Р Е Ш Е Н И Е № 107 София, 16 март 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова Даниел Луков при участието на секретар Ил.Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Ат. Гебрев, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 108/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест срещу въззивна присъда № 26 от 25.10.2022г. на Окръжен съд - Хасково, постановена по внохд № 484/2022г. по описа на същия съд. В протеста се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендират се нарушения на материалния закон, както и превратно тълкуване на доказателствата по делото. Твърдят се нарушения на чл. 14 от НПК, тъй като въззивният съд не е взел решението си въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В допълнението към касационния протест са изложени съображения, че въззивният съд не е обсъдил противоречията в показанията на свидетелите А., И. и М. М., синове на подсъдимия. По същия начин е подходено и към показанията на свидетелите А. А.-брат на подсъдимия и св. Ж. А., като не са обсъдени противоречията и в техните показания. Твърди се, че безмотивно са били отхвърлени показанията на свидетелите Г. и Б., полицейски служители, като съдът приел, че те противоречат на показанията на посочените вече свидетели, както и на показанията на свидетеля П. Ж., при положение, че по делото няма такъв свидетел. Претендира се неправилно приложение на чл. 16 от НК, като са изложени съответните аргументи за това. Изложени са подробни съображения за това, че въззивният съд е постановил присъдата си при недостатъчно задълбочено, пълно и всестранно анализиране на събраните фактически данни по делото и превратно тълкуване на повечето доказателства. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП подържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият не взема участие в разглеждането на делото пред касационната инстанция. От негово име се явява упълномощения му защитник адвокат Д. С., който претендира за оставяне в сила на новата въззивна присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 32/04.07.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 880/2021г. РС – Хасково е признал подсъдимия Г. А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 200лв. Постановил е това наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален общ режим. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен и от правото да управлява МПС за срок от седем месеца, като от това му наказание е било приспаднато времето, през което същият е бил лишен по административен ред от това си право. По жалба на защитника на подсъдимия адвокат С., с въззивна присъда № 26 от 25.10.2022г. на Окръжен съд - Хасково, постановена по внохд № 484/2022г. по описа на същия съд, е отменена изцяло първоинстанционната присъда, като вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Касационният протест е подаден в срок, поради което и се явява допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен. Наведените в протеста доводи за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на мотиви и незадълбочено и непълно анализиране на фактическите данни по делото и превратно тълкуване на повечето доказателства, се явяват основателни. В съдебният си акт Окръжен съд – Хасково не е направил пълен, акуратен и цялостен анализ на доказателствата, релевантни към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда, следва да отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК, е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, което второинстанционният съд не е направил. Допуснато е съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на касатора. Въззивната инстанция е втора инстанция по фактите и правото, поради което всяко нейно решение по съществото на делото следва да съдържа фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателствата, въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Мотивите към съдебния акт следва да са ясни, пълни и непротиворечиви и да разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение. Когато присъдата на въззивния съд не отговаря на посочените изисквания, регламентирани в разпоредбите на чл. 305, ал. 3 от НПК, съответно на чл. 339, ал. 3 от НПК, е налице процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Въззивната инстанция не е оценила доказателствените материали по делото в съответствие с принципните положения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Възприетите от окръжния съд основни фактически положения, очертаващи обективната и субективна несъставомерност на извършеното от подсъдимия А. деяние по чл. 343б, ал. 2 от НК, са изведени на базата на доказателствен материал, който съдържа сериозни и съществени противоречия относно детайли, значими за неговата проверка за достоверност, а в резултат на това – почиват на предположения. В рамките на приетата от въззивния съд фактология е утвърдено, че полицейските служители Б. и К. при РУ на МВР - Хасково, по повод на подаден сигнал за станало сбиване, посетили [населено място]. Възможни участници в този конфликт са били синовете на подсъдимия- свидетелите И., М. и А. М., както и свидетелят Р. К.. За обективно изясняване на обстоятелствата по станалия конфликт полицаите решили всички участници в него да бъдат отведени в полицейското управление в [населено място]. Затова разпоредили на подсъдимия, след като го попитали дали е употребил алкохол и дали има валидно свидетелство за правоуправление на МПС, да откара с автомобила си своите синове до управлението. Приел е, че след пристигането в РУ на МВР-Хасково, страните в конфликта били разделени, а на подсъдимия било наредено да напусне управлението, при което той излезнал навън да пуши. Докато бил отвън, пред управлението пристигнали свидетелите А. А.-брат на подсъдимия, и Ж. А.. От брат си подсъдимият взел шише с ракия и отпил. Малко след това подсъдимият бил повикан от свидетеля Б. да влезе вътре, за да записва обясненията на синовете си, тъй като те били неграмотни. Тогава свидетелят Б. усетил мирис на алкохол, попитал подсъдимия дали е пил, на което той отговорил утвърдително, че е изпил една ракия, и по тази причина на място дошли свидетелите А. и М., също полицейски служители, които тествали подсъдимия с дрегер “7510“, който отчел 0,57 промила алкохол в кръвта на подсъдимия. Подсъдимият отказал кръвна проба и бил задържан за срок от 24 часа. Въззивният съд е извел тази фактическа обстановка въз основа показанията на свидетелите М., А. и И. М., А. А., А. К., П. Ж. и Ж. А., както и е дал кредит на доверие на обясненията на подсъдимия Г. А., без да изложи каквито и да било съображения защо намира техните показания за достоверни и убедителни. Задоволил се е само да отбележи, че те са еднопосочни и последователни. Съдът в мотивите си е посочил, че изложената фактическа обстановка я приема за установена и от “вкл.прочетените по реда на чл. 281, ал. 1 и 4 от НПК“, без да уточни за кои свидетели и кои техни показания се отнася това, и дали се касае до показания, депозирани пред друг състав на съда или на досъдебното производство. На въззивния състав не му е направило впечатление, че в хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство съдът е използвал процесуалната техника по чл. 281 от НПК по отношение на свидетелите А. М., И. М., М. М., Р. К. и Д. А., като техните показания от досъдебното производство са били приобщени по този процесуален ред. По подобен начин е процедирал съставът на първоинстанционния съд и по отношение на показанията на свидетеля А. А., като показанията му, дадени пред друг състав на съда ( по нохд 1192/2020г. по описа на РС – Хасково) също на основание чл. 281 от НПК са били приобщени към доказателствените материали по делото. Като е пропуснал да даде отговор в мотивите си в коя част на всеки един от посочените свидетели и кои точно техни показания кредитира, съставът на въззивния съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, довело на практика до липса на мотиви. Декларативно е посочил, че не следва да се дава вяра на показанията на свидетелите Г. и Б., тъй като техните показания противоречали на заявеното от вече посочените обяснения на подсъдимия и заявеното от свидетелите М., И. и А. М., А. А., А. К. и П. Ж., с направеното вече уточнение относно пропуска на контролирания съд да обсъди и посочи кои точно техни показания кредитира предвид наличното противоречия в същите. Касационният състав не откри в кориците на делото да е бил провеждан пред инстанциите по фактите разпит на лице с имената П. Ж., независимо от убедително заявеното в мотивите от въззивния състав детайлно обсъждане и на неговите показания. Въззивният съдебен състав не е изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 от НПК при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Не е съпоставил показанията на полицейските служители с показанията на втората група свидетели и обясненията на подсъдимия А., не е изложил никакви аргументи защо намира за правилно да кредитира именно тях, а не показанията на свидетелите Б. и Г., съгласно които след пристигането в полицейското управление подсъдимият и неговите синове са били отведени в приемната на полицейското управление, където при близък контакт с подсъдимия Б. установил, че Г. А. му лъха на алкохол и затова го попитал дали е пил, на което последния отговорил утвърдително и посочил, че е пил ракия. Не е дал убедителен отговор защо приема показанията на свидетеля Г. за недостоверни в частта им, в която същият заявява, че от влизането в сградата на полицейското управление до момента на тестването за алкохол подсъдимият не е напускал сградата на управлението, както и на заявеното от Б., че при подсъдимия и тримата му синове непрекъснато е имало и друг полицейски служител. Така съдът е допуснал и още едно нарушение на процесуалните правила по чл. 107 от НПК - по свой почин да събере относими и необходими доказателства за разкриване на обективната истина по делото, като не е проявил процесуална активност да установи и евентуално да разпита този полицейски служител. Вместо това, за да аргументира тезата си, съдът е използвал житейски разсъждения, че не намира резонно обяснение защо, след като свидетелят А. К. (баща на другия участник в конфликта Р. К.) е можел да излиза навън пред управлението, това да не може да стори и подсъдимия, където вече се видял с брат си и пил от шишето с ракия преди да бъде тестван за алкохол от свидетелите А. А. и М.. Изолиран и непроверен в светлината на казаното по-горе остава и направения извод в мотивите, че на подсъдимия му било „ указано да напусне и той излезнал навън да пуши…“. По този начин за касационната инстанция е невъзможно да проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд защо се отнася с кредит на доверие към едни доказателствени източници за сметка на други, което е довело до нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК, съгласно които всякога съдът е длъжен да вземе всички възможни мерки за разкриване на обективната истина по делото. Известно е, че въпросът за отговорността на дееца може да бъде разрешен правилно само ако съдът не е допуснал пороци при изясняване на фактите относно неговото поведение, като неотменимо задължение за инстанцията по същество е да анализира и оценява доказателствата, след като е изследвала цялостната доказателствена съвкупност и не е игнорирала нито едно доказателство. В конкретният случай нарушението на този принцип от окръжния съд се изразява в доверяването на показанията на свидетелите М., А. и И. М., А. А., А. К., П. Ж. и Ж. А., както и на заявеното от подсъдимия, при липса на сериозна процесуална дейност за проверка на достоверността им и при игнориране на осъдителните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Б. и Г.. Съставът на въззивния съд е упрекнал първата инстанция, че превратно е тълкувала доказателствата по делото, но е пропуснал да предприеме активно процесуално поведение, включително и чрез допускане на нови и/или преразпит на свидетели, за да разкрие обективната истина по делото. Известно е, че съдът е длъжен да събере доказателствата по такъв начин, че да гарантира правилността на вътрешното си убеждение по фактите. Достигането до обективната истина в процеса налага чрез стриктна процесуална дейност по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, категорично да бъде изключена и минималната вероятност за друго възможно протичане на събитията. С оглед изтъкнатото, заключението на съда за наличие на единствено възможен извод - че подсъдимият не е управлявал автомобила след употреба на алкохол, е направено в нарушение на процесуалните изисквания по чл. 13 и чл. 107 от НПК. Що се касае до алтернативно приетата от съда субективна несъставомерност на деянието, основана на чл. 16 от НК, то този извод на контролирания съд разкрива пълно непознаване на този наказателно-правен институт. Съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР (неправилно посочено в мотивите на въззивния съд чл. 66-67 от ЗМВР), разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Първото условие за приложението на разпоредбата на чл. 16 от НК е деянието да съставлява елемент от изпълнението на служба от страна на дееца, т.е. да е подчинен служебно на трето лице, в случая на полицейските служители. Това очевидно не е налице. Второто изискване е тази служебна заповед да е неправомерна, тъй като е издадена в нарушение на установените правила за изпълнение на службата от страна на лицето, което я заповядва. На следващо място тя трябва да е издадена по установения ред и да не налага извършването на очевидно за лицето престъпление. Видно от показанията на свидетелите Б. и Г. обаче, такава заповед не е била издавана, тъй като същите нямат и правото да я издават. Те са поканили подсъдимия и след получено от негова страна съгласие за това са му разпоредили да откара синовете си с личния си автомобил до РУ на МВР – Хасково. Разпореждането не е касаело начина на придвижване, за което полицейските служители са нямали право да заповядват, а е касаело къде да бъдат откарани синовете на подсъдимия, след като той вече се е съгласил да ги откара с автомобила си. Въпреки това, за да са сигурни, че лицето е правоспособен водач на МПС и че не е употребило алкохол, те са го попитали относно тези обстоятелства и не са имали причини да се съмняват, че казаното от него не отговаря на истината. В заключение, въззивният съд е допуснал съществени нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 от НПК, съставляващи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, налагащо отмяна на постановената по делото въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Хасково, като при новото разглеждане процесуалните недостатъци на отменената въззивна присъда следва да бъдат преодолени чрез цялостен задълбочен анализ на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд и при необходимост и чрез събиране на такива от самия въззивен съд, както и посредством изготвяне на прецизен и мотивиран въззивен съдебен акт, отговарящ на изискванията на чл. 339 от НПК. С оглед изхода на настоящето производство, възраженията по правилното приложение на материалния закон следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото, тъй като допуснатите съществени процесуални нарушения в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд се явяват пречка за тяхното обсъждане от този състав на касационния съд. Предвид изложеното и като констатира основателност на наведените в касационния протест доводи, на осн. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 26 от 25.10.2022г. на Окръжен съд - Хасково, постановена по внохд № 484/2022г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: