1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 513 [населено място], 20.09.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 465/ 2010 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по искане на М. Е. Н. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски апелативен съд № 925 от 03.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 703/ 2010 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд по ч.гр.д.№ 3396/ 2010 г. за оставяне без разглеждане като просрочена на подадената от частния жалбоподател жалба срещу действията на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) рег.№ 790 по изп.д.№ 20097900401924. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд е отговорил на процесуалноправният въпрос кога длъжникът се счита за ненадлежно уведомен по смисъла на чл.435 ал.2 от ГПК. Според частният жалбоподател уведомяването е ненадлежно тогава, когато не са спазени правилата на чл.37 – чл.58 от ГПК, включително когато в призовката или съобщението е вписана невярна информация. В случая размерът на дълга, вписан в изпратената до него покана за доброволно изпълнение, бил посочен грешно, следователно въпреки връчването на поканата длъжникът не бил уведомен редовно по смисъла на чл.435 ал.2 от ГПК и срокът за обжалване на действията на ЧСИ за него не е започнал да тече до момента, в който му е връчено коригиращо съобщение. Освен това поддържа, че възражения за несеквестируемост може да се релевират и при пропускане на срока, тъй като нормата за несеквестируемостта е от публичен ред. Обратното разрешение на апелативния съд частният жалбоподател счита за незаконосъобразно, поради което моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено. Ответната страна – [фирма] – не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за основателно. Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК допускането до такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В т.5 от ТР № 1 от 2010 г. на ОКГТК е изяснено, че основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК е налице, ако съществува необходимост от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. По повдигнатият в частната жалба въпрос за това, надлежно ли е уведомен длъжникът при грешно посочен размер на дълга в поканата за доброволно изпълнение, няма данни за създадена практика, а законът не съдържа изрично разрешение за този казус. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК позволява на длъжника да атакува насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Жалбата за страната, която е призована за извършване на съответното изпълнително действие, трябва да бъде подадена в седмичен срок от деня на съобщението – чл.436 ал.1 от ГПК. Поканата за доброволно изпълнение сама по себе си не представлява насочване на изпълнението върху имущество на длъжника. Нейната функция е да уведоми длъжника за наличието на материално субективно право, за което е образувано производство за принудително изпълнение и да му осигури възможност да погаси кореспондиращото на това право задължение доброволно в двуседмичен срок – чл.428 ал.1 от ГПК. В този смисъл грешката на ЧСИ относно размерът на задължението, обективирана в поканата за доброволно изпълнение и състояща се в посочване на по-малък размер на дълга, има само една последица – невъзможност да се предприемат законосъобразно изпълнителни действия за тази част от дълга, която погрешно не е включена като размер в поканата. Други последици тази грешка няма и не може да има – тя не дерогира фактът на получаването от длъжника на съобщение, че дължи отразената в поканата сума пари, че за събирането на тази сума е образувано изпълнително производство и че ако иска да избегне следващи неблагоприятни действия срещу себе си по това производство, може да плати доброволно в двуседмичен срок. Разпоредбата на чл.449 ал.1 от ГПК дава възможност в поканата за доброволно изпълнение да се посочи денят, в който ще се извърши опис на недвижим имот, когато изпълнението се насочва върху такъв с цел удовлетворяване на спорното притезание. Именно с насрочването на описа длъжникът се уведомява за това, че изпълнението е насочено срещу негова недвижима вещ. Това уведомление се съдържа в поканата за доброволно изпълнение, но не е част от нея. За процесуална икономия две действия на ЧСИ се обективират в един документ, но всяко от тях има различен правен режим. Отправянето на поканата за доброволно изпълнение не подлежи на самостоятелно обжалване, докато насочването на изпълнението върху недвижима вещ, която длъжникът счита за несеквестируема, е обжалваемо действие. Срокът за обжалването на това действие е седмичен от датата на връчване на съобщението. За началото на течението на този срок няма значение дали размерът на дълга е посочен точно в поканата, освен ако в срока за доброволно изпълнение не бъде платена доброволно сумата, погрешно посочена в поканата. В такъв случай ЧСИ е длъжен да отправи нова покана и да насрочи нов опис. При липса на доброволно изпълнение за ЧСИ се поражда задължение да предприеме следващи изпълнителни действия за събиране на дълга, включително да извърши описа, за който длъжникът е уведомен. Следователно в тази хипотеза срокът за атакуване на насрочването на описа е изтекъл, ако жалбата не е подадена в седмичен срок от датата, на която длъжникът е бил уведомен за насрочването. Поради това не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че грешката в размера на задължението в поканата за доброволно изпълнение съставлява ненадлежно уведомяване на длъжника за това, че изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество. Уведомяването на длъжника, че има такова насочване, се извършва с връчване на документ, с който е насрочен опис на несеквестируемата вещ, като законът не изисква в него да е посочен размерът на дълга. В конкретния случай длъжникът е уведомен, че ЧСИ е насрочил опис на негов недвижим имот на 16.02.2010 г. Няма значение, че дългът погрешно е посочен в поканата за доброволно изпълнение като 43 756,07 лв (а всъщност е по-голям), тъй като доброволно изпълнение не е последвало. Срокът за обжалване на действието, с което изпълнението е насочено против недвижим имот, считан от длъжника за несеквестируем, е изтекъл на 23.02.2010 г. подадената на 19.03.2010 г. жалба срещу това действие е просрочена и направеният в същия смисъл извод на апелативния съд е верен. Що се касае до доводът, че насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество може да се обжалва от длъжника без ограничение във времето, то същият пряко противоречи на правилото на чл.436 ал.1 вр. чл.435 ал.2 от ГПК. Законът изрично посочва, че такова обжалване е допустимо само в седмичен срок от съобщението, а не безсрочно. Няма значене, че нормата за несеквестируемостта е от публичен ред. От такъв ред са и нормите, с които се установяват срокове за извършване на действия за защита на граждански права пред съда, като именно законът е указал кога и в какъв срок може да защити правата си този длъжник, чието несеквестируемо имущество е засегнато от принудителното изпълнение. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване, но обжалваното определение следва да бъде потвърдено, доколкото изводите на касационната инстанция съвпадат с тези, направени в обжалваният съдебен акт. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд № 925 от 03.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 703/ 2010 г. ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд № 925 от 03.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 703/ 2010 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: