Ключови фрази
ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ * причиняване на смърт в транспорта * пияно състояние * обективност на експертните заключения * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * предели на касационната проверка

Р Е Ш Е Н И Е

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                 №78

           

                                               Гр.София, 19 февруари  2010 г.

                                               

                                      В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:           ЖАНИНА НАЧЕВА

                                                                                     ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

 

При участието на секретаря ЦЕКОВА 

В присъствието  на прокурора МАРИНОВА

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.712/ 2009 г.

И за да се произнесе,взе предвид следното:

 

С решение № 157/ 06.11.09 г., постановено от АС-Бургас /БАС/ по В. Н. Д. 102/09 г., е потвърдена присъда № 16/14.05.09 г., постановена от ОС- С. /СлОС/ по Н. Д.114/09 г. С последната подсъдимият Х. П. Х. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, алт.1, б. Б, пр.1 вр.чл.342,ал.1 НК и във връзка с чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване да протече при първоначален лек режим. На основание чл.343 Г вр. чл.37,т.7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години. Осъден е да заплати на конституираните като граждански ищци родители на починалия Ц. А. С. , А. и З. С. , обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв., както и имуществени вреди в размер на по 800 лв.на всеки, ведно със законната лихва, считано от 15.11.08 г., като исковете са отхвърлени до пълния им претендиран размер.

Срещу решението на БАС е постъпила жалба от частните обвинители и граждански ищци С. , чрез техния повереник. В същата се моли да бъде завишено наложеното на подсъдимия наказание и да бъде увеличен размерът на предявените граждански искове за неимуществени вреди, до пълната претендирана сума. Настоява се да бъдат присъдени и разноските за явяване пред по-висша инстанция в размер на 2 500 лв.

Постъпила е жалба и от подсъдимия чрез неговия защитник, с оплакване за допускане на нарушение на чл.348,ал.1,т.1 НПК. Моли се съдебният акт на второстепенния съдебен състав да бъде отменен и подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред ВКС частните обвинители и граждански ищци, представлявани от своя повереник,поддържат жалбата си.

Същото се отнася и за подсъдимия и неговия защитник.

Представителят на ВКП намира жалбата на частните обвинители за основателна в частта й по искането за увеличаване на наказанието,наложено на Х. и за неоснователна относно увеличаване на присъдените обезщетения в качеството им на граждански ищци. Не намира основания да се уважи жалбата на подсъдимия.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в жалбите доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл.347 НПК, намира за установено следното:

 

ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ ХРИСТОВ:

1/ В жалбата на подсъдимия като касационно основание е посочена нормата на чл.348,ал.1,т.1 НПК-нарушение на материалния закон. Съгласно ал.2 на цитирания текст, нарушение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен законът, който е следвало да се приложи. Същевременно, видно от съдържанието на касационната жалба, са визирани и пространно обсъждани, осъществени според подсъдимия и защитата му недопущения по /не/допускане, събиране и проверка на доказателствения материал, довели и до неправилен анализ на същия. Т.е., от една страна се претендира неналичие на достатъчно ясен и годен доказателствен материал, въз основа на който съдилищата по фактите са взели своето решение, а от друга-че оценъчната дейност на същите е опорочена. Това обаче представлява нарушение на съдопроизводствените правила и се субсумира под касационното основание, фигуриращо в чл.348, ал.1,т.2 НПК. Едва след претенция за допускане на съществено нарушение на процесуалните правила в изложения смисъл, може да се говори за порок в приложение на материалния закон, до който първото е довело.

Финалното искане по касационната жалба е Х. да бъде оправдан на основание чл.354,ал.1,т.2 НПК, след отмяна на решението на въззивната инстанция. Процесуалният закон ясно предписва случаите, в които подсъдим може да бъде оправдан от върховната касационна инстанция по наказателни дела. Тя, за разлика от долустепенните съдилища, които са инстанции по фактите и правото, е инстанция само по правото. ВКС не е легитимиран да приема фактология, различна от възприетата от втория съд по фактите. Ако счете, че е наличен порок при формиране на волята на въззивния съдебен състав, довел до неправилно приета фактология по престъпната дейност, е длъжен да даде предписания за законосъобразен процесуален подход при следващо разглеждане на делото. Единствено, когато възприетата от втората инстанция фактическа обстановка, въз основа на вярна и убедителна доказателствена интерпретация, води до извод по правото за неналичие на престъпление при обратно заключение на въззивния съдебен състав, ВКС може да пристъпи към оправдаване. Точно това има предвид процесуалният закон, посочвайки в чл.354,ал.1,т.2 НПК разпоредбата на чл.24,ал.1,т.1 НПК. В такъв смисъл е и тълкуването на чл.425, ал.1,т.2, пр.посл. НПК, отнасящо се за правомощията на ВКС в качеството му на орган по възобновяване на наказателно производство.

В конкретния случай, по жалбата на подсъдимия, при внимателно проучване на аргументите за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, би могло да се извлече в най-общ съдържателен план, конкретизирано с определени доводи оплакване за допуснато нарушение при формиране на волята на решаващите по фактите съдилища, довело до нарушение на материалния закон чрез осъждане на лице, което не е автор на инкриминираното му престъпление. Но дори и да се приеме исканото от защитата, касаторът няма как да бъде оправдан от ВКС, защото възприетите факти биха били различни, а именно, кой е управлявал процесния автомобил при причиняване на пътно-транспортното произшествие.

 

2/ Съдилищата по фактите и в частност второстепенният съд, чийто акт е предмет на ревизия от тази инстанция, са събрали доказателства, необходими за правилно решаване на делото по същество. Разпитан е поисканият свидетел М, чиито показания са ценени, но не отделно и единствено в съотношение с обясненията на подсъдимия, а в съответствие с целия събран доказателствен материал. Това от една страна е законосъобразен подход при анализ на доказателствата, а от друга- прерогатив на решаващия съд е на кои доказателствени източници ще даде вяра, стига убедително да обясни в мотивите защо го прави.

Само по себе си обстоятелството, че БАС е назначил тройна съдебно-автотехническа експертиза, преди да изслуша показанията на свидетеля М/вуйчо на подсъдимия/, не е нарушение, което да е опорочило начина на събиране на доказателствата и преценката на доказателствените източници. Още повече, че в съдебно заседание на 06.10.09 г. първо е изслушан М. , а впоследствие вещите лица по съдебно-автотехническото заключение са депозирали своите изводи, споменавайки, че съобщеното от свидетеля не налага корекции на приетото от тях. В този смисъл не може да се уважи възражението по жалбата на Х. , тълкувано от този съд като ограничено право на защита на касатора- като не е назначил нова петорна автотехническа експертиза, която да се съобрази и с показанията на М. , въззивният съд да е допуснал нарушение на процесуалните правила.

Право на личната и професионална защита е да настоява да бъдат взети предвид в най-съществен порядък показанията на свидетеля М, доколкото казаното по тях би могло да се твърди, че се явява облекчаващо за позицията на подсъдимия. Неясно обаче остава, след като М. дава показания за открити според него определени следи на местопрестъплението, неотразени в процесуалните документи на досъдебното производство, защо не е сигнализирал органите по разследване, за да се предприемат мерки по установяване на казаното от него. Ако пък такова нещо е било сторено, то няма материални следи по делото за него. Ето защо звучи твърде пресилено доводът по жалбата на дееца, че дознателят, осъществил огледа на место-произшествието, не е свършил компетентно работата си по отразяване в огледния протокол на намерените следи от катастрофата, с цитиране единствено на показанията на М.

По-нататък, има налични претенции за неяснота на автотехническото заключение, прието от БАС, респективно на съдебните мотиви, по начина на настъпване на произшествието, с изводимо според ВКС оплакване за превратно тълкуване на изводите и за това кой е управлявал процесната кола, в съответствие с изпадането на телата на двамата мъже на пътя и констатираните по тях увреждания. Въззивният съдебен състав е взел отношение по всеки важен детайл от твърденията на подсъдимия и подробно е мотивирал тезата си, с която и настоящата инстанция се солидаризира. Обстоятелството, че тя се базира на казаното от експертите, което не се схожда с позицията на Х. , в никакъв случай не означава изопачаване на доказателствата. В жалбата си касаторът визира свои лични технически изводи “по негово скромно мнение”, които ВКС не се счита длъжен да обсъжда поотделно, тъй като с тях ясно се маркира необоснованост на атакувания съдебен акт, която не е касационно основание.

Снетото в хода на първоинстанционното разглеждане на производството обяснение на подсъдимия, посочва потърпевшия С. като управляващ Форд Фиестата. Като оставим настрана показанията на свидетелите, нахождащи се в последното заведение, след излизането от което двамата мъже са катастрофирали, които свидетели установяват, че зад волана е седнал подсъдимият, приемането от съда на лансираната от Х. версия за защитна, е станало не само на база на неяснотата как той е дал на тежко пияния потърпевш да управлява неговата кола. Най-важни в тази насока се явяват изводите по автотехническите и съдебно-медицински заключения, уточняващи техническите параметри по управлението на автомобила със значително превишена скорост с най-благоприятен приет за подсъдимия вариант, центробежните и инерционни сили по завъртането на колата и изпадане на телата на дееца и С. от нея; и на последно, но не по важност, място, нараняванията по двамата мъже, въз основа на които се установява кой къде е престоявал в автомобила към момента на настъпване на катастрофата. Всичко казано е налице,без да се вземат дори предвид показанията на близките на потърпевшия,че той никога не е управлявал чужд автомобил.

Експертизите са приемани, след като вещите лица по тях са давали задълбочени отговори по поставяните им в съдебната зала въпроси от страните. Изключение прави тройното автотехническо заключение, назначено в хода на въззивното съдебно следствие, като се е искало разширяването му на друго основание, обсъждано по-горе в настоящите мотиви. Личният анализ на подсъдимия по технически и медицински въпроси, изложен в жалбата му, е следвало да намери израз в уточнителни въпроси към специалистите в хода на съдебното дирене пред долните инстанции. По мнение на ВКС, доказателственият материал по делото, правилно събран и обсъден без допускане на фактически и логически грешки, дава повод за еднопосочен извод, че именно подсъдимият е управлявал Форд Фиестата с ДКН СН 6412 ВВ, към момента на настъпване на ПТП-то.

Това е въпрос, на който е следвало да даде отговор съдът или по-точно казано, решаващият към всяка определена фаза на наказателно преследване орган- прокурор на досъдебно производство и съд на съдебно такова. Естествено е експертите да отговарят в съответствие с тяхната компетентност и съобразения от тях доказателствен материал за “вероятност” за това кой е бил водач на колата. Експертното заключение е един от доказателствените източници, изследван в хода на една наказателно производство. Крайното решение се взима от решаващия орган по правораздаване, защото той, в светлината на всичкия събран и обсъден доказателствен материал, дава отговор на въпроса “има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно”.

В този ред на мисли, ВКС не намира,че въззивният съд е допуснал нарушение при формиране на волята си и поради нейното опорочаване да е нарушен и материалният закон с осъждането на Х. основания по чл.349,ал.1,т.1 и 2 НПК.

 

ПО ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ:

1/ В същата са иска да бъде увеличено наложеното на подсъдимия наказание. От една страна не е посочено правно основание в какво се състои неправилността на въззивния съдебен акт касателно наказанието. Не може да се разбере дали се има предвид нарушение на материалния закон чрез неправилно определяне на наказанието по правилата на чл.55, а не по чл.54 НК- касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК; или пък в рамките на определеното по силата на чл.55 НК наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, се претендира явна несправедливост- касационно основание по чл. 348,ал.1,т.3 НПК. Допълнително уточнение в съдебно заседание не е направено. Становището на прокурора от ВКП за наличието на първото посочено основание не може да подмени липсата на уточняване в жалбата на частните обвинители, при неналичие и на съответен прокурорски протест.

В насока на искане за увеличаване на наказанието може да се тълкува възмущението от поведението на дееца по отричане на авторството на престъплението и респективно вината за ПТПІ-то. Това обаче е процесуална позиция, разрешена от закона, която не може да се възвежда в утежняващ за подсъдимия аспект, защото се съдържа в правото на защита. Обратното обаче- признаване на извършителство на престъпно деяние и разкаяние за стореното- са несъставомерни субективни елементи, които следва да се тълкуват в благоприятна за дееца насока при оценъчната съдебна дейност по определяне на дължимо наказание.

От друга страна се иска върховната съдебна инстанция по наказателни дела да увеличи наказанието, нещо,за което тя няма правомощие- “per argumentum a contrario” от чл.354,ал.3,т.1 НПК. Поради липса на конкретни доводи, ВКС няма база, на която да стъпи, за да разсъждава както по незаконосъобразност, така и по явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и начина на неговото изтърпяване.

Служебно само трябва да се отбележи,че към постановяване на второинстанционното решение- 06.11.09 г., в сила от 01.06.09 г.вече е бил Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Той въвежда нови правила както по първоначалните режими, които се налагат при определяне на наказание лишаване от свобода от страна на съда, така и досежно задължението на последния да определи вида на пенитенциарното заведение, в което следва да се търпи третираното наказание. Задължение на БАС е било да съобрази разпоредбите на новия закон, неважащ към момента на постановяване на първоинстанционната присъда-14.05.09 г. Той не е сторил това и касационната инстанция не може да поправи този недъг, поради липса на надлежно сезиране и поради факта, че ЗИНЗС не предполага по-благоприятен за Х. режим на изтърпяване на наказанието.

 

2/ В жалбата на гражданските ищци не са дадени съображения защо присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв.за всеки от тях е занижен. Това не се прави и в съдебно заседание. Вярно е, че потърпевшият е бил млад и нелепо е загубил живота си, вярно е, че гражданските ищци като негови родители страдат неимоверно от загубата му. Долустепенните съдилища са взели предвид и съпричинителското поведение на С. пренебрегвайки собствената си безопасност, той сам се е качил в колата на подсъдимия, с когото заедно са употребили значително количество алкохол и не е сложил предпазен колан. На този фон, при преценката на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, с обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв., е спазен заложеният в нормата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост.

 

3/ В жалбата и в съдебно заседание се прави искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар за явяване пред по-висша инстанция в размер на 2 500 лв. ВКС не съзря в производството пред него да има документи за направени такива разноски от страна на частните обвинители и граждански ищци. А той е легитимиран да присъди разноски, направени само пред него, не и пред коя да е инстанция /ако жалбоподателите това са имали предвид, претендирайки за “разноските за адвокатски хонорар за явяване пред по-висша инстанция”- БАС/. Те трябва да отправят претенциите си за присъждане на разноски, след като това не е сторено със съответния съдебен акт, по реда на чл.306,ал.1,т.4,пр.2 НПК.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157/06.11.09 г.,постановено от АС-Бургас по В. Н. Д.102/09 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/