Р Е Ш Е Н И Е № 236 София, 05 декември 2016 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 813/2016 година. Касационното производство е образувано по бланкова по съдържание жалба от подсъдимия Д. Ф. М. срещу решение № 37 от 05.05.2016год. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 269/2016год. в която се релевират основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК и се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване по обвинението по което М. е признат за виновен и осъден. В допълнението към жалбата се излагат доводи, че е нарушен законът, тъй като инкриминираното от обвинението деяние сочи за друга правна квалификация-тази по чл. 316, във вр. чл. 309 от НК, а не за престъпление по чл. 248а, ал. 3 от НК, което съдът неправилно е приел за доказано. Доводи по основанието на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не се сочат.Явната несправедливост на наказанието касаторът съзира в обстоятелството, че фактически той не е получил никакви средства от Европейските фондове за подпомагане на земеделските производители и поради това, определеното наказание е несъразмерно тежко. При условията на алтернативност се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или изменяване на решението и намаляване на наказанието. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият редовно призован не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата на касатора е неоснователна и поради това въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 99 от 10.11.2015год по нохд № 247/2015год. Ямболския окръжен съд е признал подсъдимия Д. Ф. М. за виновен в това, че на 29.04.2013 г., в качеството си на собственик, управляващ и представляващ фирма [фирма]-/населено място/пред общинска служба „име” - „име” - [населено място], е представил неверни сведения към заявление по чл. 32, ал. 1, чл. 41, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, с УРН 599991, в приложената към него таблица за идентификация на използваните от фирмата му през 2013 г. парцели и в приложените по чл. 32, ал. 2 от ЗПЗП карти на блокове за земеделско стопанство с номер от ИСАК /номер/ и /номер/, намиращи се в землището на [населено място] с култура 312000 и обща площ от 19,69 ха, като неверните сведения са представени, за да получи за тях директни плащания по СЕПП в размер на 6100,15 лв. /шест хиляди и сто лева и 15 стотинки/, съставляващи средства, предоставени от ЕС на българската държава от ЕФГЗ, поради което и на основание чл. 248а, ал.3, вр. ал. 2, вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски, които възложил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на представителя на прокуратурата в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери касационната жалбата на подсъдимия за неоснователна. Приетото за установено от двете предходни инстанции, че целейки да получи средства от фондове на ЕС за подпомагане на земеделието и имайки във връзка с това задължението да представи пред надлежен орган сведения за действителното състояние на земеделските площи, които обработва, М. в качеството си на управляващ и представляващ юридическо лице е заявил за вписване неверни такива, което деяние съставлява престъпление по чл. 248а, ал.3, във вр. с ал. 2 НК, за каквото деяние е признат за виновен и осъден. Видно от мотивите на решението, Бургаският апелативен съд е приел фактическите положения установени от първоинстанционния съд, като допълнително е извършил собствен анализ на целия обем от доказателства, извлечени от процесуално годни доказателствени източници, които, в съответствие със суверенното си правомощие е оценил като достоверни. В хронологична последователност съдът е проследил действията на подсъдимия насочени към желаната от него цел-получаването на неследваща му се субсидия по схемата за единно плащане на площ, въз основата на Закона за подпомагане на земеделските производители, а именно: попълнил „Заявление за регистрация 2013год.-форма за юридически лица” и „Заявление за подпомагане 2013год.-форма за юридически лица, както и придружаващата ги таблица, като лично подал набора от документи в Общинска служба „име -„име” /населено място/. Декларирал, че обработва двата парцела в землището на [населено място] манастир /индивидуализирани по номера в мотивите на решението/; че ще спазва условията за поддържане на земеделските земи в добро земеделско и екологично състояние, определени със Заповед на министъра на земеделието и храните; че е запознат с условията по схемите и мерките, по които се кандидатства за подпомагане; че финансовата субсидия по Схемата за единно плащане на площ се изплаща от Европейския фонд за гарантиране на земеделието; че при необходимост ще представи документи доказващи правото му на ползване, и че при подаването на заявлението за подпомагане е бил запознат с определението за измама, съгласно Конвенцията за защита на финансовите интереси на европейската общност, свързано с използването или представянето на фалшиви, грешни или непълни изявления или документи, което води до злоупотреба, нередно теглене или неправомерно намаляване на средства от общия бюджет на Европейските общности или от бюджети управлявани от/или/ от името на Европейските общности. Не са останали вън от вниманието на съда и показанията на свидетелката К.-служител на Общинска служба „име”, пред която подсъдимият посочил точните граници на декларираните за подпомагане парцели, като в резултат на изявлението му, в негово присъствие, служителката очертала площите в изготвените две карти на Блок на земеделското стопанство, които М. подписал заедно с отразеното в тях, че потвърждава участие по схемите и мерките за директни плащания на площ по отношение на очертаното. При извършена от ДФ „име” административна проверка на подаденото от М. заявление за подпомагане е установено двойно деклариране на парцелите от други лица/ БЗС с номер от ИСАК /номер/ и /номер/ и е определен срок, в който той да представи документи, доказващи правното основание за ползването на парцелите. В изпълнение на даденото му указание на 24.10.2013г. подсъдимият се явил в ДФ „име” Разплащателна агенция- /населено място/, като заявил, че собственото му дружество ползва двата парцела - на основание договор за наем, в подкрепа на което представил и заверено копие от договор за наем на земеделска земя от 11.09.2012г., с лице, което по-късно било установено, че не съществува в регистъра на националната база за населението на Р България. При така установените фактически положения съдът правилно е приложил материалния закон и поради това, атакуваният съдебен акт е законосъобразен. В подаденото заявление за подпомагане на земеделските производители по СЕПП, подсъдимият М., в качеството си на собственик, управляващ и представляващ юридическо лице – [фирма]-/населено място/, с цел да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, е предоставил неверни сведения към заявление от Закона за подпомагане на земеделските производители, в приложената към него таблица за идентификация на използваните от фирмата му през 2013год. парцели, както и в картите на блоковете за земеделско стопанство, че ползва посочените от него имоти като земеделски такива, поради което правилно е признат за виновен и осъден по чл. 248а, ал. 3, във вр. ал. 2 от НК. Обективната съставомерност на деянието по чл. 248а, ал. 2 от НК е налице, когато кандидатът за получаване на средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължението да предостави такива, необходими за обоснована и следваща заявлението преценка за наличието или не на предпоставките за подпомагането му. За субективната страна на престъплението въззивният състав също е изложил верни съображения, че подсъдимият е действал при пряк умисъл, защото е бил запознат с условията за кандидатстване за получаване на субсидията, знаел е, че не отговаря на тях като земеделски производител, тъй като фактически нито лично той, нито някой от управляваното от него дружество е стопанисвал и поддържал заявените парцели в добро земеделско и екологично състояние, но въпреки това е заявил обратното за да получи средства от Европейски фонд. В случая, за съставомерността на деянието по чл.248а, ал.3, във вр. ал. 2 от НК е ирелевантно, че М. не е получил парични средства от европейските фондове като земеделски производител и заявител на земеделските земи, тъй като това престъпление е на просто извършване. За неговото осъществяване е достатъчно представянето на неверни сведения със специалната цел - получаване на парични средства от европейските фондове, като не е необходимо реално той да е получил субсидии, които не му се следват. Последващото представяне от подсъдимия пред ДФ”име”, Разплащателна агенция - Ямбол на договора за наем / установено от съда по безспорен начин, че е неистински/ с цел за доказване ползването на инкриминираните парцели и основанието за това, също е без значение за съставомерността на деянието, като това обстоятелство сочи за осъществен в реална съвкупност друг престъпен състав, който не е предмет на обвинението и поради това, не може да бъде обсъждан. Конкретни доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не се съдържат в жалбата, като при проверката си Върховният касационен съд, не откри допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения от категорията на „абсолютните”. Наложените на подсъдимия М. наказания лишаване от свобода и глоба не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НК. Определени са към предвидения в закона минимум, като изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за минималния изпитателен срок от три години. По делото не са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да не са съобразени от съда при индивидуализацията на наказанията. Правилна е преценката на въззивния съд /л. 9 от мотивите/, че те не могат да бъдат преценени като изключителни или многобройни по смисъла на чл. 55 от НК, което се споделя и от настоящия касационен състав. Ето защо, жалбата на касатора и по това оплакване с искането за намаляване на наказанието е неоснователно, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. В диспозитива на решението е допусната грешка при изписването му, като неправилно е отразено, че делото е по описа на ОС-Бургас, а не на ОС-Ямбол /което е безспорно/, но допуснатото нарушение не е съществено, тъй може и следва да бъде отстранено по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37 от 05.05.2016год. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 269/2016год. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: