Р Е Ш Е Н И Е № 68 София, 09 септември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Искра ЧОБАНОВА като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова наказателно дело №1956/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия К. С. С., подадена чрез защитника му, срещу нова въззивна присъда № 55 от 10.09.2014 г., постановена от Плевенския окръжен съд по в.н.о.х.д. №719/2014 г. С първоинстанционна присъда № 22 постановена от Районен съд - Левски на 14.07.2014 г. по н.о.х.д. № 451/2013 г., подс. С. e бил признат за невиновен за това, че на 16.06.2011 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т. Б. Л. от [населено място], че е внук на К. Б., която е собственик на поземлени имоти с идентификатори №№ 43236.301.11 и 43236.283.6, трета категория, с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на ползване – нива, находящи се в [населено място], първият в местността „име”, с площ от 12329 кв.м, с данъчна оценка на имота 2265.50 лв. и пазарна стойност от 8013.85 лв., вторият в местността „име”, с данъчна оценка на имота 2648 и пазарна стойност 10168.60лв., с което причинил имотна вреда в големи размери на К. Б., изразяваща се в пазарната стойност на цитираните имоти, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК. С присъдата подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 16.06.2011 г. в [населено място], чрез използване на: - неистински частни документи – пълномощно на името на Т. Б. Л., на което е бил придаден вид, че е издадено от името на К. Б., декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К. Б., - на неистински официални документи – заверки върху пълномощно на името на Т. Б. Л., на което бил придаден вид, че е издадено от името на К. Б., декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 7 ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К. Б.. На трите документа бил придаден вид, че са нотариално удостоверени от кмета на [населено място], /област/, получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари от Т. Б. Л. на обща стойност 12036 лв., с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.212, ал. 1 от НК. На основание чл. 307 от НПК са били отхвърлени предявения от К. Х. Б. граждански иск срещу подсъдимия К. С. С. с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 18182.45 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК и предявения от Т. Б. Л. граждански иск срещу подсъдимия К. С. С. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 12036 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл. 212, ал. 1 от НК, като неоснователни и недоказани. С атакуваната въззивна присъда първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която подсъдимият С. е бил признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Б. Л. срещу К. С. граждански иск. Вместо това Плевенският окръжен съд е постановил нова присъда, като е признал подсъдимия К. С. С. за виновен за престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, поради което го осъдил на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил за срок от три години. На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият К. С. С. е осъден да заплати на граждански ищец Т. Б. Л. сумата от 12036лв. представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл. 212, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2011 г., до окончателното изплащане на сумата. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. В жалбата не се навеждат изрично касационни основания, но могат да бъдат изведени такива по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Към основанието по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК спада оплакването, че инкриминираните документи не дават право на техния преносител или на друго лице да получи каквото и да е имущество. Както и твърдението, че сделката е извършена без представителна власт, липсва прехвърлително действие, действителният собственик не е загубил своите права, евинцираният купувач от своя страна запазва регресното си право да иска връщане на платената продажна цена, което изключва предпоставките за уважаване на предявения граждански иск. Останалите доводи са относими към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Те са: в мотивите на въззивната присъда не са обсъдени възраженията относно субективната несъставомерност на деянието; декларативно обясненията на подсъдимия са възприети като защитна теза; липсват доказателства, които установяват по несъмнен начин, че С. е провеждал разговори със св. Л.; Окръжен съд - Плевен не е дал отговор на въпроса кой е пострадал от престъплението; правно основание за плащане на цена на недвижим имот може да бъде само договор за покупко-продажба в съответната форма и при това положение не става ясно защо сумата е възстановена на първия преупълномощен посредник, а не на купувача. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Т. Л. намира въззивната присъда за правилна и моли за нейното потвърждаване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Касационната жалба е неоснователна. Оплакването, че във въззивната присъда не са обсъдени възраженията относно субективната несъставомерност на деянието по чл.212 от НК, е неоснователно. При внимателен прочит на материалите по в.н.о.х.д. №719/2014 г. на ОС – Плевен се установява, че изрично такова възражение пред въззивната инстанция не е навеждано. От приетите от въззивната инстанция фактически положения безспорно се установява, че подс. К. С. е осъществил състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК. За да достигне до този извод въззивният съдебен състав е направил пълен и верен анализ на доказателствените материали и е установил законосъобразно релевантните за изхода на производството факти. Авторството на подс.С. се доказва пряко от показанията на св. Л., И. и косвено от показанията на св. М., заключението на изготвената и приета по делото комплексна графична и техническа експертиза и справка за проведени разговори по мобилен телефон от номера, използван от подсъдимия. В мотивите си окръжният съд е изложил своите изводи относно приетата от него съставомерност на деянието, включително и във връзка със субективната страна. Настоящата инстанция напълно споделя тези изводите и не намира за необходимо да ги преповтаря. Не може да бъде прието за основателно оплакването, че обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че не е звънял и не се е срещал със свидетеля Л., декларативно са възприети като защитна теза. За да достигне до този извод въззивният съд ги е съпоставил с показанията на св. Л., М. и И.. Последните са определени като еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите материали по делото. При това положение не може да се отправи упрек към този съд за начина, по който е формирал вътрешното си убеждение относно фактите по делото. Неоснователно се твърди, че ОС – Плевен не е отговорил на въпроса кой е пострадал от престъплението. Макар, че въззивният съд е бил пестелив в мотивите си, е обсъдил проблематиката по този въпрос и правилно е приел, че пострадал от престъплението е Т. Б. Л./така както е инкриминирано и обвинението/, както и че причинените му вреди са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното деяние. Това, че той е получил, от следващия пълномощник сумата, която е дал на подсъдимия, като цена на имота, не променя качеството му на пострадал в настоящият процес, доколкото това са последващи негови действия във връзка с договорни отношения с трети лица. Добросъвестният приобретател на недвижимите имоти, във връзка с които е платена сумата предмет на престъплението - св. А. Ф., която е претърпяла евикция, не може да бъде пострадала, защото е претърпяла вреди, но не от документната измамата, а на договорно основание и тези вреди не са пряка последица от престъпното деяние. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.212, ал.1 от НК се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаването на имущество без правно основание, с намерение за неговото присвояване. Документът следва да служи като средство за възбуждане и поддържане на заблуждение у лицето, което упражнява фактическа власт върху предмета на престъплението.Също така той създава привидното основание, че този който получава имуществото, има право на това. В случаят съставът на престъплението документна измама е осъществен, поради разпореждането на пострадалия Л. с процесната сума в полза на подсъдимия С., мотивиран от неверните представи, които последният му е създал с представените неистински документи, че К. Б. го упълномощава да се разпорежда със земеделските имоти както намери за добре и действайки с убеждението, създадено от подсъдимия, че в качеството му на внук на Б., С. е упълномощен да получи процесната сума. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на решаващия съд за това, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК. Обстоятелството, че парите са били предадени без да бъде сключен съответен граждански договор, предвид допустимата свобода на договаряне в гражданскоправен аспект, не отменя престъпния характер на въвеждащото в заблуждение действие спрямо свидетеля Л.. От фактическа страна е установено, че подсъдимият предварително се е информирал от св. Л. какви документи следва да подготви от името на баба си, за да бъде изповядана сделка с процесните имоти и е поискал личните данни на последния. На 16.06.2011 г. в офиса на горепосочения свидетел подсъдимият се представил като внук на К. Б. и представил инкриминираните неистински документи. Определящо за квалификацията на деянието като документна измама е, че именно те са средството, което мотивирало св. Л. да се разпореди със сумата от 12036 лв. в полза на подсъдимия С., като по силата на упълномощаването той е имал всички права за разпореждане с недвижимите имоти. При извършване на деянието подсъдимият е съзнавал, че използваните документи са неистински, че отсъства основание за разпореждане с имуществото, предвиждал е, че ще получи парите само след представяне на инкриминираните документ и пряко е целял това с намерение да ги присвои. Във връзка с приетата и уважена гражданска претенция на Л., следва да се посочи, че евинцираният купувач запазва регресните си права, но това е без значение за уважаването на предявения граждански иск. Вече беше изяснено, че св. Ф. е претърпяла вреди на договорно основание в следствие на поредица от облигационни отношения, които не са пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние. Освен това предвидените в закона способи за реализиране на регресните й права не могат да изключат престъпния характер на измамата, защото с деянието си подсъдимият е осъществил признаците на състава по чл. 212, ал. 1 от НК и е причинил като пряка и непосредствена последица вреда на гражданския ищец Л., която подлежи на обезщетяване, независимо какви други правни последици са настъпили от деянието. Предвид изложеното, касационната жалба на подсъдимия С. се явява неоснователна, а въззивната присъда в осъдителната й част следва да бъде оставена в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 55 от 10.09.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 719/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.