О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 201 Гр.С., 02.04.2015г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през двехиляди и петнадесета година, в състав П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря ........, като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1016 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.2405/16.12.14г. по г.д.№.1350/14 на П. Апелативен съд е оставена без уважение частната жалба на А. Б. – П., П. Й. Б., Д. Й. Б., Любов С. Б., Д. С. Г. и Е. С. Г. против определение на Пловдивски окръжен съд от 7.10.14г. по г.д.№.2978/14г., с което производството по делото е прекратено като недопустимо на основание чл.299 ал.2 вр. с ал.1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от А. Б. – П., П. Й. Б., Д. Й. Б., Любов С. Б., Д. С. Г. и Е. С. Г., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса „дали влязло в сила съдебно решение, с което делбата на идеални части от поземлен имот не е допусната, формира сила на пресъдено нещо по отношение на последващ установителен иск за собственост върху реална част от имота, предмет на делбеното производство”, в противоречие с практиката на ВКС /опр.646/11.09.14г. по г.д.№.2695/14г., ІV ГО на ВКС, опр.№.461/15.11.10 по г.д.№.351/10 на І ГО на ВКС, опр.№.379/18.08.11 по г.д.№.223/11, ІІ ГО на ВКС/, и по въпроса „налице ли е идентичност по предмет, искане и страни между две граждански дела в хипотеза на влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен иск за съдебна делба на УПИ, за които ищците съделители претендират, че са съсобственици в идеални части, която съсобственост произтича от наличие на право на собственост на реална част от същите УПИ, реституирани по ЗВСОНИ, като останалата невъзстановена реална част от поземлените имоти е собственост на друго лице, и предявен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК от същите ищци за реално определената част от УПИ, като правото на собственост е основано на реституция по ЗВСОНИ срещу същия ответник, по който иск не е постановено решение” – който е решаван противоречиво от съдилищата – като се сочи отново цитираната по-горе практика. Евентуално се поддържа и, че горните въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответната страна [община] оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт въззивният съд е приел, че се касае за спор между страните, който е бил разрешен с влязло в сила решение между тях по предходно дело и поради това не може да бъде пререшаван. Настоящото производство е образувано по установителен иск за собственост на основание наследство и реституция на незастроена част от поземлен имот - за който се твърди, че е бил отчужден от наследодателите на ищците и възстановен по реда на ЗВСОНИ – тъй като може да бъде обособен като самостоятелен имот от по-голям имот, в чиято площ е включен. Същевременно между същите страни е водено предходно дело за делба на имота, в чиито граници се намира процесния имот, и по него искът им за делба, основан на същите обстоятелства, е бил отхвърлен с влязло в сила решение. Предвид горното, независимо от това, че правото на собственост е отречено в идеални части, а понастоящем се претендира върху реална част, тъй като отричането на правото на собственост по отношение на целия имот вкючва в себе си произнасяне и по частична претенция за част от него, по отношение на този спорен въпрос е формирана С.. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Настоящата инстанция намира, че в случая е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация по въпроса „дали влязло в сила съдебно решение, с което делбата на идеални части от поземлен имот не е допусната, формира сила на пресъдено нещо по отношение на последващ установителен иск за собственост върху реална част от имота, предмет на делбеното производство”. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число и цитираната от касатора, спорният предмет се характеризира със същите страни, същото искане и същото основание. Поради това и е прието, че не е налице идентичност по отношение на предмет и искане между постановено решение по иск за делба и предявен отрицателен установителен иск за собственост в производство по дело между същите страни /по предявения иск за делба със С. е разрешен въпроса че не е налице съсобственост между страните, а не кой е собственик на имота - опр. №.461/15.11.10 по г.д.№.351/10, І ГО на ВКС/, респективно че не е налице идентичност между две граждански дела по отношение на заявено с предявения иск основание и искане в хипотеза на постановено влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен иск за съдебна делба на парцел, за който съделителите ищци претендират, че са съсобственици в идеални части, която съсобственост произтича от наличие на право на собственост на реална част от същия парцел, реституирана по ЗВСОНИ по З., З. и др. закони, като останалата невъзстановена реална част от парцела е собственост на друго лице, и предявен иск с правно основание чл.108 ЗС от същите ищци за реално определена част от същия парцел, като правото на собственост е основана на реституция по З. по З., З. и др. закони срещу същия ответник, по който иск не е постановено решение /опр. №.646/11.09.14 по ч.г.д.№.2695/14, ІV ГО на ВКС/. Настоящият съдебен състав възприема тази практика. При тези обстоятелства поставеният правен въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение на задължителната практика на ВКС. Предвид изложеното по-горе, отговорът му е, че влязлото в сила съдебно решение, с което делбата на идеални части от поземлен имот не е допусната, не формира сила на пресъдено нещо по отношение на последващ установителен иск за собственост върху реална част от имота, предмет на делбеното производство. С оглед така дадения отговор, постановеното определение е незаконосъобразно. Не е налице идентичност между страни, предмет и искане по смисъла на чл.299 ГПК. Поради това и не се касае за пререшаване на разрешен с влязло в сила решение спор между същите страни, на същото основание и за същото искане, който да е процесуална пречка за разглеждане на предявения иск. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт, който трябва да бъде отменен, а делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на П. Апелативен съд №.2405/16.12.14г., постановено по г.д.№.1350/14. ОТМЕНЯ определение на П. Апелативен съд №.2405/16.12.14г., постановено по г.д.№.1350/14, и определение на Пловдивски окръжен съд от 7.10.14г. по г.д.№.2978/14г. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия по предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. Определението е окончателно. П.: ЧЛЕНОВЕ: