Р Е Ш Е Н И Е № 3 Гр. София, 18 януари 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора М. Михайлова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1252/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Б. М. С. за възобновяване на н. о. х. д. № 86/2017 год. по описа на Районен съд Чирпан и и на в. н. о. х. д. № 1242/2017 год. и за отмяна на постановените по тях съдебни актове. В искането и допълнението към него са изложени доводи както за наличие на основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК, така и за тези по чл. 422, ал. 1 от НПК. Поддържа се, че осъденият не се е укривал, а е заминал да работи в чужбина и не е бил уведомен за образуваното наказателно производство и за постановената присъда. Твърди се, че част от протоколите му за разпит в качеството на обвиняем и адвокатското пълномощно, депозирано пред окръжния съд, не са подписани от него. Сочи се, че освен правото му на лично участие в наказателния процес е било накърнено и правото му да научи в какво е обвинен, тъй като е налице разминаване досежно концентрацията на алкохол в кръвта му между заключението на съдебномедицинската експертиза – от една страна, и обвинителния акт и постановената присъда – от друга, както и че не е бил надлежно защитаван от адвокат в съдебната фаза на наказателния процес. Направено е искане присъдата и потвърждаващото я въззивно решение да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият Б. С. се солидаризира с аргументите на адв. П. и моли производството по делото да бъде възобновено. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, а за съдебните заседания е бил редовно призован чрез своите близки. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК е допустимо, защото е направено от процесуално легитимиран субект и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е узнал за постановената присъда на 26. 10. 2018 год. (за дата на узнаване следва да се приеме постъпването му в местата за лишаване от свобода на територията на Република България), а искането за възобновяване е депозирано в Районен съд Чирпан на 06. 12. 2018 год. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 20/13. 09. 2017 год., постановена по н. о. х. д. № 86/2017 год., Районният съд Чирпан е признал подс. Б. М. С. за виновен в това, че на 23. 01. 2016 год. в [населено място] управлявал МПС – л. а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,33 на хиляда, установена по надлежния ред,, поради което и на основание чл. 343б ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на една година и пет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и на глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от правоуправление на МПС за срок от една година и пет месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което С. е бил лишен от това право по административен ред. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието в размер на осем месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по н. о. х. д. № 89/2013 год. по описа на Районен съд Чирпан, като е определил първоначален строг режим на изтърпяването му. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и с решение № 165/13. 12. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1242/2017 год. по описа на Окръжен съд Стара Загора, е потвърдена. Процесуалното развитие на делото е следното: С постановление от 27. 01. 2016 год. по ДП № 50/2016 год. по описа на РУП – Чирпан Б. М. С. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. На същата дата, в присъствието на упълномощения му защитник е депозирал обяснения, в които е отрекъл съпричастността си към престъплението, в чието извършване е бил обвинен. В постановлението и в протокола за разпит осъденият е посочил адрес за призоваване [населено място], [улица], както и мобилен телефон за контакт 0897 454 303 и не е отразено негово изявление, че живее и работи извън страната или че възнамерява да се установи в чужбина. По делото са приложени и още два протокола за разпит, съответно от 21. 03. 2016 год. и 05. 12. 2016 год., както и протокол за предявяване на разследването от 05. 12. 2016 год., които от външна страна притежават всички изискуеми реквизити, включително и подпис на обвиняемия. С оглед изпълнение на указания на наблюдаващия прокурор в началото на 2017 год. на Б. С. неколкократно са били изпращани призовки на посочения от него адрес. Същите неизменно са връщани в цялост ведно с докладни записки от служители на РУП – Чирпан, съответно от 03. 01. 2017 год., от 17. 01. 2017 год. и от 24. 01. 2017 год. Съгласно първата от докладните лицето работи на различни места извън [населено място] и се прибира най-много веднъж в месеца. В останалите два документа е отразено, че С. е заминал да работи в Германия. Направен е и неуспешен опит за призоваването му на посочения от него телефонен номер. Това е наложило и обявяването му за общодържавно издирване с телеграма № 1555/19. 01. 2017 год. на ГД „Национална полиция“. След приключване на разследването в Чирпанския районен съд е внесен обвинителен акт срещу Б. С. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като обстоятелствата, описани в сезиращия съда документ, не се различават от посочените в постановлението за привличане в качеството на обвиняем. Образувано е н. о. х. д. № 86/2017 год. и първото съдебно заседание по делото е насрочено за 28. 03. 2017 год. Както за него, така и за следващите заседания, проведени съответно на 03. 05. 2017 год., 01. 06. 2017 год., 05. 07. 2017 год. и 13. 09. 2017 год., призовките са получени от майката на осъдения Я. А.. Съдът е извършил проверка дали посоченото лице се намира в родствена връзка с Б. С. и дали действително живее на [улица] след като е установил верността на отразеното в първата от посочените призовки е намерил, че осъденият е редовно призован за всички съдебни заседания. Същевременно е изискана и информация относно предприетите действия по издирване на С. и въз основа на докладна записка от 06. 04. 2017 год. е прието, че осъденият се намира извън пределите на страната – в Дания, където местоживеенето му е неизвестно. Призовката за съдебното заседание на 15. 11. 2017 год., изпратена от въззивния съд, е върната в цялост със забележка, че както Б. С., така и близките му са напуснали страната. Неуспешен е останал опитът за призоваване на тел. № 0897 454 303. Изискана е и справка за задграничните пътувания на осъдения и е установено, че последното регистрирано пътуване е влизане в РБ на 12. 10. 2016 год. В посоченото съдебно заседание се явил адв. Д. А., който представил редовно от външна страна пълномощно и направил изявление, че е уведомил подзащитния си за съдебното заседание. Съдът е дал ход на делото и след изслушване на съдебните прения е обявил, че ще се произнесе в законния срок, след което с решение № 165/13. 12. 2017 год. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му е последица от неизпълнение на служебните задължения за уведомяването му от страна на органите на досъдебното производство или съда, респ., от отсъствието на дължимата процесуална активност за установяване на местонахождението му, а не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение. В настоящия случай не е налице нито една от посочените предпоставки. Осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, като собственоръчно е подписал постановлението за привличане в това процесуално качество и непосредствено след това е бил разпитан и е дал обяснения. По този начин той е бил информиран за фактическите и правните параметри на обвинението, а съпоставката на постановлението за привличане с обвинителния акт показва, че тези параметри не са претърпели промяна в различните фази на наказателния процес. Ето защо не се подкрепя от материалите по делото твърдението на С., че не е бил информиран за наличието на наказателно производство и за повдигнато обвинение по него. По време на досъдебното производство осъденият е напуснал страната без да информира водещия разследването за намерението си да търси препитание в чужбина. С отклоняването от известния по делото адрес без ръководно-решаващият орган да бъде уведомен за новото му местопребиваване Б. С. е демонстрирал ясно и недвусмислено отказа си от правото на лично участие и лична защита в наказателния процес. Коментираното поведение представлява укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1 от НПК и съставлява процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство, тъй като никой не може да черпи права от собствените си противоправни действия. Същевременно разследващият орган, а впоследствие и съдилищата са предприели необходимите действия, за да гарантират правото на лично участие на осъдения в наказателния процес. След като е установил, че С. е напуснал известния адрес, разследващият орган е направил опит да го призове по телефона и тъй като това усилие не се е увенчало с успех, е поискал обявяването на обвиняемия за общодържавно издирване. От своя страна съдът е изискал справка относно постоянен и настоящ адрес на подсъдимия и след като е установил, че това е адресът, посочен от С. и възпроизведен и в приложението към обвинителния акт, е постановил призоваването да се извърши от него. Предвид получаването на призовката от лице, сочено като майка на подсъдимия, е извършена и проверка относно родствените връзки на С. и местоживеенето на родителите му. Съвпадението на имената и адресите е дало основание за законосъобразен извод, че Я. А. е сред лицата по чл. 180, ал. 2 от НПК, а липсата на изрично отбелязване, че А. не е в състояние да я предаде, както и на нарочно депозирани молби от нея в посочения смисъл е мотивирало първата инстанция да приеме, че осъденият е редовно призован за всяко от проведените съдебни заседания. Същевременно съдът се е информирал и относно предприетите издирвателни мероприятия и резултатите от тях и се е убедил, че осъденият е напуснал страната и по този начин е демонстрирал нежеланието си да вземе лично участие в съдебната фаза на наказателния процес. Въззивната инстанция също е проявила дължимата процесуална активност и след като призовката за съдебно заседание е върната в цялост с отбелязване, че цялото семейство на С. и той самият се намират в чужбина, е направила безуспешен опит за призоваване по телефона, като е изискала и адресна справка и справка относно пътуванията на осъдения извън страната. Същевременно с оглед представеното пълномощно, което съдържа всички изискуеми реквизити, в това число и подпис в графа „упълномощител“ окръжният съд не е имал основание да се усъмни в представителната власт на адв. Д. А. и в добросъвестността му при изявлението му, че е уведомил подзащитния си за датата на съдебното заседание. Доводите, че част от протоколите за разпит на обвиняемия в досъдебната фаза на процеса, както и пълномощното на адв. Д. А., депозирано пред въззивния съд, не са подписани от осъдения, не могат да обосноват възобновяване на делото по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Те намират своето правно основание в чл. 422, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК, защото се отнасят до обстоятелства, които биха могли да имат съществено значение за правилното решаване на делото и които не са били известни на редовните съдебни инстанции, а освен това част от тях насочват и към евентуално престъпление, извършено от разследващия орган във връзка с участието му в наказателното производство. Законодателят обаче е предвидил, че твърдението на страната в тази насока не е достатъчно. Необходимо е действителното съществуване на тези обстоятелства да бъде установено посредством разследване или влязла в сила присъда, а съгласно чл. 420, ал. 1 от НПК субектите, които могат да инициират образуването на производство по чл. 422, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК са единствено окръжният или военният прокурор, както и ръководителят на специализираната прокуратура. На последно място, касационната инстанция не следва да обсъжда и аргументите за ненадлежна защита пред първостепенния съд и за неяснота на обвинението поради разминаване досежно концентрацията на алкохол в кръвта му между заключението на съдебномедицинската експертиза – от една страна, и обвинителния акт и постановената присъда – от друга. По своето естество тези доводи са такива за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, а основанието за възобновяване на наказателното производство се съдържа в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. ВКС. Съгласно чл. 424, ал. 1, пр. 2 от НПК компетентен да разгледа искането за възобновяване на наказателното производство на това основание е апелативният съд, тъй като първоинстанционната присъда е постановена от районния съд. Ето защо Ето защо делото следва да бъде изпратено на Апелативен съд – Пловдив за преценка на допустимостта и основателността на искането в тази му част. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 423 от НПК на осъдения Б. М. С. за възобновяване на н. о. х. д. № 86/2017 год. по описа на Районен съд Чирпан и на в. н. о. х. д. № 1242/2017 год. и за отмяна на постановените по тях съдебни актове. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – Пловдив за произнасяне по искането на осъдения Б. М. С. с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.