Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 130 гр. София, 01.03.2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  четвърти февруари ,    две хиляди и десета    година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                        ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ     при участието на секретаря Р.Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  640/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 вр. чл. 291 т.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. Д. и Н. П. И. , двамата от гр. П.,чрез адв. пълномощник М. М. , срещу решение №748 от 23.12.2008 по гр.дело № 1095/2008г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на решение №12 от 29.05.2008г по гр.д. № 472/2004г на Старозагорски окръжен съд по същество е отхвърлен иск на основание чл. 49 от ЗЗД срещу болнично заведение , за обезщетение на неимуществените вреди от това , че не е оказана необходимата лечебна помощ и е допуснат смъртен случай на настанения за принудително лечение в здравното заведение низходящ на ищците . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон относно предпоставките за отговорност на болницата като възложител, съществено нарушение на съдопроизводствени правила при обсъждане на доказателствата и необоснованост на крайните изводи, изградени въз основа на предположения . Съображения са развити в жалбата ,претендират се разноски . Ответникът по касационната жалба Д. п. б. „Г” гр. Р. не е заявила отговор . Становище не е заявено и от третото лице помагач на ответната страна МБАЛ „Д„Ст. Загора. С определение №297 от 18.03.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса за обема отговорност на болничните заведения за вреди , настъпили от смъртта на принудително настанен за лечение наркозависим пациент при положение ,че обстоятелства във връзка със смъртта не са удостоверени от болничното заведение при съставяне на задължителната документация по начин, позволяващ преки изводи за конкретната здравословна причина , когато се релевира противоправност от бездействие и нормативно несъответствие на болнични практики за реагиране на усложнения в случаите на провеждано лечение по чл. 36 от ЗНЗ (отм). В обжалваното решение Пловдивски апелативен съд е разгледал случай , при който освидетелстван за хероинова токсикомания пациент К. Н. П. , настанен за задължително лечение в ответната специализирана б. ДРБ „ Г. К. ” основание чл. 36 от ЗНЗ с решение №304 от 21.06.2000г на Пернишки районен съд , е намерен починал в болничното си легло на 30.10 2000г. В съставения протокол при аутопсия е констатирана патологична диагноза ”двустранна конфлуираща бронхопневмония”,но при невзети проби и липса на химически анализ , клиничната причина за смъртта е останала неустановена ,при вероятност да се касае или за предизвикан от хероинова интоксикация белодробен оток ,или за бързо развила се пневмония при двадесет и четири годишния пациент. Воденото предварително разследване не е установило престъпни обстоятелства, свързани с разпространение или употреба на наркотици ,а по настоящето дело не са ангажирани преки свидетелства за подобни факти. Приета по делото комбинирана медицинска експертиза от петима специалисти в съответните области , изтъква висока степен на вероятността за хероинова интоксикация , но предвид данни за показания на свидетел , който не е разпитван по делото, а не с оглед медицинско изследване на запазен материал . Обезщетение за вреди при основанията на чл. 49 от ЗЗД претендират родителите на починалия ,като ответната б. оспорва основанието на иска и твърденията за противоправно бездействие с довод ,че единствено поведението на постарадалия е причина за неговата смърт . След като е отменил първоинстанционното решение изцяло , въззивният съд е отхвърлил иска с решаващ мотив, че не се доказва вредоносно действие или бездействие на конкретно лице от медицинския персонал ,за което ответната б. да отговаря като възложител. Липсата на нормативно предписание или вътрешен правилник при случаи на определен „свободен режим” на лечение на наркозависими пациенти в ДРБ „ Г. К. ”, според Пловдивски апелативен съд препятства извод , че смъртта е пряко следствие на пропуски в организацията на работа в ответната б. или самото лечение , не е доказано и починалият да е имал настинка , развила се в двустранна бронхопневмония. Прието е от данните по делото да следва , че причина за смъртта на К. П. е собственото му поведение . Същият, въпреки провежданото лечение ,бил приел венозно силно действащо наркотично вещество ,което поради своето качество , несъобразяване с дозата или прага на поносимост ,е довело до летален изход . Така независимо от дедуктивния извод и позоваването на общоизвестен факт ,че материалното състояние на здравните заведения, в частност ответното, не са отговаряли на изискванията за пълноценно лечение на болните , решаващо е прието,че пряката причина за смъртта изключва отговорността на специализираната болница. При така установените по делото обсотоятелства и основанията на чл. 290 и чл. 291 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о намира следното : Сам по себе си леталният изход за пациента ,приет на болнично лечение, не е основание да се търси отговорност за деликт , но в случая се касае за принудително настанен в специализирана държавна п. клиника , за да бъде същият лекуван от наркотична зависимост и причината за смъртта е от патологично естество. Смъртта на двадесет и четири годишния К. Н. П. в болничното му легло, настъпила часове преди да бъде открит мъртъв , не е била неизбежна , не се дължи на случайно събитие , нито може да бъде отдадена на неговото поведение при така установените по делото обстоятелства. Ако липсват преки доказателства за употреба на наркотично вещество от пациента преди смъртта , а данни за това не са събрани и при аутопсията , за извод в тази насока не могат да служат единствено индициите, че починалият е бил наркозависим. Приетата по делото комплексна медицинска ексепертиза, назначена за изясняване на причините за смъртта, предлага като заключение вероятности, тъй като при аутопсията в болничното заведение не са били спазени задължителни медицински практики. В този случай обстоятелствата, изтъкнати от ищците като основание на иска , са правно релевантни ,тъй като имат пряко отношение към вътрешния ред и режима на лечение при така настъпилата смърт на техния син. Касае се за отсъствие на конкретно регламентиран обем грижи и наблюдение по отношение на лекуващ е пациент , за отсъствие на изискуем контрол предвид повежданото задължително лечение , което именно е поставило починалия в ситуация на риск . Ръководство на болницата е било длъжно да създаде вътрешен ред и да приложи съответстващ на отговорностите си режим , при който поведенчески или физеологични признаци при конкретния пациент , с пряко отношение към прилаганата медицинска терапия , да не остават без отбелязване , контрол и реакция. Липсата на подобен ред обективира бездействие на лица в ответната б. , което е противоправно. Този кръг от лица не е установен , но това не е и необходимо . Допуснато е състояние на риск в противоправна степен ,т.е извън пределите на неизбежния медицински риск спрямо конкретния пациент. Това състояние е в пряка причинна връзка със смъртта му, не се касае единствено за факторна обусловеност. Болничното заведение е следвало да установи по делото ,че са били взети необходимите за преодоляването на риска мерки , посредством регламент или предприети според конкретната ситуация действия . Не се установява нито първото ,нито второто. Осигуряването на минимум медицински грижи е свързано с материалното им или организационно обезпечаване от страна на държавата включително, в качеството й на принципал на лечебното заведение, но този аспект на въпроса няма отношение към основанието на търсената отговорност . Държавата има право да накърни личната сфера на едно лице, да го принуди да се лекува в негов и обществен интерес и за целта да го настани пряко волята му в специализирано държавно болнично заведение , но това право стои тясно обвързано с едно по-интензивно по обем задължение за осигуряване на адекватно, съответно с оглед състоянието на лицето лечение и режим Това задължение кореспондира с възложените на ответната б. отговорности , които са не само морални , но и юридически. За да се освободи от отговорност , болничното заведение следва да установи своята практика , изискана и спазена от страна на медицинския или друг служебен персонал, за противодействие на риска , в същата степен,в която всеки възложител , упражняващ дейност при повишен риск, следва да докаже наличието на регламент за спазването на конкретни предписания от своите служители във връзка с безопасността , опазването на живота и здравето на засегнати от рисковата дейност лица . Ето защо съображенията на въззивния съд ,че щом няма подзаконови или утвърдени вътрешни правила в ответната б. , извод за противоправност и конкретни нарушения не може да бъде направен , са принципно неправилни . В обжалваното решение необосновано е прието ,че нарушенията на реда във връзка с обективирането на данни , които да подкрепят медицински извод каква е непосредствената причина за настъпилата в условията на болнично заведение смърт , препятстват положителен извод по основанието на иска за вреди с оглед доказателствената тежест , която носят родителите на починалия като ищци в процеса . Ако от факта, че поради нарушение и неспазване на задължителни медицински практики при аутопсията вече не може пряко да установи каква е била причината за смъртта (дали огнище на възпаление в белите дробове на пострадалия , което не е лекувано , или токсично увреждане с признаците на двустранна бронхопневмония като резултат от прием на наркотично вещество) , същият факт определено не може да подкрепи извод , че причината за смъртта е поведението на самия лекуващ се наркотично зависим, настанен в болницата с оздравителна цел . Предвид гореизложеното ,основателни са оплакванията на касаторите за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение и същото следва да бъде отменено изцяло ,като бъде постановено друго решение по съществото на спора. При установените по делото факти искът по чл. 49 от ЗЗД е основателен и гаранционно обезпечителната отговорност на привлечения ответник следва да бъде ангажирана . Искът е предявен от родителите на починалия , като лица, имащи право да бъдат обезщетени за своите страдания от загубата на низходящ . Неимуществените им вреди са установени в конкретна степен и се обемат от предявените в занижен размер искове , по 7 500 лева за всеки от двамата ищци. При този размер на претенцията критерият за справедливост изисква исковете да бъдат изцяло уважени, със законните последици, включително и присъждане на законната лихва върху главниците от датата на настъпването на вредата . Вредоносният резултат е настъпил в резултат на бездействие при полагането на адекватна медицинска грижа, щом смъртта на пациента не е неблагоприятна закономерност от развитието на болестта му , а е в пряка причинна връзка от липсата на констатация и реакция спрямо видими клинични признаци на една безспорно установена по делото патология . Не само мерките за лечение, но и тези за наблюдение на състоянието и ефекта от терапията са относими към основанието на иска , към причинно следствения процес , довел до фаталния резултат. Касае се не само за избор на болничен режим при задължително настанен ,съобразен с напредъка на лечението му , а за необходимост от адекватна медицинска реакция спрямо прояви или състояния с видими признаци на критичност , каквито е могло и е следвало да бъдат очаквани. По делото не се установява да е имало реакция на конкретното критично състояние при пациента К. П. , поставило го в риск и предшествало смъртта му ,като причините за това се изясняват от показанията на разпитаната по делото д-р М,от становището на директора на ДПБ„Г”д-рТолев и показанията на свидетелите Д. Като подлежащ на обективно възприемане факт , медицинските и поведенчески признаци са били изразени при пациента предвид показанията на изслушаните по делото свидетели Б. и А. , те обективно са налагали реакция от страна на отговарящи за лечението лица, но редът и организацията в болницата противоправно са снижили тази възможност , за сметка на риска . Ето защо по решаващия за изхода на делото спорен въпрос, Върховен касационен съд намира възраженията на ответника за неоснователни . На касаторите следва да бъдат заплатени установените разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба ги дължи изцяло, тъй като въззивният съд изцяло е отменил първоинстанционното решение. Следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на сума от 3337 лева . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение №748 от 23.12.2008 по гр.дело № 1095/2008г. на Пловдивски апелативен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА Д. п. б. „Г” гр. Р., обл. Стара Загора,да заплати на Б. И. Д., ЕГН ********** и Н. П. И. ЕГН **********, двамата от гр. П., по 7 500 лева обезщетение на всеки един от тях по отделно , за претърпени неимуществени вреди от загубата на сина им К. Н. П. , починал на 30.10.2000г по време на задължително лечение , ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения ,считано от 30.10.2000г до окончателното им изплащане , заедно със сумата 3337 лева разноски по делото за всички инстанции . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: