Р Е Ш Е Н И Е № 224 София, 10.06. 2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2535/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Делото е образувано по молба на Н. В. Т., В. И. К., Р. И. В., Л. К. П., Е. Г. И., И. Б. Н., М. Б. Н., И. М. Л., В. М. В., Р. М. Н. и Й. К. Д., всички чрез адв. К. Б. от АК - П. за отмяна на влязло в сила решение № 182 от 09.07.2013 г. на Пернишкия окръжен съд по въззивно гр.д. № 780/2012 г. и решение № 312/15.06.2012 г. на Пернишкия районен съд, постановено по гр.д. № 3840/2011 г. Молителите твърдят, че в съдебните актове, чиято отмяна искат, съдилищата са се основали на решение № 04000 от 29.06.1999 г. на ОСЗ – П., което е нищожно Молбата за отмяна е редовна от външна страна, след проведена процедура по чл. 306, ал. 1, изр. 2 ГПК, подадена е срещу подлежащи на отмяна влезли в сила съдебни актове, в срок, от легитимни страни, чрез адвокат, притежаващ представителна власт по силата на пълномощно, приложено на стр. 9 по гр.д. № 3840/2011 г. на Пернишкия районен съд. Насрещните страни по молбата за отмяна А. М. Т., К. Г. Л. и С. М. П., чрез адв. И. В., упълномощен за извънинстанционното производство по делото с пълномощно от 23.10.2013 г., са отговорили, че не са налице правни основания по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на влезлите в сила съдебни актове, поради което считат молбата за отмяна за недопустима. С. Г. К., Е. М. Л. и В. Д. И. са обикновени другари на молителите (ищци), а не насрещни страни, поради което нямат положението нито на молители, нито на ответници по молбата и не разполагат с правната възможност да изразяват становище по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд намира, че молбата за отмяна е допустима, но неоснователна. Н. В. Т., В. И. К., Р. И. В., Л. К. П., Е. Г. И., И. Б. Н., М. Б. Н., И. М. Л., В. М. В., Р. М. Н. и Й. К. Д. са ищци по иск с правно осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – те са тези, които твърдят, че между тях и насрещните страни е налице спор за материално право към датата на отнемане на спорната земеделска земя. Наличието на подобен спор с насрещните страни е условие за допустимост на иска. Съдилищата са приели, че имотът, предмет на иска, е заявен по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване от насрещните страни, с твърдение, че е бил притежаван от техните наследодатели, което сочи на спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Приел, е че наследодателят на ищците не е бил собственик на спорната земя към датата на включването й в ТКЗС, след анализ на събраните гласни доказателства, във връзка с поддържаното придобивно основание – давност. Искът е отхвърлен като неоснователен. Решение № 04000 от 29.06.1999 г. на ОСЗ – П. изобщо не е взето под внимание от съда, нито във връзка с допустимостта на иска, нито с оглед неговата основателност. Изрично е посочено, че е без значение дали административното решение е валидно или не, защото то няма отношение към въпроса кой е бил собственик на земята към датата на отнемането й. Валидността на решението ОСЗ – П. е без значение и за допустимостта на иска, защото страните не спорят, че е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а и той е установен от съдилищата от съдържанието на подадените до ОСЗГ заявления. Освен изложеното, доводите на молителите за нищожност на решение № 04000 от 29.06.1999 г. на ОСЗ – П., е недопустимо да се преценяват от съда по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Наличие на висящо административно производство, не значи, че е налице установена по надлежен ред нищожност на административен акт. С оглед на изложеното, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Молителите общо следва да заплатят на насрещните страни сторените от тях съдебноделоводни разноски в производството – 200 лв. платен адвокатски хонорар. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на Н. В. Т., В. И. К., Р. И. В., Л. К. П., Е.Г. И., И. Б. Н., М. Б. Н., И. М. Л., В. М. В., Р.М. Н. и Й. К. Д., всички чрез адв. К. Б. от АК - П. за отмяна на влязло в сила решение № 182 от 09.07.2013 г. на Пернишкия окръжен съд по въззивно гр.д. № 780/2012 г. и решение № 312/15.06.2012 г. на Пернишкия районен съд, постановено по гр.д. № 3840/2011 г. ОСЪЖДА общо Н. В. Т., В. И. К., Р. И. В., Л. К. П., Е. Г. И., И. Б. Н., М. Б. Н., И. М. Л., В. М. В., Р. М. Н. и Й. К. Д. да заплатят на А. М. Т., К. Г. Л.и С. М. П. сумата в размер на 200 (двеста) лв. Съдебноделоводни разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: .