О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 670 [населено място] 11.08.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №801 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. К., чрез процесуални представители адв.А. и адв.Н., срещу решение от 15.11.2021, постановено по в.гр.д.№1754/2020г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 19.12.2019г. по гр.д.№52619/2019г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от В. М. К. срещу Университет по архитектура, строителство и геодезия, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3, и ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Университет по архитектура, строителство и геодезия, чрез процесуален представител адв.Г., оспорва наличието на основание за допусане на касационно обжалване. Претендират се разноски. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. М. К. срещу Университет по архитектура, строителство и геодезия, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 148/11.07.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ от ректора на УАСГ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "Главен асистент“, в катедра „История и теория на архитектурата“, и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата от 9797,30 лв., ведно със законната лихва от 11.09.2019 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното плащане на сумата. Установено е, че между страните е съществувало валидно безсрочно трудовово правоотношение въз основа на конкурс, с взето решение на факултетен съвет на Архитектурен факултет, съгласно Протокол № 7/11.01.1994 г., като бил сключен и Трудов договор № 225/07.02.1994 г., който е многократно изменян, като въз основа на Решение на факултетен съвет на Архитектурен факултет на УАКГ, обективирано в Протокол № 3/04.12.2018 г. и с Допълнително споразумение № 283/18.12.2018г. В. К. е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата". Ищецът притежава диплома за образование и научна степен "докотор" от Строителния факултет на УАСГ по научна специалност Организация и управление на производството /строителството/. Със Заповед № 148/11.07.2019 г. на Ректора на УАСГ, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 15.07.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че е налице обективна невъзможност ищеца да заема академична длъжност, тъй като същият не отговарял на изисквания на чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ и чл. 45, ал. 1 ППЗРАСРБ. Посочено е, че обстоятелството било установено със Заповед № РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра на образованието и науката. Със Заповед № РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра на образованието и науката е отменен акта на работодателя - Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г. на Ректора на Университета по архитектура, с което ищецът е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата", с мотиви на заповедта, че кандидатът е допуснат до участие в конкурса за заемане на длъжността Главен асистент без да отговаря на изискването да притежава образователна и научна степен "доктор", която за специалностите от регулираните професии следва да съответства на обявения конкурс - нарушение на чл.18, ал.1 от ЗРАСРБ и чл.45, ал.1 ППЗРАСРБ. Заповед №РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра на образованието и науката, с която се отменя акта на работодателя - Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г. на Ректора на Университета по архитектура, С.И Г., с което ищецът е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата", е обжалвана от ищеца с Жалба от 19.07.2019 г. до ВАС. ВАС на 28.07.2020 г. е постановил решение по адм.д.№4098/2020 г., с което е върнал преписката на Министъра на образованието и науката, за да се произнесе по Жалба вх.№ 94-453/05.02.2019 г. Със Заповед на Министъра на образованието и науката № РД09-1810/01.09.2021г., отново се отменя акта на работодателя - Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г. на Ректора на Университета по архитектура, С.И Г., с което ищецът е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата", която се обжалва от В. К. с Жалба от 27.09.2021 г., приета като писмено доказателство от въззивния състав. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството, доколкото следва да бъде преценено наличието на предпоставките на чл.328, ал.1, т.12 към момента на прекратяване на трудовия спор между страните и е оставил без уважение искането за спиране на УАСГ/определение в проведеното открито съдебно задесание по делото/. Въззивният съд е изложил съображения, че уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.12 КТ е самостоятелно и не се припокрива с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. То може да се използва тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните, по причина, която е извън специално уредените – напр. когато работникът или служителят не получи лицензи или разрешения, от които се нуждае за да изпълнява работата си, когато бъде отстранен от работа по силата на наложена процесуална мярка от прокурора или съда, когато му бъде отнето свидетелството за провоуправление на МПС, а то е необходимо за длъжността "шофьор", когато трябва да му се направят имунизации, несъвместими със здравето му и т.н. /в този смисъл решение № 2301 от 24.01.2007 г. по гр. д. № 947/2004 г., ІІІ г.о. на ВКС/. За да е осъществен фактическия състав следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. Въззивният съд е посочил, че в конкретния случай съгласно чл.18, ал.1 ЗРАСРБ /Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г./ академичната длъжност "главен асистент" се заема само от лице, което отговаря на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, съответно на изискванията по чл. 2б, ал. 5 и притежава образователната и научна степен "доктор", която за специалностите от регулираните професии съответства на обявения конкурс. С Решение № 619/31.07.2009 г. МС е приел Списък на регулираните професии в РБ, в който, в сектор 14 "професии в областта на архитектурата и строителството" фигурират като регулирани професии Архитект под т.80 и Инжинер под т.81 и т.82. Следователно професията Архитект е регулирана професия по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗРАСРБ. Въззивният съд е изложил съображения, че ищецът В. К. притежава диплома за образование и научна степен "доктор" от Строителния факултет на УАСГ по научна специалност Организация и управление на производството /строителството/, а обявения конкурс е за длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата" и следователно притежаваната от ищеца образователна и научна степен "доктор"от Строителния факултет на УАСГ по научна специалност "Организация и управление на производството /строителството/ не съответства на обявената с конкурса образователна и научна степен "доктор" към "История и теория на архитектурата" за специалността Архитектура. Въззивният съд е приел, че липсата у ищеца на образователна и научна степен "доктор" към катедра "История и теория на архитектурата" за специалността Архитектура, каквато е била предвидена с обявения конкурс, е от обективен характер и не е възможно да изпълнява задълженията си по трудовия договор, респ.по Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г., поради което за работодателя е възникнало субективното право да прекрати договора с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ и по отношение на въззиваемият са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание, поради което уволнението, се явява законосъобразно, а предявеният иск с по чл.344, ал.1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение, като счита, че преюдициален за настоящия трудов спор е спорът по административното дело за законосъобразността на заповедта на министъра на образованието и науката за отмяна на акта на ректора за заемане на академична длъжност по реда на Закона за развитието на адемичния състав на Република България /в случая и допълнително споразумение за заемане на длъжността от В.К. въз основа на проведения конкурс и избор/. Както е посочил и въззивният съд, законосъобразността на уволнението се преценява към момента на уволнението. Към момента на уволнението е отменен актът на ректора за заемане на академичната длъжност от В.К., с който успешно приключва производство за заемане на академичната длъжност „главен асистент“ по ЗРАСРБ, въз основа на конкурс и избор. Заповедта на министъра на образованието и науката за отмяна на висящ конкурс, распективно на приключил конкурс /какъвто е настоящия случай/ подлежи на предварително изпълнение и обжалването на заповедта на министъра не спира изпълнението й – чл.32, ал.9 ЗРАСРБ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по въпроса: 1“При какви критерии следва да бъде преценявана обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.12 КТ и в частност необходимо ли е да е създадена нова фактическа обстановка, различна от тази при възникването на трудовото правоотношение, при която реалното изпълнение на трудовия договор да е станало невъзможно?“; по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроса: 2“Налице ли е обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 КТ ако служител, заемащ академична длъжност „главен асистент“ притежава образователна и научна степен „доктор“, която не съответства на степента, предвидена за обявения за длъжността и спечелен от същия служител конкурс?“; по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: 3“Изискването по чл.18, ал.1 ЗРАСРБ за специалностите от регулираните професии образователна и научна степен „доктор“ да съответства на обявения конкурс налага ли степента да е за същата специалност или е допустимо да е от друга специалност в същото професионално направление или в същата научна област?“; по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: 4“Допустим ли е косвен контрол за законосъобразност на влязъл в сила административен акт, който да бъде извършен инцидентно от съда в гражданския процес, воден между участниците в административното производство по издаването на акта?“. Настоящият касационен състав намира, че по поставения от касатора процесуалноправен въпрос: “Допустим ли е косвен контрол за законосъобразност на влязъл в сила административен акт, който да бъде извършен инцидентно от съда в гражданския процес, воден между участниците в административното производство по издаването на акта?“следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка в съответствие ли са дадените от въззивния съд разрешения с практиката на ВКС – посочените от касатора Тълкувателно решение №5 от 14.01.2013г. по тълк.д.№5/2011г. на АСГК на ВКС и решение по гр.д.№1131/2011г. на ВКС, ІІ г.о. По отстаналите поставени от касатора въпроси съдът ще се произнесе при разглеждане на жалбата Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.11.2021, постановено по в.гр.д.№1754/2020г. на Софийски градски съд. Делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване с призоваване на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: