Р Е Ш Е Н И Е № 139 София, 23.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 21 май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 370 /2011 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 184 от 17.05.2012г. по касационна жалба на ответниците И. П. И. и Л. Т. И. и на третото лице И. Г. Б. е допуснато касационно обжалване на решение № 1385 от 18.11.2010г.по гр.д.№ 1150/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение от 01.04.2010г. по гр.д.№ 9463/2007г. на Варненски РС и вместо това касаторите И. П. И. и Л. Т. И., при участието на третото лице - касатора И. Г. Б. са осъдени да предадат владението на М. П. Т. върху реална част от имот 2949 от КП на м. “Б.-север”, землището на кв. Г., [населено място] с площ на реалната част 910 кв.м., колорирана с оранжеви линии на скицата на в.л. Д.П. на л. 374 от делото на РС, представляваща част от имот 344 по плана на старите имотни граници, възстановен с решение № 608 от 30.04.1999г. на ПК [населено място]. Уважено е възражението на ответниците за присъждане стойността на подобренията в размер на 90 490,67 лв., извършени в периода 2005-2007г. с които се е увеличила стойността на имота и е признато право на задържане до заплащане на посочената сума. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ, чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 15,ал.2 от З., чл. 79 от ЗС, чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, за нарушение на процесуалните правила поради недопускане на СТЕ от ОС за установяване идентичността на имота и изясняване дали попада в строителните граници на населеното место и за необоснованост на решението поради това, че съдът е приел, че ответниците, заедно с праводателя си не са придобили имота като добросъвестни владелци. Ответницата по касация оспорват жалбата Третото лице-помагач на ответниците /сега касатори/ И. Г. Б. поддържа доводите за неправилно приложение на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса свързан с приложното поле на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и конкретно допустимо ли е добросъвестно владение на имот, който се възстановява по ЗСПЗЗ, което е започнало да тече преди 22.11.1997г. По този въпрос с ТР № 10/2012г. от 05.12.2012г. на ОСГК се прие, че е допустимо придобиването на недвижим имот, собствеността върху който е възстановена по ЗСПЗЗ на основание петгодишен давностен срок, ако и заличения давностен срок на основание чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ е бил петгодишен. Когато преобретателят на възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот придобива от несобственик, най-често ползвател, който не е имал право да изкупи земята по реда на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, или от лице, чиито права са отпаднали по силата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ без да знае това, владението му е добросъвестно, ако е основано на валидна сделка и то може да доведе до придобиване на собствеността с кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС. Това становище е мотивирано с това, че в закона няма ограничения относно вида на придобивната давност, която тече след прекъсването и по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Затова каквато е прекъснатата давност, такава ще е и започналата да тече нова давност. По делото е установено следното: Ищцата М. П. Т. е наследник на П. Е. П., починал 1962г. На наследници на П. Е. П. с решение № 588/02.02.1999г. е признато правото на възстановяване върху нива от 9 дка в м.“Тепе тарла”, въз основа на н.а. № 20, т.VІІІ/ 1937г. С решение № 608 от 30.04.1999г е възстановена нива от 8,515 дка, съставляваща имот 344 по плана на старите имотни граници на м. “Б.-север” от 1997г., включващ в очертанията си имоти, между които и 1214, 1215 и 1529. Съдът законосъобразно и обосновано е приел, че тези две решения не са нищожни. Първото решение № 588 не е подписано от секретар, но то само признава правото на собственост, поради което и не съдържа граници. Оригинала на решението, който се съхранява в ПК, копие от който е изпратен на съда в хода на производството пред РС / л. 288/ е подписан и от секретар. Съдът е приел, че второто решение е постановено на основание чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Прието е, че с тези решения се възстановява правото на собственост на основание чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ и, че са налице материалните предпоставки за това, тъй като е доказано правото на собственост на наследодателя с нот. акт № 20/1937г. и от показанията на разпитаните свидетели, защото от 1927г. до влизане на наследодателя в ТКЗС – 1959г. той е владял процесния имот. Идентичността му с имот 344 по кадастралния план на старите имотни граници е установена, както в производството пред ПК, така и от единична и тройна СТЕ при засичане на местонахождението и проследяване на границите на съседните имоти. Обявено е за безспорно, че ответниците владеят имот 2949, който е идентичен с имот 344 с 910 кв.м. Ответниците са купили имот 2949 с н.а.№ 72,т.ІІ/06.06.2005 г. от третото лице И. Г. Б.. Той го е придобил по договор за доброволна делба от 11.03.2005г. Предмет на тази делба са били имоти 1214,1215 и 1529. С н.а. № 183т.VІ.1968г. И. Б. Д. е признат са собственик по давност на лозе от два дка. и се е разпоредил с по един декар в полза на сина си Г. И. Б. и дъщеря си Д. И. Б. съответно с н.а. 75,т.ІІ/1986г. и н.а. № 107,т.12/1969г. На 04.09.1997г. Г. И. Б. дарява сина си И. Г. Б. с един декар, а Д. Б. дарява племенницата си Й. Х. с част от лозето и между тях е сключен договорът за доброволна делба. Съдът е приел, че И. Г. Д. не е могъл да придобие по давност имота през 1968г., тъй като той е бил включен в ТКЗС и нормата на чл. 86 от ЗС в първоначалната й редакция забранява придобиване по давност на имоти, социалистическа собственост, каквато е и кооперативната. Затова е прието, че и последващите сделки не прехвърлят вещни права, т.е. ответниците са купили от несобственик. Евентуалното възражение за придобиване по давност на имота от ответниците, като добросъвестни владелци, които са присъединили към своята давност и давността, изтекла в полза на наследодателя им е преценено като неоснователно, тъй като праводателя е придобил по дарение имота преди 22.01.1997г. и с нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ с обратна сила се заличава изтеклата придобивна давност до този момент, а от тази дата започва да тече нова давност и тя може да е само десет годишна. Искът е предявен на 19.11.2007г. Предвид дадения отговор на правен въпрос, по двете касационни жалби следва да се приеме следното: Решението, с което е възстановено правото на собственост на наследници на П. Е. е от 30.04.1999г. Съобразно съдебната практика до тази дата давност не е могло да тече в полза на ответниците и третото лице-помагач, тъй като ищцата не е могла да защитят правата си. /Р № 112/05.03.2010г. по гр.д.№ 981/2009г. на ВКС ІІ гр.о., Р № 496/21.05.2009г. І гр.о. по гр.д.№ 905/2008г.І гр.о., Р № 547/12.01.2011г. по гр.д.№ 660/2010г. ІІ гр.о..,всички по чл. 290 ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ/ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането и в сила, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Следователно придобивната давност за третото лице и правоприемниците му – ответниците е започнала да тече на 30.04.1999г. На 04.09.1997г. Г. И. Б. дарява сина си И. Г. Б. с един декар, а Д. Б. дарява племенницата си Й. Х. с част от лозето. Правно релевантно е владението на преобретателите след датата на възстановяване на собствеността, т.е. от 30.04.1999г. Дарението на чужда вещ, както и продажбата не са нищожни сделки. И при двата вида сделки собствеността се придобива веднага, ако прехвърлителя е собственик. /В този смисъл Р № 233/27.02.2010г. по гр.д.№ 116/2009г. І гр.о./ Затова тази сделка може да бъде основание за добросъвестно владение. Сключения на 11.03.2005г. договор за доброволна делба има характера на правен акт, с който владелците, освен, че концентрират владението си върху точно обособен имот демонстрират и субективния елемент на владението. Ответниците, „купувайки” имота на 03.06.2005г. са продължили започналото да тече владение в полза на праводателя им и са го придобили по давност преди предявяване на иска против тях на 19.11.2007г. С ТР № 4/2012г. т.2 на ОСГК се прие, че позоваването на изтеклата придобивна давност не е елемент от фактическия състав на придобиването по чл.79 ЗС, а е процесуално средство за защита на материалните последици от нея, зачитани към момента на изтичане на законния срок. По тези съображения предявеният против ответниците иск е неосномвателен и следва да се отхвърли, като се отмени решението на възивната инстанция, с което той е уважен. Заявеното като евентуално възражение за упражняване право на задържане не следва да се разглежда, като решението в тази част ще следва да се обезсили. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1385 от 18.11.2010г.по гр.д.№ 1150/2010г. на Варненски окръжен съд и вместо това ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. П. Т. иск по чл. 108 ЗС да бъдат осъдени И. П. И. и Л. Т. И. да предадат владението върху реална част от имот 2949 от КП на м. “Б.-север”, землището на кв. Г., [населено място] с площ на реалната част 910 кв.м., колорирана с оранжеви линии на скицата на в.л. Д.П. на л. 374 от гр.д.№ 9463/2007г. на Варненски РС, представляваща част от съсобствения между ищцата и трети лица, наследници на П. Е. П. имот 344 по плана на старите имотни граници, възстановен с решение № 608 от 30.04.1999г. на ПК [населено място]. ОБЕЗСИЛВА решение № 1385 от 18.11.2010г. по гр.д.№ 1150/2010г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е уважено евентуално заявеното възражението на ответниците И. П. И. и Л. Т. И. за присъждане стойността на подобренията в размер на 90 490,67 лв., извършени в периода 2005-2007г. с които се е увеличила стойността на имота и е признато право на задържане до заплащане на посочената сума. Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на ответниците И. Г. Б. ОСЪЖДА М. П. Т. да заплати на И. П. И. и Л. Т. И. деловодни разноски в размер на 4048 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: