Ключови фрази
Изнасилване на ненавършила 14 г. * свидетелски показания * приобщаване на свидетелски показания от досъдебното производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 155

гр. София, 26 юни 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди и петнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Антоанета Данова

при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №310 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимия М. П. В. и защитника му срещу решение №2 от 08.01.2015 г., постановено по ВНОХД №1046/2014 г., по описа на Апелативен съд-гр.София
С присъда, постановена на 23.10.2014 г. по НОХД №90/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Монтана подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през лятото на 2013 г. в [населено място] махала се съвкупил с малолетната К. Т. К., като я принудил към това със сила и заплашване, като на основание чл.152, ал.4, т.1, във вр. с ал.1, т.2 НК и чл.54 му е наложено наказание десет години „лишаване от свобода“.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец декември 2013 г. в [населено място] се съвкупил с малолетната К. Т. К. като на основание чл.151 НК и чл.54 му е наложено наказание две години „лишаване от свобода“.
С присъдата на основание чл.23, ал.1 НК по отношение на подсъдимия В. е определено едно общо най- тежко наказание в размер на десет години „лишаване от свобода“, което на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и сумата от 640 лева- разноски по водене на делото.
С въззивно решение №2 от 08.01.2015 г., постановено по ВНОХД №1046/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр.София е потвърдена изцяло постановената първоинстанционна присъда.
В касационните жалби се правят множество оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Поддържа се, че постановената осъдителна присъда почива на непълен и погрешен анализ на доказателствата и обвинителната теза се подкрепя единствено от показанията на пострадалата свидетелка К. К.. Моли се да бъде отчетено, че показанията на тази свидетелка за вътрешно противоречиви от една страна, а от друга се опровергават от показанията на свидетелите К. Н. и В. Й..
Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че защитата е била лишена от възможност да участва пълноценно в производството, тъй като основния свидетел- пострадалата К. не е била разпитана пълноценно и е нямало възможност да й бъдат задавани въпроси.
Оспорват се изводите за доказаност на обвинението, като се твърди, че съдебната практика е категорична, че осъдителна присъда не може да почива единствено на показанията на пострадалото лице, когато те не са подкрепени с други доказателствени източници. Моли се да бъде отчетено, че присъдата и въззивното решение почиват на предположения.
На тези основания се предлага да бъде отменено постановеното въззивно решение и да бъде постановен касационен съдебен акт, с който или подсъдимият да бъде изцяло оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В хода на касационното производство защитникът поддържа касационните жалби, като възпроизвежда отразените в тях оплаквания. Моли да бъде отменено атакуваното въззивно решение, като подсъдимия бъде оправдан или делото бъде върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Представителят на държавното обвинение предлага касационните жалби да бъдат оставени без уважение. Поддържа, че правилно въззивният съд е анализирал доказателствата, като е направил пълен и верен доказателствен анализ.
Подсъдимият В. твърди, че е невинен и моли делото да бъде върнато на прокуратурата.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационните жалби са неоснователни.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Касационният съд прие, че единствените оплаквания, отразени в касационните жалби са свързани с оценка на доказателствените материали и твърдяно нарушение на процесуалния закон, изразило се в постановяване на осъдителни актове, които почиват на предположения.
Касационната инстанция споделя изцяло изводите, направени от предходните съдебни състави и приема, че постановените съдебни актове почиват на изчерпателен, пълен и верен анализ на доказателствените източници.
Правилно съдилищата са кредитирали изцяло показанията на свидетелката К. К., като се приели, че същите са последователни, логични и установяват релевантните за изхода на производството факти. Вярно съдилищата са приели, че тази свидетелка няколкократно е депозирала идентични показания на досъдебното производство и всякога е излагала едни и същи факти, свързани с осъществените от страна на подсъдимия посегателства.
Законосъобразно съдилищата са приели, че показанията на К. кореспондират и с други доказателствени източници и конкретно с тези на свидетелката Т. Т., с резултатите на медицинското й освидетелстване и с заключенията на изготвените съдебно- медицинска и съдебно- психологична и психиатрична експертизи.
Правилно съдилищата са отчели показанията на експертите, изготвили съдебно- психологичната и психиатрична експертиза в частта им, в която те съобщават, че по време на проведения разговор с пострадалата тя им е съобщила анатомични особености на подсъдимия (установени с протокол за освидетелстване), които отговарят на действителността. Законосъобразно те са приели, че това обстоятелство сочи на достоверност на показанията на К., тъй като тя не може да има тази информация, ако не е имала контакт с подсъдимия.
Касационният съд категорично не споделя тезата на защитата, че осъдителен съдебен акт не може да почива единствено на показанията на пострадал свидетел. Твърдяната от защита константна съдебна практика в този смисъл не съществува. Напротив в множество случаи (особено по дела с предмет престъпления по чл.149 НК и сл. НК) обективно не съществуват други гласни доказателства, извън показанията на пострадалото лице и обясненията на подсъдимия. Ето защо е възможно да бъде постановен осъдителен съдебен акт въз основа на един доказателствени източник, стига той да не е опроверган от други годни доказателства или доказателствени средства.
В конкретното производство показанията на свидетелката К. не са изолирани, а са подкрепени не само от показанията на посочената по- горе свидетелка Т., но и от заключения на обсъдените експертизи.
Не може да бъде споделена и тезата на защитата, че липсата на информация в показанията на свидетелите В. и Н. за възприето посегателство по отношение на пострадалата е основание да не бъдат кредитирани показанията й. Действително тези свидетели не дават информация, пряко относима към инкриминираните деяния, но това, че те не са възприели действията на подсъдимия не е основание да бъде прието, че същите не са извършени.
Касационният съд не възприе и оплакването, че с приобщаването на показанията на свидетелката К., дадени на досъдебното производство по реда на чл.281 НПК е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като той е бил лишен от право да задава въпроси. Вярно е, че в хода на съдебното следствие свидетелката на практика е отказала да даде показания (тъй като не е била в състояние да направи това), но предвид нейната възраст, предмета на делото и съществуващата връзка между К. и подсъдимия това е обяснимо. Невъзможността да се проведе разпит в хода на съдебното следствие и да се поставят въпроси на свидетеля е обосновано с оглед посочените по- горе обстоятелства и не може да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Правилно въззивния съд при обсъждането на идентично възражение, отразено във въззивната жалба се е позовал на Международната конвенция за защита на детето и Резолюции А4-0393/96 и А4-0306/97, където е предвидена завишена защита на пострадали деца, като е преценено за допустимо засягането на част от правата на страните в наказателното производство, свързани с публичния и състезателен процес.
В тази връзка следва да бъде посочено и това, че в практиката си ЕСПЧ многократно е посочвал, че правата по чл.6, т.3 (d) от КЗПЧОС и конкретно правото да се призоват и разпитат свидетели не е нарушено когато присъдата почива на доказателства, събрани на фазата на досъдебното производство, стига те да се подкрепят от други доказателствени източници (делата Asch, Unterpertinger и др.), както и е възможно осъдителна присъда да почива на такива доказателства, когато естеството на престъплението налага недопускане на контакт на свидетеля и подсъдимия и невъзможност да бъдат поставени въпроси (делото Беген).
По конкретното производство показанията на свидетелката К. са подкрепени от други доказателствени източници, а предмета на делото и конкретните обвинения, съчетани с възрастта на пострадалата не са позволявали да бъде проведен пълноценен разпит в хода на проведеното съдебно следствие.
Ето защо касационният съд прецени, че приобщаването на показанията на тази свидетелка по реда на чл.281 НПК не представлява съществено нарушение на процесуални правила, тъй като засягането на правото на защита на подсъдимия е било необходимо и оправдано.
Предвид изложеното съдът прие, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и не са налице предпоставките за отмяната на постановеното въззивно решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Касационният съд прецени, че макар и да липсва изрично оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, доколкото в касационната си жалба подсъдимия моли да бъде оправдан следва да се приеме, че съдът е сезиран с жалба и по отношение на проверка на справедливостта на отмереното му наказание. Това е така, тъй като оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е включено в оплакването за незаконосъобразно осъждане и отправената молба за оправдаване.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия решаващите съдилища не са посочили смекчаващи отговорността на В. обстоятелства, но е следвало да отчетат като такива трудовата му заетост и тежкото му имотно и семейно състояние.
Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са ценени естеството на извършеното престъпление, това, че пострадалата е живяла в домакинството му и е зависела от него, многобройните му предходни осъждания и това, че независимо от множеството търпени наказания те не са довели до превъзпитаване на В..
При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства правилно предходните съдилища са преценили, че не са налице предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК и са определили наказанието в минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.152, ал.4 НК и в границите на предвиденото в разпоредбата на чл.151 НК.
Правилно е определено по реда на чл.23, ал.1 НК и общото най- тежко наказание за двете осъществени от подсъдимия престъпления.
Законосъобразно е определен и режима за изтърпяването му.
Така определеното наказание е съответно на обществената опасност на извършените престъпления, тази на подсъдимия В. и е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК.
Ето защо то не трябва да бъде редуцирано, тъй като не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2 от 08.01.2015 г., постановено по ВНОХД №1046/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр.София.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.