Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 12.05.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова и участието на прокурор Стелияна Атанасова като изслуша докладваното от съдия Колева НД № 148/21 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалба на защитниците на подс. Т. Б. С. срещу решение № 148/02.12.2020 г. по ВНОХД № 40/2020 г. на Бургаски апелативен съд. С жалбата на защитниците се навеждат трите касационни основания. Според тях нарушението на материалния закон се е изразило в неправилно осъждане на подзащитния им, оспорват приетата от апелативния съд форма на вината и претендират приложение на чл. 15 НК. По отношение на нарушението на процесуалния закон смятат, че не е спазен чл. 14 НПК като не били изложени съображения за противоречията в доказателствения материал. Относно доводът за явна несправедливост на наказанието липсват каквито и да е аргументи. Искат оправдаване на подс. С.. В съдебно заседание адв. Д. - защитник на подсъдимия твърди, че „казусът е неизяснен от фактическа страна, страда от грешни правни изводи, недоказани и спорни“ и затова претендира отмяна на решение № 148/12.12.2020 г. на апелативен съд – Бургас и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата от защитниците на подсъдимия е неоснователна, а решението на апелативен съд – Бургас намира за правилно и законосъобразно. Наложеното на подс. С. наказание счита за справедливо. Повереникът на частните обвинители – адв. С. моли съда да остави в сила решението на апелативен съд – Бургас, а жалбата на подс. С. да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С присъда № 311/31.10.2019 г. по НОХД № 1197/2016 г. Бургаският окръжен съд е признал подс. Т. Б. С. за виновен в това, че на 19.07.2013 г. в Р Сърбия, на автомагистрала Е-70 при км 538+300 между ГКПП Батровци – Белград при управление на моторно превозно средство – л. а. мерцедес, с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение, чл. 187, ал. 1 от Закона за безопасност на движение по пътищата на Република Сърбия, чл. 7, т. 1 от Конвенция за пътното движение и по чл. 8, т. 3 и т. 5 от Конвенция за пътното движение по непредпазливост причинил смъртта на С. Г. Л. и тежка телесна повреда на В. К. Л., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 3 б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 2 НК го осъдил на три години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. Осъдил подс. С. да заплати направените по делото деловодни разноски. С решение № 148/02.12.2020 г. Бургаският апелативен съд е изменил цитираната присъда на окръжен съд - Бургас като оправдал подс. Т. С. по обвинението за нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 7, т. 1 и чл. 8, т. 3 от Конвенция за пътното движение; заличил е В. В. Л. като страна във воденото наказателно производство срещу подсъдимия; потвърдил е присъдата в останалата ѝ част. На подсъдимия възложил направените във въззивното производство деловодни разноски по делото. Приоритетно следва да бъде даден отговор на възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение на материалния закон, защото от тяхното констатиране зависи дали ще бъдат обсъждани останалите доводи в жалбата на касатора. При извършената проверка от касационния състав не се установи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В изпълнение за задължението си да провери изцяло законосъобразността на присъдата, Бургаският апелативен съд аналитично е преценил цялата доказателствена съвкупност като я е обсъдил не само поотделно, но и съобразно логическата ѝ връзка. Изводите си относно правно значимите обстоятелства проверяваният съд е изградил на база допустими и годни доказателствени средства, които са анализирани съобразно действителния им смисъл. Не са били подценени нито обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице, нито събраната по делото медицинска документация относно неговото здравословно състояние, в това число и тази непосредствено след инцидента, предоставена от сръбските власти. Съдът внимателно е анализирал приетите по делото експертизи, съблюдавайки чл. 14 НПК. Ясно е посочил кои експертни изводи поставя в основата на своето решение, излагайки подробни съображения за това. С помощта на специалните знания на вещите лица е стигнал до извода, че причина за пътно транспортното произшествие е субективна. Възражението, че е неглижирана комплексната съдебномедицинска експертиза, приемаща наличие на синкоп като причина за дезориентация на подсъдимия, е неоснователно. На обсъждането на същата е отделено значително място в мотивите към решението от стр. 17 до стр. 19, а следващата страница е посветена на съотношението ѝ с останалите доказателствени материали. Доводът, че е налице съществена непълнота в мотивите и бланкетност на същите, се излага не поради действителното наличие на този порок, а по причина на несъгласието на страната с крайните изводи на съда за виновност на подс. С. по повдигнатото му обвинение. В обобщение, прочитът на материалите по делото води до категоричен извод, че атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Затова и няма как да бъде удовлетворено искането на защитата за отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. Не е налице и претендираният довод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Върховният касационен съд извършва проверка за правилното приложение на материалния закон на базата на приетите от предходната съдебна инстанция факти. Доводите на защитата по фактите, по които възразява, са били разгледани и са получили отговор от въззивната инстанция. Фактическите положения, които подс. С. е твърдял - за влошаване на здравословното му състояние и реакцията му след като е усетил признаците на същото, са получили аналитичен отговор от съда на база обсъждане на събрания по делото доказателствен материал – обяснения на привлеченото към наказателна отговорност лице, медицинска документация, изготвена от сръбските власти след пътно транспортното произшествие, медицинска документация, свързана със здравословното състояние на С. преди деянието, показанията на свид. Л., съдебномедицинските и автотехническата експертизи. В проверявания акт недвусмислено е посочен механизма на възникване на пътно транспортното произшествие и са очертани действията на подс. С. по намаляване на скоростта на движение на автомобила от 115 км/ч на 60 км/ч в резултат на настъпилото при него неразположение, отклоняването на автомобила надясно и ударът в пътната табела, от който е настъпил противоправния резултат. Без значение е дали влошаването на здравословното състояние на подсъдимия се е дължало на хипогликемична криза или синкоп, доколкото симптоматиката при тях е сходна, различно е само времето на тяхното задълбочаване. Важното е, че и в двата случая за водача е съществувала обективна възможност безпроблемно да преустанови окончателното движение на автомобила в рамките на 5,39 секунди. Тъкмо поради непредприемане от страна на подс. С. на екстрено спиране на автомобила е налице нарушение на правилата за движение, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка със съставомерните последици, а именно – да не участва в движението по пътищата в състояние, което го прави негоден безопасно да управлява превозното средство и не упражнявайки непрекъснат контрол върху автомобила. В същото време, преценявайки заключенията на вещите лица от автотехническите и съдебно медицинските експертизи, както и гласните източници, апелативният съд е прецизирал нарушенията на правилата за движение, допуснати от подсъдимия, като го е оправдал за тези, за които е намерил, че не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие. В решението си Бургаският апелативен съд е обсъдил конкретните доводи на защитата, въз основа на които е претендирано деянието да бъде оценено като „случайно“ по смисъла на чл. 15 НК и е изложил убедителни аргументи, с оглед на които тази теза е отхвърлена. Подс. С. следва да не е нарушил никое правило за движение по пътищата, което е в причинна връзка с причинената смърт на пострадалата С. Л. и тежките телесни повреди на В. Л., за да се приеме, че е налице случайно деяние. Отказът на въззивния съд да приложи чл. 15 НК не е незаконосъобразен. Втората инстанция е установила скоростта на движение на автомобила, намаляването на същата от водача, времето, което му е било необходимо да спре и времето, през което са продължили неблагоприятните усещания в организма на подсъдимия. Във всички случаи, когато възникне някоя опасност за движение, която водачът на пътно превозно средство обективно е бил в състояние да възприеме, той е длъжен да я избегне като незабавно намали скоростта или спре. Затова не може да се приеме тезата на защитата, че деецът не е могъл да предвиди резултата, защото нито е бил длъжен, нито е зависело от неговата воля предотвратяването на настъпването на общественоопасните последици. Причиненият противоправен резултат е последица от нарушението на правилата за движение по пътищата. В настоящия случай тъкмо нарушаването на забраната от подсъдимия да участва в движението по пътищата в състояние, което го прави негоден безопасно да управлява моторното превозно средство и загубата на контрол са в причинна връзка с резултата. Затова неоснователни са възраженията на защитниците на подс. С., че е допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения няма как да бъде удовлетворено и искането за оправдаване на подсъдимия. Настоящият състав не намира основание да приеме, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При индивидуализацията на наказанието на подс. С. са отчетени всички значими за отмерване на наказанието обстоятелства и съобразявайки съотношението между смекчаващи и отегчаващи такива е наложено минимално наказание, предвидено от правната норма, което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с минималния изпитателен срок. Не са налице изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат корекция в решението. Кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство е съобразено с допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата. В решението няма пренебрегнати при индивидуализацията на наказанието обстоятелства и затова и липсват развити аргументи в жалбата в тази насока. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148 от 02.12.2020 г. на апелативен съд - Бургас по ВНОХД № 40/2020 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.