О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 135 гр. София, 25.10.2017 година Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври, 2017 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАДЕНКОВ ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА РУМЕН ПЕТРОВ С участието на прокурора от ВКП ЛЮБЕНОВ Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.1042/17 г. И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК и чл. 135,ал.4 АПК. С разпореждане №227/16.02.17 г., постановено по Ч.Н.Д.150/17 г., съдията – докладчик при РС-Ловеч е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между РС-Ловеч и АдмС-Ловеч, изпращайки делото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл.44,ал.1 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че компетентен е АдмС-Ловеч. В писменото си становище сочи, че към момента на образуване на производството пред АдмС-Ловеч е била в сила актуалната редакция на чл.111, ал.1 ЗИНЗС, според която заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването й. Петчленният състав на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като провери данните по делото и като взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: Със заповед №130/27.01.17 г., на Началник затвор 1-ва категория към Затвора-Ловеч, на л.св.Д. К. П. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия. Заповедта е атакувана с жалба на санкционирания нарушител пред АдмС-Ловеч, по повод на което е образувано А.Д.35/17 г. С определение №69/14.02.17 г., председателят на четвърти административен състав е прекратил съдебното производство, след което е изпратил същото на РС–Ловеч, приемайки негова компетентност. Според самото определение, към датата на издаване на оспорената заповед- 27.01.2017 г. и подаването на жалбата- 02.02.2017 г., е бил действащ текстът на разпоредбата на чл.111,ал.1 ЗИНЗС, в редакцията й преди изменението с ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.17 г., според който компетентен е районният съд по местонахождението на затвора. Въз основа на това пред РС–Ловеч е образувано Ч.Н.Д.150/17 г. За да повдигне настоящия спор за подсъдност, съдията-докладчик от този съд е намерил, че в случая не е от значение кога е издадена заповедта и кога фактически е написана жалбата срещу същата, а определяща за функционалната подсъдност е датата, на която е сезиран съдът /13.02.2017 г/. Становището на настоящия смесен състав на ВКС и ВАС е следното: Със ЗИД ЗИНЗС /публикуван в цитирания вече ДВ, бр.13 от 2017 г./, в сила от 07.02.17 г., е преуреден въпросът за компетентността на съдилищата в производството по обжалване на заповедта за наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия. Съгласно действащата дотогава редакция на чл. 111, ал.1 ЗИНЗС компетентен да се произнесе по оспорване на заповедта е районният съд по местонахождение на затвора. Новата редакция на чл.111,ал.1 ЗИНЗС предвижда обжалване на посочения индивидуален административен акт пред административния съд, съответен по местоизпълнение на наказанието. По същността си третираната норма има процесуален характер и действа занапред, като в преходните и заключителни разпоредби не се съдържа регламент за висящите производства, каквото настоящото не е било към датата на образуването му. Както е известно, преценката за подсъдността се прави въз основа на фактите, изложени в жалбата съобразно изискванията на закона към момента на произнасянето на съдията-докладчик. При обмисляне на обстоятелството кой е компетентният съдебен орган, се взима предвид актуалната редакция на закона, действащ към момента на образуване на производството пред съда. В контекста на казаното, релевантна в конкретния случай е датата, на която материалите са постъпили в АдмС-Ловеч, посочена в печата на съда /т.нар. щемпел, клеймо/, а именно 13.02.2017 г. Оттогава /датата на завеждане в регистратурата на съда/, делото се счита за образувано, а към този момент е бил действащ текстът в редакцията на нормата на чл.111 ЗИНЗС след изменението й. Датата на издаване на оспорената заповед, която според председателя на АдмС-Ловеч е от значение за определяне приложимостта на съответната редакция на разпоредбата на чл.111 ЗИНЗС, не рефлектира пряко върху образуване на производството. Същата е от значение относно преценката на съда за това спазен ли е определеният от закона преклузивен тридневен срок за обжалване. Що се отнася до другата, посочена в това определение дата-02.02.2017 г.,приета като дата на подаване на жалбата, същата няма значение за определяне на компетентността на съда. Тя отразява времето на фактическото написване на жалбата, но може да е погрешно изписана от съставителя /преднамерено или не/ или пък да е обект на подправка от друго лице. Самото сезиране е възможно да бъде отложено във времето, най-малко защото лишеното от свобода лице се е колебаело дали да придвижи жалбата си по съответния ред. Всъщност, за състава на настоящия съд не става ясно коя от двете дати, или и двете едновременно, са от значение за съдията-докладчик от административния съд в преценката му за това, че не е компетентен да разгледа делото и какъв би бил крайният му извод в случай, че едната дата попада под действието на старата редакция на чл.111 ЗИНЗС, а другата - под новата. Обобщено казано, установено е, че делото е образувано на 13.02.2017 г., към който момент е бил действащ и приложим текстът на нормата на чл.111 ЗИНЗС в новата му редакция. И съобразявайки изменението на закона, правилно затворническата администрация е изпратила жалбата на лишения от свобода до АдмС-Ловеч, въпреки че в заповедта, издадена по време на старата редакция на чл.111 ЗИНЗС, като компетентен е посочен РС-Ловеч, до който е адресирана и самата жалба. Водим от изложените съображения, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното от РС-Ловеч Ч.Н.Д.150/17 г., за образуване и разглеждане на АдмС-Ловеч. Определението е окончателно. Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на РС-Ловеч за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ 3/ 4/