Р Е Ш Е Н И Е № 124 София, 15.03. 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ИНА АНДОНОВА …………………и с участието на прокурора……….………….....….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1374 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 430/24.VІ.2020 г. по настоящето дело в производство по чл. 288 ГПК, касационният контрол по отношение атакуваното от К. Т. П. от [населено място] решение № 28 на Варненския апелативен съд, ТК, от 25.І.2019 г. по т. д. № 493/2018 г., постановено в производство по чл. 247 ГПК, е бил допуснат на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК: за проверка за вероятна недопустимост на това въззивно решение с предмет допусната поправка на „явна“ фактическа грешка в първоначално постановеното в същото въззивно производство решение № 267/19.ХІ.2018 г. В откритото съдебно заседание пред ВКС страните по делото, редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани. Поради това меродавни са оплакванията на касатора П., изложени в касационната му жалба, както и становището и аргументите на ответната по касация „Банка ДСК“ ЕАД-София, обективирани в писмения й отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден срещу жалбата. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на касатора П., становището и аргументите на ответника по касация кредитна институция, както и след като извърши проверка за процесуалната законосъобразност на атакуваното въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено в производство по чл. 247 ГПК, приема следното: Касационната жалба на К. Т. П. от [населено място] е основателна. Съгласно чл. 246 ГПК след като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени „или измени“. В случай, че той не се е произнесъл по цялото искане на страна в процеса, би могъл да допълни решението си, ако молбата за това е подадена в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила, съответно в същите срокове - да допълни или да измени решението си в частта му досежно отговорността на страните за разноски, съобразявайки изхода по конкретния спор и навременността на исканията за присъждане на такива. С атакуваното пред Варненския апелативен съд по жалба на „Банка ДСК“ ЕАД-София първоинстанционно решение № 55/28.V.2018 г. на ОС-Силистра, постановено по т. д. № 181/2017 г., е бил отхвърлен - като неоснователен и недоказан – осъдителен иск на „Банка ДСК“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/, предявен срещу ответника К. Т. П. от [населено място], чийто предмет е било осъждането му да заплати на тази кредитна институция следните суми: 1./ Главница в размер на 62 165.57 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК (21 юли 2017 г.) и до окончателното й изплащане; 2./ Договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 34 071.07 лв. за периода 16.ХІІ.2011 г. – 20.VІІ.2017 г.; 3/ Санкционна лихва в размер на 377 лв. за периода 19.ХІІ.2011 г. – 20.VІІ.2017 г.; 4./ Заемни такси в размер на 1 895.11 лв.; 5./ Разноски за заповедното производство пред РС-Силистра в размер общо на 2 120.62 лв., от която 1 970.62 лв. – платена държавна такса, а разликата от 150 лв. - дължимо юрисконсултско възнаграждение. При внимателен прочит на диспозитива на първоначалното въззивно решение № 267/19.ХІ.2018 г. на Варненския апелативен съд, ТК, постановено по т.д. № 493/2018 г., с налагат следните констатации: 1./ С първата му част се отменя това на първостепенния съд „в частта, с която са отхвърлени искове на „Банка ДСК“ ЕАД срещу К. Т. П. от [населено място] за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 5 538.11 лв. – главница по договор за ипотечен кредит от 12.02.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението в съда-21.07.2017 г. до окончателното й изплащане; 24 263.87 лв. – договорна лихва за периода от 21.VІІ.2012 г. до 21.VІІ.2017 г.; 399.17 лв.- санкционна лихва за периода от 12.02.2011 г. до 10.02.2017 г.; 1 500.88 лв.- такса управление; 120 лв. – такса „изискуемост“; 274.23 лв. – застрахователни премии за застраховане на ипотекираното за обезпечение на дълга имущество по шест полици, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2423/11.08.2017 г. по чл. 417 ГПК по ч.гр. д. № 1154/2017 г. на РС-Силистра“. 2./ С втората част от диспозитива на същото въззивно решение по същество се приема за установено, че К. Т. П. от [населено място] дължи на „Банка ДСК“ ЕАД-София горепосочените шест суми; 3./ С третата част на същото въззивно решение се потвърждава първоинстанционното в другата му част: за отхвърляне исковете на „Банка ДСК“ ЕАД-София срещу К. Т. П. от [населено място] за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: за разликата над 5 538.31 лв. до претендираните 62 165.57 лв. – главница по договор за ипотечен кредит от 12.02.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението в съда - 21.07.2011 г. и до окончателното й изплащане; за разликата над 24 263.87 лв. и до претендираните 34 071.07 лв. – договорна лихва за периода от 21.07.2012 г. до 21.07.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2453/11.08.2017 г. по чл. 417 ГПК по ч.гр. д. № 1154/2017 г. на РС-Силистра. 4. / С четвъртата и с петата частта от диспозитива на същото въззивно решение Варненският апелативен съд е осъдил П. да заплати на кредитната институция – съразмерно на уважената част от исковете - разноски за двете инстанции, както и отделно за заповедното производство пред РС-Силистра. Главният мотив на въззивната инстанция за частично отхвърляне на две от исковите претенции на банката срещу П. /за главница и за възнаградителна лихва/ по процесния договор за ипотечен банков кредит е бил за частично погасяване на същите по давност, т.е. уважено е било изричното защитно възражение на ответника за неоснователност на исковете „за главница и лихва, включени в месечните анюитетни вноски“, за което се отнася императивната разпоредба на чл. 120 ЗЗД, че давността не се прилага по служебен почин на решаващия съд. Съобразявайки в тази връзка практиката на ВКС, обективирана в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговата гражданска колегия /по гр. дело № 795/2010 г. и по гр. дело № 523/2011 г./, според която при договора за заем е налице неделимо плащане и затова уговореното му връщане на погасителни вноски не го превръща в такъв за периодични платежи, съставът на Варненският апелативен съд, постановил първоначалното въззивно решение по спора, е приел в мотивите си към този свой акт по съществото на спора, че приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, поради което искът, предявен на 21.VІІ.2017 г., не е погасен по давност за дължимите 61 бр. месечни анюитетни вноски за периода от 21.VІІ.2012 г. до 21.VІІ.2017 г., разпределени, както следва: главница в размер на 5 538.31 лв. /61 бр. вноски по 92.31 лв., включената във всяка една от тях главница, посочена в Приложение № 2, Част 1 от заключението/ и 24 263.87 лв. договорна лихва /61 бр. вноски по 403.72 лв., включената във всяка една от тях лихва, посочена в Приложение № 2, Част 1 от заключението/. Така реално формираната воля на въззивния съд е обективирана в решаващия му правен извод, че „Предвид изложеното, предявените искове са основателни до посочените размери, поради което следва да бъдат уважени. За разликата над сумата от 5 538.31 лв. до претендирания размер от 62 165.57 лв., неизплатена главница по договора за кредит и за разликата над 24 263.87 лв. до претендираните 34 071.07 лв. предявените искове следва да бъдат отхвърлени – като неоснователни, поради погасяването им по давност“. Съответно с атакуваното в настоящето касационно производство положително решение на въззивния съд, постановено в производството чл. 247 ГПК, навсякъде цифровият израз 5 538.31 лв. (пет хиляди петстотин тридесет и осем лева и тридесет и една стотинки) е променен на 57 794.14 лв. (петдесет и седем хиляди, седемстотин девет е четири лева и четиринадесет стотинки). Съобразно този нов правен резултат, изразяващ се в 10-кратно увеличение на уважената част от водените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК положителни установителни искове, въззивният съд е изменил решението си и в частта му за първоначално присъдените в полза на „Банка ДСК“ ЕАД-София разноски, увеличавайки размера на тези за двете инстанции от 1 550 лв. на 4 073.55 лв., докато дължимите от К. Т. П. разноски за заповедното производство са били съответно завишени от 690.72 лв. на 1 815.46 лв. В процесния случай пример за неточно пресмятане, представляващо очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне по реда на чл. 247 ГПК, е невярното изчисление на сумата 5 538.31 лв. при умножението на 61 бр. погасителни вноски с равностойността на всяка една от тях, възлизаща на 92.31 лв. Така вместо 5 538.31 лв., верният резултат би следвало да е 5 630.91 лв. Не представляват очевидна фактическа грешка обаче и затова не могат да бъдат поправени по този изрично установен ред в процесуалния закон, онези грешки, които съдът е допуснал при формирането на своята воля. Както бе констатирано в мотивите към постановеното по настоящето дело в касационното производство по чл. 288 ГПК определение № 430/24.VІ.2020 г., некъде в мотивите на първоначалното въззивно решение не се споменава сума в размер на 57 794.14 лв., а същата фигурира единствено в петитумната част на уважената молба на кредитната институция с правно основание по чл. 247 ГПК. Не е допустимо чрез искане за поправяне на очевидна фактическа грешка да се замести веднъж вече формираната воля на въззивния съд досежно частичната основателност на положителните установителни искове на „Банка ДСК“ ЕАД, водени срещу П., при уважаване на защитното му възражение за тяхното погасяване по давност. В процесния случай обаче, под предлог на поправка на очевидна фактическа грешка, съставът на Варненския апелативен съд е прекрачил своите правомощия, изменяйки собственото си решение не само в имащата характера на определение част за разноските, но и в онази, в която е намерила външен израз формираната негова истинска воля. Изложеното по необходимост налага извод, че с атакуваното от К. Т. П. решение на Варненския апелативен съд, постановено в производството по чл. 247 ГПК, е била накърнена забраната сам съдът за изменя собствения си акт по съществото на спора. Затова то ще следва да бъде обезсилено – като процесуално недопустимо, а производството, образувано по молбата на „Банка ДСК“ ЕАД-София с вх. № 7262/11.ХІІ.2018 г., да се прекрати. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 28 на Варненския апелативен съд, ТК, от 25.І.2019 г., постановено по т. д. № 493/2018 г. в производство по чл. 247 ГПК. ПРЕКРАТЯВА производството по чл. 247 ГПК, образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД-София (с вх. № 7262/11.ХІІ.2018 г.) за поправка на „явна“ фактическа грешка в постановеното от Варненския апелативен съд, ТК, решение № 267/19.ХІ.2018 г. по т. д. № 493/2018 г., „изразяваща се в неправилно посочване на размера, за който следва да бъде уважен предявения иск за заплащане на главницата по договора за кредит, като вместо за сумата 5 538.31 лв. – да се чете 57 794.14 лв. /сборът от падежиралите 61 вноски за периода от 21.07.2012 г. до 21.07.2017 г., възлизащ на 5 538.31 лв. и предсрочно изискуемите такива, възлизащи общо на 52 255.83 лв./, а исковете да бъдат отхвърлени за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 62 165.57 лв.“, КАКТО И „поправка на решението в частта за разноските, съразмерно на уважената част от исковете“. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2