Р Е Ш Е Н И Е № 28 София, 18.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 677 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Е. /починал след подаване на касационната жалба и заместен от своя наследник по закон С. Г. Д./ и С. Г. Д. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд,постановено на 20.03.2012г. по гр.д.№1765/2010г.,с което е потвърдено решение №978/23.03.2010г. по гр.д.№9368/2007г. на Варненския районен съд,VІІІ състав в частта,с която е отхвърлен предявеният от А. Г. Е. /починала в хода на въззивното производство и заместена от своите наследници по закон С. Г. Д. и Г. Н. Е./ срещу Е. Т. Г.,Д. Д. Г.,Т. Е. Г. и К. А. К. иск за предаване владението върху недвижим имот,находящ се в [населено място], [улица],представляващ 40% ид.части от дворното място,цялото от 411кв.м.,съставляващо УПИ * в кв.2 по плана на [населено място] по заповед от 1986г. /а по последната действаща заповед за изменение на ЗРП на ЦГЧ от 1990г.-УПИ * в кв.12/,заедно с втори етаж от построената в дворното място сграда с площ от 84.80кв.м.,на основание чл.108 ЗС; решение №2354/28.06.2010г. по гр.д.№9368/2007г. на Варненския районен съд,с което е отхвърлена молбата на А. Г. Е. за допълване на решение №978/23.03.2010г. чрез произнасяне по евентуалния иск за приемане за установено по отношение на всички ответници,че същата е собственик на 20% ид.части от дворното място,която собственост е възстановена по силата на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ; допълнително решение №2671/16.06.2011г. по гр.д.№9368/2007г. на Варненския районен съд,с което е отхвърлен предявеният от А. Г. Е. иск за признаване за установено по отношение на [община] и държавата,че ищцата е собственик на 20% ид.части от дворното място,обслужващо ІІ етаж от построената в дворното място сграда с площ от 880кв.м.; определение №7101/10.05.2010г. по гр.д.№9368/2007г. на Варненския районен съд,с което е оставена без уважение молбата на А. Г. Е. за изменение на основното решение в частта за разноските, присъдени в полза на държавата. С определение №484/08.10.2012г.,постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване по въпроса за наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ върху терена в хипотеза, при която в имота след отчуждаването ново строителство не е било извършвано и правото на собственост върху една от отчуждените сгради е възстановено с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК на разпоредбите на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ и за извършване на преценка дали подобни случаи следва да бъдат разрешавани с оглед указанията,дадени в ТР №1/17.05.1995г. по гр.д.№3/1994г. на ОСГК на ВС и ТР №6/10.05.2006г. по тълк.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като съдът не е съобразил направените от А. Г. Е. уточнения на претенцията й,а именно,че претендира 20% ид.части от дворното място, заедно с втория жилищен етаж от вътрешната сграда от ответниците-физически лица и 20% ид.части от дворното място от държавата и общината /от останалите идеални части от дворното място 25% принадлежат на С. Д. по силата на договор за дарение от 1993г. заедно с реституираната сграда,разположена на улично-регулационната граница,а 60% съответстват на общите части на вътрешната сграда за първия етаж,който не е предмет на претенция спрямо ответниците по настоящето дело/. Поддържа,че неправилно съдът е приел,че са наведени твърдения за нищожност на договора за продажба от 1957г. в частта за обслужващото дворно място, след като се поддържа,че земята не е била прехвърлена с този договор. Поддържа също така,че процесният спор се основава на първо място на дефекти в отчуждителното производство /наведени доводи за липса на извършено отчуждаване по реда на ЗОЕГПС/, както и на липса на продадена земя след отчуждаването/в който случай се позовава на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ/. Излага съображения,че след 1954г. нито е премахвано нещо от съществуващите сгради,нито е изградено нищо ново,а оттам,че по отношение на претендираната част от дворното място са налице предпоставки за възстановяване на собствеността /ако се приеме,че имотът действително е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС/.Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това исковата претенция бъде уважена /или делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд/,като й бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК българската държава в качеството си на ответник по касационната жалба,изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Е. Т. Г.,Т. Е. Г. и Д. Д. Г. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: В обжалваното решение е прието,че А. Г. Е. се легитимира като наследник на Г. С.,който е придобил с н.а.№463/1919г. недвижим имот-две къщи,находящи се в един и същи двор с обща площ от 408.90кв.м. в [населено място],едната от които на [улица]/стара “Ш.”/ с площ от 105.20кв.м.,а другата-на изток от първата и застроена върху 106.75кв.м.,който имот е идентичен с процесния /по отношение на една от сградите и дворното място/ и съществува реално към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ по ЗОЕГПНС и към настоящия момент. За неоснователни са приети доводите на ищцата,че имотът е бил отнет без законово основание или отчужден не по установения законов ред от държавата. Прието е,че в мотивите на решение на Варненския районен съд от 22.08.1994г. по гр.д.№1040/93г.,с което е отхвърлен предявеният от А. Г. Е. срещу Ц. М. Т.,Е. Т. Г.,П. Т. Г., [община] и държавата по реда на чл.7 ЗВСОНИ иск за процесния имот е прието за безспорно между страните,че с отчуждително решение по реда на ЗОЕГПНС в патримониума на държавата е преминало правото на собственост върху процесния имот. Извод за извършено отчуждаване е формиран от въззивния съд и въз основа на анализ на събраните по настоящето дело доказателства-решение за отнемане на имота /ПМС №336/1954г.,с което е одобрен списък на отнетите имоти;издадено по искане на А. Е. удостоверение №455/1954г.,от чието съдържание е видно,че изцяло е бил отчужден имотът на [улица]. Посочено е,че това удостоверение се ползва с материална доказателствена сила предвид естеството му на официален свидетелстващ документ. Прието е също,че правото на собственост не може да бъде възстановено с оглед обстоятелството,че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът не се е намирал в патримониума на държавата,общината или техни търговски дружества-въз основа на договор за продажба от 1958г. имотът е преминал в патримониума на физическо лице-Ц. Т. и за да бъде преодоляно действието на този договор е било необходимо успешното провеждане на иск по чл.7 ЗВСОНИ. Така предявеният иск обаче е бил отхвърлен,решението се ползва със сила на пресъдено нещо и е недопустимо въпросът да бъде пререшаван. По отношение на дворното място е прието,че доводът,че правото на собственост върху дворното място по реда на НПЖДЖФ не може да се продава навежда на хипотеза на чл.7 ЗВСОНИ,в който случай обаче правото на предявяване на иск е преклудирано с изтичането на предвидения в закона срок. Освен това е прието,че имотът е с първоначална площ 396кв.м. по н.а.,а по скица 411кв.м.,като останалата незастроена част е с площ 195.95кв.м.;отчуждени са две къщи с по две жилища и незастроена площ от 205кв.м.,а от съдържанието на А. №7925/05.03.1965г. е видно,че по силата на териториално-устройствения закон към онзи момент /чл.67 ППИНМ/ и протокол №5/24.03.1959г. е отчуждена незастроена част от дворното място на [улица] полза на Г. за площад с площ 135кв.м. За тази част е прието,че реституирането би могло да се търси на друго основание-ЗВСОНИ по З.,ЗПИНМ и др. Изложени са съображения,че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ по ЗОЕГПНС е възникнала хоризонтална и вертикална етажна собственост /собственици на различните етажи на двете къщи в дворното място са различни лица/ и предназначението на дворното място е обслужващо сградите,за да се осигурява достъп до тях,т.е. същото няма самостоятелен характер,придобивайки статут на обща част. Изложени са и съображения,че реституцията на дворно място,върху което има построена сграда,може да настъпи само ако съответният недвижим имот може да бъде обособен като самостоятелен обект,респ. имот в регулация,ако тази част е достатъчна съобразно нормите на З. и ЗУТ за образуване на самостоятелен УПИ,а в случая претендираната идеална част от парцела не е достатъчна за обособяването на самостоятелен обект. Въпросът,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на разпоредбата на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ досежно обекта,правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на този закон и по-специално възможността да бъде възстановена собствеността върху терена в хипотеза,при която в имота след отчуждаването ново строителство не е било извършвано и правото на собственост върху една от отчуждените сгради е било възстановено. По така поставения въпрос настоящият състав приема следното: В хипотеза,при която правото на собственост върху терена е било отчуждено по реда на ЗОЕГПНС /респ. отнето без основание /,след отчуждаването в имота не е извършвано ново строителство и правото на собственост върху една от отчуждените сгради е възстановено по реда на ЗВСОНИ,се възстановява и правото на собственост върху терена,ако в периода между отчуждаването и влизането в сила на ЗВСОНИ държавата не е прехвърлила това право на трето лице,вкл. и ако самостоятелен обект в една от сградите е бил продаден на трето лице след отчуждаването,но без съответната идеална част от правото на собственост върху дворното място. В последния случай се възстановява правото на собственост върху съответната идеална част от дворното място,като лицето,което е придобило правото на собственост върху самостоятелния обект по силата на сключен с държавата след отчуждаването договор за продажба,запазва правото на строеж върху тази идеална част. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.1,ал.1 ЗВСОНИ правото на собственост върху недвижимите имоти,отчуждени по ЗОЕГПНС,се възстановява,ако тези имоти съществуват реално до размерите,в които са отчуждени към момента на влизане в закона в сила. В т.А.1. на ТР №1 от 17.05.1995г. на ОСГК на ВС по повод тълкуване на разпоредбата на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ в хипотеза на извършено след отчуждаването на имота застрояване е прието, че последващото застрояване е пречка правото на собственост да бъде възстановено въпреки изрично предвидената в разпоредбата на чл.63 ЗС възможност правото на собственост върху земята и правото на собственост върху построената върху нея сграда да принадлежат на различни лица,тъй като според чл.15,ал.3 и чл.15в,ал.1 ЗС /действали към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила/ правото на строеж върху държавна земя или държавен или общински парцел включва и ползването на незастроената част от земята, като следва да се има предвид и обстоятелството,че с оглед и на разпоредбите на чл.38,ал.1 и чл.40,ал.1 и 2 ЗС в застроения имот постройката има главно значение,а теренът-несамостоятелно,обслужващо. Прието е,че доколкото теренът не може да се отдели от сградата като обособен,самостоятелен имот,независим от сградата върху него,то имотът, съществувал преди застрояването,вече реално не е същият. В тази хипотеза следователно се приема,че имотът не съществува във вида,в който е отчужден,като настъпилата промяна съставлява пречка за възстановяване на собствеността. Настоящият състав приема,че същият принцип следва да намери приложение и при извършването на преценка дали правото на собственост върху терена следва да бъде възстановено,ако след отчуждаването в имота не е извършено ново застрояване и правото на собственост върху една от сградите е било възстановено. На първо място следва да се отбележи,че след като ново строителство в имота не е било извършвано,то той съществува реално във вида,в който е бил отчужден и правото на собственост се възстановява ако имотът към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила е собственост на държавата,общините,обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.61 ТЗ. Ако с част от самостоятелните обекти в имота след отчуждаването е било извършено разпореждане в полза на трети лица извън посочените в чл.1,ал.1,правото на собственост се възстановява само ако по реда на чл.7 ЗВСОНИ се установи,че правото на собственост е било придобито от третите лица в нарушение на нормативни актове или чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. По отношение на неразпоредената част от имота обаче правото на собственост се възстановява,след като останалите, предвидени в закона предпоставки са налице,т.е. ако тя съществува реално до размерите,в които е била отчуждена. И ако с дворното място разпоредителни сделки след отчуждаването не са били извършвани и към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила то е собственост на държавата, следва да се приеме,че правото на собственост се възстановява по реда на този закон /при липса на последващо застрояване,както вече беше отбелязано по-горе/. На второ място,ако се възприеме принципът,че при извършено застрояване на едно дворно място постройката има главно значение,а теренът-второстепенно,обслужващо,то този принцип следва да намери приложение както при отчуждаването,така и при възстановяването на собствеността-ако при отчуждаването имотът е застроен и се отчуждава право на собственост върху главната вещ /постройката/,заедно с обслужващия я терен,то при възстановяване на правото на собственост върху главната вещ /постройката/ заедно с нея се възстановява собствеността и върху обслужващия я терен. Изключенията от това правило следва да се основават на изрична правна норма,както в разгледаната в т.А.1. на ТР №1 от 17.05.1995г. на ОСГК на ВС по повод тълкуване на разпоредбата на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ хипотеза на извършено след отчуждаването на имота застрояване-чл.15,ал.3 и чл.15в,ал.1 ЗС /действали към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила/,съгласно които правото на строеж върху държавна земя или държавен или общински парцел включва и ползването на незастроената част от земята. Ако обаче правото на собственост върху самостоятелни обекти в дворното място принадлежи на физически лица заедно с право на строеж върху дворното място,то предвидените в чл.15,ал.3 и чл.15в,ал.1 ЗС последици не настъпват и по отношение на ползването на дворното място приложение намира установеното в чл.64 ЗС правило. Собствениците на самостоятелни обекти в дворното място в тази хипотеза ще запазят правата си върху тези обекти заедно с право на строеж върху терена,т.е. без да могат да претендират за право на собственост върху дворното място.Държавата пък не би могла да запази правото на собственост върху дворното място,ако не притежава и съответен самостоятелен обект в него /сграда или част от сграда/. Правото на собственост върху дворното място следователно се възстановява на лицата,от които е било отчуждено,като обслужващо възстановената им сграда.Не съществува основание,по силата на което държавата да запази собствеността върху дворното място,след като не може да запази собствеността върху постройките. Обстоятелството,че физическите лица, на които едната сграда е била продадена след отчуждаването, запазват правата си,не представлява основание държавата да запази собствеността върху дворното място,нито съставлява пречка правото на собственост да бъде възстановено,тъй като след отчуждаването в имота не е било извършено ново строителство. С оглед изложеното по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно. По допустимостта на обжалваното решение: По отношение на физическите лица-ответници А. Г. Е. е предявила иск за предаване владението,а по отношение на [община] и българската държава-иск за признаване право на собственост върху идеални части от дворното място,като по нейно искане с определение от с.з.,проведено на 21.05.2009г. е допусната поправка на исковата молба,като в абзац 1,ред 4 вместо 118.18кв.м. площта на дворното място се чете 411кв.м. и искът се счита предявен за 40% от половината дворно място или за 20% от цялото дворно място. Първоинстанционният съд обаче се е произнесъл за принадлежността на правото на собственост върху 40% ид.части от дворното място и това решение е потвърдено от въззивния съд. В частта,в която е налице произнасяне свръх заявения петитум или за 20% ид.части от дворното място,обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. По правилността на обжалваното решение: В частта,касаеща заявената по предвидения в закона ред претенция за принадлежността на правото на собственост върху 20% ид.части от дворното място,респ. за предаване на владението върху тях,обжалваното решение е процесуално допустимо,но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.1 ЗВСОНИ,чл.63 ЗС/. След като по делото е установено по категоричен начин,че в полза на А. Г. Е. е възстановено правото на собственост върху външната сграда и по отношение на претендираните идеални части от дворното място не е установено след отчуждаването да е било извършено разпореждане с право на собственост в полза на трети лица,неправилно въззивният съд е приел,че не са налице предпоставки за възстановяване на собствеността върху тези идеални части. В сключения на 07.10.1958г. договор за продажба липсва клауза за продажба на идеална част от дворното място. Именно поради тази причина в сключения на 29.12.1975г. договор /н.а.№141,том ХVІІІ, н.д.№10172/1975г./,с който Ц.М. Т. продава на сина си Е. Т. Г. ½ ид.част от втория жилищен етаж /тавански/ изрично се посочва,че сградата е построена в държавно дворно място. По същия начин придобитият през 1958г. имот е индивидуализиран и в договора за продажба,сключен на 18.08.1999г./н.а.№196,том ІІ, н.д.№427/1999г./,както и в договора за продажба,сключен на 14.07.2000г. /н.а.№156,том ІІІ,н.д.№ 42/2000г./. В договора за продажба,сключен на 29.12.2005г. /н.а.№192,том ХІ,н.д.№1917/2005г./ също е посочено,че правото на собственост върху втория етаж се продава заедно със съответните идеални части от правото на строеж. Налице е и изрично изявление от пълномощника на ответниците Е. Т. Г.,Т. Е. Г. и Д. Д. Г.,с което в о.з., проведено на 21.05.2009г. по гр.д.№9368/2007г. по описа на Варненския районен съд /лист 104/ е признат факта,че с първоначалния договор от 1958г. не е прехвърлена идеална част от собствеността на земята,а ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ следователно правото на собственост върху тази идеална част от дворното място е принадлежало на държавата и е било възстановено на лицето,от което е било отчуждено по реда на ЗОЕГПНС. Неправилно съдът е приел,че липсата на извършено през 1958г. разпореждане с идеална част от дворното място може да се навежда като довод само по реда на чл.7 ЗВСОНИ. Д. не касае допуснати при извършването на продажбата нарушения на нормативни актове,а липса на извършено разпореждане,т.е. позоваване на хипотеза при който държавата е запазила собствеността и към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила. Неправилно също така съдът е приел,че претендираната от А. Г. Е. част от дворното място е била отчуждена по реда на ЗПИНМ с протокол №5/24.02.1959г.-правото на собственост върху целия имот е отчуждено по реда на ЗОЕГПНС,което е посочено в удостоверение №455/1954г.,издадено от С. градски народен съвет,протокол на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС от 29.03.1954г. и протокол-опис за предаване на имота за стопанисване на СП”Жилфонд”. Последващото отчуждаване на дворното място по реда на ЗПИНМ следователно е правно невъзможно /към 24.02.1959г. дворното място вече е принадлежало на държавата/. Освен това дори да се приеме,че през 1959г. е провеждано отчуждително производство по отношение на част от дворното място,то посочването на Д. К. П. като титуляр на правото на собственост сочи на отнемане на правото без основание от легитимиращата се като собственик на цялото дворно място към 1954г. А. Г. Е. /доколкото по делото липсват доказателства Д. К. П. да е придобивала такива права върху дворното място след проведеното по реда на ЗОЕГПНС отчуждаване,както и доказателства за идентичността на отчуждения от Д. К. П. имот с процесния/. Не може да бъде споделен и изводът на въззивния съд,че обслужващото предназначение на дворното място спрямо построените в него сгради,което му придава статут на обща част,представлява пречка за възстановяване на собствеността. Обстоятелството,че в едно дворно място са построени отделни самостоятелни обекти,които принадлежат на различни лица,не лишава само по себе си собственика на терена от неговото право на собственост,ако отделните обекти са построени въз основа на надлежно учредено право на строеж,а определя само начина на ползване. В този смисъл и постановените по реда на чл.290 ГПК решение №191/18.07.2011г. по гр.д.№1414/2010г. на ІІ ГО на ВКС и решение №181/07.07.2011г. по гр.д.№1159/2010г. на ІІ ГО на ВКС. Установено е извършено след отчуждаването на имота разпореждане с идеални части от дворното място,заедно с първия етаж от вътрешната сграда,да които обаче по настоящето дело претенция не е заявявана. Претендира се неразпоредената идеална част от дворното място извън частта,припадаща се на външната къща,която принадлежи на С. Г. Д. или 20% ид.части като по отношение на ответниците-физически лица е предявен иск за предаване на владение,а по отношение на общината и държавата-за установяване принадлежността на правото на собственост. С оглед гореизложеното следва да се приеме,че към настоящия момент правото на собственост върху процесните 20% ид.части от дворното място принадлежи на С. Г. Д. в качеството й на наследник по закон на А. Г. Е.,от която дворното място е било отчуждено по реда на ЗОЕГПНС-както вече беше отбелязано ответниците-физически лица запазват правото на собственост върху втория етаж от вътрешната къща,но не е налице основание да се приеме,че са придобили и притежават право на собственост върху съответната идеална част от дворното място.Поради това следва да се приеме,че предявеният срещу тях иск за предаване владението върху 20% ид.части от дворното място по реда на чл.108 ЗС е основателен,като начинът по който следва да ползват дворното място с оглед необходимостта за използването на притежавания от тях втори етаж от вътрешната къща следва да бъде определен по реда на чл.64 ЗС.По реда на чл.293,ал.2 ГПК в частта,с която е отхвърлен искът за предаване владението на 20% ид.части от дворното място по отношение на Т. Е. Г. обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това искът бъде уважен-с определение от 21.05.2009г. по гр.д.№9368/2007г. по реда на чл.109,ал.4 ГПК /отм./ е прието за беспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,че владението се осъществява от този ответник. По отношение на останалите ответници-физически лица решението по предявения ревандикационен иск следва да бъде отменено само досежно принадлежността на правото на собственост и вместо това бъде признато за установено,че това право принадлежи на С. Г. Д.,тъй като по отношение на тях не е установено да осъществяват фактическа власт върху имота,предмет на ревандикация. Основателен е и предявеният срещу [община] и българската държава иск за признаване принадлежността на правото на собственост върху процесните 20% ид.части от дворното място-както вече беше отбелязано,след влизане в сила на ЗВСОНИ не съществува основание, даващо на общината и държавата право да запазят правото на собственост върху идеална част от дворното място,след като в имота след отчуждаването не е било извършвано застрояване и нито общината,нито държавата притежават самостоятелен обект в дворното място,който да представлява пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ,вкл. с оглед разясненията,дадени в ТР №1/17.05.1995г. по гр.д.№3/1994г. на ОСГК на ВС и ТР №6/10.05.2006г. по тълк.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС. По реда на чл.293,ал.2 ГПК в частта,с която по отношение на [община] и държавата искът е отхвърлен обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде признато за установено,че правото на собственост върху процесните 20% ид.части от дворното място принадлежи на С. Г. Д.. В частта,с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд по претенцията за предаване владението върху втория жилищен етаж от вътрешната къща обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Правилно,както вече беше отбелязано,въззивният съд е приел,че имотът е отчужден по реда на ЗОЕГПНС,в каквато хипотеза при извършено след отчуждаването възмездно разпореждане с имота в полза на трети лица претенцията на лицата,от които имотът е бил отчужден,респ. на техните наследници,може да бъде предявена само след успешно провеждане на производство по чл.7 ЗВСОНИ. В случая предявеният по реда на чл.7 ЗВСОНИ иск е бил отхвърлен и страните по спора за обвързани със силата на пресъдено нещо на решението,постановено по гр.д.№1040/1993г. по описа на Варненския районен съд /Е. Т. Г.,Д. Д. Г., [община] и българската държава са участвували в производството,а С. Г. Д., Т. Е. Г. и К. К. са правоприемници на участвувалите в производството лица/. Поради това,както правилно е приел и въззивният съд, въпросът за действителността на извършеното през 1958г. в полза на Ц. М. прехвърляне на правото на собственост от страна на държавата,а оттам и за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ не може да бъде пререшаван,дори предявилото иска лице да навежда ново основание за това.В тази част по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора в полза на С. Г. Д. следва да бъде присъдена сумата 800лв., представляваща направените по делото разноски с оглед разпоредбата на чл.81 ГПК,която сума следва да й бъде заплатена от Е. Т. Г.,Т. Е. Г.,К. А. К., [община] и българската държава.По отношение на Д. Д. Г. следва да бъде извършена компенсация с направените от същата разноски по делото и в отношенията й с касатора суми по реда на чл.81 ГПК да не бъдат присъждани. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 20.03.2012г. по гр.д.№1765/2010г. в частта,с която е потвърдено решение №978/23.03.2010г. по гр.д.№9368/2007г. на В.,VІІІ състав,с което е отхвърлен предявеният от А. Г. Е. /починала в хода на производството и заместена от своите наследници по закон С. Г. Д. и Г. Н. Е./ срещу Е. Т. Г.,Д. Д. Г.,Т. Е. Г. и К. А. К. иск за предаване владението върху 20% ид.части от дворно място,находящо се в [населено място], [улица],цялото от 411кв.м., съставляващо УПИ * в кв.2 по плана на [населено място] по заповед от 1986г.,а по последната действаща заповед за изменение на ЗРП на ЦГЧ от 1990г.- УПИ ІХ-6 в кв.12. ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 20.03.2012г. по гр.д.№1765/2010г. в частта,с която е потвърдено решение №978/23.03.2010г. по гр.д.№9368/2007г. на В.,VІІІ състав,в частта,с която е отхвърлен предявеният от А. Г. Е. /починала в хода на производството и заместена от своите наследници по закон С. Г. Д. и Г. Н. Е./ срещу Т. Е. Г. иск за предаване владението върху 20% ид.части от дворно място,находящо се в [населено място], [улица],цялото от 411кв.м.,съставляващо УПИ * в кв.2 по плана на [населено място] по заповед от 1986г.,а по последната действаща заповед за изменение на ЗРП на ЦГЧ от 1990г.-УПИ * в кв.12 и частта,с която същият иск е отхвърлен по отношение на Е. Т. Г.,Д. Д. Г. и К. А. К. само в частта,касаеща принадлежността на правото на собственост,както и в частта,с която е потвърдено допълнително решение №2671/16.06.2011г. по гр.д.№9368/2007г. на Варненския районен съд,с което е отхвърлен предявеният от А. Г. Е. /починала в хода на въззивното производство и заместена от своите наследници по закон С. Г. Д. и Г. Н. Е./ за признаване за установено по отношение на [община] и държавата,че ищцата е собственик на 20% ид.части от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ дворното място, цялото от 411кв.м.,съставляващо УПИ * в кв.2 по плана на [населено място], обслужващо ІІ етаж от построената в дворното място сграда,както и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Т. Г.,ЕГН [ЕГН],Д. Д. Г.,ЕГН /ЕГН/,Т. Е. Г.,ЕГН [ЕГН],К. А. К.,ЕГН [ЕГН], [община] и Р. Б.,п. от м. на р. р. и б.,че С. Г. Д.,ЕГН [ЕГН],наследник по закон на починалата в хода на производството А. Г. Е.,е собственик на 20% идеални части от дворно място,находящо се в [населено място], [улица],цялото от 411кв.м.,съставляващо УПИ * в кв.2 по плана на [населено място] по заповед от 1986г.,а по заповед за изменение на ЗРП на ЦГЧ от 1990г.-УПИ * в кв.12,правото на собственост върху които е възстановено по реда на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ на наследодателката А. Г. Е.. ОСЪЖДА Т. Е. Г. да предаде на С. Г. Д. на основание чл.108 ЗС владението на 20% идеални части от дворно място,находящо се в [населено място], [улица],цялото от 411кв.м., съставляващо УПИ * в кв.2 по плана на [населено място] по заповед от 1986г.,а по заповед за изменение на ЗРП на ЦГЧ от 1990г.-УПИ * в кв.12. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 20.03.2012г. по гр.д.№1765/2010г. в останалата част. ОСЪЖДА Е. Т. Г.,Т. Е. Г.,К. А. К., [община] и Р. Б.,п. от м. на р. р. и б., на основание чл.78,ал.1 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплатят на С. Г. Д. сумата 800лв. /осемстотин лева/,представляваща направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Председател: Членове: