10 Р Е Ш Е Н И Е № 7 [населено място], 19.05.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов Анна Ненова при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2322 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 37 от 23.02.2022г. по в.т.д. № 375/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 84 от 05.07.2021г. по т.д. № 49/2020г. на Окръжен съд – Велико Търново. С решението на окръжния съд са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора против „РА и БО - Андрей Андреев“ ЕООД (в несъстоятелност) и „Юробанк България“ АД искове по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за признаване за установено, че приетите вземания на „Юробанк България“ АД срещу несъстоятелното дружество по допълнителния списък на приети вземания по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в търговския регистър с № 20191212134943, одобрен с определение на съда по несъстоятелността от 06.02.2020г., обявено в търговския регистър под № 20200207152339, по Договор за кредит овърдрафт № 126/О/2017 от 27.09.2017г., Договор за инвестиционен кредит № 334/2017 от 27.09.2017г. и Договор за инвестиционен кредит № 335/2017 от 27.09.2017г. с анекси към тях, в общ размер от 603 309. 15 лева, с лихвите до окончателното погасяване, не са обезпечени с договорни ипотеки, учредени с нотариален акт № 1867, том 10, рег. № 12037, дело № 1075/2017г., вписан в Службата по вписванията – Велико Търново с вх. рег. № 8291/04.10.2017г., нотариален акт № 1868, том 10, рег. № 12038, дело № 1076/2017г., вписан в Службата по вписванията – Велико Търново с вх. рег. № 8292/04.10.2017г., и нотариален акт № 1869, том 10, рег. № 12039, дело № 1077/2017г., вписан в Службата по вписванията – Велико Търново с вх. рег. № 8293/04.10.2017г., при участието в исковото и във въззивното производство на П. В. К., синдик на „РА и БО - Андрей Андреев“ ЕООД (в несъстоятелност). Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно. Допълнителното приемане на обезпечение на вече предявени и приети по смисъла на чл. 693 от ТЗ вземания е незаконосъобразно. Вземанията на „Юробанк България“ АД по договорите за кредит са били предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и приети като необезпечени с договорни ипотеки. С определение от 16.12.2019г. по т.д. № 69/2019г., обявено в търговския регистър под № 20191217142057, съдът по несъстоятелността се е произнесъл по отношение на претендираните договорни ипотеки и е оставил без уважение подаденото от банката възражение. Не съществува правна възможност за допълнително произнасяне на синдика само относно обезпеченията на приетите вземания, тъй като за кредитора е била налице възможността по чл. 694 от ТЗ да установи съществуването на обезпеченията на своите вземания. Страната се позовава на възприетото в определение № 103 от 06.02.2018г. по ч.т.д. № 2420/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С преклудирането на възможността кредиторът да предяви положителен установителен иск за установяване съществуването на договорните ипотеки, се е погасило и правото му да се удовлетвори от обезпеченото имущество в производството по несъстоятелност. Неправилно въззивният съд е приел, че касаторът е трябвало да установи недействителност и несъществуване на ипотеките. Предмет на спора е съществуването на обезпечение като привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. По логиката на обжалваното въззивно решение останалите кредитори в производството по несъстоятелност не биха имали механизъм за защита срещу незаконосъобразно включено обезпечение по реда на чл. 694 от ТЗ, положение категорично несъвместимо с разпоредбите на ТЗ. Насрещната страна „Юробанк България“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че нормата на чл. 685, ал 1 от ТЗ не създава преклузия за допълнително предявяване на обезпечения и привилегии на вече приети вземания, когато това е направено в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, в какъвто смисъл е решение № 475/17.04.2014г. по в.т.д. № 611/2014г. на Апелативен съд – Пловдив, недопуснато до касация съгласно определение № 230 от 31.03.2015г. по т.д. № 201/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. Не са подадени отговори от „РА и БО - Андрей Андреев“ ЕООД (в несъстоятелност), както и от участвалия в производството синдик на дружеството. С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касационно обжалване по въпроса: При иск на кредитор по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, с който се оспорва като обезпечено с ипотека вземането на друг кредитор, относимо ли е спазването на правилата за предявяване и приемане в производството по несъстоятелност на вземането като обезпечено, щом ищецът с исковата си молба оспорва тези правила да са спазени, макар да не оспорва учредяването на ипотеката и нейната действителност извън производството по несъстоятелност? Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. С решение № 407 от 26.08.2019г. по т.д.н. № 69/2019г. на състав на Окръжен съд – Велико Търново чл. 630, ал. 1 от ТЗ е било открито производство по несъстоятелност срещу „РА и БО - Андрей Андреев“ ЕООД поради неплатежоспособност на дружеството, с установена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018г. Решението е било обявено в търговския регистър при Агенция по вписванията на 27.08.2019г. (обявяване № 20190827104946). В срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ от „Банка Пиреос България“ АД, правоприемник на която е „Юробанк България“ АД, са били предявени вземания на банката срещу несъстоятелния длъжник в общ размер от 603 309. 15 лева по Договор за кредит овърдрафт № 126/О/2017 от 27.09.2017г., Договор за инвестиционен кредит № 334/2017 от 27.09.2017г. и Договор за инвестиционен кредит № 335/2017 от 27.09.2017г. с анекси към тях. При предявяването за вземанията е било посочено, че са обезпечени с особени залози по реда на ЗОЗ (молба вх. № 8699/20.09.2019г. на банката - кредитор). Предявените вземанията са били включени в изготвен от синдика на несъстоятелното дружество списък на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания на кредиторите на „РА и БО - Андрей Андреев“ ЕООД, обявен в търговския регистър на 23.10.2019г. (обявяване № 20191023121940). Срещу списъка е било подадено възражение от „Банка Пиреос България“ АД с искане вземанията по договорите за кредит с анексите да се считат обезпечени и с договорни ипотеки, съгласно учредяването им с нотариален акт № 1867, том 10, рег. № 12037, дело № 1075/2017г., вписан в Службата по вписванията – Велико Търново с вх. рег. № 8291/04.10.2017г., нотариален акт № 1868, том 10, рег. № 12038, дело № 1076/2017г., вписан в Службата по вписванията – Велико Търново с вх. рег. № 8292/04.10.2017г., и нотариален акт № 1869, том 10, рег. № 12039, дело № 1077/2017г., вписан в Службата по вписванията – Велико Търново с вх. рег. № 8293/04.10.2017г. Възражението на банката за включване в списъка по чл. 685 от ТЗ на трите договорни ипотеки е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение от 16.12.2019г. поради наличието на друг ред - по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. От съда е било възприето, че направеното искане по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ за включване на трите договорни ипотеки в списъка по чл. 686 от ТЗ не е възражение по смисъла на закона. Определението от 16.12.2019г. е било обявено в търговския регистър на 17.12.2019г. (обявяване с № 20191217142057). Междувременно с молба от 12.11.2019г. от кредитора „Банка Пиреос България“ АД до съда по несъстоятелността е било заявено, че предявените вземания по договорите за кредит трябва да се считат обезпечени с ипотеки съгласно нотариалния акт № 1867, нотариалния акт № 1868 и нотариалния акт № 1869. Посочено е било, че не се предявяват нови вземания, а само допълнително обезпечение на вече приети вземания. Въз основа на молбата от 12.11.2019г. обезпеченията (договорни ипотеки по трите нотариални акта) са били посочени (включени) в списъка на приети предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ вземания на кредитори на „РА и БО - Андрей Андреев“ ЕООД, обявен в търговския регистър на 12.12.2019г. (обявяване с № 20191212134943) – вземанията на банката са били потвърдени като приети, но вече като обезпечени и с договорни ипотеки. Срещу списъка в частта на обезпеченията (договорните ипотеки) от Национална агенция за приходите, като кредитор за публични държавни вземания в производството по несъстоятелност, е било подадено възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ (вх. № 11797/20.12.2019г.). Възражението е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение от 06.02.2020г., обявено в търговския регистър на 07.02.2021г. (обявяване № 20200207152339). Съображенията са били, че няма пречка в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ да бъдат приемани обезпечения на вече приети вземания. В срок, на 21.02.2020г., от Национална агенция за приходите са били предявени искове по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ срещу несъстоятелното дружество и „Юробанк България“ АД, правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, за установяване, че вземанията по договорите за кредит с анексите не са обезпечени с договорни ипотеки. В хода на производството от касатора е било уточнено, че не се оспорва наличието на нотариални актове, т.е. валидността и съществуването на учредените ипотеки, а установителният иск е срещу ползването на привилегията в производството по несъстоятелност, като касаторът счита, че привилегията в производството по несъстоятелност е незаконосъобразно приета поради неспазване на процедурните правила за приемане в производството по несъстоятелност. Исковете са били отхвърлени от първоинстанционния съд по съображения, че не може да се приеме, че акцесорното ипотечно право на кредитора банка не е упражнено, а оттук и погасено на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ. Решението е било потвърдено от въззивния съд, но по други съображения – че на установяване в производство по чл. 694 от ТЗ подлежи съществуването на обезпечение, а не начинът, по който то е прието. Посочените от НАП възражения за неправилно вписване на обезпеченията в списъка по чл. 688 от ТЗ не са пороци, водещи до несъществуване или недействителност на договорните ипотеки. Пропуските при предявяване на вземанията по чл. 685 от ТЗ не могат да се поправят чрез предявяване в допълнителния срок по чл. 688 от ТЗ, но това не може да бъде и предмет на иск по чл. 694 от ТЗ. В исковото производство кредиторът НАП не оспорва и не твърди, че посочените три договорни ипотеки са недействителни, не съществуват, не са валидно сключени, не са вписани или срокът на вписване е изтекъл. Дори начинът на приемане на обезпеченията да не е правилен, това не води до основателност на предявения иск по чл. 694 от ТЗ. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно определение № 310 от 31.07.2020г. по ч.т.д. № 433/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, когато е предявен отрицателен установителен иск по чл. 694 от ТЗ, с който се оспорва прието вземане и който се основава на твърдение, че не е спазен преклузивният срок за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, по същество се оспорва правото на принудително изпълнение на кредитора в производството по несъстоятелност; в този случай, след като с определение по чл. 692 от ТЗ вземането е прието, единственият път за защита на длъжника и кредитора е чрез иск по чл. 694 от ТЗ. Даденото в определението разрешение е съответно на постоянната практика на Върховния касационен съд. С отрицателните установителни искове по чл. 694, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ се отрича вземане на кредитор като подлежащо на събиране в производството по несъстоятелност, но предмет на тези специални искове, също съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, може да бъде и несъществуването на обезпечение на прието в производството по несъстоятелност вземане, включително несъществуването на ипотечно право (решение № 185 от 10.12.2014г. по т.д. № 3199/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Искът по чл. 694, ал. 3 от ТЗ на кредитор, допустим и единствено по отношение на обезпечение (ипотека), цели да бъде отречено, че предявено за събиране в производството по несъстоятелност вземане на друг кредитор е обезпечено с ипотека. Както при оспорването на вземане на друг кредитор по чл. 694, ал. 3 от ТЗ, оспорването на обезпечение може да бъде основано на твърдения, че предявяването на ипотечното право не е в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, съответно чл. 688, ал. 1 от ТЗ и не съществуват права на кредитора във връзка с обезпечението при принудителното изпълнение в производството по несъстоятелност. Това е, тъй като непредявяване на обезпечението в срок има за последица погасяване на свързаните с него права, подобно на непредявените вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Или, с оглед на поставения от касатора въпрос, спазването на установените в производството по несъстоятелност правила за предявяване на вземане, като обезпечено, е относимо обстоятелство, на което кредиторът – ищец по иск по чл. 694, ал. 3 от ТЗ може да се позове и по което съдът дължи произнасяне, без значение дали се оспорва учредяването на ипотеката (чл. 166, ал. 1 от ЗЗД), действителността на това учредяване (чл. 170 от ЗЗД) или действието на вписването, съгласно уредбата по ЗЗД. Последица от уважаване на иска в този случай е, че при извършване на разпределение на осребряваното имущество на несъстоятелния длъжник вземането не би се ползвало от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, както и кредиторът с отреченото като обезпечено вземане не би могъл да иска продължаване на производство по индивидуално принудително изпълнение в случая по чл. 638, ал. 3 от ТЗ. Съответно на трайно установената практика на Върховния касационен съд допълнително може да бъде изложено, че при всеки от установителните искове по чл. 694 от ТЗ с предмет вземане или обезпечение, включително положителните установителни искове по чл. 694, ал. 2 от ТЗ, са от значение правилата относно предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност (определение № 103 от 06.02.2018г. по ч.т.д. № 2420/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). По основателността на касационната жалба: С оглед посочената практика на Върховния касационен съд по приложението на разпоредбите на чл. 694 от ТЗ и характера на уредените в тези разпоредби установителни искове, оплакванията на касатора в касационната му жалба са основателни. Неправилно, в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК) и при нарушение на закона (чл. 694, ал. 3 и чл. 739, ал. 1 от ТЗ), в решението си въззивният съд е приел, че в производство по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за установяване несъществуването на обезпечение в полза на друг кредитор е неотносим начинът, по който обезпечението е прието, съответно че посочените от ищеца - кредитор Национална агенция за приходите възражения за неправилно включване на обезпеченията в списъка по чл. 688 от ТЗ са неотносими, тъй като са липсвали твърдения за несъществуване или недействителност на договорните ипотеки. Доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Твърденията на ищеца Национална агенция за приходите за погасяване, като ненадлежно предявени, на правата на кредитора „Юробанк България“ АД, правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, по учредените три договорни ипотеки относно приетите в производството по несъстоятелност вземания на банката по договори за кредит от общо 603 309. 15 лева, са относими към водените искове по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, като исковете са допустими. Оспорванията са били направени от НАП с възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, оставено от съда по несъстоятелността без уважение с определението от 06.02.2020г., обявено в търговския регистър на 07.02.2021г., при което в срок са били предявени и отрицателните установителни искове на агенцията, активно легитимирана да ги води, след като в производството по несъстоятелност срещу „РА и БО - Андрей Андреев“ ЕООД от Национална агенция за приходите, при условията на процесуална субституция, са били предявени и приети публични държавни вземания. С оглед възраженията, оспорванията и правните доводи на „Юробанк България“ АД обаче, и при съобразяване на събраните доказателства, исковете по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ на НАП по същество са неоснователни, при което въззивното решение, потвърждаващо отхвърлителното първоинстанционно решение, като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разпоредбата на чл. 685, ал. 1 от ТЗ урежда предявяването от кредиторите на вземанията им пред съда по несъстоятелността, при което, съгласно чл. 685, ал. 2 от ТЗ, кредиторите посочват и обезпеченията. От обезпеченията, включително ипотеката като вид реално обезпечение, произтичат права, поради което посочването на обезпечения по смисъла на чл. 685, ал. 2 от ТЗ е по същество предявяване от кредиторите на права, акцесорни на предявените вземания. За тези права в закона не е предвидено, че се погасяват, ако не бъдат посочени (предявени) в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ - до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, при което следва да се приеме, че е възможно и допълнителното им предявяване в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ – два месеца от изтичането на срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. Щом в допълнителния срок могат да бъдат предявявани вземания, включително обезпечени, не може да се отрече и възможност на кредиторите да предявят права по обезпечения като акцесорни. Правната последица на чл. 739, ал. 1 от ТЗ се свързва единствено с изтичане на допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ – след изтичане на този срок не могат да бъдат предявени вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, което е и за акцесорните права, свързани с обезпеченията (ипотеките). Приложими са само предвидените в чл. 688, ал. 2 от ТЗ ограничения в правата на кредиторите в тези случаи – не може да се оспорва извършено вече разпределение на основание ипотечното право на кредитора, при извършено разпределение кредиторът би се ползвал от ипотечното си право само по отношение неудовлетворения остатък от вземането си, както и допълнително направените разноски по приемане на обезпечението са за негова сметка. Изложеното не противоречи на целите на производството по несъстоятелност, посочени в разпоредбата на чл. 607, ал. 1 от ТЗ – осигуряване на справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника, както и не са засегнати интересите на кредиторите и длъжника (чл. 607, ал. 2 от ТЗ). В случая в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ от банката - кредитор са били предявени вземания срещу несъстоятелния длъжник по договори за кредит в общ размер от 603 309. 15 лева, без като обезпечения да са посочени учредените ипотеки, но в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, на 12.11.2019г., с оглед обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на 27.08.2019г., от банката - кредитор са били предявени и правата по такива обезпечения – по договори за ипотеки, вписани в имотния регистър. Като предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, правата по обезпеченията не са били погасени (арг. чл. 739, ал. 1 от ТЗ) и исковете по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ на кредитора Национална агенция за приходите, основани на твърдения за неспазени правила за предявяване на вземанията на банката като обезпечени в производството по несъстоятелност, са неоснователни. Без значение е, че от банката е било подадено възражение срещу изготвения от синдика на несъстоятелното дружество списък на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания на кредиторите на „РА и БО - Андрей Андреев“ ЕООД, с направено искане вземанията по договорите за кредит с анексите да се считат обезпечени и с договорни ипотеки, че възражението на банката за включване в списъка по чл. 685 от ТЗ на трите договорни ипотеки е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността и че иск по чл. 694, ал. 2 от ТЗ за установяване на вземаният като обезпечени не е бил воден, тъй като обезпеченията (ипотеки) изобщо не са били посочени по реда на чл. 685, ал. 2 от ТЗ с предявяване на вземанията, единствено при което би имало основание за подаване на възражение - вземанията, като обезпечени, да не са включени в списъка на приетите вземания, въпреки предявяването и на такива права. Не се касае за приети вземания по чл. 693 от ТЗ, препятстващо допълнително посочване на обезпеченията по реда и в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. Даденото по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ като неприложима относно непредявените в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ ипотечни права на кредитора - банка като акцесорни съответства на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, за които е предвидено непосредствено действие (чл. 5, ал. 2 от Конституцията), съответно чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията – принципа за закрила на неприкосновеността на частната собственост. Предвиденото със закон погасяване на права е изключение от принципа за неприкосновеност на частната собственост (притежание), поради което е недопустимо да се тълкува разширително (решение № 4 от 20.04.2021г. по к.д. № 1/2021г. на Конституционния съд), а това би било, ако се приеме, че правата на банката по учредените ипотеки са били погасени с непосочването им в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, когато са били предявени главните вземания по договорите за кредит, и при което кредиторът не би имал възможност да се удовлетвори предпочтително от стойността на ипотекираните от длъжника имоти в производството по несъстоятелност (чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ), съответно да се ползва от процесуалната възможност по чл. 638, ал. 3 от ТЗ. Единствените предвидени от закона ограничения за кредитора, както се посочи, са по чл. 688, ал. 2 от ТЗ. В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя приетото в определение № 103 от 06.02.2018г. по ч.т.д. № 2420/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта относно изложените съображения за значението на посочването (непосочването) на обезпечение при предявено в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ вземане, на което определение се позовава касаторът. Съставът споделя разрешението по решение № 475/17.04.2014г. по в.т.д. № 611/2014г. на Апелативен съд – Пловдив, недопуснато до касация съгласно определение № 230 от 31.03.2015г. по т.д. № 201/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., посочено от „Юробанк България“ АД. По разноските В проведеното открито съдебно заседание на 02.03.2023г. от „Юробанк България“ АД са поискани направените разноски за юрисконсултско възнаграждение – 300 лева. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК, на страната са дължими разноски от поне 300 лева за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт при разглеждане на касационната жалба, при което разноските следва да бъдат присъдени. Воден от горното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 37 от 23.02.2022г. по в.т.д. № 375/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, с адрес [населено място], [улица], да заплати на „Юробанк България“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Витоша“, [улица], сумата от 300 лева (триста лева) разноски в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.