Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
гр. София, 05.08.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ПЕНКА МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 135/2014 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор от АП – гр. Велико Търново срещу присъда № 236 от 18.11.2013 г. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 226/2013 г. по описа на същия съд.
В протеста на прокурора са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК – нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК и явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, като към ВКС е отправено искане на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В допълнение към касационния протест по отношение на обвинението срещу подсъдимите Н. В. М. и Л. Т. В. по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК представителят на обвинителната власт е изложил съображения за необоснованост на заключенията на изготвените технико-икономически експертизи, кредитирането на които довело до неправилни изводи на съда.
Прокурорът е оспорил като неправилна и незаконосъобразна атакуваната присъда на ВтАС в частта, с която подсъдимите М. и В. били оправдани по обвиненията по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за съставяне на неверни документи – 4 броя протоколи за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР. Съдът приел, че в тези документи не били отразени неверни обстоятелства, но в тях фигурирали количества материали съобразно извършени СМР. Съобразно становището на експертите тези доставки на материали не следвало да се актуват с акт (протокол) обр. 19, защото с него се отчитало изпълненото строителство. Декларираните като вложени в строителството материали били определяни произволно, като сумите били изплащани без договорно или друго основание. Сумите, които фигурирали в протоколите били неверни, тъй като реално вложените в ремонта материали били в по-малки количества и, съответно, на по-ниска стойност. Тези документи били използвани като доказателство за съдържащите се в тях материали като стойност и като основание за заплащане на недължими към момента пари, което подсъдимите ясно съзнавали.
С присъдата си въззивният съд признал подсъдимите за виновни да са съставили шест броя документи (актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, и протоколи за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР), тъй като към посочените в документите дати асфалт за обектите не бил извозван и не бил полаган, както било отбелязано в тях. Неправилно обаче случаят бил квалифициран като маловажен. При този извод не била оценена в достатъчна степен общественоправната функция на засегнатите с престъплението отношения. Признаците на състава на престъплението по чл. 311 от НК не включвали настъпването на определен престъпен резултат. За степента на обществената опасност на деянието бил от значение характерът на всички настъпили от него последици. В продължаваната престъпна дейност на подсъдимите се включвало съставянето на шест неверни документа, а предвид протеста срещу оправдаването на подсъдимите за другите четири протокола, общо десет неверни документа. Това сочело, че инкриминираната дейност на подсъдимите не била инцидента проява, а установена практика с твърде неблагоприятно влияние върху реда и правната сигурност на документирането. Касаело се за отношения, свързани с разпореждане на публични парични средства, без договорно основание, не и в обществен интерес, предвид закъснението на изпълнението на обществените поръчки. Съответните длъжностни лица при община Пл. били наясно, че изпълнителят [фирма] не изпълнявал коректно договорните си задължения, като и през 2008 г. чрез съставянето на документи с невярно съдържание неправомерно го авансирал при изпълнението на поредния ремонт. Неверните документи създали неяснота в документирането относно това към кой момент какво било реално извършено и платено и какво не, което създавало условия за укриване на финансови средства или, най-малкото, за неясноти при оперирането с тях.
В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа касационния протест на прокурора при ОП – Велико Търново и предлага да бъде уважено.
Подсъдимите Н. М. и Л. В., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание на касационната инстанция и не вземат становище по протеста на прокурора. Техният защитник адв. П. моли ВКС да отхвърли протеста като неоснователен и да потвърди въззивната присъда по съображения, изложени в представено по делото писмено възражение срещу протеста.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 26 от 17.04.2013 г., постановена по НОХД № 1148/2011 г., Плевенският окръжен съд е признал подсъдимата Н. В. М. за невинна в това, че за времето от 26.08.2005 г. до 23.11.2005 г. в гр.Пл., в качеството си на длъжностно лице – инвестиционен контрол в дирекция „СТИКР” при община Пл., в съучастие като извършител с подсъдимата Л. Т. В. като помагач, нарушила и неизпълнила служебните си задължения, вменени й съобразно длъжностната характеристика за посочената длъжност, с цел да набави за [фирма], гр. Пл., имотна облага в размер на 28 470.18 лева, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за общ.Пл. в размер на 28 470.18 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С присъдата съдът е признал подсъдимата Л. Т. В. за невинна в това, че за времето от 26.08.2005 г. до 23.11.2005 г. в гр. Пл., в качеството си на длъжностно лице – технически ръководител в [фирма], гр.Пл., в съучастие като помагач с извършителя Н. В. М., умишлено улеснила извършването на престъплението, като участвала в изготвянето на два броя протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, с което подпомогнала извършителя подсъдимата Н. В. М. да извърши престъплението по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
Съдът е признал подсъдимите Н. М. и Л. В. за невинни и ги е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за това, че в гр.Пл., при условията на продължавано престъпление за времето от 30.09.2008 г. до 06.10.2008 г., в съучастие като съизвършители, в качеството си на длъжностни лица (Н. М. – инвестиционен контрол в дирекция „СТИКР” при община Пл., а Л. В. – технически ръководител в [фирма], гр.Пл.) в кръга на службата си съставили официални документи, в които удостоверили неверни обстоятелства и изявления – протоколи за установяване извършването и за заплащането на натурални видове СМР и актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, общо 12 броя, подробно описани в диспозитива на съдебния акт.
Съдът е оправдал подсъдимите Н. М. и Л. В. по обвинението за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за това, че в гр.Пл., при условията на продължавано престъпление на неустановени дати през периода м. януари – м. февруари 2011 г., в съучастие като съизвършители, в качеството си на длъжностни лица (Н. М. – инвестиционен контрол в дирекция „СТИКР” при об.Пл., а Л. В. – технически ръководител в [фирма], гр.Пл.) в кръга на службата си съставили официални документи, в които удостоверили неверни обстоятелства и изявления – 10 броя заповеди, подробно описани в диспозитива на съдебния акт.
По протест на прокурор от ОП – Велико Търново срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 226/2013 г. по описа на ВтАС, като с присъда № 236 от 18.11.2013 г. на основание чл. 334, т. 2 от НПК въззивният съд е отменил съдебния акт на Плевенския ОС в оправдателната част относно обвинението за престъплението по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено в периода от 30.09.2008 г. до 06.10.2008 г., като е признал подсъдимите Н. М. и Л. В. за виновни в това, че в гр.Пл., при условията на продължавано престъпление за времето от 30.09.2008 г. до 06.10.2008 г., в съучастие като съизвършители, в качеството си на длъжностни лица (Н. М. – инвестиционен контрол в дирекция „СТИКР” при община Пл., а Л. В. – технически ръководител в [фирма], гр.Пл., в кръга на службата си съставили официални документи, в които удостоверили неверни обстоятелства и изявления – актове от 01.10.2008 г., от 03.10.2008 г. и от 06.10.2008 г. за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, и три броя протоколи от 06.10.2008 г. за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 311, ал. 2 и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не им е наложил наказание, прекратил е наказателното производство в тази част на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, като е признал подсъдимите за невинни и ги е оправдал по повдигнатото им обвинение по чл. 311, ал. 1 от НК, както и по обвинението за останалите шест инкриминирани документа – четири броя протоколи за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР от 30.09.2008 г., протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР от 06.10.2008 г. и акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, от 30.09.2008 г. На основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда на окръжния съд в останалите й части – по отношение на обвиненията срещу подсъдимите по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подсъдимата М., съответно във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК за подсъдимата В., както и за престъплението по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК (за периода м. януари – м. февруари 2011 г.).
Присъдата на ВтАС е била обявена на 18.11.2013 г., а касационният протест е подаден на 28.11.2013 г., поради което ВКС намира, че е допустим – подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.
Разгледан по същество, касационният протест на прокурора е неоснователен.
І. Относно обвинението за престъпления по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимата Н. В. М. и по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК по отношение на подсъдимата Л. Т. В.:
С протеста на прокурора при ОП – Велико Търново е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което поначало предполага изразена от обжалващата (протестиращата) страна позиция на съгласие с установените по делото фактически положения. Независимо от това, в допълнението към протеста (стр. 6) прокурорът е акцентирал единствено върху отделни части от заключенията на изслушаните по делото съдебно-технически и икономически експертизи, като е оспорил кредитирането им. Тези възражения очевидно разкриват несъгласие с част от изведената от съдебните инстанции правнозначима фактология на деянията на подсъдимите М. и В., макар от съдържанието на допълнението към протеста да не е ясно срещу кои точно фактически констатации прокурорът възразява и каква е връзката и отражението им върху законосъобразността на крайните оправдателни изводи на съдебните актове в обсъжданите им части.
По този пункт срещу подсъдимата М. е било повдигнато обвинение за това, че в периода от 26.08.2005 г. до 23.11.2005 г. в гр.Пл., в качеството й на инвестиционен контрол в дирекция „СТИКР” при община Пл., в съучастие като извършител с подсъдимата Л. Т. В. като помагач, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, вменени й съобразно длъжностната характеристика за посочената длъжност, с цел да набави за [фирма], гр.Пл., имотна облага в размер на 28 470.18 лева, като от деянието настъпили значителни вредни последици за община пл. в размер на 28 470.18 лева. Инкриминираните нарушения и неизпълнение на служебните задължения на подсъдимата, произтичащи от длъжностната й характеристика, са били конкретизирани като: непроследяване на действително вложените и актувани количества СМР при изпълнение на договор за обект „Текущ ремонт на общински път Я. – П. км. 5+000 – 10+000”, сключен между [община] и [фирма], гр.Пл., като изготвила протокол от 30.08.2005 г. за установяване завършването и за заплащане на натуралните видове СМР към м. август 2005 г. и протокол от 23.11.2005 г. за установяване завършването и за заплащане на натуралните видове СМР към 23.11.2005 г.; липса на контрол върху срочното изпълнение на СМР по същия договор; неуведомяване на началника на отдел „СТИ” при неспазване на срока на договора. Тъй като цитираните протоколи били подписани и от подсъдимата В. в качеството й на технически ръководител в [фирма], тя е била обвинена в това, че с участието си в изготвянето на протоколите умишлено улеснила извършителя на престъплението по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, подсъдимата М.
В допълнението към протеста на прокурора е възпроизведено съдържанието на двата протокола за установяване завършването и за заплащане на натуралните видове СМР от 30.08.2005 г. и 23.11.2005 г., като се претендира, че кредитирането на експертните заключения във връзка с тях е довело до „неправилен извод на съда”. Без да е надлежно мотивирано с конкретни процесуални нарушения в осъществената от ВтАС доказателствена дейност, това възражение на практика е насочено срещу правилността на фактическите констатации на въззивния съд. Касационният съд обаче не разполага с правомощие да проверява фактическата необоснованост на решението, да променя приетите за установени от инстанциите по същество факти, нито може самостоятелно и непосредствено да анализира доказателствените материали по делото. Поради това доводът на прокурора може да бъде обсъден единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.
В този аспект настоящият съдебен състав не констатира допуснати процесуални нарушения, които да дадат основание за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнителност на изводите на съда. Приетите за установени от ВтАС фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. Касационният протест, с който е сезирана настоящата инстанция, игнорира съществения факт, че в мотивите на въззивната присъда е даден подробен и мотивиран отговор на всички доводи на прокурора, отправени с въззивния протест и застъпени в пледоарията му пред въззивния съд, включително и по отношение на коментираните протоколи. От съдържанието на мотивите на присъдата (стр. 40 – стр. 46) е видно, че отделните възражения са обсъдени внимателно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като ясно и недвусмислено са посочени основанията, въз основа на които всяко от тях е преценено като неоснователно. С оглед на това касационната инстанция счита, че изложената от състава на ВтАС аргументация в пълна степен удовлетворява стандарта на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК и към нея не могат да бъдат отправени упреци.
Във връзка с протокола за установяване завършването и за заплащане на натуралните видове СМР от 30.08.2005 г. въззивният съд на практика е приел същите обстоятелства относно отразяването на доставени материали „в повече”, каквито се твърдят и от прокурора. В този документ обаче количествата и стойността на материалите са били посочени ориентировъчно, тъй като към момента на съставянето му строителни дейности все още не са били реализирани. Точните замервания на количествата СМР и вложените материали по вид, количество и стойност са залегнали в количествените сметки и в окончателния протокол от 23.11.2005 г., който е отразявал готовия строителен продукт. От него е била приспадната стойността „в повече” по протокола от 30.08.2005 г., поради което при всички осъществени впоследствие проверки, включително и от вещите лица по назначените съдебно-технически и икономически експертизи, не са били констатирани надактувани СМР.
Неоснователна е отправената от прокурора критика към заключенията на вещите лица. В хода на настоящото наказателно производство са били назначени и изслушани тройна комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, допълнителна тройна комплексна експертиза и петорна комплексна експертиза, заключенията на които са изяснили детайлно и еднопосочно въпросите дали реално извършените от изпълнителя [фирма], [населено място] строителни дейности са отговаряли по вид, срок, качество и количество на отразените в наличната документация. Въззивният съд, както и първата инстанция, законосъобразно в процесуален план са кредитирали заключенията на вещите лица, като не са допуснали нарушения при интерпретацията на действителното им съдържание. Правото на съда по вътрешно убеждение да възприема (или да елиминира) определени доказателствени материали е суверенно, щом като вид логическа дейност се основава на всестранното и пълно изследване на обективните обстоятелства по делото. Именно затова при невъзприемане на дадено експертно заключение е необходимо да се посочат конкретно кои факти и обстоятелства могат да му се противопоставят или какви обективни данни не са съобразили вещите лица. Експертното заключение може да бъде отхвърлено само ако бъде констатирано обективно несъответствие с доказателствените материали или бъдат посочени основателни възражения за непълнота и неизясненост на съществени обстоятелства за разкриването на обективната истина. Ако такива слабости на изслушаното заключение обективно не са налице, то не съществува и основание за изключването му. Щом е преценено, че за изясняване на обстоятелствата по делото са необходими специални знания и е допуснато изслушване на вещи лица, нито съдът, нито страните могат да оборват експертизите и да оценяват правилността им, поставяйки се в положението на еднакви знания с експертите.
Неоснователността на протеста в обсъжданата част се обуславя и от обстоятелството, че посочените в допълнението към протеста протоколи за установяване завършването и за заплащане на натуралните видове СМР от 30.08.2005 г. и 23.11.2005 г. са интерпретирани напълно самостойно, без да се отчита, че те нямат самостоятелно значение извън контекста на конкретните служебните задължения на подсъдимата М. Констатацията на съдебните инстанции, че последната не е допуснала нарушения и/или неизпълнение на служебните си задължения, обаче не е оспорена. Прокурорът не е повдигнал възражения и срещу всички останали основни факти, относими към преценката на обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимите М. и В.. Не е изразено несъгласие с изводите за отсъствие на другите обективни и субективни елементи от състава на престъплението по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – липсата на вредни последици и на възможност за настъпване на немаловажни такива, отсъствието на пряк умисъл и специална цел, както и на общност на умисъла между двете подсъдими.
Така възприетият подход при формулирането на възраженията в протеста и допълнението към него предрешават неоснователността на основната претенция на прокурора при АП – Велико Търново за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на атакуваната въззивна присъда. В пределите на приетите от ВтАС (неоспорени от прокурора) фактически положения материалният закон е приложен правилно и точно в частта, с която е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. При констатираното и от двете съдебни инстанции отсъствие на обективните и субективни елементи от състава на инкриминираните престъпления по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимата Н. В. М. и по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК по отношение на подсъдимата Л. Т. В. спрямо тях не може да бъде постановена осъдителна присъда.
ІІ.Относно обвинението за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено от подсъдимите Н. В. Македонска и Л. Т. В. в периода от 30.09.2008 г. до 06.10.2008 г.
По това обвинение на подсъдимите М. и В. са били инкриминирани общо 12 броя официални документи – протоколи за установяване извършването и за заплащането на натурални видове СМР и актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване.
В мотивите на присъдата си въззивният съд е обособил документите в две основни групи по критерий истинност на съдържанието им.
В първата група (стр. 32 – стр. 33 от мотивите) са били включени официалните документи, по отношение на които е било прието, че удостоверяват верни обстоятелства, както следва: протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР от 30.09.2008 г. за обект „Основен ремонт на пътища – І позиция, подобект: местен път PVN 1151/11-35/П. – Я.”; протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР от 30.09.2008 г. за обект „Основен ремонт на пътища – І позиция, подобект: местен път LOV 1054/LOV 1052 Сл. – Л.”; протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР от 30.09.2008 г. за обект „Основен ремонт на пътища – ІІ позиция, подобект: местен път PVN 3149/ІІ-35 П. – м. К./ PVN 1150”; протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР от 30.09.2008 г. за обект „Основен ремонт на пътища – ІІ позиция, подобект: местен път PVN 1146/ІІ-35 П. – П., [населено място]/П. – П. – В. – Б./ LOV 1065”; акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване от 30.09.2008 г. за обект „Основен ремонт на пътища – ІІ позиция, подобект: местен път PVN 3149/ІІ-35 П. – м. К./ PVN 1150”; протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР от 06.10.2008 г. за обект „Основен ремонт на пътища – ІІ позиция, подобект: местен път PVN 3149/ІІ-35 П. – м. К./ PVN 1150”.
С допълнението към касационния протест (стр. 8) прокурорът е оспорил законосъобразността на изводите на въззивния съд със съображения за противоречието им със заключенията на изслушаните комплексни експертизи, от които се установявало, че доставките на материалите не следвало да се актуват с акт (протокол) обр. 19, тъй като с този акт се отчитало изпълнено строителство. Декларирайки вложени материали в строителство, които не е било изпълнено, подсъдимите определяли количеството на материалите произволно и изплащали суми без договорно или друго основание. Съгласно експертните заключения реално вложените в ремонта материали били в по-малки количества и на по-ниска стойност, отколкото отразените в документите. Тези доводи не могат да бъдат възприети, от една страна, на формално основание, доколкото отразяват несъгласие с приетите от въззивния съд факти, а не съдържат възражения срещу правните изводи на съда.
От друга страна, касационната инстанция не констатира превратна оценка на доказателствените източници от страна на решаващия съд. В съответствие с изискванията на процесуалния закон съдът е взел предвид комплексно всички доказателствени материали и убедително е обосновал съображенията си, въз основа на които е направил фактическите си констатации. Изключително обстойно са били анализирани обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите В., Ю. Г., Д., П., И., С., В. Г., М., Т., Д., А., Д., Х., П., М., П., С., както и преди всичко изобилните писмени доказателствени материали и експертните заключения, от които по категоричен начин се изяснява фактологията на деянията. Общата доказателствена съвкупност в случая е еднозначно ориентирана, без съществени противоречия, като предпоставя еднопосочни изводи по същество. Основните факти, обуславящи извода на ВтАС за вярно съдържание на документите от първата група, няма как да бъдат оспорени от представителя на обвинителната власт с позоваване на експертните заключения, най-малкото защото констатациите на съда са основани именно върху тях. Тъкмо въз основа на безпротиворечивите становища на вещите лица е прието, че отразените в официалните документи от първата група обстоятелства отговарят на действително извършените дейности, а съответните материали са били доставени и налични към посочените в документите дати.
С оглед на изложеното при проверката на въззивния съдебен акт в обсъжданата част не се констатират нарушения нито на процесуалните правила, нито на материалния закон. Оправдателните изводи на втората инстанция са направени след задълбочен анализ и съпоставка на наличните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и са верни.
Във втората група официални документи (стр. 34 – стр. 36 от мотивите) съдът е включил онези, по отношение на които е приел, че удостоверяват неверни обстоятелства, както следва: акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, от 01.10.2008 г. за обект „Основен ремонт на пътища – І позиция, подобект: местен път PVN 1151/11-35/П. – Я.”; акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, от 03.10.2008 г. за обект „Основен ремонт на пътища – ІІ позиция, подобект: местен път PVN 1146/ІІ-35 П. – П., [населено място]/П. – П. – В. – Б./ LOV 1065”; акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, от 06.10.2008 г. за обект „Основен ремонт на пътища – І позиция, подобект: местен път LOV 1054/LOV 1052 Сл. – Л.”; протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР от 06.10.2008 г. за обект „Основен ремонт на пътища – І позиция, подобект: местен път LOV 1054/ LOV 1052 Сл. – Л.; протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР от 06.10.2008 г. за обект „Основен ремонт на пътища – І позиция, подобект: местен път PVN 1151/11-35/П. – Я.”; протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР от 06.10.2008 г. за обект „Основен ремонт на пътища – ІІ позиция, подобект: местен път PVN 1146/ІІ-35 П. – П., [населено място]/П. – П. – В. – Б./ LOV 1065”.
По отношение на тези обекти съставът на ВтАС е установил (стр. 36 – 37 от мотивите), че към посочените в актовете обр. 12 и в окончателните протоколи за готов продукт дати 01.10.2008 т., 03.10.2008 г. и 06.10.2008 г. асфалт не е бил извозван и полаган. Това е било извършено на 27.10. – 30.10.2008 г. за обект „П. – П.”, на 09.10., 10.10., 14.10. и 15.10.2008 г. за обект П. – Я. и на 07.11., 10.11. и 11.11.2008 г. за обект П. – Сл. При тези данни, въззивният съд е приел, че подсъдимите М. и В. са удостоверили в цитираните актове и протоколи неверни данни, че дейностите по извозване и полагане на асфалта са били извършени на посочените в документите дати, въпреки че реално това е станало на по-късни дати. От правна страна съдът е счел, че законосъобразната квалификация на деянията на подсъдимите е по чл. 311, ал. 2 от НК поради наличието на предпоставките по чл. 93, т. 9 от НК случаят да бъде определен като маловажен.
ВКС не констатира наличие на релевираното от прокурора основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и в тази част на атакувания съдебен акт. Тезата на ВтАС по обсъждания въпрос е убедително мотивирана с установените по делото относими обстоятелства, подробно изброени и анализирани на стр. 38 – стр. 39 от мотивите. Изложени са съображения за конкретната специфика на разглеждания случай, съществено занижаваща обществената опасност на извършеното от подсъдимите, които настоящата инстанция споделя. Съдебната преценка за обществената опасност на деянията и дейците е законосъобразно извършена на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянията, техния предмет, вредните последици, данните за личността на подсъдимите и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. Съдът не е подценил значението на броя на отделните документи с невярно съдържание (6), който факт изолирано сам по себе си действително не сочи на ниска обществена опасност на деянията на подсъдимите М. и В.. С оглед обаче на всички останали смекчаващи обстоятелства и преди всичко заради конкретната специфика на разглеждания случай, настоящата инстанция се солидаризира със становището на въззивния съд, че извършеното от подсъдимите се характеризира със съществено занижена обществената опасност. Основната отлика на този казус в сравнение с обичайните случаи на престъпления от този вид се корени в обстоятелството, че при съставянето на документите и двете подсъдими са действали с ясното съзнание и убеденост, че дейностите, отразени в актовете и протоколите, задължително са щели да бъдат извършени в кратки бъдещи срокове, както се е и случило на практика – асфалтът е бил реално извозен и положен, макар на по-късни дати. (Това е било основанието първоинстанционният съд изцяло да оправдае подсъдимите по обвинението по чл. 311 от НК, тъй като е приел, че обществените отношения, обект на защита по глава ІХ от НК, реално не са били засегнати по никакъв начин, защото съдържанието на съставените документи обективно е станало правдиво към по-късния момент, когато СМР са били осъществени). Видът, количеството и стойността на действително осъществените СМР са кореспондирали изцяло на отразените в документите и заплатените от [община] материали и дейности. Качеството на ремонта е било високо, тъй като и след изтичането на гаранционните срокове обектите са били в много добро състояние. Съществено значение е отдадено и на факта, че страни по договорите от 2008 г. са били [община] и [фирма], чийто едноличен собственик е била общината, като между съконтрахентите са съществували трайно установени взаимоотношения. Причина за неполагането на асфалта на посочените в документите дати е било отклоняването на строителната бригада към други обекти от страна на самата община. От друга страна, маловажността на случая се определя и на фона на изключително ниската лична обществена опасност на двете подсъдими, които са неосъждани, с положителни характеристики, трудово ангажирани, депозирали са искрени обяснения по обвинението. Комплексно преценени, изложените данни формират обективна наличност на множество смекчаващи обстоятелства, чийто значителен брой и преобладаваща относителна тежест позволяват да се заключи, че извършеното престъпление представлява „маловажен” случай – отличава се с чувствително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
При приетата квалификация на деянията на подсъдимите М. и В. по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ВтАС законосъобразно е констатирал наличието на обстоятелство, съществено рефлектиращо върху наказателноправното им положение – основание, погасяващо наказателната им отговорност за извършеното престъпление и обуславящо необходимостта от прилагане спрямо тях на закона за давността по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Въззивният съд законосъобразно е упражнил служебно правомощията си по чл. 317, вр. чл. 305, ал. 5, пр. 1 от НПК, като е приложил закона за давността и е освободил подсъдимите от наказание.
ІІІ.Относно обвинението за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено от подсъдимите Н. В. М. и Л. Т. В. на неустановени дати през периода м. януари – м. февруари 2011 г.
Протестът е неоснователен и в тази му част. Въпреки спазените от въззивния съд гаранции за ефективна реализация на правото на протестиране на съдебния акт, оплакването на прокурора в касационния протест за нарушение на закона при оправдаването на подсъдимите по това обвинение е общо и схематично формулирано. Тъй като не са уточнени съответните възражения и доводи в подкрепа на релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, настоящата инстанция обективно е възпрепятствана да обсъди по-обстойно тази претенция на представителя на обвинителната власт. Следва единствено да се отбележи, че предмет на обвинението по този пункт са били 10 броя заповеди, отразени от подсъдимите М. и В. в заповедни тетрадки. Като диспозитивни документи (ППВС № 3/1982 г.), заповедите не могат да бъдат предмет на лъжливо документиране по чл. 311 от НК, както напълно законосъобразно са отчели съдебните инстанции.
Водим от изложените аргументи и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 236 от 18.11.2013 г., постановена по ВНОХД № 226/2013 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, НО.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |