин и осемнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд на Република България на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сума в размер 1 270 лв. /хиляда двеста и седемдесет лева/, представляваща държавна такса. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.