Ключови фрази


11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№191
гр. София, 02.04.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1748/2019 година и присъединеното за съвместно разглеждане т. д. № 1749/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е по чл.288 ГПК.
С подадена от „Индиго“ ООД - [населено място] касационна жалба вх. № 2397/19.03.2019 г., по повод на която е образувано т. д. № 1748/2019 г., е обжалвано решение № 37 от 28.01.2019 г., постановено по в. т. д. № 564/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение са потвърдени допълнително решение № 206 от 25.04.2018 г. по т. д. № 41/2016 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което по предявен от Н. С. С. против „Индиго“ ООД иск с правно основание чл.74 ТЗ са отменени като незаконосъобразни поради противоречие с чл.139 ТЗ и чл.25.4 от дружествения договор решенията на общото събрание на съдружниците от 25.01.2016 г. за освобождаване на Н. С. като управител и за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от [населено място] в [населено място], и определение № 738 от 29.06.2018 г., с което е допълнено решение № 206 от 25.04.2018 г. в частта за разноските с осъждане на „Индиго“ ООД да заплати на Н. С. разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 1 080 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за отхвърляне на иска по чл.74, ал.1 ТЗ. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е преценил неправилно обстоятелствата от значение за прилагането на разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ и е достигнал до незаконосъобразен извод, че нотариалната покана, с която ищецът е уведомен за общото събрание на 25.01.2016 г., не представлява изискуемата форма за редовно свикване на събранието. Излага доводи, че въззивният съд е проявил формализъм, подкрепен с практика на ВКС, като е отдал приоритетно значение на уговорените в дружествения договор способи за уведомяване на съдружниците за провеждане на общо събрание пред „най-сигурния и легитимен начин“ за уведомяване - нотариална покана.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значими за изхода на спора по чл.74, ал.1 ТЗ се сочат следните въпроси : „Средства за уведомяване като телекс и телефакс са ли допустими средства за комуникация между съдружници в търговско дружество и поради това следва ли да се тълкува стриктно и формалистично отхвърляне на нотариална покана като допустим способ за уведомяване на съдружник за провеждане на общо събрание при положение, че нотариалната покана не е изрично упомената в дружествения договор на дружеството; Под „поща“ не следва ли да се разбира и изпращането на нотариална покана при положение, че в същината на получаването на съобщението процесът е идентичен; Изпращането на нотариална покана, без да е изрично посочено средство за уведомяване в дружествения договор, представлява ли редовен и допустим способ за уведомяване при положение, че осигурява значително по-сигурна и легитимна възможност за получаване на съобщението до получателя, особено спрямо телекс, телефакс и обикновена поща“.
Ответникът по касация Н. С. С. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта относно иска по чл.74, ал.1 ТЗ и за неоснователност на подадената от „Индиго“ ООД касационна жалба по съображения, изложени в отговор от 08.07.2019 г. Претендира разноски.
С касационна жалба вх. № 2520/21.03.2018 г., по повод на която е образувано т. д. № 1749/2019 г., Н. С. С. е обжалвал постановеното от Апелативен съд - Пловдив решение № 6 от 08.01.2018 г. по т. д. № 459/2017 г. С посоченото решение са потвърдени решение № 13 от 19.01.2017 г. по т. д. № 41/2016 г. на Окръжен съд - Стара Загора в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. С. С. против „Индиго“ ООД иск с правно основание чл.29 ЗТР за обявяване несъществуването на вписани промени в обстоятелствата по партидата на „Индиго“ ООД - промяна на адреса на управление на дружеството, заличаване на Н. С. като управител на дружеството и заличаване на обстоятелството, че дружеството се представлява от двамата управителни заедно и поотделно, и определение № 438 от 13.04.2017 г., с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено решение № 13 от 19.01.2017 г. в частта за разноските като е осъден Н. С. да заплати на „Индиго“ ООД разноски за производството пред Окръжен съд - Стара Загора в размер на 250 лв., и след отмяна на първоинстанционното решение в останалата обжалвана от „Индиго“ ООД част е отхвърлен предявеният от Н. С. С. против „Индиго“ ООД иск с правно основание чл.29 ЗТР за установяване недопустимост на вписването, извършено в Търговския регистър на 08.02.2016 г. по заявление А4 20160202092647 по партидата на „Индиго“ ООД, относно обстоятелствата, че дружеството се представлява от двамата управители заедно и поотделно.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на исковете по чл.29 ЗТР и за присъждане на разноски. Според касатора, въззивният съд не е обсъдил всички негови доводи за нищожност на пълномощното, с което адв. И. И. е представлявала „Индиго“ ООД пред Търговския регистър, и на пълномощното за представителство на другия съдружник Д. П. О С. в общото събрание на 25.01.2016 г., направил е необосновани и незаконосъобразни изводи относно доказателствената сила на съставения от адв. И. протокол за провеждане на събранието от 25.01.2016 г. и приемане на отразените в съдържанието му решения и в нарушение на закона е приел, че общото събрание е проведено законосъобразно, въпреки липсата на изрично пълномощно за адв. И. да представлява съдружника Д. П. О С..
Приложното поле на касационното обжалване по отношение на решението по в. т. д. № 459/2017 г. на Апелативен съд - Пловдив е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на решението.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по отношение на следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили изхода на делото и са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС : „1. Частен документ, който е оспорен, ползва ли се с доказателствена сила при условие, че удостоверява изгодни за издателя му факти (противоречие с практиката в решение № 1556/28.11.1984 г. по гр. д. № 977/84 г. на ВС, ІV г. о., решение № 72/05.04.2004 г. по гр. д. № 2645/2002 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 51/21.07.2010 г. по т. д. № 528/2009 г. на ВКС, I т. о.); 2. Нищожно ли е липсващото (невзето) решение на ОС, което е вписано в ТР (противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС ); 3. Изрично пълномощно означава ли да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник (противоречие с практиката в решение № 34/25.03.2015 г. по т. д. № 144/2012 г. на ВКС, I т. о.); 4. Нищожно ли е пълномощно, ако не са спазени изискванията на чл.580, ал.3 от ГПК, а именно не е посочено пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност (противоречие с практиката в решение № 42/10.02.2011 г. по гр. д. № 423/2010 г. на ВКС); 5. Пълномощното трябва ли да бъде ясно и еднозначно (Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.21016 г. на ОСГТК на ВКС); 6. Съдът трябва ли да прецени всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните (противоречие с посочена казуална практика на ВКС)“.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено във връзка с въпросите : „1. Протокол от общо събрание на дружество доказва ли провеждането на общо събрание на дружеството и вземане на посочените в него решения, ако неучаствалият в общото събрание съдружник оспори факта на провеждането на общото събрание и истинността на отразеното в протокола; 2. Необходимо ли е при заличаване на поле „Начин на представляване“ в заявление А4 да има изрично решение на ОС в тази насока; 3. Едно лице назначено ли е от нотариуса за преводач, ако липсва разпореждане на нотариуса, че назначава същото за преводач от и на съответния език, лицето не е предупредено за наказателната отговорност и не е обещало, че ще извърши верен превод; 4. Упълномощен ли е адвокат да подписва заявления пред Търговския регистър, ако в пълномощното е посочено наименование на несъществуващо заявление и в думата „депозира“ включва ли се и действието подписване;
Като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но без препращане към някоя от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, е формулиран и въпросът „Спазени ли са изискванията на чл.582 ГПК, ако лицето, назначено за преводач, не е заклет преводач или не притежава сертификат за ниво по съответния чужд език С1 или С2 съгласно Общата европейска езикова рамка“.
С определение № 240 от 29.07.2019 г. т. д. № 1749/2019 г. е присъединено за съвместно разглеждане с т. д. № 1748/2019 г., след като е констатирано, че двете дела са между едни и същи страни и че обжалваните въззивни решения са постановени по повод основно и допълнително решение по едно и също първоинстанционно дело.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационните жалби на „Индиго“ ЕООД и на Н. С. С. са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решения на въззивен съд, които подлежат на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Производството по т. д. № 41/2016 г. е образувано пред Окръжен съд - Стара Загора по искова молба на Н. С. С., с която са предявени искове против „Индиго“ ООД за установяване недопустимост на извършено в Търговския регистър вписване във връзка с решения на общото събрание на съдружниците в „Индиго“ ООД от 25.01.2016 г. и за вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на „Индиго“ ООД. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е съдружник в „Индиго“ ООД, заедно с Д. П. О С., и при справка в Търговския регистър на 19.02.2016 г. установил, че на 08.02.2016 г., въз основа на заявление А4 20160202092647 и приложени към него документи, по партидата на „Индиго“ ООД са вписани промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, заличаване на Н. С. като управител на дружеството и заличаване на обстоятелството, че дружеството се представлява от двамата управители (Н. С. и Д. П. О С.) заедно и поотделно; Извършеното вписване е недопустимо, тъй като е постановено по искане на нелегитимирано лице в регистърното производство - адв. И. И., която не е приложила към заявлението пълномощно за представителство пред Търговския регистър; Извършеното вписване е на несъществуващи обстоятелства поради липса на взето решение по чл.137, ал.1, т.1 ТЗ за изменение на дружествения договор, представен към заявлението в препис, липса на проведено общо събрание на датата 25.01.2016 г. и на взети от същото събрание решения, отразени в съставения от адв. И. И. за целите на вписването протокол с недостоверна дата, отсъствие на обективирано в протокола решение за заличаване начина на представителство на дружеството и за изменение на дружествения договор, неотносимост на подписаната от Д. П. О С. декларация по чл.13, ал.4 ЗТР към обстоятелствата, заявени за вписване със заявление № 20160202092647, липса на съставена и изпратена до съдружника Н. С. покана за провеждане на общо събрание на 25.01.2016 г. с посочения в протокола дневен ред. При условията на евентуалност - в случай на отхвърляне на исковете по чл.29 ЗТР, ищецът Н. С. е предявил и иск за отмяна на решенията на общото събрание от 25.01.2016 г. поради нарушения на закона - чл.139, ал.1 ТЗ и чл.137, ал.4 ТЗ, и на дружествения договор - чл.25.4 и чл.26.3, изразяващи се в липса на надлежно връчена покана за събранието, провеждане на събранието и вземане на решенията от лице без представителна власт (адв. И. И., легитимирала се като пълномощник на съдружника Д. П. О С. с общо пълномощно), недостоверна дата на протокола за проведено събрание и неяснота относно мястото на провеждане на събранието, евентуално - провеждане на събранието извън седалището на дружеството. С допълнителната искова молба ищецът е пояснил твърденията си в първоначалната искова молба като относно иска за не съществуване на вписани обстоятелства е уточнил, че протоколът от 25.01.2016 г. не доказва провеждане на общото събрание и вземане на отразените в него решения, включително поради произтичаща от чл.582 ГПК нищожност на пълномощното на адв. И. И. и липса на учредено в нейна полза право (представителна власт) да представлява съдружника Д. П. О С. и да взема от негово име решенията, по повод на които е извършено вписването.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Индиго” ООД е оспорил основателността на предявените искове, а с допълнителния отговор е направил и възражение за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването им. Липсата на правен интерес е аргументирана с влязлото в сила на 07.06.2016 г. решение № 129 от 25.04.2014 г. по т. д. № 617/2013 г. на Бургаски окръжен съд, потвърдено с решение № 87 от 04.11.2014 г. по т. д. № 226/2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което по предявен от Д. П. О С. иск с правно основание чл.29 ЗТР е признато за установено по отношение на „Индиго” ООД, че вписаните на 24.02.2011 г. в Търговския регистър по партидата на дружеството обстоятелства по взети решения на общото събрание от 06.01.2011 г., сред които избор на Н. С. за управител и представителство на дружеството заедно и поотделно от двамата управители Н. С. и Д. П. О С., не съществуват.
Първоинстанционният съд е преценил исковете по чл.29 ЗТР като процесуално допустими и се е произнесъл по тях с решение № 13 от 19.01.2017 г. С посоченото решение съдът е признал за установено по отношение на „Индиго“ ООД, че извършеното на 08.02.2016 г. по заявление А4 № 20160202092647 вписване по партидата на „Индиго“ ООД на следните обстоятелства - промяна на адреса на управление, заличаване на Н. С. като управител на дружеството и заличаване на обстоятелството, че дружеството се представлява от двамата управители заедно и поотделно, е недопустимо, тъй като е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице (адв. И. И.), и е отхвърлил като неоснователен иска за несъществуване на вписаните обстоятелства.
Решението е обжалвано с въззивни жалби от двете страни, по повод на които е образувано в. т. д. № 459/2017 г. на Апелативен съд - Пловдив и е постановено обжалваното с касационната жалба на Н. С. решение № 6 от 08.01.2018 г.
Въззивният съд е отменил решението на Окръжен съд - Стара Загора в частта, с която е уважен искът по чл.29 ЗТР за установяване недопустимост на извършеното вписване, и е отхвърлил иска като неоснователен. За да постанови решение в този смисъл, въззивният съд е съобразил приложените към заявлението от 08.02.2016 г. заверени копия от пълномощно на адв. И. И. за вписване на обстоятелства и декларация по чл.13, ал.4 на Д. П. О С. в качеството му на управител на „Индиго“ ООД. След преценка на съдържанието на пълномощното въззивният съд е направил извод, че то има изричен характер, тъй като делегира представителна власт за извършване на конкретни правни действия в регистърното производство, легитимира адв. И. като подател съгласно чл.15, ал.2, т.2 ЗТР и доказва представителната й власт за осъществяване на предприетите действия по изготвяне, подписване и депозиране на документи пред Търговския регистър, включително за подаване на заявлението за промяна на спорните обстоятелства по партидата на „Индиго“ ООД.
Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне на иска по чл.29 ЗТР за несъществуване на вписаните на 08.02.2016 г. обстоятелства, след като е достигнал до следните изводи :
Фактите по провеждане на общото събрание на 25.01.2016 г. и приемане на решенията относно вписаните обстоятелства са установяват от съставения протокол от събранието, подписан от адв. И. И. като пълномощник на съдружника Д. П. О С., с чиито гласове са взети решенията. Твърдението на ищеца за липса на представителна власт на адв. И. при свикване и провеждане на събранието, както и при вземане на решенията относно подлежащите на вписване обстоятелства, не кореспондира с доказателствата по делото. От представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя се установява, че Д. П. О С. е упълномощил адв. И. да извършва всякакви правни действия от негово име като съдружник и управител на „Индиго“ ООД; да го представлява пред всички лица, организации и учреждения в страната и извън нея, включително за свикване на общо събрание на дружеството с дневен ред, какъвто е необходим за дейността му, да гласува и да го защитава пред общото събрание за вземане на решения от компетентността на събранието, включително по въпроси относно изменение на дружествения договор, избор на управител, освобождаване на съдружници и др. Пълномощното е издадено без срок с валидност до изричното му оттегляне и в него е отбелязано, че изброяването на посочените в съдържанието му правни действия не ограничава извършването на всички останали възможни правни действия. За пълномощното са приложими чл.137, ал.6 ТЗ и чл.26.3 от дружествения договор на „Индиго“ ООД, които предвиждат като „максимално изискуема форма на упълномощаване“ на представляващ за участие в общото събрание писмената форма, без наличие на изискване за специална форма - напр. нотариална заверка на подпис и/или съдържание. Пълномощното, с което съдружникът Д. П. О С. е упълномощил адв. И. да го представлява на общото събрание, е отговаряло на изискването за форма, поради което адв. И. е разполагала с валидно учредена представителна власт да проведе събранието и да вземе решенията от името на упълномощилия я съдружник. Протоколът от събранието на 25.01.2016 г. е съставен и подписан от адв. И. като пълномощник на съдружника Д. П. О С. и подписът в него е доказателство, че материализираните в съдържанието му изявления са извършени от нея. Ищецът не е оспорил автентичността на протокола, поради което протоколът се ползва с доказателствена сила относно провеждането на събранието и приемането на отразените в текста му решения за освобождаване на Н. С. като управител и за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, вписани в Търговския регистър съгласно заявлението от 08.02.2016 г. Поради изложеното вписаните обстоятелства не са несъществуващи по смисъла на чл.604 ГПК, тъй като произтичат от решения, приети от проведеното на 25.01.2016 г. общо събрание. Липсата на отразено в протокола от събранието решение за промяна в начина на представителство на дружеството не обуславя несъществуване на заличеното обстоятелство, че дружеството се представлява от двамата управители заедно и поотделно, тъй като отбелязаната промяна е последица от взетото решение за освобождаване на единия от управителите - ищецът Н. С., в резултат на което единствен управител на дружеството остава Д. П. О С..
След получаване на препис от решението ищецът Н. С. е сезирал Апелативен съд - Пловдив с молба по чл.250 ГПК, с която е поискал съдът да се произнесе и по предявения с исковата молба евентуален иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на „Индиго“ ООД от 25.01.2016 г. Въззивният съд е преценил, че с оглед условията, при които са съединени исковете, разглеждането на молбата е от компетентността на първоинстанционния съд и с определение от 04.04.2018 г. е изпратил същата на Окръжен съд - Стара Загора за допълване на решението по т. д. № 41/2016 г. с произнасяне по предявения като евентуален иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ.
В изпълнение на указанията на въззивния съд Окръжен съд - Стара Загора е постановил решение № 206 от 25.04.2018 г., с което на основание чл.74, ал.1 ТЗ е отменил решенията, приети от общото събрание на съдружниците в „Индиго“ ООД на 25.01.2016 г., за освобождаване на Н. С. като управител на дружеството и за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от [населено място] в [населено място]. За да уважи евентуалния иск на Н. С., първоинстанционният съд е приел, че при провеждане на събранието и приемане на решенията са нарушени чл.139, ал.1 ТЗ и чл.25.4 от дружествения договор на „Индиго“ ООД, тъй като ищецът - съдружник не е уведомен редовно за събранието и за неговия дневен ред.
Сезиран с въззивна жалба от дружеството - ответник, Апелативен съд - Пловдив е постановил обжалваното с касационната жалба на „Индиго“ ООД решение № 37 от 28.01.2019 г. по в. т. д. № 564/2018 г., с което е потвърдил решението на Окръжен съд - Стара Загора за отмяна на решенията от 25.01.2016 г.
От предсатвения като доказателство по делото дружествен договор на „Индиго“ ООД въззивният съд е установил, че в чл.23.4 на договора съдружниците са предвидили допустимите способи за свикване на общо събрание - с писмена покана, изпратена по поща, телекс или телефакс. Като се е мотивирал с практиката на ВКС, според която ако в дружествения договор е предвиден конкретен способ за връчване на покана по чл.139, ал.1 ТЗ за свикване на общо събрание на съдружниците в ООД, този способ има приоритет пред останалите способи за връчване на документи и неговото неспазване води до нередовност на връчването, въззивният съд е формирал извод, че предприетото от пълномощника на съдружника адв. И. И. уведомяване на ищеца за събранието на 25.01.2016 г. чрез нотариална покана е нередовно и влече незаконосъобразност на проведеното събрание, респ. на взетите от събранието решения. Въззивният съд не е отрекъл уведомяването чрез нотариална покана като възможен способ за свикване на общо събрание, но е преценил, че в конкретния случай този способ е неприложим с оглед изрично изброените в дружествения договор възможни способи за уведомяване на съдружниците. Изразил е становище, че изборът на конкретните способи не е случаен, доколкото единият от съдружниците е чужденец и живее постоянно във Великобритания, а това обяснява избора на приетите в цял свят технически средства за уведомяване като телекс, телефакс и поща.
При условията на евентуалност въззивният съд е изложил съображения, че дори нотариалната покана да се счете за допустим и приложим към спорното правоотношение способ за уведомяване, ищецът не е уведомен редовно за събранието на 25.01.2016 г. по причина на нередовно връчване на изпратената до него нотариална покана, придружена с отбелязване от нотариус И. Г. с рег. № 440 за връчване при условията на чл.47, ал.1 и ал.2 ГПК на 09.12.2015 г. След анализ на данните относно връчването на нотариалната покана въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките за прилагане от нотариуса на разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК, поради което ищецът не е уведомен редовно за събранието и оспорените с иска по чл.74, ал.1 ТЗ решения подлежат на отмяна като противоречащи на закона - чл.139, ал.1 ТЗ, и на дружествения договор - чл.25.4 от дружествения договор.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
В т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че служебното задължение на касационната инстанция да следи за валидността и допустимостта на обжалваното с касационната жалба въззивно решение се разпростира и върху производството по чл.288 ГПК; Ако при селектиране на касационната жалба Върховният касационен съд констатира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, той е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по съществото на касационната жалба. Възприетото разрешение относно служебното задължение на касационната инстанция да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение и в стадия на производството по чл.288 ГПК е приложимо и след изменението на чл.280, ал.2 ГПК от ДВ бр.86/2017 г., с което вероятната нищожност и вероятната недопустимост на въззивното решение са уредени като самостоятелни основания за достъп до касационно обжалване.
След преценка на данните по делото съставът на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение № 6 от 08.01.2018 г. по т. д. № 459/2017 г. по реда на чл.290 ГПК. Необходимостта от извършване на такава проверка произтича от влязлото в сила в хода на първоинстанционното производство решение № 129 от 25.04.2014 г. по т. д. № 617/2013 г. на Окръжен съд - Бургас, с което по предявен от Д. П. О С. като съдружник в „Индиго” ООД иск с правно основание чл.29 ЗТР са признати за несъществуващи (с последиците по чл.30 ЗТР) вписаните по партидата на „Индиго” ООД обстоятелства, че Н. С. е избран за управител на дружеството с решение на общото събрание и че дружеството се представлява заедно и поотделно от двамата управители Д. П. О С. и Н. С.. С предявените в производството по т. д. № 41/2016 г. на Окръжен съд - Стара Загора искове по чл.29 ЗТР ищецът Н. С. цели да установи недопустимост на извършено вписване и вписване на несъществуващи обстоятелства въз основа на последващо решение на общото събрание, сред които освобождаването му като управител на „Индиго” ООД и осъществяване на представителството на дружеството само от управителя Д. П. О С.. Съотношението между обстоятелствата, признати за несъществуващи с влязлото в сила решение, и обстоятелствата, чието вписване и съществуване е оспорено с предявените по т. д. № 41/2016 г. на Окръжен съд - Стара Загора искове по чл.29 ЗТР, изисква преценка доколко ищецът Н. С. има правен интерес от търсената с исковете защита. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковете и на постановените по повод на тях решения от инстанциите по същество, поради което преценката за неговото наличие или отсъствие предполага провеждане на производство по чл.290 ГПК.
Отговорите на въпросите, с които касаторът - ищец Н. С. е обосновал приложното поле на касационното обжалване по отношение на решението по т. д. № 459/2017 г., са от значение за произнасянето по основателността на исковете с правно основание чл.29 ЗТР. Поради това евентуалното им обсъждане следва да стане в решението по чл.290 ГПК в зависимост от изхода на проверката за допустимост на обжалваното решение.
Искът по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на „Индиго” ООД от 25.01.2016 г. е предявен като евентуален спрямо исковете по чл.29 ЗТР и ищецът е поставил разглеждането му в зависимост от сбъдването на определено процесуално условие - отхвърляне на главните исковете по чл.29 ЗТР. Въззивният съд се е произнесъл по евентуалния иск със самостоятелно решение - решение № 37/28.01.2019 г. по т. д. № 564/2018 г., което също следва да се допусне до касационен контрол за проверка на процесуалната допустимост по реда на чл.290 ГПК, без да се обсъждат поддържаните от касатора „Индиго” ООД основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, предвид обусловеността на евентуалния иск от изхода на спора по главните искове с правно основание чл.29 ЗТР (след изменението от ДВ бр.74/2016 г. ЗТРРЮЛНЦ).
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 08.01.2018 г., постановено по в. т. д. № 459/2017 г. на Апелативен съд - Пловдив.

УКАЗВА на касатора Н. С. С. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ап.50 - адв. Р. И., в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80.00 лв. (осемдесет лв.), на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 от 28.01.2019 г., постановено по в. т. д. № 564/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив.

УКАЗВА на касатора „Индиго” ООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40.00 лв. (четиридесет лв.), на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.

След внасяне на дължимите държавни такси т. д. № 1748/2019 г. и присъединеното към него т. д. № 1749/2019 г. да се докладват на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :