О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 272 [населено място], 23.06.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч. т. д. № 1271 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. В. К. Е. чрез адвокат П. С. обжалва определение № 483 от 05.05.2022 г. по в.ч.гр.д. 202212200500269/22 г. на ОС Благоевград, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от разноски за производството по обезпечаване на доказателства, на основание чл. 207 от ГПК, провеждано пред районен съд - Сандански. В частната жалба изтъква доводи за това, че неправилно, в противоречие на процесуалните правила, въззивният съд бил направил своите изводи. Не били изложени мотиви за наличните доходи на В. Е. и защо според съда те позволяват да се заплатят разноските за производството. Мотивите били изградени на предположения, което било недопустимо. Освен това определението било необосновано, като не били установени фактите, че същият е пълнолетен, не му се дължи издръжка от родителите, изрично е декларирал, че не осигурява издръжка на други лица. Ако било необходимо, съдът следвало да даде указания на молителя за установяването на посочените обстоятелства. Напълно превратно било отчетено, че месечните задължения за заплащане на наемна цена, следвало да се считат, като възможност за доход и плащане на разноските за делото. Нямало съпоставка между доходите на молителя и разноските по делото. Моли да се отмени определението. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК поставя следните правни въпроси: 1. При произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството следва ли да се вземат предвид всички относими обстоятелства, които са декларирани от молителя – имуществено състояние, трудова заетост, семейно положение, възраст, здравословно състояние, осигуряване на издръжка финансови задължения към трети лица. Сочи противоречие с практиката на съда, както следва: определение № 290 от 13.06.2016 г. по ч.т.д. 66/16 г., ВКС, определение № 603 от 2.10.2014 г. по ч.т.д. 2139/14 г., ВКС, определение № 573/12.07.2011 г. по ч.т.д. 230/11 г., ВКС, определение 612 от 12.08.2010 г. по ч.т.д. 564/10 г, определение № 305 от 15.06.2009 г. ч.гр.д. 335/09 г. , с което обосновава приложението на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. 2. При направено искане за освобождаване на страната от внасянето на такси и разноски по делото, към кой момент съдът следва да извърши преценка за материалното състояние на страната, направила искането? Счита, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в обжалваното определение, но в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в определение № 274/12.05.2015 г. по ч.т.д. 1842/15 г., определение № 53/12.07.0211 г. на ВКС, постановено по ч.т.д. 230/11 г. и определение № 117 от 13.03.2018 г. по ч.гр.д. 4424/18 г., ВКС, като по този начин обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. 3. При произнасяне по искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК допустимо ли е съдът да изходи от предположения за доходи на молителя, при наличие на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава и длъжен ли е съдът да даде указание на молителя за установяване на обстоятелство, което счита, за относимо и значимо при произнасянето си? Счита, че следва да се допусне касационното обжалване по този въпрос, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК поради противоречие с определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч.т.д. 230/11 г., определение № 561/03.09.2015 г. по ч.гр.д. 3288/15 г. , определение № 206/17.05.2013 г. по ч.гр.д. 2434/13 г. и определение № 87 от 19.05.2017 г. по ч.гр.д. 1704/17 г. на ВКС и определение № 686/12.12.2014 г. по ч.гр.д. 7091/14 г., определение № 290/13.06.2016 г. по ч.т.д. 66/16 г. ВКС. 4. Месечните разходи на молителя съставляват ли обстоятелство, което съдът следва да обсъди при произнасяне по основателността на направено от него искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК? Счита, че е налице противоречие между произнасянето на въззивния съд и определение № 832/21.11.2014 г. по ч.гр.д. 5808/14 г. ВКС, с което обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. 5. При релевирано от пълнолетен и несемеен молител искане по чл. 83, а.2 от ГПК, относимо ли е към преценката за неговата основателност, имущественото състояние на неговите родители? Счита, че този правен въпрос е разрешен в противоречие, с разрешенията, дадени в определение № 304т от 14.07.2016 г. по ч.т.д. 1400/16 г. ВКС и определение № 18 от 09.01.2019 г. по ч.гр.д. 4491/18 г. ВКС . 6. Длъжен ли е съдът да съпостави размера на предполагаемите държавни такси и разноски в производството, с материалното състояние на молителя, който го е сезирал с искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК? Обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, противоречие с тълкуването на чл. 83, ал.2 от ГПК, изразено в определение № 18 от 09.01.2019 г. по ч.гр.д. 4491/18 г. ВКС. Освен наличие на посочените основания за допускане касационно обжалване, сочи и основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното определение № 483 от 05.05.2022 г. по ч.гр.д. 20221200500269, Окръжен съд – Благоевград е потвърдил определението на РС – Сандански, с което е оставено без уважение искането на В. К. Е. за освобождаване от разноски за производството по чл. 207 от ГПК. Въззивният съд е приел, че с определение № 137 от 16.03.2022 г. по ч.гр.д. 20211250101119 по описа на РС – Сандански, е определен размер на дължимите разноски, изразяващи се в определено възнаграждение за изслушване на вещо лице по допусната автотехническа експертиза като обезпечение на доказателства в размер на 550 лв, от които 350 лв, вносими от молителя, а 200 лв, вносими от ответника по молбата. Въззивният съд с оглед установените от него обстоятелства е направил извод, че молителят има възможност да заплати разноските за производството. Този извод е направен след анализ на установените като заплащани разходи от молителя, както и честите пътувания до Гърция (обстоятелство, сочено от молителя) и стандарта на живот на родителите на молителя. А от друга страна е взето предвид възрастта, безспорната работоспособна възраст на молителя, липсата на данни за хронични заболявания, негови и на членове на семейството му, изискващи постоянни разходи, липсата на лица, за които да се грижи и издържа, възможността да генерира ресурс да заплати дължимите разноски. Липсата на данни за членовете на семейството, техните доходи, начинът на задоволяване на жилищните им нужди, както и липсата на данни да осигурява издръжка на други лица. Прието е, че освобождаване от разноски може да има само за лицата, които са доказали отсъствие на достатъчно имущество (права върху секвестируемо и несеквестирумео имущество, дялове и др.) и доходи (пенсии, стипендии, заплати, хонорари и други възнаграждения за работа, доходи от имущество, наеми аренда, дивиденти, лихви и други възнаграждения), необходими над издръжката. Следва да се отбележи, че молителят е освободен от дължимата държавна такса на основание чл. 22, т. 2 от Тарифата за държавните такси, която е в размер на 20 лв, с определение № 7 от 06.01.2022 г. по ч.гр.д. 20211250101119 на РС-Сандански. Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д. 5/15 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което се дава разрешение на въпрос по същество, е определението относно освобождаване от такси и разноски, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, което подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Допускането на обжалване на определенията съгласно чл.274, ал.3, т. 2 от ГПК се извършва при наличие на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Видно от данните по делото, че по отношение на обжалваното определение не може да се установи наличието на основания, обосноваващи извод за нищожност на определението, респ. за недопустимост на същото, поради което не са налице основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, по начин, че да обуслови даденото разрешение по същество, като даденото разрешение от въззивния съд следва да е в противоречие с разрешението на правния въпрос в практиката на ВС или ВКС, или е налице друго допълнително основание, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В конкретния случай, молителят е поискал освобождаване от разноски, като въззивният съд, за да остави без уважение искането с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, е приел, че не представлява затруднение за молителя внасянето на разноски за приемане на експертиза за обезпечаване на доказателства, с оглед работоспособността на молителя и неговото здравословно състояние, като не е установено да има заболявания, размера на конкретните разноски и търсената защита. По същество, е прието, че не биха могли да се накърнят правата на молителя, ако не бъде освободен от внасянето на разноски, чието внасяне би могъл да осигури чрез собствения си труд, предвид работоспособността си и доброто си здравословно състояние и липсата на задължение да издържа други лица. Следва да се посочи, че не е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, очевидна неправилност на определението на въззивния съд. Съгласно трайно установената практика на Върховния касационен съд, очевидна неправилност би била налице, ако касационната инстанция може да установи от обжалвания акт, наличието на явно противоречие в мотивите на въззивния съд или изводи, които са направени в грубо противоречие на закона, ако е приложена несъществуваща правна норма или определението е в явно противоречие на правна норма или е допуснато особено съществено процесуално нарушение. Тези основания следва да могат да се установят от обжалвания акт. В разглеждания случай, сочените примерни основания не могат да се установят, без извършване на същинска проверка на обжалвания акт. По отношение на сочените основания съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на въпроси 1 и 2, липсва разрешение в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е извършил проверка към момента, към който е отправено искането за освобождаване от държавна такса, като изцяло е съобразил имущественото, социално и здравословно състояние на молителя, съгласно представената от него декларация и документи за наем в [населено място], обстоятелството, че е студент в редовна форма на обучение, младата му възраст, отсъствие на данни да е влошено здравословното му състояние, отсъствието на данни да е задължен и да осигурява издръжка на други лица. Така се е произнесъл относно релевантните въпроси към момента на отправяне на искането и произнасянето не е в отклонение от практиката на ВКС, че имущественото състояние на молителя, основано на чл. 83, ал. 2 от ГПК се преценява към момента на отправяне и разглеждане на искането и се вземат всички, определени от посочената правна норма обстоятелства. По отношение на 3 въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд не е извършил предположения, а е взел предвид установените пред него факти и обстоятелства с писмени доказателства, като е изходил и от декларираните от молителя обстоятелства. След като е събрал данни за имущественото, социално и здравословно състояние на молителя, въззивният съд е направил извод, че с оглед работоспособната възраст на същия, не би могло да е затруднително за него да осигури заплащане на разноски за производството, чиято защита иска да осъществи и че не биха били накърнени правата му , ако не бъде освободен от внасянето на депозит за вещо лице. Липсва разрешение на поставения правен въпрос, поради което касаторът не е обосновал основание за допускане касационно обжалване. По отношение на 4 поставен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не представлява общо основание за допускане касационно обжалване, тъй като не е обусловил крайния изход на разрешения по същество правен въпрос. Крайният извод на въззивния съд е вече посочения, а именно – наличие на работоспособност и добро здравословно състояние, които биха могли да обусловят набавяне на необходимите средства за заплащане на разноски за производството и поради това липса на застрашаване правото на защита чрез инициираното пред съда производство на основание чл. 207 от ГПК. Въззивният съд не е взел предвид разходите, които има молителят за живот, за да обуслови решаващ извод за неосвобождаване от дължимата държавна такса. Поради това липсва основание за допускане касационно обжалване по така формулирания правен въпрос. Същите мотиви следва да се изложат и към поставения правен въпрос 5. Въззивният съд е изтъкнал, че освобождаването от дължимите разноски е обусловено от конкретна преценка на обстоятелствата за молителя, като е определено, че превес имат доброто здравословно състояние на молителя, както и възможността му да полага труд. Преценено е, че с оглед личността на молителя, не биха били накърнени негови законни интереси, ако не бъде освободен от внасянето на разноски за изслушване заключение на вещо лице, тъй като би могъл да има необходимата сума. По отношение на въпрос 6, настоящият съдебен състав намира, че въззививният съд е разрешил поставения въпрос в съответствие с практиката на ВКС, да се прави индивидуална преценка за всеки молител с оглед възможността да е невъзможно да получи търсената от съда защита, ако не би бил освободен от такси и разноски, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. В конкретния случай, е отговорено, че не е невъзможно за молителя, с оглед размера на разноските да осигури заплащането им, за което е способен с оглед здравословното си състояние, осигурено жилище и липсата на отговорност за издръжка към други лица. По този начин, въззивният съд, след извършената конкретна преценка, е преценил, че молителят не би бил затруднен да осигури внасянето на разноски. Разрешението съответства на тълкуването на чл. 83, ал. 2 от ГПК, така както е извършено в трайната практика на ВКС. Посочените определения на ВКС са конкретни, с оглед конкретно установени размери на държавни такси, имуществено и здравословно състояние на молителите и не могат да обусловят допускане до касационно обжалване на процесното определение. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалавне. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 483 от 05.05.2022 г. по гр.д. 20221200500269 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Благоевград. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: