Р Е Ш Е Н И Е     № 318     София, 02 юли 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                      БЛАГА ИВАНОВА   при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 341/2009 година На основание чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият Ж. Д. К. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 14 от 17.03.2009 г., постановено по ВНОХД № 533/08 г. от Окръжен съд – гр. С., с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 36 от 21.10.2008 г. по НОХД № 100/08 г. на Районния съд – гр. К.. Искането за възобновяване се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 НПК. Искането се поддържа лично от осъдения К. и от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. По силата на проверяваните съдебни актове подсъдимият Ж. Д. К. е бил признат за виновен в това, че на 20/21. 11. 2007г., при условията на опасен рецидив, разрушаване прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими на обща стойност 4 106 лева от владението на В. В. без негово съгласие и с намерение за присвояване– престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 от НК. Наложеното наказание е пет години лишаване от свобода. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия К, като същият е осъден да заплати на гражданския ищец В. В. сумата от 3 206 лева, обезщетение за имуществени вреди. ІІ. Искането за възобновяване на наказателното дело е основателно. Доводите, подкрепящи заявеното наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, се свързват с нарушено право на защита – въпреки изявленията, направени от осъдения К. пред първата инстанция, че желае делото да бъде разгледано при участието на защитник, съдът не е уважил това негово искане. От данните по делото се установява, че в съдебното заседание на 21.10.2008 г., проведено от Районен съд – гр. К., осъденият К. изрично е заявил, че желае да ангажира адвокат. Районният съд е отхвърлил това искане, при съображения, че от момента на получаването на съобщенията и преписа от обвинителния акт до датата на съдебното заседание са изминали около четири месеца, в рамките на които осъденият е следвало да организира защитата си. Поради това е счетено, че с искането си да ангажира защитник осъденият преследва “безмотивирано да отложи процеса”(виж протокол от с.з. от 21.10.2008 г.), затова е даден ход на делото и е постановена осъдителната присъда. Въззивният съд е утвърдил дейността на първата инстанция, като отхвърлил идентичен довод за нарушено право на защита, при съображения, че такова нарушение ще е налице само ако “ ограничаването на процесуалните права се дължи на порочно действие или бездействие на някой от органите на съдебната власт – съдия, прокурор, следовател...” Настоящият касационен състав не споделя цитираното разбиране на двете предходни инстанции, защото то не се оправдава от данните по делото. Правото на адвокатска защита е едно от конституционно установените права и е регламентирано като основен принцип в разпоредбата на чл. 15 от НПК. Правото на обвиненото лице да се защитава лично и чрез избран от него защитник, респективно такъв по назначение, е един от елементите, съставляващи понятието “справедлив съдебен процес” ( виж чл. 6, т.1 във вр. с т. 3, б. “с” от ЕКПЧ). Няма съмнение, че недобросъвестното процесуално поведение, изразено в безуважително отсъствие и/или други действия на неоправдано процесуално бездействие, сочещи на шиканиране на процеса, също са недопустими. Затова, във всеки конкретен случай е необходима преценка за реалното съществуване на такова поведение. По настоящето дело, с оглед тази преценка, съдът е съобразявал само времевия отрязък от датата на получаване на призовката, ведно с обвинителния акт до датата, за която е насрочено разглеждането на делото. Времевият отрязък, сам по себе си, не може да бъде единствения критерий, за да се приеме наличието на недобросъвестно процесуално поведение, при положение, че липсват каквито и да е данни осъденият К. с поведението си в предходната процесуална фаза и в съдебната фаза да е проявявал неоправдано отсъствие или по какъвто и да е друг начин да се е стремял да отлага във времето провеждането на наказателното преследване срещу него. На следващо място, използването на “времевия отрязък” като единствен критерий, определящ мълчалив отказ от защита, е твърде несигурен и дава възможности за различни интерпретации на преценките, което може да доведе до произволно ограничаване правото на защита. Наистина, смисълът на чл. 6 от ЕКПЧ не възпрепятства дадено лице да се откаже по свое желание от правото си да бъде защитавано от адвокат, изрично или мълчаливо. Този отказ, обаче, трябва да е недвусмислен. Затова, в разпоредбата на чл. 55 от НПК изрично е посочено – “обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследване и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това”. По нататък, повече от очевидно е, че осъденият е имал трудности при осъществяването на личната си защита и това най-вече личи от защитната му реч, депозирана в хода на съдебните прения, изразила се само в едно изречение, което по съдържание е достатъчно красноречиво. С оглед на всичко изложено, в настоящия случай следва да се приеме, че не само е ограничено правото на осъденият К. да бъде защитаван от адвокат по избор, който да участва при съдебното разглеждане на делото и да отстоява интересите му, свързани с отговорността и нейната степен, а до цялостно лишаване от защита. Допуснатото нарушение е съществено и е неотстранимо в касационната инстанция, поради което е необходима отмяна на съдебните актове и ново разглеждане на делото в първата инстанция, където е допуснато за първи път. Новото разглеждане на делото следва да се проведе в съгласие с изискванията за реална процесуална защита (по избор или назначение), освен ако обвиненото лице не направи изричен отказ от това свое право. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425 във вр. с чл. 354, ал.3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 14 от 17.03.2009 г., постановено по ВНОХД № 533/08 г. от Окръжен съд – гр. С., с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 36 от 21.10.2008 г. по НОХД № 100/08 г. на Районния съд – гр. К.. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на районния съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.