Р Е Ш Е Н И Е   № 1019   София, 21.01.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 декември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 235 /2008 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 137/09 от 23.02.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение № 249/12.11.2008г., постановено по гр.д. № 693/2008г. на ОС – Стара Загора, с което е отменено решението на РС-Стара Загора по гр.д. № 543/2007г. и вместо това касаторът е осъден да преустанови действията, препятстващи Д. П. К. да ползва пълноценно сутеренните помещения към собствения си апартамент № 2, находящ се в гр. С., ул. “П” № 15 и припадащите се към него общи части на сградата, като премахне извършеното преграждане в коридора в сутеренния етаж от двуетажната жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху държавно, сега общинско место, съставляващо имот 309, парцел ****детска площадка, кът за почивка и комплексно застрояване, в кв. 216 по плана на Стара Загора. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 от ЗС, допуснати съществени процесуални нарушения, поради това, че мотивите са противоречиви и необоснованост на извода, че ответника пречи за упражняване на правото на собственост. Ответникът по касация Д. П. К. оспорва жалбата и доводите в нея и моли решението като правилно да се остави в сила, защото няма решение за използване на заградените общи части само от ответника.. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Старозагорски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът е преградил обща част от етажна собственост – коридор в сутерена, каквото право няма, тъй като общите части са за общо ползване. По делото е било установено, че изграждането на сградата е завършено през 1991г. и към същия момент сутерена е бил преграден по начина, по който е и сега. Архитектурния проект не е предвиждал това преграждане, но той не е изпълнен при изграждане на сградата. Сутеренният коридор е ползван с това преграждане от праводателите на страните – родителите на ищцата, които са и прехвърлили апартамент № 2, ведно с прилежащите му складови помещения 1,2,и 3 през 1996г. и от сестрата на ищцата, която е продала апартамент № 4, ведно със складовите помещения към него № 8 и гараж № 7 на ответника във вида, в който сега се намират. Ответникът е придобил апартамент № 4, ведно със складово помещение № 8 с н.а. № 181,т.І/31.05.2002г. и гараж № 7 с н.а. № 186,т.І /06.06.2002г. Към складово помещение № 8 и гараж № 7, които са приобщени и преустроени във фурна от праводателката на ответника /сестрата на ищцата/ е присъединена част от коридора пред тях с площ около 7 кв.м. Ищцата влиза н собствените си складови помещения № 1* и 3 през врата от същия коридор, но в незаградената му част. Разпитаните свидетели потвърждават, че коридора е преграден още при изграждане на сградата и между праводателите на страните – родители и дъщеря не е имало спорове. Христина Г. – майка на ищцата и на праводателката на ответника разпитана като свидетел обяснява, че всички са се съгласили с преграждането и между двете сестри нямало спорове по този повод, но тъй като в сградата дошъл чужд човек, то той не следвало да ползва това, което е извън купените от него складово помещение и гараж по проекта. Съдът е приел, че поддържането на състоянието при което част от коридора, съставляващ обща част е неоснователно действие на ответника, поради което той трябва да бъде осъден да премахне стената, преглаждаща коридора. Решението е неправилно, защото противоречи на материалния закон – 109 от ЗС и е необосновано. Правният материоалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е: съставлява ли преградената част от коридора в сутерена обща част щом още при изграждането на сградата тя е присъединена към складовото помещение, придадено към апартамент № 4, собственост на сестрата на ищцата и се е ползвало от тогава само по този начин и подлежи ли на премахване по негаторен иск търпим строеж. Коридорът в сграда -етажна собственост по правилото на чл. 38, ал.1 от ЗС е обща част по предназначение. Законодателят в нормата на чл. 38, аал.2 от ЗС допуска общите части по предназначение на бъдат обособени за ползване само от някой от етажните собственици по общо съгласие на етажните собственици. Законът не изисква специална форма за това съгласие. По делото е установено, че спорната част от коридора, приобщена чрез преградния зид към помещения, индивидуална собственост на ответника е оформена по този начин още при изграждането на сградата през 1991г. по съгласие на бъдещите първоначални етажни собственици – праводателите на ищцата и праводателката на ответника. Това съгласие, квалифицирано като такова по чл. 38, ал.2 от ЗС изключва неоснователността на поддържаното от ответника фактическо състояние. Той е придобил имота в този вид. Пасивно легитимиран по иска по чл. 109 от ЗС е този, който извършва, или поддържа неоснователно действие към останалите съсобственици, или собственици, т.е. против ищеца е допустимо да се насочи негаторния иск, но в случая установеното от него ползване на част от сутерена в съответствие с фактическото състояние до придобиването на апартамента и гаража от него не е неоснователно. Липсва противоправност, поради което искът по чл. 109 от ЗС даващ защита на собственика /респ. съсобственика/ само срещу всяко неоснователно действие е неоснователен и неправилно уважен от въззивния съд. От установеното по делото е видно, че не става въпрос за търпим строеж, а за различно вътрешно разпределение от предвиденото в проекта. Тъй като то е станало по волята на първоначалните етажни собственици последващите преобредатели от тях не отговарят за неоснователни действия, с които смущават правото на собственост на друг етажен собственик. В конкретния случай ищцата не е доказала и смущаване на правото й на собственост, тъй като тя има достъп от коридора в не заградената му част към собствените си складови помещения през врата, която на место е изградена и съществува. Дори да я няма стената-преграждаща коридора, тя пак би влизала в складовите си помещения през тази врата. Или в обобщение, въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, следва да се отмени, като вместо това, предявеният негаторен иск, като неоснователен, следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 249/12.11.2008г., постановено по гр.д. № 693/2008г. на Окръжен съд – Стара Загора и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. П. К. ЕГН-5611087554 иск по чл. 109 от ЗС да бъде осъден К. П. Ж. ЕГН-6112287648 да преустанови действията, които й пречат да ползва пълноценно сутеренните помещения № 1* и 3 към собствения си апартамент № 2, находящ се в гр. С., ул. “П” № 15 и припадащите се към него общи части на сградата, като премахне извършеното преграждане в коридора в сутеренния етаж от двуетажната жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху държавно, сега общинско место, съставляващо имот 309, парцел ****детска площадка, кът за почивка и комплексно застрояване, в кв. 216 по плана на Стара Загора.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: