1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 477 Гр. София, 03.12.2010 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело № 481/2010 г Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Р. С. Й. от[населено място] против определение № 669 от 6.07.2009 г. по ч.гр.дело № 637/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено определение № 601/14.04.2009 г. на П. окръжен съд и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл.280 ал.1 т.2 ГПК, защото счита, че същественият материалноправен въпрос – за характера на иска по чл.72 ЗС, определящ местната подсъдност е решен в противоречие с практиката на съдилищата. В подкрепа на довода си касаторката цитира съдебни актове. Ответниците по частната касационна жалба М. и К. Б. от[населено място] не изразяват становище по нея. Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, които намира за основателни, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното определение под № 601/14.04.2009 г. п гр.дело № 285/2008 г. на П. окръжен съд, с което производството е прекратено, на основание чл.93, ал. 1 ГПК /отм./, във вр.с чл.92 ал.1 и 2 ГПК /отм./ чл.80, ал. 1 б.”б” ГПК /отм./ и чл.81 ал.1 ГПК /отм./ и да върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на М. и К. Б. против Р. Й., с правно основание чл.72 ЗС, въззивният съд е изразил становище, че се касае за иск за вещни права върху недвижим имот, по отношение на който е приложима разпоредбата на чл.83 ГПК /отм./ и тъй като имотът се намира в района на П. окръжен съд, той е компетентен да го разгледа, тъй като цената на иска е 12 655 лева. Касационният съд счита, че материалноправният въпрос за характера на иска по чл.72 ЗС, който е от значение за изхода на спора за подсъдност е решен в противоречие с касационната практика в определение № 180/25.05.2006 г. по ч.гр.дело № 120/2006 г. на ІV-то г.о., в което се изразява становище, че претендираното вземане е облигационно и доколкото ответницата е с местожителство в[населено място], компетентният да разгледа исковете й е съдът, в района на който е местожителството й, на основание чл.80 ал.1 б.”б” ГПК /отм./. Касационният съд счита, че частната касационна жалба, следва да се допусне на касационен контрол, поради наличие на предпоставките за това, регламентирани в чл.280 ал.1 т. 2 ГПК. Разгледана по съществото на оплакванията в нея е и основателна. Постановеното въззивно определение е неправилно и следва да се отмени, а възражението за неподсъдност на делото по рода си, повдигнато служебно от П. окръжен съд е основателно и следва да се уважи, като делото се изпрати на компетентния да разгледа иска по чл. 72 ЗС районен съд-гр. С., защото: претендират се подобрения върху отделни обекти на собственост, както следва: на жилищна сграда, на стопански сгради, гараж, както и на други подобрения в самия недвижим имот, представляващ УПИ VІІ-975 кв.60 по плана на[населено място]. Молбата-уточнение на ищците, постъпила в отговор на задължителните указания на съда, съгласно разпореждането му от 7.03.2008 г. установява основанието на претенциите по чл.72 ЗС, регламентирани от правните норми на алинея първа и алинея втора на същия текст. В. една от претенциите е конкретизирана по своя характер и стойност и по своята правна същност представлява самостоятелен иск за подобрение, чиято сума е под 10000 лева, затова по правилата на местната подсъдност облигационният иск по чл.72 ЗС се явява подсъден на Районен съд[населено място], в който е местожителството на ответницата-касаторка, съгласно чл.81 ал.1 ГПК /отм./, във вр.с чл.79, ал.1 ГПК /отм./, по аргумент от чл.80, ал.1 б.”б” ГПК /отм/,, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. след отмяната на неправилното въззивно определение постанови съдебния си акт, като изпраща делото за разглеждане и решаване на спора, на компетентният за това съд. Водим от горните съображения, ВКС на РБ ІІ-ро г.о. О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯВА определение № 669/6.07.2009 г. по ч.гр.дело № 637 по описа за 2009 г. на Апелативен съд П. изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗПРАЩА делото за разглеждане и решаване на спора по исковата молба на М. С. Б. и К. Г. Б. и двамата от[населено място], против Р. С. Й. от[населено място], с правно основание чл.72 ЗС на Районен съд[населено място], чиято компетентност е съобразена с родовата и местна подсъдност. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: