О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 422 Гр.София, 18.05.2022г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.595 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. З. И. срещу решение от 30.06.21 по г.д.№.81/21 на Окръжен съд Монтана – с което е потвърдено решение от 25.02.21 по г.д.№.1217/20 на РС Монтана за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.59 ал.9 СК за изменение на постановените по г.д.№.29/18 на РС Монтана мерки спрямо малолетното дете З. И. З.. Ответната страна Н. П. Н. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице визираните в чл.59 ал.9 СК предпоставки за промяна на установените със съдебна спогодба /от 7.03.18г./ по г.д.№.29/18 на РС Монтана мерки спрямо малолетното дете З. /роден 2016г./ - съгласно които родителските права са предоставени на майката и е определен режим на контакти с бащата. Изяснил е, че споразумението е било постигнато след като страните /живели от 2014г. на семейни начала в дома на родителите на ищеца в [населено място]/ са се разделили през август 2017г., майката е напуснала семейното жилище и се е установила на живее с 9-месечния тогава З. първо при майка си в [населено място], а след това при баба си в [населено място]. Същевременно, от 7.03.18 тя е заживяла на семейни начала със свидетеля Т. В. в къщата на родителите му в [населено място] заедно със З., като от това й съжителство на 31.03.20 им се е родило дете Н.. З. е много привързан към майка си и към св.В., пречки за вземането му от бащата не са създавани. Доведените от последния свидетели /неговият баща, сестра и леля/ сочат, че когато осъществявал контакти с детето - на които присъствали и родителите му, с които живеел, а понякога и сестра му и леля му - забелязали, че по тялото му има следи от ухапвания, вероятно от бълхи, ушите му били мръсни и имал „особен мирис“ /затова винаги му сменяли дрехите, когато идвало при тях, а лятото го и къпели/; понякога, когато си играел, ставал нервен и агресивен, ругаел и ритал; при вземането му от майката често казвал, че не е закусвал, а при връщането му плачел за баща си; всички споделят колко много обичат детето и колко добри са условията за отглеждането му там. Съдът е посочил, че, предвид роднинските връзки на тези свидетели с ищеца и явната им заинтересованост делото да се реши в негова полза, при преценката по чл.172 ГПК не кредитира показанията им относно грижите, които майката полага за детето-хигиена, хранене, речник, агресивно поведение, като други доказателства в тази насока - за неглижирането на З., няма събрани. Същевременно по подадените от бащата жалби /от м.08.17, м.12.17, м.01.18, м.04.18/ ДПС Монтана е извършила проверка на условията, при които се отглежда детето от майката-и, видно от отговорите на службата от януари и април 2018, не е установено да съществува риск за физическото и психическото му състояние; в тази насока е и даденото становище на службата в първоинстанционното производство. Въззивната инстанция се е позовала и на приложения пред нея социален доклад на органа по закрила на детето при ДСП Монтана-видно от който и двамата родители имат родителски капацитет, разполагат с добри битови условия, във всяко жилище има обособена детска стая; детето контактува и има установена психо-емоционална връзка и с двамата родители; потребностите му се задоволяват от майката, с която е от раждането си; бащата осъществява контактите си с него съгласно установения режим и плаща редовно издръжка. Отразила е, че доколкото съжителстващият с майката мъж през 2018г. е бил осъждан за престъпление по чл.170 ал.1 НК на лишаване от свобода с 3г. изпитателен срок, към настоящия момент той е реабилитиран по право и не са събрани доказателства да има поведение, което да застрашава физическото и психическото здраве на детето. То е записано в детска градина в Монтана /в [населено място] няма такава/, втора група, редовно я посещава, като пътува до там с автобус или кола. От правна страна е изяснено, че съгласно чл.59 СК промяна на установените мерки относно родителските права се допуска, ако обстоятелствата, при които са били определени, се изменят; под изменение на обстоятелствата съгласно ППВС 1/74 се имат предвид обстоятелства, които влошават положението при родителя, на когото детето е оставено за отглеждане и възпитание, и такива, при които положението му би се подобрило при новото разрешение. По делото е установено, че от 7.03.18, когато е одобрено споразумението между родителите, са настъпили няколко промени-майката е започнала съвместно съжителство със св Т.В. и се е преместила да живее в [населено място] заедно с детето; на 31.03.20 е родила дете. Намерено е, че тази промяна не е довела до влошаване на състоянието на З., който от раздялата на родителите си живее с нея и не се е отделял от нея - той се развива нормално за възрастта си, поддържа контакти с двамата си родители, и с двамата има изградена психо-емоционална връзка, не е установено майката да ограничава контактите му с бащата /с него и с близките му тя поддържа нормални отношения/ и мъжът, с който тя съжителства, да има поведение, което по някакъв начин да застрашава физическото или психическото здраве на момчето; З. живее в двуетажна къща с двор в [населено място], разполага със собствена стая, раждането на детето Н. не е променило връзката му с майката, не се чувства игнориран или изолиран. По отношение на бащата условията също не са се променили – той живее с родителите си в Монтана, като за грижите за сина си разчита на помощ от тях, от сестра си и леля си. Съдът е посочил, че за промяна на мерките от значение е единствено интересът на детето. При раздялата на родителите си то е било на 9 месеца, оттогава за него се грижи майката, като отделянето му от средата, в която е свикнало да живее и в която се чувства добре, ще се отрази неблагоприятно на психо-емоционалното му състояние. Не е налице изменение на обстоятелствата, което да води до влошаване на положението му при майката, съответно не са налице нови обстоятелства, които да установяват, че бащата може да осигури по-добри условия за отглеждането му. При това положение не са налице предпоставките на закона за изменение на установения режим родителските права. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и ВС и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото: 1“.Следва ли съдът да прецени и обсъди задълбочено всички въведени от страните доводи и възражения, очертаващи параметрите на интересите на детето, в контекста на родителският капацитет като цяло на единия и на другия родител при спор по чл.127 ал.2 СК?“; 2.“Как следва да се преценяват по значимост критериите, касаещи преценка на обстоятелствата, обуславящи искано изменение на родителските права, с оглед защита интересите на детето като цяло?“; 3.“Следва ли в решението да се изложат ясни и точни мотиви защо съдът счита за доказани или не определени факти, при положение, че всички гласни доказателства са събрани единствено от кръга на близките на детето и от двете страни?“; 4.“Ако майката, при която живее детето, съжителства с мъж, осъждан за извършено престъпление, и реабилитиран по право, следва ли реабилитацията да бъде определящо обстоятелство относно възпитанието и сигурността на дете, живеещо в дома на същия мъж?“ /реш.№.244/23.10.18 по г.д.№.1434/18, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Първите три въпроса касаят задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните в контекста на интересите на детето, преценката на критериите и обстоятелствата, обуславящи изменение на родителските права, задължението на съда да изложи мотиви защо счита за доказани определени факти или не. Във връзка с тях не се сочи задължителна практика, на която да противоречат. От друга страна не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото има ясни законови разпоредби и установена задължителна практика във връзка с поставените въпроси. Съгласно същата /реш.№.217 по г.д.№.761/10, ІV ГО на ВКС, реш. №.235/4.07.11 по г.д.№.513/10, ІV ГО на ВКС, реш. №.324 по г.д.№.1413/09, ІV ГО на ВКС, реш.№.3/14.04.20 по г.д.№.1595/19, IV ГО, и др./ съдът е длъжен да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните от значение за изхода на спора, респективно обстоятелствата, които следва да се съобразят при изменение на мерките по упражняване на родителските права, както и да изложи съответни мотиви защо счита определени факти за доказани или не. Дадените с ППВС №.1/12.11.1974 задължителни указания на съдилищата относно това кои са критериите, от които се ръководи съдът при решаване на въпроса на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права при спор между тях, респективно кога е налице промяна на обстоятелствата, която обосновава промяна на мерките, са релевантни и при действието на действащия СК от 2009г. /който закрепва и нормативно някои от посочените в Постановлението критерии в чл.59 ал.4 СК, респективно основанието за промяна на мерките в чл.59 ал.9 СК/ и са възпроизведени в редица решения по реда на чл.290 ГПК. От значение за определяне на мерките за упражняване на родителските права е съвкупността на обстоятелствата на всеки отделен случай, като водещ принцип е предоставяне на най-пълна защита на интересите на детето. При спор относно упражняването на родителски права съдът трябва да съобрази всички факти, относими към възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага; от друга с страна към промените, засягащи положението на детето, спадат влошаването на условията при родителя, на когото е предоставено детето, или подобряване на условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и др. обстоятелства. Въззивната инстанция не е отрекла визираните по-горе процесуални задължения. Тя е обсъдила събраните по делото доказателства, доводите и възражения на страните, като е изложила мотиви кои факти намира за установени и кои не, съответно кои свидетелски показания в коя част кредитира и кои не, с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК и предвид останалите събрани доказателства. Същевременно е изследвала именно горецитираните предпоставки-фактите, свързани с положението на детето преди и след постигнатото споразумение относно упражняването на родителските права, за да прецени налице ли е твърдяната промяна в обстоятелствата, която да налага изменение на вече установения режим на контакти или не - съобразявайки и родителския капацитет на двамата родители, социалното им обкръжение и условията на живот при всеки от тях, полаганите грижи и желанието да отглеждат и възпитават З. и привързаността му към тях, актуалният му статус /задоволяване на потребности, посещение на детска градина, развитие и начин на живот от раждането до сега, вкл. предвид контактите му с новородената му сестричка/ през призмата на най-добрия интерес на детето. Предвид изложеното съдът е съобразил наличната задължителна практика, поради което и не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната във връзка с четвъртия въпрос практика при спор относно упражняване на родителски права съдът изследва и социалното обкръжение на родителя – хората, след които детето ще расте и оформя житейски мироглед и навици; когато страните не са посочили доказателства, установяващи моралния облик на лицата от най-близкото си обкръжение, съдът е длъжен да допусне служебно такива, без да е обвързан от процесуалното им поведение /т.1 ТР №.1/9.12.13 по тълк.д.№.1/13, ОСГТК на ВКС/; това задължение е важимо особено при данни, че вторият съпруг или фактически съжител е осъждан за извършени престъпления – съдът е длъжен да събере доказателства за характера на престъпленията, времето на извършването им и да извърши преценка доколко и как близкото съжителство с това ново обкръжение би могло да повлияе на възпитанието на детето. Въззивната инстанция не е процедирала в отклонение от така установената практика. Доколкото във въззивната жалба са били релевирани оплаквания във връзка с осъждане на лицето, с което ответницата понастоящем живее на съпружески начала, и условията, при които се отглежда детето, съдът, позовавайки се на постановките на ТР 1/13 и липсата на преклузия с оглед задължението му да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, е допуснал всички поискани пред него доказателства – в това число свидетелски показания, писмени доказателства, вкл. свидетелство за съдимост на съжителя на ответницата – от което е видно кога е извършено и какво е престъплението, за което е бил осъждан, респективно кога е осъждан и че понастоящем е реабилитиран по право, изискал е актуално социално проучване съгласно чл.15 ал.6 ЗЗД от ДСП Монтана на условията, при които се отглежда детето понастоящем в [населено място], и условията, при които бащата може да го отглежда в [населено място], и предоставяне на доклад, който е съобразен, изсушал е сам родителите - и на база всички събрани доказателства, в това число преценявайки родителския капацитет на майката и бащата, условията на живот и социалното обкръжение, вкл. предвид съдебното минало на съжителя на майката, и най-добрият интерес на детето, е преценил, че не са налице предпоставките на чл.59 ал.9 СК за изменение на установените мерки относно родителските права. Предвид изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика, респективно данни за нарушаване на най-добрия интерес на детето, за който съдът следи служебно, и основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Доколкото е налице общо позоваване на чл.280 ал.2 ГПК /без каквато и да е конкретизация/, атакуваното решение не е нищожно или недопустимо /чл.280 ал.2 пр.1 и пр.2 ГПК/. Същевременно касаторът не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК; видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.21 по г.д.№.81/21 на Окръжен съд Монтана. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: