Ключови фрази
Делба * възстановяване правото на собственост * Спор за възстановяване на земеделски имоти, включени в строителните граници * Недействителност на отказа на наследство спрямо одържавени и възстановени имоти * действие на завещание и продажба на наследство спрямо одържавени и възстановени имоти


5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
София, 02.07.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:М.аргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1078/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 188 от 04.04.2011 г. по гр. д. № 482/2010 г. Софийският окръжен съд потвърдил решението от 18.12.2009 г. по гр. д. № 117/2008 г. на Етрополския районен съд в частта, с която е допусната делба на залесена горска територия, съставляваща имот № 000923 по картата на възстановената собственост на [населено място], м. „Т.”, с площ 6.532 дка, между съделители и дялове: 20/72 ид. ч. за Д. Д. Ч., по 10/72 ид. ч. за М. Ц. Д., Д. Ц. К., Г. Х. К., М. Х. Д., и по 6/72 ид. ч. за П. Ц. П. и А. Ц. Боева.
Със същото въззивно решение първоинстанционното решение е отменено частично и вместо това са отхвърлени предявените от Д. Д. Ч. и от П. Ц. П. искове за делба на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. В частта, с която предявеният от П. Цв. П. иск е отхвърлен срещу Р. Х. Ж. и В. А. Ц., въззивният съд приел, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
С определение № 58 от 23.01.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на П. М. В. - една от наследниците по закон на М. Ц. Д. /починал на 17.02.2011 г., след приключване на устните състезания пред въззивния съд/, на Г. Х. К. и М. Х. Д..
Останалите наследниците на М. Ц. Д. - Р. П. Д. и В. М. А., не са обжалвали въззивното решение и не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК; писмен отговор не са подали и съделителите Д. Д. Ч., Д. Ц. К., П. Ц. П., А. Ц. Боева, Р. Х. Ж. и В. А. Ц..
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
В. решение има за предмет делба на недвижими имоти, произхождащи от Г. И. П., починала на 07.08.1959 г., находящи се в землището на [населено място], [община].
Земеделските земи са възстановени с решение № 1754* от 18.06.2002 г. на поземлената комисия [населено място], а залесената горска територия - с решение № 02 от 12.06.2001 г. на общинската служба по земеделие и гори с. гр.
С. М. Ц. Д. /починал в хода на делото/, Д. Ц. К., Г. Хр. К., М. Хр. Д. и Д. Д. Ч. са наследници по закон на наследодателката.
С. П. Цв. П. и А. Цв. Боева се позовават на саморъчни завещания в тяхна полза, извършени на 31.08.1998 г., от И. М. Д. /един от наследниците по закон на наследодателката/, починал през 1999 г., и от А. А. Д. - негова съпруга, починала на 11.02.2006 г. Съпрузите не са оставили наследници по закон по права линия. Р. Хр. Ж. и В. А.. Ц. са наследници на А. Д. по съребрена линия.
За да допусне делба на възстановения по реда на З. имот, въззивният съд посочил, че разпоредбата на чл. 90а ЗН е обявена за противоконституционна в частта за имотите по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, а залесената горска територия е възстановена по З., поради което и универсалното завещание от И. М. Д. в полза на П. Цв. П. и А. Цв. Боева няма действие за този имот. Наследници на завещателя са съпругата му А. А. Д. и децата на починалите братя и сестри на завещателя, като преживялата съпруга получава 2/3 от наследството на своя съпруг, а останалите наследници - общо 1/3. Предвид универсалното завещателно разпореждане от А. А. Д. в полза на П. Цв. П. и А. Цв. Боева, делбата на възстановената горска територия е допусната с участието и на ползващите се от завещанието лица.
Исковете за делба на земеделските земи въззивният съд е приел за неоснователни, тъй като решението на поземлената комисия не съдържа изискуемата от закона индивидуализация, като описание на размера и категорията на имота, неговото местоположение /граници, съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това, както и не са приложени скици към него. Затова и не може да се приеме, че производството по възстановяване е завършило, решението е породило правното си действие и с него е възстановена собствеността именно върху делбените имоти.
Касационното обжалване относно делбата на земеделските земи е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: дали решението на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/ поражда правно действие, ако липсва скица, индивидуализираща признатия за възстановяване имот, и завършена ли е при това положение процедурата по възстановяване в случаите, когато имотът се намира в строителните граници на населеното място /границите на урбанизираните територии/; на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 90а ЗН по отношение на имотите, подлежащи на възстановяване /възстановени/ по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /З./.
Съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността върху земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии /населени места/, се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Тази разпоредба предвижда, че в решението на общинската служба по земеделие се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение /граници, съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това, като към решението се прилага скица на имота, заверена съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Според чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 4 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1, изр. посл. ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
С решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1134/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е прието, че в случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, която се съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена собственост, е извършена още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Поради това реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица. Това решение, което е по чл. 290 и сл. ГПК и е задължително за съдилищата съгласно разясненията в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е постановено поради противоречиво разрешаван въпрос относно значението на изискуемата от закона скица, заверена от техническата служба на общината, при преценка дали е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ. Разрешението, дадено с него, е утвърдено в трайната съдебна практика /напр. р. № 669 от 25.09.2009 г. по гр. д. № 453/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о./ и се възприема и от настоящия състав на Върховния касационен съд по поставения първи въпрос.
С оглед даденото разрешение следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно в частта, с която исковете за делба на земеделски земи са отхвърлени. Порокът му произтича от това, че в нарушение на съществената процесуална норма на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд не е обсъдил всички представени доказателства за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, находящи се в границите на урбанизирана територия, а именно скица № 292 от 23.04.2008 г. за имот пл. № 368 и скица № 454 от 27.06.2008 г. за имот пл. № 399, двете издадени от общината [населено място]. Налице са и данни за предходни решения за възстановяване на собствеността, които не са представени по делото: р. № 1754 от 14.07.1993 г., описано в констативния нотариален акт за собственост на възстановени по ЗСПЗЗ земи № 178/1993 г., и р. № 17 от 19.02.1997 г., споменато в удостоверение изх. № ВС-01-0139 от 26.02.2009 г. /л. 62 по гр. д. № 117/2008 г. на Етрополския районен съд/. Според този документ, с решението от 1997 г. са възстановени имотите по т.т. 1, 3 и 6 от решението от 2002 г., които са идентифицирани и нанесени в картата на възстановената собственост на [населено място] като имот № 000257 от 13.422 дка. Видно от представения протокол от 07.05.2003 г. по гр. д. № 258/2001 г. на Етрополския районен съд, имотът е поделен между част от съделителите по настоящото дело, сред които и завещателката А. Д.. Същите, като продавачи, с договор, сключен с н. а. № 65/2003 г., са се разпоредили с един от делбените имоти в полза на трето лице. В. съд следва да обсъди тези доказателства, да изясни дали представените по делото скици са тези към решението за възстановяване на собствеността от 2002 г., да изиска решенията от 1993 и 1997 г. и скиците към тях и да изясни, при необходимост с помощта на вещо лице и чрез справка в картата на възстановената собственост, релевантните за индивидуализацията на имотите и за приключване на процедурата по възстановяване, факти и обстоятелства.
Ето защо обжалваното решение следва да се отмени в частта за делбата на земеделските земи, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. След изясняване на посочените въпроси съдът следва да се произнесе и по правното действие на извършените делба и разпоредителна сделка с част от имотите и на завещателните разпореждания, извършени от И. и А. Д.. Д. за нищожност на завещанието на И. Д. не може да бъде разгледан, защото е наведен за пръв път в касационната жалба и по него въззивният съд не се е произнасял.
За разлика от земеделските земи, предмет на възстановяване по ЗСПЗЗ, правото на собственост по отношение на които никога не е било губено в цялост от собствениците, горите са били предмет на одържавяване, поради което правото на собственост върху тях е било прекратено и те са станали общонародна /а след приемане на Конституцията от 1991 г. - държавна/ собственост. Възстановяването на собствеността върху гори и земи от горския фонд е уредено със специалния Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд от 1997 г., като през същата година с приемането на Закона за горите /Обн., ДВ, бр. 125/1997 г. - отм./ по силата на чл. 6 е разрешено гори и земи от горския фонд да се притежават от физически и юридически лица, наред с държавата и общините. Следователно горите се включват в новооткритото наследство по смисъла на чл. 91а ЗН и по отношение на тях се прилагат специалните правила за наследяване, предвидени в Закона за наследството за възстановената собственост. Сред тях е и разпоредбата на 90а ЗН /Нов - ДВ, бр. 60 от 1992 г./, според която завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. Нормата е обявена за противоконституционна с решение № 4 от 27.02.1996 г. по к. д. № 32/1995 г. на Конституционния съд на РБ /Обн., ДВ, бр. 21 от 12.03.1996 г., влязло в сила на 16.03.1996 г./ в частта относно завещанието на земеделски земи. Решението на Конституционния съд обаче не се отнася за имотите, включени в приложното поле на З., защото те са отнети от собствениците поради одържавяването им, а спрямо такива имоти нормата на чл. 90а ЗН не е обявена за противоконституционна. Следователно завещание, съставено след одържавяване на горите, няма действие за тези имоти.
По касационната жалба:
В разглеждания случай имотът, съставляващ залесена горска територия, произхожда от Г. И. П., починала през 1959 г. Възстановен е по реда на З. през 2001 г. Преди това един от наследниците по закон на собственицата - И. М. Д., е съставил саморъчно завещание на 31.08.1998 г., а е починал през 1999 г. Щом като е съставено след одържавяването на гората, но наследството е открито преди възстановяване на собствеността по реда на З., то съобразно чл. 90а ЗН завещателното разпореждане досежно този имот не е произвело присъщите му правни последици. В тази насока са и изводите на въззивния съд, поради което не са налице релевираните от касаторите основания за отмяна на обжалваното решение в частта относно делбата на залесената горска територия и то следва да бъде оставено в сила. Д. на касаторите, че след като съобразно чл. 90а ЗН завещателното разпореждане на И. Д. няма правно действие по отношение на възстановената гора, то и последващото завещание, съставено от А. Д. - една от наследниците му по закон, също не поражда правно действие, е неоснователен. Това е така, защото правото на собственост върху одържавената гора е възстановено през 2001 г., а наследството на завещателката е открито през 2006 г., и следователно недвижимият имот е бил в нейния патримониум към момента на откриване на наследството й. Затова и завещанието, което правилно е определено като универсално предвид изразената воля за разпореждане с цялото движимо и недвижимо имущество, е породило правното си действие.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 188 от 04.04.2011 г. по гр. д. № 482/2010 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е допусната делба на недвижим имот, възстановен по реда на З..
ОТМЕНЯ същото въззивно решение в частта относно делбата на земеделски земи и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: