Р Е Ш Е Н И Е № 50130 гр. София, 17 октомври 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора Бенчев, като разгледа докладваното от съдия Грозева к.д.№ 485/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на подс. А. З. И. – чрез защитника му адв. Ц., на подс. В. З. И., на подс. Н. З. И., на защитника на подс. Н. И.- адв. А. и на адв. И. – защитник на подс. Н. Д. Х. срещу решение на САС постановено по внохд № 1160/20 г. В жалбата на адв. Ц. са релевирани трите касационни основания и с нея се настоява въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане, алтернативно да бъде изменено, като се приложи чл. 66 от НК, или да се намали размера на наказанието до неговия минимум. Оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е защитено с твърдението за липса на доказателства за вината на подс. А. И., като присъдата срещу него се основавала на предположения. Нарушението на процесуалните правила е аргументирано с отклонение от разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради липсата на всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Решението съдържало предположения, като в него не са обсъдени показанията на св. К. Ш., св. Д. К. и св. И. Б.. Игнорирани са показанията на св.З. И. и св. С. М.. При определяне на наказанието при условията на чл. 23 от НК в размер на една година и шест месеца, съдът не е приложил чл. 66 от НК , без да отчете, че подсъдимият е неосъждан, отговорен съм семейството си и няма трайно изградени престъпни навици, като освен това е бил непълнолетен на 17 години и 2 месеца към момента на деянието. В жалбата на адв. А. –защитник на подс. Н. И. се оспорва приложения материалния закон, изтъкват се нарушения на процесуалните правила, без те да се развиват подробно и се иска изменение на въззивния акт, като се приложи чл. 66 от НК. В жалбата на адв. А. А.- Т. защитник на подс. В. И. се претендира наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК и се настоява за изменение на решението, като ВКС приложи чл. 66 от НК, отчитайки характеристиките на подсъдимия и целите на чл. 36 от НК. В касационната жалба на адв. Д. П. са заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 от НПК. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване на подс. Х. и по двете обвинения, или за намаляване на размера на наказанията. Според защитата до неправилно приложение на материалния закон се е стигнало, поради неправилната оценка на доказателствените материали. Последните не са обсъдени задълбочено от съда, а мотивите съдържали противоречия относно хронологията на инцидента и поведението на подсъдимите относно хулиганството и телесната повреда на М.. Прави извод за липса на реална съвкупност между хулиганството по основния състав и квалифициращите признаци по чл. 131,ал.1 т. 12 от НК, тъй като насилието над пострадалия е осъществено след като вече подсъдимите за изритали стола, извършили са побой над семейство М. и са нанесли имуществени повреди по заведението. Застъпва се становище, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.131, ал. 1, т. 12 от НК е продължение или част от хулиганското поведение, чиято кулминация е телесната повреда, тъй като предшестващите и съпровождащи хулигански действия са обхващат от състава на телесната повреда. Твърди, че реална съвкупност от двете престъпление би била налице, ако са извършени по различно време и с отделни деяния. Наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК е аргументирано с излагането на противоречиви мотиви, неправилно кредитиране на показанията на св. М. и възприемане на обвинителната теза, с което съдът е нарушил правата на подсъдимите, което дава основание за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Наложеното наказание на подс. Х. е оценено като несправедливо, тъй като въпреки отчетените от въззивния съд шест смекчаващи отговорността обстоятелства, който според касатора са многобройни, той е отказал намаляване на размера на определеното наказание, поради което настоява за приложението на чл. 55 от НК и прилагането му от ВКС. В съдебно заседание пред ВКС адв. А. поддържа касационната жалба, като поставя акцент върху размера на наказанието, което не е съобразено с чл. 36 от НК, тъй като подсъдимият се поправил и за това настоява за приложението на чл. 66 от НК. Подс. Н. И. изразява съгласие с казаното от защитника си и моли за справедлива присъда. Адв. А. – защитник на подс. В. И. също така поддържа касационната жалба като твърди, че определеното наказание не отчита обстоятелството, че въззивният съд е изменил присъдата като е приложил закон за по- леко наказуемо престъпление, преквалифицирайки деянието от средна в лека телесна повреда.Основното оплакване е срещу отказа на съда да приложи института на условното осъждане, въпреки това че подсъдимият е неосъждано лице. Моли за неговото приложение от касационната инстанция, както с оглед наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства, така също и с оглед отдалечеността от време от извършване на деянията. Подс. В. И. поддържа казаното от неговия защитник.В последната си дума моли за справедливост и за условно наказание. Адв. Ц. – защитник на подс. А. И. напомня, че към момента на извършване на престъплението подс. А. И. е бил непълнолетен , бил е трудово ангажиран, и няма други противообществени прояви, което прави напълно възможно приложението на чл. 66 от НК. Подс. А. И. изразява съгласие със защитника си и в последната си дума моли за условно наказание. Адв. П.- защитник на подс. Н. Х. поддържа жалбата като фокусира вниманието на съда върху оплакването за неправилно приложение на материалния закон, тъй като счита, че предложената правна конструкция на обвинението е невъзможна, защото включва реална съвкупност от две престъпления, като квалифициращият признак на първото, е осъществен след довършване на второто престъпление. Подс. Н. Х. изразява съгласие със защитника си. В последната дума заявява, че иска справедливост. ВКС трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните и след като провери атакувания съдебен акт, съобразно правомощията си и в рамките на поискания касационен контрол, намери следното : Жалбите на подс. В. И., подс. Н. И. и подс.Н. Х., депозирани чрез техните защитници са неоснователни Жалбата на подс. А. И. е частично основателна. С присъда № 903440 от 30.07.2020г. по НОХД № 182/2019г. Окръжен съд-Благоевград, НО, 4 състав е признал подсъдимите А. З. И., Н. З. И., В. З. И. и Н. Д. Х. / всички със снета по делото самоличност/ за виновни в това, че на 02.08.2016г. около 22.30 часа в [населено място], пред питейно заведение, собственост на И. А. Б. от [населено място], намиращо се на [улица], както и вътре в него, като подсъдимият А. З. И. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършители, са извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, като деянието на подсъдимите А. З. И., Н. З. И. и В. З. И. е съпроводено със съпротива срещу органи на властта - Р. И. М. - полицай в група „Охрана на обществения ред" при РУ - /населено място/, и А. К. С. - младши автоконтрольор в РУ - /населено място/, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, и по своето съдържание деянието на тези трима подсъдими се отличава с изключителна дързост, с което подсъдимите А. З. И., Н. З. И. и В. З. И. са осъществили състав на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за подс.А. З. И. - във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, а подс.Н. Д. Х. е осъществил състав на престъпление по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание посочените разпоредби и чл.54 от НК ги е осъдил да изтърпят наказание лишаване от свобода за срок от една година лишаване от свобода за подс.А. З. И., две години лишаване от свобода за подс.Н. З. И., една година и шест месеца лишаване от свобода за подс.В. З. И. и осем месеца лишаване от свобода за подс.Н. Д. Х., като оправдал подс.Н. Д. Х. по първоначално повдигнатото обвинение чл.325, ал. 2 от НК. Със същата присъда съдът е признал подсъдимите А. З. И., Н. З. И., В. З. И. и Н. Д. Х. за виновни в това, че на 02.08.2016г. около 22.30 часа в [населено място], пред питейно заведение, собственост на И. А. Б. от [населено място], намиращо се на [улица], като подс.А. З. И. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди са причинили на З. Н. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна горно челюст /максила/, счупване на дясна зигоматична /ябълчна/ кост и избиване на три зъба /втори горе вдясно, пети горе вдясно и трети горе вляво/, без които се затруднява дъвченето и говоренето, е което са осъществили състав на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, за подс.А. З. И. и във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на основание посочените разпоредби и чл.54 от НК ги е осъдил да изтърпят наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода за подс.А. З. И., две години и шест месеца лишаване от свобода за подс.Н. З. И., две години лишаване от свобода за подс.В. З. И. и две години лишаване от свобода за подс.Н. Д. Х.. Със същата присъда съдът е признал подсъдимите А. З. И. и Н. З. И. за виновни в това, че на 02.08.2016г. около 22.30 часа в [населено място], пред питейно заведение, собственост на И. А. Б. от [населено място], намиращо се на [улица], като подс.А. З. И. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършители чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, причинили на А. К. С. -полицейски орган при РУ - Сандански, при изпълнение на службата му по опазване на обществения ред, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и мозъчно сътресение без загуба на съзнание, довело до причиняване на временно разстройство на здравето неопасно за живота, с което са осъществили състав на престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.3 вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, за подс.А. З. И. и във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, като на основание посочените разпоредби и чл.54 от НК ги е осъдил да изтърпят наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода за подс.А. З. И. и две години лишаване от свобода за подс.Н. З. И.. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия В. З. И. за виновен в това, че на 02.08.2016г. около 22.30 часа в [населено място], пред питейно заведение, собственост на И. А. Б. от [населено място], намиращо се на [улица] ударил в областта на дясната лицева половина на главата Р. И. М. - полицейски орган при РУ - /населено място/, при изпълнение на службата му по опазване на обществения ред, при което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горна челюст в дясно, с което е осъществил състава на престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.2, вр.чл.129, ал.2 от НК като на основание посочената разпоредба и чл.54 от НК го е осъдил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основанието чл.23 от НК съдът е наложил на подсъдимите А. З. И., Н. З. И., В. З. И. и Н. Д. Х. най-тежките наказания между определените им отделни такива за извършените в съвкупност престъпления, посочени по-горе, както следва: на подс.А. И. - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, на подс.Н. И. - лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, на подс.В. И. - лишаване от свобода за срок от три години и на подс.Н. Х. - лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.66 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода на подс.Н. Х. за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, и е постановил изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, наложени на подсъдимите А. И., Н. И. и В. И. при първоначален „общ" режим. Срещу присъдата в законния срок са постъпили въззивни жалби от всички подсъдими по делото като въз основа на тях в САС е образувано внохд № 1160/ 20 г. С решение №105 от 11.04.2022 г. САС изменил присъдата на БлОС като преквалифицирал извършеното от подс. В. З. И. деяние с пострадал Р. М. от престъпление по чл. 131,ал. 2 пр. 4, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 от НК в престъпление по чл. 131,ал. 2 пр. 4, т. 3, вр. чл. 130 , ал. 1 от НК и намалил наложеното му за това престъпление наказание от три години лишаване от свобода на две години, като намалил размера на определеното му на основание чл. 23 , ал. 1 от НК общо наказание от три години на две години лишаване от свобода. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подс. В. З. И. да заплати разноските по делото в размер на 1950 лв. за възнаграждение на вещи лица, вносими по сметка на САС, както и 5 лв. държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист. Потвърдил присъдата в останалата й част. І.По оплакванията за наличие на касационно основание по чл. 348, ал.1 , т. 2 от НПК На първо място ВКС следва да обсъди възраженията в касационните жалби, с които е релевирано оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като тяхното наличие би препятствало обсъждането на останалите касационни основания. Доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК се съдържат в жалбите на адв. Ц. и адв. П.. Адв. А. и адв. А. в пледоарията си пред ВКС заявиха наличие на допуснати от съда съществени нарушения на процесуалния закон, на които ВКС не дължи отговор, тъй като са релевирани за първи път и то извън срока по чл. 351, ал. 4 от НПК. След направените уточнения, относно параметрите на дължимата касационна проверка, ВКС намира следното: 1.По жалбата на подс. А. И. -чрез защитника адв. Ц. В нея неоснователно се сочи, че вътрешното убеждение на съда не се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Въззивният съд е изпълнил задълженията си произтичащи от чл. 13 и чл. 14 от НПК, като е провел допълнително въззивно съдебно следствие, изискал медицинска документация и назначил СМЕ за характера на телесните повреди на св. М.. Обсъдил е с нужното внимание всички налични доказателствени източници и е мотивирал убеждението си по фактите и приложимия материален закон ясно и убедително. Не съставлява порок в дейността на съда обстоятелството, че в решението си той е възприел фактическата обстановка и правна квалификация от обвинителния акт и от мотивите към първоинстанционната присъда. В съдебния акт е даден отговор на възраженията на подс. А. И. и е направен нов и обстоятелствен прочит на показанията на св. А. и З. М., като е разяснил кои от техните показания кредитира и поради какви причини. Обстоятелството, че защитата не споделя доводите на решаващия съд за достоверност на тези доказателствени източници не означава, че след като ги е кредитирал, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като е изложил ясни мотиви за това . Оплакването, че въззвиният съд е изобщо не е обсъдил показанията на св. К. Ш., св. Д. К. и св. И. Б. не намира опора в материалите по делото. На л. 21- л. 28, съдът е спрял вниманието си на относимите към предмета на доказване източници, и с оглед източника, от който те произхождат ги е разделил на две групи, след което поради изчерпателния и обективен анализ на първата инстанция е изразил солидарност с подхода на съда. Когато потвърждава атакувания съдебен акт, въззивният съд не дължи обсъждане на показанията на всички свидетели. В случай, че установява нови фактически положения, съдът би следвало да направи самостоятелен доказателствен анализ, за да обоснове какви са били съображенията за изменение на приетите от първата инстанция факти. Настоящият случай не попада в тази хипотеза. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила при обсъждане на показанията на св. З. И., св. С. М. и обясненията на подсъдимите. Неоснователно се сочи, че съдът е игнорирал факта че те са жертва на полицейско малтретиране, тъй дадените в хода на ДП обяснения не са използвани от съда за формиране на вътрешното му убеждение по фактите. 2.По жалбата на адв. П.-защитник на подс. Н. Х. Тезата на защитата за наличието на релевиранато касационно основание по чл. 348, ал.1 , т. 2 от НПК се извежда от доводи за неправилно приложение на материалния закон, като в жалбата се сочи, че „противоречивите и взаимно изключващи се мотиви за поведението на подсъдимите относно хулиганските действия и причинената телесната повреда“ на З.. М. са довели до отстранимо процесуално нарушение, ограничило правата им, поради възприемане на същите фактически положения, които са залегнали в обвинителния акт и първоинстанционната присъда. Твърдението не може да обоснове наличието на релевираното касационно основание, както по изложените по- горе съображения и за това, защото, въззивният съдебен състав е суверен в дейността си по оценка на доказателствените материали, като в настоящия случай, обстоятелството, че е споделил обвинителната теза не е дава основание за критика към процеса на формиране на вътрешното му убеждение и постановения съдебен акт съдебния акт, тъй като в него са дадени изчерпателни отговори на значимите за предмета на доказване въпроси. Възражението, за непълноценно обсъждане на показанията на св. М. е лишено от основание. В съдебния акт съдът е отделил особено внимание на този доказателствен източник, съпоставяйки го с информацията изложена от останалите свидетели, присъствали на инцидента, в това число и с показанията на бащата и майката на подсъдимите И., като решението му да ползва с доверие съобщеното от него в показанията му от ДП, е аргументирано ясно и убедително. ІІ. По възраженията за наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК Такива се съдържат в жалбата на адв. Ц. –защитник на подс. А. И. и в жалбата на адв. П.-защитник на подс. Н. Х.. 1. По жалбата на адв. П. Изложените съображения за нарушение на материалния закон, не се споделят от настоящия касационен състав, който счита, че признавайки подс. Х. за виновен в извършването в реална съвкупност на престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 131 , ал. 1, т. 12 от НК, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Установената хронология на инкриминираните събития обуславя ангажирането на наказателна отговорност на подсъдимия/те и за двете престъпления, като съставът на хулиганството по чл. 325, ал. 1 от НК не се поглъща от квалифициращия признак „по хулигански подбуди“ на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Това е така, защото действията, които са очертали състава на хулиганството и които са били обхванати от представното мислено на подсъдимия/те, са различни от действията, които квалифицират причинената средна телесна повреда на пострадалия М. „по хулигански подбуди“. Внимателният преглед на приетата за установена престъпна деятелност на подсъдимите, касае извършването на разнообразни по своята динамика, интензитет и насоченост действията, част от тях извършени пред магазина на [улица] друга осъществени вътре в магазина. Ритането на пластмасовия стол, нанесения удар със стола в главата на св. М.,/от който не е причинен съставомерната телесната повреда/, счупването му, отправените реплики към присъстващите, бутането, крещенето, дърпането , включването в конфликта пред заведението и на други лица, следва да се квалифицира самостоятелно като непристойни действия, които грубо нарушават обществения ред, с които се изразява явно неуважение към обществото, поради извършването им на публично място, без съществуването на личен мотив за тях, пред погледите на присъстващите на място хора, които не са предизвикали с нищо развоя на събитията. С първата част от описаната в мотивите хронология може да се приеме, че е осъществен състава на престъплението хулиганство. Извършените от подсъдимите действия спрямо телесният интегритет на пострадалия М., са различни по своята цел и мотив от осъществените пред магазина в началото на инцидента. Втората част от действията - изразила се в нанасяне на целенасочени удари и ритници насочени в главата, дясната лицева част, с които е причинена средна телесна повреда, показват, че умисълът на подсъдимите надхвърля представата им за хулиганско проявление. Тези действия, макар извършени след хулиганството, имат самостоятелно проявление, тъй като са осъществени като целенасочена физическа, не само вербална саморазправа с М., в следствие на внезапно възникнало решение. Те не са кулминацията на хулиганските действия, а представляват самостоятелен и целенасочен акт срещу личността на пострадалия, а не срещу обществения ред и спокойствие. Тяхната цел е различна от извършените непристойни действия, с които е скандализирано обществото, с тях е показано незачитане на личността и телесната й неприкосновеност. Телесната повреда на св. М. не е резултат от хаотични и безразборни удари на място срещу множеството, а от директно насочени към пострадалия удари, поради оказания от него отпор и намесата му. За това неоснователно се твърди от защитата, че телесната повреда на пострадалия, причинена по хулигански подбуди, обхваща/или поглъща останалите съставомерни признаци от състава на престъплението хулиганство, поради което съдът е приложил неправилно закона признавайки го за виновен в извършването на две престъпления, в реална съвкупност, вместо на едно. Некоректно е позоваването на т. 19 от ППВС №2 от 1957 г. тъй такова поглъщане би било налице, тогава, когато хулиганските действия и телесната повреда/ по чл. 131 , ал. 1, т. 12 / са извършени с едно деяние и са обхванати от един и същ умисъл, какъвто не е настоящия случай, тъй като хулиганското поведение на подсъдимите е намерило проявление извън прякото насилие над пострадалия./ в този смисъл Р. № 575 от 4.01.2011 г. по н. д. № 2428/11 г. на ІІ НО, Р. № 441 от 7.11.2011 г. по н. д. № 2198/11 г. на І НО, Р. №360/16.09.2013 г. по н. д. № 1059/13 г. на ІІІ НО/. 2. По жалбата на адв. Ц. Проверката на релевираното касационно основание не намира опора в материалите по делото. Постановеният осъдителен съдебен акт срещу подс. А. И. не се основава на предположения за неговата вина, тъй като по делото обвинителната теза е била защитена убедително, въз основа на събраните по делото гласни доказателства и доказателствени средства- показанията на св. З. и А. М., св. И., св. С., св. М., св. Б., св. А., св. Б., св. Д., св. Ш. и др., установяващи персоналната идентификация на подс. А. И. като извършител на вменените му хулигански действия и причиняването на телесна повреда на З. М. и А. С.. Между в прочим в жалбата не се съдържат никакви доводи срещу правната квалификация на деянията и материалния закон, като нарушението е декларативно и на практика обосновано с несъгласие на защитата извършения от съда доказателствен анализ. Съображения за отсъствието на пороци в аналитичната дейност на въззивния съд, ВКС изложи по –горе. Липсата на конкретни доводи в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК не налагат излагането на допълнителни мотиви. ІІІ. По доводите в жалбите, касаещи наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК „Явна несправедливост“ на наложените наказания се поддържа в жалбите на четиримата подсъдими. Обсъждайки конкретните съображения във всяка една от тях, ВКС стигна до извода, за частична основателност само на жалбата на подс. А. И., а останалите, намери за неоснователни. Съображенията са следните : 1.Подсъдимият А. И. е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието на 17 години и шест месеца, като наказанието му е било определено при условията на чл. 63, ал.1, т. 3 от НК. При индивидуализирането му съдът коректно е отчел този факт, както и наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Въпреки младата му възраст, обаче е констатирал, че извършените от него деяния се отличават с не малка степен на обществена опасност, поради активното му участие в конфликта и употребената от него физическа сила. Определените наказанията за всяко едно от престъпленията и наложеното общо- в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода е справедливо и в съответствие с чл. 54 и чл. 36 от НК поради, което и не се налага редуцирането му. От друга страна, в конкретния случай, прави впечатление, че съдилищата по същество, са придала по- голямо значение на постигане на генералната, пред специалната цел и за това са отказали приложението на института на условното осъждане. Последното обстоятелство, с оглед младата възраст на подсъдимия и липсата на други противообществени прояви, подлежи на корекция от ВКС. С оглед личността на подсъдимия, ВКС прие, че за постигане на целите и чл. 36 от НК не се налага ефективно да изтърпи определеното наказание. Налице са материалните предпоставки за това, поради което ВКС следва да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2,т. 3 от НПК и да отмени ефективното изтърпяване на наказанието, като приложи чл.69 ал. 1, вр. чл. 66 от НК и отложи изпълнението му за максималния предвиден срок от три години. Този срок следва да бъде достатъчен контрамотив за подсъдимия за извършването на нови престъпления. 2.По отношение развитите в жалбите на подсъдимите Н. И., В. И. и Н. Х. доводи срещу определените им съдилищата наказания по вид и размер, следва да се обобщи, че направената от съдилищата преценка е в съответствие със закона, съдебната практика и доказателствата по делото и за това и при тях не се налага намесата на касационната инстанция. Съдебните състави изключително детайлно са обсъдили всички правно значими фактори при индивидуализиране на наказанията, като се взели предвид както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства, без да са придали по- голяма тежест на последните. В аналитичната дейност на въззивния съд при дефиниране целите на чл. 36 от НК и възможността за тяхното постигне, чрез определените по размер наказания не може да бъде отправена критика, тъй като вярно са премерени личния принос на всеки един от подсъдимите в цялостната престъпна дейност, отзвукът в обществото и физическо посегателство срещу служители на реда. Комплексното обсъждане на всички фактори,очертани в нормата на чл. 54 от НК, не позволява намаляване на размера на наказателната санкция спрямо тримата касатори. САС е намалил размера на определеното на подс. В. И. наказание от три на две години лишаване от свобода, тъй като е изменил присъдата на първата инстанция, което в случая се дължи на преквалификацията на престъплението в по- леко наказуемо такова. Защитата му не изтъква нови и необсъдени от въззивния съд доводи, налагащи допълнително смекчаване на наказанието, поради което искането в жалбата бе оставено без уважение. По отношение на подс. Х., съдът е констатирал превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като техният брой не е достатъчен за приложението на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като за това е необходимо да бъде направена преценка, че предвиденото най- леко наказание за извършеното от подсъдимия престъпление, би се оказало несъразмерно тежко за него. Такъв извод не е наличен от материалите по делото, поради което жалбата в тази част е лишена от основание. Лишени от основание са изтъкнатите в жалбата на подс. Н. И. съображения, за това, че въззивният съд е пропуснал да констатира, като смекчаващо отговорността обстоятелство факта, че подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и че след освобождаването му от ареста не е извършил друго противоправно посегателство, според защитата, било индиция за настъпила положителна промяна, която предполага допълнително смекчаване на наказанието. Последното не държи сметка на това, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ е мярка за процесуална принуда, която обслужва нуждите на висящото наказателно производство и цели осигуряване присъствието на обвиняемия/подсъдимия в него, а определеното наказание има за цел да поправи и превъзпита дееца, като паралелно с това да въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото. Изпълнението на мярка за неотклонение „задържане под стража“ не е равносилно на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, въпреки сходството на легитимното ограничение на свободата, което следва от тях. В обобщение, искането в жалбите на подс. В. И. и подс. Н. И. основно касае отмяната на ефективно изтърпяване на наказанията им, определени при условията на чл. 23 от НК и прилагането на института на условното осъждане. В тази връзка, ВКС не веднъж е имал повод да посочи в свои решения, че определянето на размера на наказанието и начинът на неговото изтърпяване са две самостоятелни дейности, които съдът извършва една след друга – първо, определя наказанието по вид и размер и едва след това прави преценка, за начинът на неговото изтърпяване. За приложението на чл. 66 от НК не е достатъчно съдът да констатира, че наказанието е до три години лишаване от свобода и деецът не е осъждан, а следва да направи извод, че целите на чл. 36 от НК могат да се постигнат с отлагане на определеното наказание. В конкретния случай, съдът е дал отрицателен отговор на този въпрос, като е защитил подробно позицията си, която се споделя от настоящия съдебен състав, поради което ВКС не уважи искането на касаторите за отмяна на ефективно осъждане и приложение на чл. 66 от НК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.2, т.3 , вр. чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 105 от 11.04.2022 г. постановено по внохд № 1160/20 г. по описа на САС по отношение наложеното на подс. А. З. И. наказание „лишаване от свобода“, като на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на определеното му на основание чл. 23 от НК общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, за изпитателен срок от три години, считано от влизане на решението в сила. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част . Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.