Ключови фрази
Производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * явна несправедливост на наказанието * свидетелски показания


Р Е Ш Е Н И Е

№ 191

гр. София, 17.10.2016г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през 2016г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
МИЛЕНА ПАНЕВА

при участието на секретаря Ил. Рангелова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев разгледа докладваното от съдия Панева к.н.д. № 879 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Я. Д. Д. срещу решение № 245 от 09.06.2016г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 419/2016г. по описа на същия съд.
С жалбата се претендира наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК, като е поискана отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Направено е и алтернативно искане – за изменяване на решението с намаляване на размера на всяко от отмерените от въззивния съд наказания – лишаване от свобода и глоба със запазване приложението на института на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на първото от тях.
В съдебното заседание пред настоящия състав на касационния съд адв. Л. поддържа жалбата, изложените в нея аргументи и направените искания.
Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и оставяне на решението в сила.
Подсъдимият Д. заявява съгласие с казаното от своя защитник и настоява, че никога не се е занимавал с наркоразпространение.
Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите, определени от чл. 347, ал. 1 НПК, прие, че жалбата е неоснователна.
С присъда № 261 от 14.10.2015г., постановена по НОХД № 5611/2014г.,Софийският градски съд-Наказателно отделение, 8-ми състав е признал подсъдимия Я. Д. Д. за виновен в това, че на 11.02.2014г., около 23:00 часа, в [населено място], в района на кръстовището на [улица]и [улица]без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 0,74 грама кокаин с 43% съдържание на активно действащия компонент, на стойност 92.50лв. и 1,71гр. коноп със съдържание на активно действащия компонент 23%, на стойност 10.26лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева, като е постановил наказанието, свързано с лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Извършено е с присъдата разпореждане с веществените доказателства по делото. Заплащането на направените по воденето на делото разноски е било възложено в тежест на подсъдимия.
По жалба от защитника на подсъдимия така постановената присъда е била подложена на въззивен съдебен контрол и с горепосоченото решение на САС тя е била изменена в частта досежно наказанието, като срокът на лишаването от свобода е бил намален на две години. В останалата й част присъдата е била потвърдена.
По същество с депозираната касационна жалба се претендира на първо място липса на съответствие на така постановеното въззивно решение с предписанията на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК, поради липса на даден в него отговор на част от изложените във въззивната жалба възражения и доводи, а именно тези, касаещи се до констатирана от защитника невъзможност за ползване на хронологически първите показания на свид. К. като първичен аргумент за решаващите изводи на съда, защото са дадени под полицейски натиск, както и на доводите в посока кредитиране на показанията на същия свидетел от следващите негови разпити. Твърди се поради това, че е налице липса на мотиви на оспорения съдебен акт.
Прочитът на въззивното съдебно решение не потвърждава този довод. Несъмнено е, че мотивите на съдебния акт са особено съществена негова част, правеща го ясен, убедителен и в крайна сметка авторитетен и непререкаем, доколкото са предназначени да посочат и да обяснят логическия път на разсъждения, по който съдът е достигнал до съответното решение, до фактическите и юридическите основания за него. Оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт има структурата и съдържанието, предписани от закона, като мотивите му не компрометират посочените роля и предназначение на съдебните мотиви. Действително съставът на САС не е бил изчерпателен при излагането на аргументите, които са формулирали становището му за неоснователност на възраженията срещу направената от първостепенния съд интерпретация на предложените в поредицата от разпити на свид. К. негови позиции с обратен знак по отношение на едни и същи моменти от фактологията на инкриминираните събития. Но макар да е обосновано с лаконично поднесени мотиви, становището на въззивния съд е ясно заявено и съдържа отговор на поставените на вниманието на този съд възражения за необективност на посочения свидетел в първите негови показания по делото. Достоверността на информацията, съдържаща се в показанията от хронологически първите два разпита на К. е констатирана от въззивния съд на фона на споделените от него изводи на състава на СГС, който е извършил анализ на съобщеното от посочения свидетел, направил е обоснована преценка на качеството на показанията му от отделните негови разпити по делото, съобразил е последователността в заявеното при хронологически първите два от тях убеждение относно точната хронология и съдържанието на събитията, при които се е състояла срещата му с подсъдимия в процесната вечер. Изводът на съдилищата за последователност в позицията на свид. К. относно посочения фрагмент от събитията не е произволен, както практически се настоява в жалбата, а има своето основание в съдържанието на разказа му при разпита му от 11.02.2014г. и при този от 12.02.2014г., проведен в интервала от 12:00ч. до 12:45ч., показващи идентичност на съдържанието, както правилно са констатирали инстанциите по същество. Аргумент в полза на съобщеното в тези именно показания на К. въззивният съд е извел и от обективния факт на намиране на наркотично вещество в едната ръка на подсъдимия при пристигането на полицейския патрул в момента на срещата между свидетеля и Я. Д., както и от факта на намирането на други по вид наркотични вещества, укрити в автомобила на последния, а така също и от отчетения и от първостепенния съд факт на регистрирания между двамата телефонен разговор, състоял се минути преди задържането на подсъдимия и ползването от страна на последния за провеждане на комуникацията си със свид. К. на мобилен телефонен номер, регистриран на името на лице, с което не го свързва дори бегло познанство.
Декларираното от въззивния съд съгласие с аргументите, с които съдът от първа инстанция е отрекъл достоверността на показанията на свид. К. от хронологически третия негов разпит в досъдебното производство и на тези, дадени от него при съдебното разглеждане на делото, в конкретния случай не е равносилно на липса на отговор на изложените във въззивната жалба възражения срещу следването на този подход. Това е така, защото същото възражение е било поставено на вниманието и на първостепенния съд с пледоарията на защитника и е получило нужния съдържателен и изчерпателен отговор в мотивите към първоинстанционната присъда, обоснован с резултатите от извършения от този съд анализ и преценка на показанията на посочения свидетел, на смисловия и информационния техен капацитет, на вътрешната и външната тяхна съгласуваност, а и на условията, в които те са били депозирани. Тази преценка е позволила на първостепенния съд да констатира неточностите, непълнотите и противоречията в онези от показанията на свидетеля, чиято достоверност в крайна сметка е отрекъл, а съдът от втора инстанция с основание я е възприел безусловно, доколкото анализът е пълен, задълбочен, обективен, обхващащ всички съществени страни от показанията на посочения свидетел от отделните негови разпити, базиран е на детайлно проучване и обсъждане на наличната в тях информация при липса на игнориране или на превратно интерпретиране на сведения. Поради това дадената от инстанциите по същество съдебна оценка на отделните варианти на показанията на свид. К. може да бъде определена като извършена при спазване на всички правила, гарантиращи обективност на познавателния резултат и справедливост на изводите. В споделените от въззивния съд аргументи на СГС по същество се съдържа отговор и на възможността показанията на свид. К., които са ползвани от съдилищата при решаването на делото по същество, да са били дадени под заплаха от задържане, като не е констатирано наличие на каквито и да е обективни данни, позволяващи да се приеме, че в рамките на досъдебното производство К. е бил обект на полицейски заплахи за задържането му, ориентирани към склоняването му да свидетелства по предпочетен от полицейските служители начин. Както вярно са отбелязали съдилищата от предходните инстанции, К. е разпитан три пъти в предходната процесуална фаза, като при първите два разпита е дал показания с идентична насоченост, обяснявайки срещата си с подсъдимия в процесната вечер именно с желанието си да закупи от него марихуана и тези разпити са проведени в интервал от 12 часа между тях, като след първия разпит свидетелят е бил освободен. Вярна е съдебната констатация, че способната да злепостави подсъдимия и да обясни присъствието на мястото на задържането му с намерение за наркоразпространение теза свидетелят е потвърдил и при втория си разпит, когато основанията за първоначалното притеснение, ако такова у него е съществувало, вече не са съществували. Ако съдилищата от предходните инстанции са отказали да приемат, че показанията на К. от първите два негови разпита в досъдебната фаза са дадени в резултат на оказано му недопустимо въздействие от полицейски служители, подходът им е обоснован. Предложеното с касационната жалба ценностно осмисляне на функциите и практиките на органите на полицията е очевидно основано на съждения в абстрактно-теоретичен план и по същество представлява недопустимо в доказателствения процес предположение от житейски характер. Доказателствената недостатъчност за един извод не може да бъде компенсирана в наказателния процес чрез преувеличаване на процесуалната стойност на налични доказателствени материали, нито с предоверяване на житейски опит или на интуиция, нито пък чрез заместване на липсващите доказателства с аргументи от общо морално, социално и пр. значение. Задържането не е неотменна част от професионалните действия на органите на полицията при срещите им с граждани, като действащата нормативна уредба на правомощията на тези органи указва случаите, в които те могат да задържат лица. Поради това от факта, че К. не е бил задържан за срок от 24 часа съдилищата не са могли да правят други изводи за причините, различни от изводимите от материалите по делото, на които те са се позовали.
В цялостната дейност на съдилищата от предходните инстанции по оценка на наличните доказателства с оглед на тяхната процесуална значимост – относимост, допустимост, достоверност и достатъчност не са допуснати процесуални нарушения, като по този начин са спазени изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на релевантните факти и обстоятелства и е била гарантирана достоверността на направените изводи.
В рамките на еднозначно установените от съдилищата фактически положения материалният закон е приложен правилно, като подс. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 НК. Същественият в тази връзка и поставен от защитника като спорен въпрос относно наличието на разпространителска цел у подсъдимия при държането на намерените у него и в автомобила му наркотични вещества е правилно разрешен от съдилищата. Целта на държането (фактът на което не се оспорва) на инкриминираните количества кокаин и марихуана от подсъдимия е обоснована от съдилищата изключително с информацията, съдържаща се в наличните доказателства. Правилно тази цел е била изведена на първо място от кредитираните с доверие показания на свид. К., в които същият е заявил, че телефонният номер, чрез който се е свързал с подсъдимия, му е бил даден като номер, чрез който може да си поръчва доставка на марихуана, като в процесната вечер е позвънил на него, воден именно такова желание – да закупи марихуана. Не без основание съдилищата са акцентирали на факта, че въпросният телефонен номер, който е бил ползван от подсъдимия, е бил регистриран не просто на името на друго лице (което в ежедневието се случва не рядко), а на името на гражданин, който не познава подсъдимия и при липса на установена каквато и да е връзка между двамата, който е отрекъл да е регистрирал на свое име СИМ-карта с такъв телефонен номер, както и да я е предоставял на другиго, обяснявайки същевременно факта на съществуването на такава регистрация с това, че преди време е изгубил личната си карта. Позоваването на тези обстоятелства от страна на съдилищата не е парадоксално, нелогично и безсъдържателно, в каквато насока са изтъкнати възражения в касационната жалба, тъй като ползването на телефонен номер, регистриран на името на непознат човек би направило ако не невъзможно, то поне съществено би затруднило формирането на връзката между подсъдимия и лицето, ползващо този телефонен номер. Все в полза на извода за наличие на цел за разпространение при държането на инкриминираните вещества съдилищата са се позовали и на факта на намирането наркотични вещества у подсъдимия /в едната му ръка/ и в управлявания от него автомобил в момента на срещата му с желаелия да закупи марихуана К. и различният техен вид. С основание все в същата връзка е бил регистриран от предходните инстанции и факта на липсата на установена по делото друга причина за срещата между двамата в късен час, на място и по време, нетипични за провеждане на делови срещи, както и липсата на индикации за това подсъдимият да е проявявал интерес към евентуално дистрибутираната от свидетеля стока. Правилно при наличието на тези, съобразени от тях факти съдилищата от предходните инстанции са заключили, че притежаването на намереното у подсъдимия и в автомобила му количество наркотични вещества е било свързано именно с разпространителска цел.
Що се касае до наложените с проверяваната присъда наказания, те не са явно несправедливи, както се настоява в жалбата. Напротив, определени в абсолютния минимум на предвидените от закона лишаване от свобода и глоба за извършеното престъпление, наказанията са справедливи, като съответстват на обективните характеристики на деянието и на вината на подсъдимия и са способни да служат като достатъчно адекватен показател за степента на укоримост на самото деяние и на личността на подсъдимия. В принципен план смекчаването им би могло да се случи при наличие на основанията по чл. 55, ал. 1 НК, но в случая не са установени обстоятелства, които да имат характера на изключителни по характера им, в т.ч. и твърдяната от защитника трудова ангажираност на Я. Д., нито такива, които в съчетание да бъдат преценени като многобройни. В тази връзка е редно да се отбележи, че от страна на въззивния съд са били третирани като смекчаващи обстоятелства такива, които в конкретния случай не биха могли да имат такова значение, а именно възрастта на подсъдимия и продължителността на наказателното производство. Към датата на извършването на престъплението подсъдимият действително е бил в млада възраст, както е посочил въззивният съд - на 28 години. Не са отчетени обаче характеристиките на тази възраст и тяхната значимост за извършването на престъплението. Касае се за възраст, в която вече не емоцията е водеща, а рационалното начало, в която е достигната психо-физическа и социална зрялост и човекът е с изградена вече самооценка, с ценностна ориентация и формирана способност трезво да преценява социалната полезност и допустимостта на определени прояви, позволяваща усвояването и пълноценното осмисляне на нормите за поведение и формирането на устойчиво отношение към правилата за поведение в обществото. Поради това значението на възрастта, в която подсъдимият е бил към датата на престъплението, няма онази стойност, която й е придадена от въззивния съд. Така е и по отношение на продължителността на процеса, която според въззивната инстанция е „несъответна на фактологията”. Действително случая не се отличава със сложност, но и прекомерно забавяне на процесуалното развитие няма, което да е поставило в риск ефективността на производството, като се има предвид общата негова продължителност и факта, че то се развива пред три инстанции.
С основание се възразява от страна на защитника срещу декларираното в оспореното въззивно решение третиране на факта на предходното осъждане на подсъдимия, за което е настъпила реабилитация, като източник на лоши характеристични данни. Фактът на миналото осъждане на лицето може да предопредели отрицателна обществена оценка за него единствено, ако държавата има право да го третира като осъждано. С настъпването на реабилитация държавата губи това право, доколкото, както е добре известно, реабилитацията заличава осъждането като факт от миналото и лицето се счита неосъждано. След като това е така, фактът на миналото осъждане е невъзможно да се третира като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Въпреки това, както вече бе отбелязано, отмерените с въззивното решение наказания са справедливи като краен резултат, като липсва диспропорция между тях – от една страна и обществената опасност на самия подсъдим и на извършеното от него деяние – от друга.
Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 245 от 09.06.2016г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 419/2016г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.