Р Е Ш Е Н И Е     № 148   София, 31 март , 2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно     отделение, в съдебно заседание на 19 март,   две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев    Жанина Начева     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 30/2010 година.     Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подс. С. Н. М. от гр. С., чрез нейният защитник – адвокат А, против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 346/2009 г. Твърди се в жалбата, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и се иска отмяната му с оправдаване на подсъдимата.   Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 270/15.12.2009 г., Пловдивският апелативен съд, 1-ви наказателен състав, е изменил присъда № 72/22.06.2009 г., по нохд № 442/2008 г., на Окръжен съд гр. С., в наказателно-осъдителната й част, като е преквалифицирал извършеното от подс. С. Н. М. деяние, от престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.т. 6 и 7 НК /Д.в. бр. 75/2006 г./, в престъпление по чл. 257 /отм./, вр. чл. 256 /изм./, в редакцията с Д.в. бр. 62/1997 г., вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК и е намалил наложеното й наказание на две години лишаване от свобода, както и определения й изпитателен срок – на три години.   Оправдал я е по първоначалното обвинение с подадената справка-декларация № 31103/15.11.2004 г. и в съответния дневник за продажби да не е декларирала и не внесла ДДС и да е укрила данъчни задължения за 14 939.68 лв., както и за разликата до общия размер от 59 397.68 лв.   Потвърдил е присъдата в останалата й част и се е произнесъл по направените разноски.   По довода за допуснато нарушение на закона:   Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения за липса и за неправилна преценка на събраните доказателства, а от там и за незаконосъобразен извод, че подсъдимата е извършила престъплението. Конкретни възражения не са направени.   По своята същност тези общи възражения се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Изводите за виновността на подс. М. , в осъществяване от обективна и субективна страна съставът на посоченото престъпление, така както е прието от въззивната инстанция и изменена първоинстанционната присъда, са подкрепени изцяло от показанията на свидетелите Ц, Й. , Д. , С. , Н. , П. , Р. , П. , Д. Ж. , многобройните писмени доказателства, експертните заключения по съдебно-счетоводната и графологична експертизи. Следователно, вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на всички събрани доказателства – видно от изложените мотиви.   След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е да се приеме за безспорно установено, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквито са изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован извод, защо отхвърля като неоснователни направените от защитата на подсъдимата възражения за нейната невинност. Изложил е също така и съображения, на кои се дава вяра и на кои не и на кои се гради извода за виновност на подс. М. – стр. 8 от мотивите. При приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, са напълно законосъобразни.   Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са идентични с поддържаните пред въззивният съд. Същият в мотивите си задълбочено се е занимал с тях и е изложил убедителни и задълбочени съображения, защо не ги възприема. Законосъобразно е било прието, че е осъществен състава на престъплението, поради което правилно е била осъдена за това.   Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивната инстанция, относно осъдителната присъда с изменението в правната квалификация на деянието. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. С. М. , е осъществила от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление. Затова, няма никакво основание за уважаване искането, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата.   Съдът е изпълнил в пълен обем задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. М. , е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните и писмени доказателствени средства, както и от експертните заключения. Чрез тях е установено точно поведението и действията й през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила състава на това престъпление, правилно е била осъдена по този текст от НК. Поради това й не е допуснато твърдяното нарушение на материалния закон.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 270/15.12.2009 г., постановено по внохд № 346/2009 г., на Пловдивския апелативен съд, 1-ви наказателен състав.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: