4 Р Е Ш Е Н И Е N 92 гр. София 06. 06. 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 743/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. В. П. Н. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 992 от 17.05.2012г.по гр.д. № 726/2012г. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменително основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Ответниците К. П. К. и К. К. К. са представили писмена защита, в която изразяват становище, че обжалваното решение е правилно, съобразено е със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК и следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по правния въпрос коя е приложимата норма за възстановяване на земеделски земи , които са били заменени по ЗТПС, но са били включени в регулация и застроени - чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ или чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ . Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, 14 състав № 133 от 09.01.2010г. по гр.д.№ 5438/2007г. , с което е отхвърлен предявеният ревандикационен иск. Въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху спорния имот на твърдяното в исковата молба основание – реституция по ЗСПЗЗ. По възражение на ответниците съдът е провел косвен контрол за законосъобразност на решението на Общинската служба по земеделие по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ като е изложил е съображения, че предпоставките за възстановяване на собствеността на ищците не са били налице – имотът е бил заменен след включването му в ТКЗС, застроен е към 1987г. и е приложима разпоредбата на чл.18з ал.3 изр.2 ППЗСПЗЗ, която не изисква строителството да е законно. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Чл.10 ЗСПЗЗ е основният текст, който определя обхвата на реституцията на земеделските земи чрез посочване на начините на отнемането на собствеността. Земеделските земи, които впоследствие са били предоставени от селскостопанските организации или от други държавни органи на трети лица се възстановяват на основание чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ. Общо изключение за реално възстановяване на собствеността е предвидено в чл.10б ЗСПЗЗ. Разпоредбата предвижда, че когато земеделските земи, подлежащи на възстановяване, са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реално връщане на имотите, собствениците се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. По приложението на разпоредбата е създадена трайна съдебна практика на ВКС, според която в чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ не е предвидено изискване за законност на строителството – решение на № 85 от 4.03.2009 г. по гр. д. № 3133/2008 г.,решение № 77 от 9.03.2010 г. по гр. д. № 4209/2008 г., на ВКС, І г.о. и др. При възстановяване на собствеността върху застроен имот е налице незаконосъобразен административен акт на органа на поземлената собственост , върху който при спор за собственост по възражение на заинтересованата страна, съдът има правомощие да упражни косвен съдебен контрол и да не зачете действието му. Изрично изискване за законност на застрояването е предвидено в чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, но тази разпоредба е специална и цели да разпростре реституцията и по отношение на земи, които са отнети като земеделски, но по-късно са включени в регулация и попадат в урбанизирана територия. Разпоредбата на чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ е частен случай на общото изключение на чл. 10б ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за възстановяване на собствеността по чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ – продадени или предоставени на трети лица земеделски земи. В практиката на ВКС няма противоречие по приложението на чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ. С редица решения безпротиворечиво е прието, че единственото условие за запазване собствеността от лицата, получили имот по замяна от Т. комисия в първата хипотеза на чл. 18з ал.3 изр.2 ППЗСПЗЗ е той да е застроен , без да е необходимо застрояването да е законно – решение № 84 от 11.07.2011г. по гр.д.№ 1767/2009г. на ВКС, І г.о. решение № 1319/2008г. по гр.д.№ 5522/2007г. на ВКС, ІV г.о. С оглед на изложеното следва да се приеме, че за възстановяването на собствеността върху включени в регулация земеделски земи, впоследствие заменени по ЗТПС и застроени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е приложима нормата на чл. 18з ал.3 ППЗСПЗЗ във връзка с чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ, а не тази на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, предвиждаща законност на застрояването като предпоставка за запазване правата на третите лица и изключваща правото на възстановяване на собствеността на предишните собственици на застроения имот. По основателността на жалбата. С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, са неоснователни доводите на касаторката , че реституцията е следвало да се извърши по реда на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ , тъй като тази разпоредба не е приложима за всички земеделски имоти, които са включени в регулация, предпоставките за възстановяването им се съдържат и в другите разпоредби на чл.10 ЗСПЗЗ. Не е основателен и доводът, че правилото на чл.18з ал.3ППЗСПЗЗ противоречи на общите разпоредби на ЗСПЗЗ, следователно няма основание да се приеме, че прилагането му противоречи на чл.15 ал.3 ЗНА. От заключенията на изслушаната от районния съд техническа експертиза от 12.05.2008г. е изяснено, че към настоящия момент в имота е застроена масивна жилищна сграда, изпълнена в груб строеж по инвестиционен проект от 2007г., което е ирелевантно за приложението на чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ. Същевременно обаче вещото лице е констатирало, че в имота има и друга сграда, отразена кадастралния план от 1987г. с паянтова конструкция /дървена/ на ивични основи – камък и тухлена зидария, която се състои от три преходни помещения и покрита тераса, която е електрифицирана. Съгласно ТР 2/2011г. на ВКС, ОСГК , § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ не изисква застрояването на сграда, като пречка за реституцията да отговаря на нормите на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяването на сградата, достатъчно е тя да е трайно прикрепена към земята и да не попада в изключенията , изброени в разпоредбата. Въз основа на това тълкуване и при липса на изричен довод във въззивната жалба , че сградата не е била годна за целогодишно обитаване, с оглед дадената от вещото лице описание на помещенията и съществуването на водоснабдяване и електрозахранване, е неоснователен доводът в жалбата за необоснованост на извода на съда за отсъствие на изключенията на § 1в ал.3 от Допълнителните разпоредби на ППЗСПЗЗ. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба основанията за отмяна на въззивното решение по чл. 281 т.3 ГПК и то следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на ответника К. П. К. на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 300лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.04.2013г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 992 от 17.05.2012г.по гр.д. № 726/2012 г. ОСЪЖДА В. П. Н. да заплати на К. П. К. сумата 300 лв. /триста лева/ разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: