4 решение по гр.д.№ 5520 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 9 София, 27.01. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр.д. № 5520 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Г. срещу решение № 817 от 29.04.2014 г. по в.гр.д.№ 569 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, 14 граждански състав в частта му, с което е отменено решение № 4593 от 28.11.2013 г. по гр.д.№ 18857 от 2012 г. на Пловдивския районен съд по допускане на делба и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от А. С. Г. против А. Д. Т. и С. К. Т. иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор № 56784.520.186.1.6. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на А., с предназначение жилище, с площ от 95,56 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] заедно с принадлежащите му избено помещение № 53 с площ от 10 кв.м. и 3,64 % идеални части от общите части на сградата. С определение № 635 от 25.11.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. За да постанови решението си за отхвърляне на предявения иск за делба, въззивният съд е счел за основателно направеното от ответниците по иска А. Д. Т. и С. К. Т. възражение за придобиване на притежаваната от ищцата А. С. Г. по наследство от майка й Н. А. Д. 1/8 и.ч. от делбения имот по давност. Приел, е че за установяване на владението си върху тази идеална част от имота ответниците не е следвало да демонстрират пред ищцата намерението си за своене, тъй като са били владелци на имота не на основание наследяването, а на основание сделки: договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от имота от първоначалния му съсобственик С. Г. Д. и договори за продажба на наследството на Н. А. Д. от съпруга й С. Г. Д. и дъщерите й К. С. К. и Гени С. Р. в полза на ответниците. Съдът е счел, че в този конкретен случай е приложима презумпцията на чл.69 от Закона за собствеността, че до доказване на противното се предполага, че този, който държи имота, го държи за себе си, поради което в тежест на ищцата като невладеещ съсобственик било да докаже, че другите съсобственици /ответниците по делото/ са само държатели на нейните идеални части. Така поставеното решение противоречи на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че когато съсобствеността върху един имот произтича от наследяване, какъвто е настоящия случай /наследяване от Н. Д./ ползващият имота сънаследник /а впоследствие и неговите общи или частни правоприемници/ е владелец на своята идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. Поради това, за да установи владение върху целия имот, владеещият сънаследник /респективно неговите общи или частни правоприемници/ следва да демонстрира пред невладеещите сънаследници промяната на намерението си за своене на имота. Действително, в горепосоченото тълкувателното решение са дадени разяснения, че когато ползващият имота е установил фактическа власт върху него на основание сделка за прехвърляне на целия имот от лице, което не е собственик на имота или от съсобственик или сънаследник, който не е собственик на целия имот, преобретателят е владелец на имота на основание сделката, поради което не е нужно да демонстрира намерението си за своене на имота пред действителния собственик или съсобственик. Последното обаче не е приложимо към настоящия случай, при който ответниците А. и С. Т. са придобили по силата на сделки само 7/8 ид.ч. от процесния имот, а спорната 1/8 ид.ч., придобита от ищцата А. Г. по наследство от майка й Н. Д., не е била предмет на прехвърлителните сделки, поради което ответниците Т. не са владелци на тази идеална част на основание тези сделки и за да установят владение върху тази идеална част от имота е следвало да демонстрират пред сънаследницата А. Г. промяната на намерението си за своене на целия имот. Като е приел обратното /че ответниците Т. са установили владение върху целия имот на основание прехвърлителните сделки и поради това в случая е приложима презумпцията на чл.69 от ЗС/, въззивният съд е постановил решение в противоречие с горепосоченото тълкувателно решение. Поради гореизложеното обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд следва да бъде отменено. Тъй като след отмяната не се налага да бъдат извършвани нови или да бъдат повтаряни процесуални действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора: Предявен е иск за делба на апартамент в [населено място]. Видно от договор за продажба от 07.06.1975 г., сключен по реда на чл.117 З., тъй като е бил придобит по време на брака на С. Г. Д. и Н. А. Д. на основание чл.19 и пар.4 от Преходните разпоредби на Семейния кодекс от 1985 г./отм./ процесният апартамент е бил тяхна съпружеска имуществена общност. След смъртта на Н. Д. на 20.09.1988 г. апартаментът е станал съсобствен между нейния съпруг С. Г. Д. и трите им дъщери А. С. Г., К. С. К. и Гени С. Р. при квоти съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството: 5/8 ид.ч. за С. Д. и по 1/8 ид.ч. за всяка от трите дъщери. След продажбата на притежаваната от С. Г. Д. 1/2 ид.ч. от апартамента на внучка му А. Д. Т. /по време на брака й със С. К. Т./ с нотариален акт № 110 от 25.03.1991 г. и след продажбата на притежаваните от С. Г. Д., К. С. К. и Гени С. Р. идеални части от наследството на Н. Д. на А. Д. Т. /по време на брака й със С. К. Т./ с договора от 22.03.1991 г., Т. са станали собственици при условията на СИО общо на 7/8 ид.ч. от делбения апартамент. С оглед приетото по поставения по делото правен въпрос, възражението на А. Д. Т. и С. К. Т., че са придобили по давност притежаваната от ищцата А. С. Г. по наследство от майка й 1/8 ид.ч. от имота, е неоснователно доколкото Т. не са доказали да са превърнали държането на притежаваните от А. С. Г. ид.ч. от наследствения имот във владение, чрез отблъскване на владението на А. Г. върху тези ид.ч. Поради това делбата на наследствения апартамент следва да се допусне между А. С. Г., А. Д. Т. и С. К. Т. при квоти: 1/8 ид.ч. за А. С. и 7/8 ид.ч. в СИО за А. Т. и С. Т.. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 817 от 29.04.2014 г. по в.гр.д.№ 569 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, 14 граждански състав в О. ЧАСТ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА делба между А. С. Г.- ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.Н. А., А. Д. Т.- ЕГН [ЕГН] и С. К. Т.- ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица], [жилищен адрес] на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор № 56784.520.186.1.6. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на А., с предназначение жилище, с площ от 95,56 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] заедно с принадлежащите му избено помещение № 53 с площ от 10 кв.м. и 3,64 % идеални части от общите части на сградата, при следните квоти: - 1/8 ид.ч. за А. С. Г. и - 7/8 ид.ч. в СИО за А. Д. Т. и С. К. Т.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.