Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 59

София, 17.03.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
EМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 589 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 7684 от 12.11.2021 г., подадена от Я. Я. А., чрез адвокат В. В., против решение № 239 от 01.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 391 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Русе, имащо характер на определение по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение № 194 от 12.07.2021 г. в частта за разноските.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определението. Иска се отмяната му и присъждане на сторените пред двете инстанции разноски – общо сумата 140 лева, както и следващото се на адвоката, оказал безплатна правна помощ възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за първа инстанция сумата 600 лева и за въззивната инстанция сумата 300 лева, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Ответните страни по частната жалба Ф. Б. А., Г. Б. Я. и А. Б. Я. не са подали отговор и не изразяват становище по жалбата.
Частната жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което изложените в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допустимост на касационното обжалване, следва да се съобразят като доводи за неправилност.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
С решение № 194 от 12.07.2021 г. по в.гр.д. № 391 по описа за 2021 г. Окръжен съд - Русе е обезсилил решение № 260074 от 28.01.2021 г., постановено по гр.д. № 3262 по описа за 2020 г. на Районен съд - Русе, поради отпадане на интереса на ищците от иска, прекратил е производството по делото и е осъдил Я. Я. А. да заплати на Ф. Б. А. сумата 425 лева – разноски по компенсация.
С обжалваното пред настоящия състав решение № 239 от 01.10.2021 г. по в.гр.д. № 391 по описа за 2021 г., постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, Окръжен съд - Русе е оставил без уважение искането на Я. Я. А. за изменение на въззивното решение в частта за разноските по съображения, че жалбоподателят е станал причина за завеждане на иска, поради което в негова тежест са направените разноски за първоинстанционното производство, а разноските за въззивната инстанция са в тежест на ответницата по жалбата и на Ф. Б. А. следва да се присъдят разноски в размер на 425 лева – разноски по компенсация.
Изводите на въззивният съд, че искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за първата инстанция е неоснователно са законосъобразни. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски, са: да не е дал повод за завеждане на иска /т. е. да липсва извънсъдебно или в хода на делото оспорване на предявеното от ищеца право/ и да признае иска. Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. В случая ищците са обосновали правният си интерес за водене на предявения установителен иск за собственост с факта, че Я. Я. А. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост и на притежаваната от тях 1/2 ид. ч. от процесното дворно място. С отговора на исковата молба жалбоподателят е признал фактите и е представил препис от нотариален акт - вх. рег. № 10599/14.10.2020 г., акт № 164, том 28, дело № 5855 на СВ - Русе, с който е допусната поправка в издадения констативен нотариален акт, като жалбоподателят е признат за собственик само на 1/2 ид. ч. от процесното дворно място. Въззивния съд правилно е приел, че с оглед конкретната фактическа обстановка с поведението си Я. Я. А. е станал повод за завеждане на иска, тъй като нотариалният акт за поправка е издаден след датата на подаване на исковата молба в съда на 05.08.2020 г. Ето защо, жалбоподателят има право на разноски само за въззивната инстанция.
Неправилно е извършена компенсация между сторените разноски от ищцата Ф. Б. А. за първоинстанционното производство и от жалбоподателя за въззивното производство, тъй като вземанията не са насрещни. В случая пред двете съдебни инстанции Я. Я. А. е представляван от адвокат по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., за което по делото са представени договори за правна помощ и съдействие. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда страната, която следва да понесе отговорността за разноските да заплати възнаграждение на адвоката. Оплакванията на жалбоподателя, че за разноски са задължени и другите двама ответници по въззивната жалба Г. Б. Я. и А. Б. Я. са основателни. Същите са насрещни страни във въззивното производството и е следвало да бъдат осъдени заедно с Ф. Б. А. да заплатят разноски на жалбоподателя. Предвид изложеното решението следва да се отмени в обжалваната част и да се измени решение № 194 от 12.07.2021 г., постановено по в.гр.д. № 391 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Русе в частта на присъдените разноски. Доколкото по делото не е поискано извършването на компенсация на разноските Ф. Б. А., Г. Б. Я. и А. Б. Я. следва да бъдат осъдени да заплатят на Я. Я. А. сумата 75 лева разноски за държавна такса за въззивното обжалване на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и на адвокат В. сумата 300 лева възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Я. Я. А. за въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и Я. Я. А. да бъде осъден да заплати на Ф. Б. А. сторените и доказани разноски за първата инстанция в общ размер сумата от 700 лева /50 лева държавна такса и 650 лева адвокатско възнаграждение/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ решение № 239 от 01.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 391 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Русе, имащо характер на определение по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на Я. Я. А. за изменение на постановеното по същото дело решение № 194 от 12.07.2021 г. в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 194 от 12.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 391 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Русе в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Ф. Б. А. с ЕГН [ЕГН], Г. Б. Я. с ЕГН [ЕГН] и А. Б. Я. с ЕГН [ЕГН] и тримата с адрес: [населено място], общ. Сиво поле, обл. Русе, [улица] да заплатят на Я. Я. А. с ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], общ. Сиво поле, обл. Русе, [улица] сумата 75 /седемдесет и пет/ лева – разноски за въззивното обжалване на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА Ф. Б. А. с ЕГН [ЕГН], Г. Б. Я. с ЕГН [ЕГН] и А. Б. Я. с ЕГН [ЕГН] и тримата с адрес: [населено място], общ. Сиво поле, обл. Русе, [улица] да заплатят на адвокат В. М. В. от АК – Русе, личен № [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 300 /триста/ лева за осъществена безплатна правна помощ на Я. Я. А. с ЕГН [ЕГН] за въззивното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Я. Я. А. с ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], общ. Сиво поле, обл. Русе, [улица] да заплати на Ф. Б. А. с ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], общ. Сиво поле, обл. Русе, [улица] сумата в размер на 700 /седемстотин/ лева – разноски за първоинстанционното производство.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: