Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                    № 399                      гр.София, 09 октомври 2009 год.                      В       ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и девета година                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                 ЧЛЕНОВЕ:  ВЕРОНИКА ИМОВА                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   При участието на прокурора  РУСКО КАРАГОГОВ секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №420 /2009 год.   Производството е образувано на основание искане от защитата на осъдения Й. А. Й. - адвокат Ю от АК Ст. Загора за възобновяване на внохд№781/08 год. на Окръжен съд гр. Ст. Загора, отмяна на постановеното по него решение №38/11.03.09 год., с което е потвърдена присъда №130ж от 22.10.08 год. по нохд№803/08 год. на Районен съд гр. К. и оправдаване на Й. по обвинението или връщане на делото за ново въззивно разглеждане. Изтъкнатите основания за възобновяване : нарушение на закона и съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата и решението, са подкрепени със съответни доводи. Според тях, нарушено е правото на защита на осъдените, в това и на Й. , тъй като изначално в обвинителния акт не е определено мястото на деянието, собствеността на отнетите вещи, не са индивидуализирани по вид, размер и стойност. Нарушени са и правилата по проверка и оценка на доказателствените източници, допуснато е превратното им тълкуване. Й. и останалите двама подсъдими са осъдени за деяние , което не са извършили, тъй като в протокола за оглед тръбите са описани с диаметър 400мм , а обвинението и осъждането е за кражба на тръби с диаметър 500 мм, следователно са осъдени за друг предмет, различен от доказателствата по делото, срещу които данни те не са се защитавали. Не е изяснено количеството на процесните тръби и въз основа на какви данни експертизата е приела, че теглото им е 590 кг. . Не е ясно и как е определена стойността на предмета на деянието. Игнорирани са доказателствените искания на защитата за допускане на СТЕ за оценката им, не е допуснат свидетеля К за установяване „времето и начина на откопаване на тръбата преди деянието” по повод доводите за негодността на предмета на деянието и за липсата на представи у подсъдимия Й, че тръбите са били нечия собственост. Игнорирани са обясненията на подсъдимите, че тръбите са били безстопанствени и доводите на защитата за липса на умисъл за извършване на деянието. Съдилищата са изградили вътрешното си убеждение по фактите въз основа на неизпълнени задължения по чл.13,чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. В мотивите на възизвното решение не е отговорено на доводите на защитата и на практика липсват мотиви, които въззивният съд е бил длъжен да изготви съгласно чл.339, ал.2 НПК. В съдебно заседание осъденият Й. А. Й. се явява лично и със защитата си адвокат Ю, която поддържа искането с доводи за липса на доказателства за авторството на деянието, както и за неиндивидуализиран предмет на деянието. Иска се уважаване на искането за възобновяване и оправдаване по обвинението, алтернативно, моли за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за нова разглеждане. Гражданският ищец „Н. системи” ЕАД, София, клон гр. Ст. Загора ,редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, обсъди доводите на страните и след проверка на данните по делото, прие следното : Искането за възобновяване е допустимо. Подадено е в срока по чл.421, ал.3 НПК, от оправомощено по чл.420 НПК лице и спрямо акт от кръга на подлежащите на проверка по чл.419, ал.1 НПК. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Искането за възобновяване по съдържание е повторение на доводите във въззивната жалба и допълнението към нея срещу присъда №130ж от 22.10.08 год. по нохд№803/08 год. на Районен съд гр. К., на които поначало е отговорено в съдебните актове. С присъда № 130 „ж" от 22.10.2008 г. по НОХД № 803/2008 г. по описа на РС- гр. С., Й. А. Й. е признат за виновен за деяние по чл.196, ал.1, т.2 във вр.с чл.195, ал.1, т.4, и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б."а", и вр. чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода" при първоначален „строг" режим, извършено на 12.05.08 год. в землището на гр. К., в съучастие / след предварителен сговор в немаловажен случай/ с И. М. М. и А. К. К. , чрез използване на техническо средство, с предмет четири броя стоманени тръби, всяка с диаметър 500 мм. и с общо тегло 590 кг. , на обща стойност 656,01 лева. С решение №38/11.03.09 год. по внохд№781/08 год. на Окръжен съд гр. Ст. Загора, образувано по жалби от подсъдимите М. и защитата на подс. Й. срещу присъдата, тя е потвърдена К. правилна. Доводите в искането за възобновяване не намират опора в данните по делото. Не се констатират нарушенията на процесуалните правила, нито на материалния закон, посочени в искането. И двете съдебни инстанции са събрали и проверили относимите към предмета на доказване фактически данни, съгласно чл.107, ал.3 и ал.5 НПК, а съдържанието на доказателствените източници е ценено според действителния им смисъл. Неоснователно се твърди от защитата, че мястото, предметът на деянието и връзката му със собственика, от чието владение той е бил отнет, не са посочени от обвинението. От проверката ВКС установи, че предметът на доказване е формиран от фактическите данни, очертани в рамките на обвинителния акт. Й. и останалите подсъдими са били запознати с фактите на обвинението още при привличането им в това им качество, тъй като са останали непроменени в съдебната фаза и са се защитавали по тях. Съдържанието на обвинителния акт е според изискването на чл.246 НПК и според указанията на ТР№2/02 год. на ОСНК. В него фигурират всички данни за престъплението, за времето, мястото , начина и средствата на извършване, участието на подсъдимите в изпълнението му, вида и размера на инкриминираните вещи , вещноправната им връзка с конкретния гражданскоправен субект, упражнявал фактическата власт върху тях. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че размерът на тръбите - предмет на кражбата е 500 мм в диаметър, а не 400 мм, както е в протокола за оглед. Изводите на съдилищата по фактите са основани на приобщеното в съдебната фаза заключение на съдебно-технико-оценителната експертиза/ л.43-45 от досъд.производство /която е имала за задача да оцени иззетите като веществени доказателства при огледа на местопроизшествието четири броя стоманени тръби. Обсъжданите от експертизата изходни данни, използвани като технически характеристики на инкриминираните вещи относно размери и количество, въз основа на които е определена пазарната им стойност и процента на овехтяване, са от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Заключението на експерта е основано/ спр. СОЕ раздел ІІІ Констативно-съобразителна част/ освен на протокола за оглед на местопроизшествие и на показанията на свидетелите – на показанията на свид. Валедин М. , писмо на управителя на ЕАД „Н. сестеми” от 24.06.08 год., опис на дълготрайните активи на дружеството / спр. л.49л.50 от досъд. произв./ ,приобщени по делото, в които предметът на обследване е точно индивидуализиран , включително и диаметърът на тръбите, който в активите на дружеството е с размери 500 мм. И никъде не фигурира такъв с размери от 400 мм. Съдилищата са се аргументирали защо във фактическите им констатации относно индивидуализацията на предмета на кражбата са приели, че тръбите имат техническите параметри, установени от заключението на СОЕ, а не посоченото в протокола за оглед, където са описани с приблизителна величина като „около 400 мм”. Кредитирането от съдилищата на протокола за оглед е извършено след проверката му за достоверност с останалите доказателствени източници, поради което и установеното от съдилищата за вида , времето и мястото на изземването на веществените доказателства- четирите стоманени тръби, не оставя никакво съмнение, че това е инкриминираният предмет на деянието. Неоснователно се твърди, че въззивният съд като е отказал с определението си, по реда на чл.327 НПК, да допусне поисканите от защитата на Й. доказателства, е ограничил правото му на защита. Съдът не е допуснал нарушение на процесуални правила, тъй като е мотивирал отказа си с липсата на необходимост, установени по делото фактически обстоятелства от предмета на доказване със събраните доказателствени източници, да се установяват отново с други такива източници. Мястото на извършване на деянието и нахождението на вещта на посегателството на същото място, са установени при цялостната оценка на доказателствата. Поради това, извън задълженията на въззивната инстанция по чл.13 и чл.14 НПК е било, тези обстоаятелства да се установяват повторно, с нови доказателствени средства, каквато е поисканата СТЕ, със задача да се изясни геодезически и чрез плана за земеразделяне в землището в гр. К., мястото и предмета на деянието. Вярно е, че съдът изрично не е мотивирал отказа си да допусне свидетеля К, но данните за които е бил поискан от защитата, са били изяснени от съда с други доказателствени източници, затова няма съществено нарушение с непроизнасянето му по това искане. Деянието и участието на подсъдимите в изъвршването му са установени от данните по делото. Съдилищата са кредитирали показанията на свидетелите –, които са били в района на землището на бившето ТКЗС - гр. К., където се е намирал тръбопровода на ЕАД „Н. системи”. Показанията им и данните от протоколите за доброволно предаване л.8 и л.9 от досъд.производство, които са документи по смисъла на чл.127 НПК, от протокола за оглед на местопроизшествие с фотоснимки, изготвен от разследващ орган - дознател/ л.10-12 от досъд.производство/, са проверени за достоверност и оценени според действителното им съдържание. Обсъдени са показанията на свид. Иван Й. , собственик на каруцата, използвана за превоза на отнетите тръби, който е установил, че отрязването и натоварването на отрязаните части от тръба от напоителната система в процесното землище, е извършено от тримата подсъдими. Свидетелите Г. и Н. са видели подсъдимите в момента, когато са напускали района на землището с нарязаните четири броя метални тръби и оборудване за рязане на метал – резак, 10 метров маркуч, 2 монометъра, спирателен кран, редуцил вентил, една кислородна бутилка и 2 бр.газови бутилки. Съдилищата въз основа на показанията и на свидетелите Т са приели, че техническите средства са били предварително набавени от подсъдимите от свидетеля Т. Тези данни са намерили вярна правна оценка при отчитане особеностите на субекта на кражбата.становено е предварително взето решение от подсъдимите за извършване на деянието-предварителен сговор. Преди започването на изпълнението на деянието, то е планирано и предварително обмислено от подсъдимите, подготвено е с оформяне на съучастниците и набирането на средствата за отнемането на избраната от тях вещ. Неоснователно се твърди в искането, че съдилищата са игнорирали обясненията на подсъдимите, без проверка на достоверността им с останалите доказателствените средства и доказателства. От данните по делото е видно , че Й. и останалите подсъдими не са оспорили фактическите обстоятелства на обвинението относно деянието и неговия предмет. Подсъдимият Й. , както и останалите двама подсъдими не са отрекли, че са се намирали на мястото на деянието, че са отрязали четири части от метален тръбопровод, посочили са броя и дължината на отрязаните от тях части от него/ спр. л.42-л.43 от съдебния протокол от 22.10.08г. пред първата инстанция/. Съдилищата са отговорили в мотивите си по реда на чл.301, ал.3 НПК, респ. по чл.339, ал.2 НПК, защо не дават вяра на обясненията на подсъдимия Й, както и на останалите подсъдими К. и М. в частта им, в която твърдят, че тръбопроводът е безстопанствен и извън употреба от собственика му и без стойност. От заключението на СТЕ е установено, че иззетите като веществени доказателства са част от напоителна система при Хидротехнически район гр. К.,собственост на „Н. системи" ЕАД -клон С. Загора и са годни за експлоатация със запазена функция . Съдилищата са възприели като компетентно заключението на вещото лице Димитров, който е потвърдил и в устните си разяснения , че тръбите могат да се използват по предназначение дори и като снадки след отрязването им, което не би променило тяхната пазарна стойност/ спр.протокола от с.з. на 22.10.08 год. по нохд№803/08 год. на РС гр. К.. Съдилищата са отговорили на доводите на защитата , защо не приемат тезата на подсъдимия Й защитата му, че тръбите са безстопанствени.становено е, че те принадлежат към напоителен канал, който по естеството си се намира на открито , в полето и на практика е на обществено доверие , но никога не е преставал да бъде във владението на собственика „Н. с. „ - клон С. Загора, който и го стопанисва. Няма никакви обективни данни, да се възприемат монтираните в землището на гр. К. тръби като част от съоръжение за напояване, както и че собственикът или лицето, което владее вещта, се е отказал от владението й. Изводите са в съгласие с утвърдената съдебна практика в ПП№6/71 г. на ВС и ТР№54/1987 год. на ОСНК, че предмет на кражба, са и вещите, които по обичай, по естество, по предназначение или поради други наложили се обстоятелства, са оставени на обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде се намират тези вещи - на поле, или в населено място. Неохраняването на това имущество от изричен пазач, не означава, че собственикът му се е отказал от владението върху него и то е безстопанствено . В тези случаи не е необходимо обективирането на фактическата власт върху такава вещ с определени формални действия на собственика или на лицето, което я владее. Затова и оставената на обществено доверие вещ е по-силно защитена от закона в квалифицирания състав по чл.195, ал.1,т.2 НК, каквото обвинение не е повдигнато в случая. Съдът няма да обсъжда причините за неповдигането на такова обвинение, тъй като въпросът не е от компетентността му. При установените фактически данни , изводите че осъденият Й. Й. и останалите подсъдими, са осъществили обективните и субективни признаци на инкриминирания престъпен състав, са правилни. Правилно е изведен прекият им умисъл. Те са съзнавали фактическите обстоятелства на престъплението, че вещта е чужда и я отнемат без съгласието на собственика, от владението му, но са искали да я своят за себе си, и са осъществили своя фактическа власт върху нея. Деянието на осъдения Й. е квалифицирано правилно под признаците на състава по чл.196, ал.1, т.2 във вр.с чл.195, ал.1, т.4, и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б."а" НК. Изводът за наличието на опасен рецидив е съответен на данните за съдимостта на Й. , от справка за съдимост на л.67 от досъд.производство. Няма основания за възобновяване на делото , поради което искането на осъдения Й. , направено от защитата му, следва да се остави без уважение. Водим от горното, ВКС на РБ   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от защитата на осъдения Й. А. Й. за възобновяване на производството по внохд№781/08 год. на Окръжен съд гр. Ст. Загора и по нохд№803/08 год. на Районен съд гр. К..   Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: