Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр. София, 21.02.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 860 по описа за 2011 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 304 ГПК, образувано по молбата на П. А. Т. и С. А. Т. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 21.07.2009 год. по гр. д. № 52/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.11.2006 год. по гр. д. № 3128/97 год. на Пловдивския районен съд. С него е осъдена Т. С. Т. да предаде на Д. К. Ш., Ц. В. И. и С. П. Г. владението върху собствения им имот –дворно място с площ 510 кв. м., представляващо УПИ * в кв. 42 по плана на [населено място], ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, като е отхвърлено възражението й за задържане на имота до заплащане на извършените от нея в имота подобрения, на обща, частично претендирана стойност от 181 000 лв. В молбата за отмяна молителите се позовават на основанието по чл. 304 ГПК, като поддържат, че влязлото в сила решение, чиято отмяна искат, засяга и техните права като наследници на А. Г. Т., който не е участвувал като страна по делото, въпреки че спорният имот е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност между него и ответницата Т. Т.. Неучастието му в производството по предявения срещу съпругата му иск е нарушило правото му на собственост върху имота, а след смъртта му молителите, негови наследници, също са обвързани от постановеното решение, с което обосновават и правния си интерес от подаване на молбата за отмяна. Ответниците Ц. В. И. и С. П. Г. оспорват молбата по изложените в писмения отговор съображения за недопустимост, респ. неоснователност. Поддържат становище, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 316/95 год. на Пловдивския окръжен съд са отречени правата на праводателя на Т. Т. на основание придобивната сделка, прогласена за нищожна на основание чл. 7 ЗВСВОНИ, поради което и не е налице вещноправен ефект нито за нея, нито за съпруга й въз основа на последващата прехвърлителната сделка. С влязло в сила решение по гр. д. № 748/99 год. на ПОС е отхвърлен предявения от Т. и А. Т. иск за собственост върху други обекти в спорния имот на основание липса на валидно отстъпено право на строеж. Поради това и ответниците по молбата за отмяна считат, че молителите са трети за спора лица, които не могат да се позовават на наследствени права относно спорния имот, тъй като наследодателят им не е бил негов собственик към момента на смъртта си. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема следното: С определението от 27.09.2011 год. по настоящето дело е прието, че молбата за отмяна е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК с оглед твърденията на молителите за момента на узнаване на решението при липсата на опровергаващи ги данни по делото. Разгледана по същество, молбата е и основателна. Наследодателят на молителите – А. Г. Т. не е бил страна в производството, образувано по иска по чл. 108 ЗС против съпругата му Т. С. Т. по отношение на недвижим имот, придобит по време на брака им, сключен на 15.03.1951 год., съгласно представеното в настоящето производство удостоверение за граждански брак. Постановеното решение по този иск обвързва и неучаствувалия в производството съпруг с оглед възмездното придобивно основание, настъпило по време на брака им и обуславящо наличие на съвместна собственост при съпружеска имуществена общност, а оттук и качеството им на необходими, и то задължителни, другари за двамата съпрузи при предявяване на ревандикационния иск относно спорния имот, обща неделима собственост между тях. Доводите на ответниците по молбата за отмяна за липса на вещнопрехвърлително действие на придобивното основание касаят спора по същество, което не е предмет на настоящето производство, в което на обсъждане се поставя въпросът дали влязлото в сила решение се ползува със сила на присъдено нещо по отношение на неучаствувалия в производството съпруг. С оглед на това, че придобивното основание обосновава възникване на съпружеска имуществена общност, то съпрузите са необходими другари в производството по иска за собственост, поради което и неучаствувалият в него съпруг е бил лишен от възможност да защити правата си, а постановеното решение против другия съпруг го обвързва. Затова и същият е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение, а след неговата смърт това право принадлежи на наследниците му. Отмяната по реда на чл. 304 ГПК брани неучаствувалите в производството трети лица срещу силата на присъдено нещо на решението, която се разпростира и спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участник в което е и неучаствувалия съпруг на ответницата по иска с оглед поддържаното придобивно основание, чийто права са преминали по наследство в неговите наследници. Поради това и атакуваното решение следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане с участието на молителите, като наследници на научаствувалия в производството съпруг. Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА влязлото в сила решение № 1397 от 21.07.2009 год. по гр. д. № 52/2007 год. на Пловдивския окръжен съд по подадената от П. А. Т. и С. А. Т. от [населено място] молба, на основание чл. 304 ГПК и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд с участието на молителите като ответници по предявения иск по чл. 108 ЗС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: