Р Е Ш Е Н И
Е
№ 451
София, 02 юни
2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на ..
двадесет и втори октомври ........ 2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ..
Борислав Ангелов ..............................
ЧЛЕНОВЕ: ..
Цветинка Пашкунова ........................
.. Севдалин
Мавров ..............................
при секретар .. Иванка Илиева ......................................
и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ...........,
като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................
КНОХД № .. 502 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния
касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на
прокурор от Софийска градска прокуратура срещу въззивна
присъда № 237 от 10.06.09 год., постановена по ВНОХД № 2272/06 год. по описа на
Софийски градски съд, с която е отменена осъдителна присъда от 21.04.06 год. по
НОХД № 13165/03 год. по описа на Софийски районен съд, като вместо нея е
постановена оправдателна такава срещу подсъдимия Б по повдигнатото му обвинение
по чл. 195, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 18,
ал.1 НК. К. касационни основания се визират допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон. Иска се да се отмени и делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на СГС. Протестът не се поддържа пред
ВКС.
Защита пледира за потвърждаване на присъдата.
Върховният касационен съд, като взе предвид сочените
основания, доводите към тях и становището на страните, намира следното:
С цитираната първоинстанционна
присъда подсъдимият П е признат за виновен в това, че на 01.11.01 год. в гр. С.
на ул. „Иван Асен ІІ”, около 21.00 ч., от офис на фирма „Латоя
– Текс” ООД в съучастие, като съизвършител,
с неустановено по делото лице, чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот, е направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща
стойност 861.20 лв. от владението на И. Л., без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини, поради което и на осн.
чл. 195, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 18,
ал.1 и чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, които да се
изтърпят при първоначален общ режим на осн.
действащия към момента чл. 46, б. „б” ЗИН. Съдът се е произнесъл и по
разноските и веществените доказателства.
Същата е отменена от СГС, който на осн.
чл. 304 НПК е оправдал подсъдимия, като е приел, че установения по безспорен
начин опит за кражба, не е извършен от П. Този извод на въззивния
съд е базиран на три несъгласия с констатациите на районния съд – досежно авторството на престъплението по отношение на
подсъдимия, мястото, където е бил заловен от свидетеля П броя на неустановените
лица, взломили офиса на фирмата. Той не се споделя от
настоящата инстанция, тъй като при постановяване на съдебния акт СГС е нарушил
задълженията си да вземе всички мерки, за разкриване на обективната истина по
чл. 13, ал.1 НПК, да постанови решението си по вътрешно убеждение, но основано
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото
по чл. 14, ал.1 НПК, както и да подложи на внимателна проверка всички събрани
доказателства, съгласно чл. 107, ал.5 НПК.
На първо място второинстанционният
съд е отразил в решението си, че от повторния разпит на свид.
Петровски във въззивното производство и съпоставката
на тези негови показания с двете му показания пред СРС не може да се обоснове
извод, че лицето, което е възприел в офиса на фирмата и лицето, което по-късно
е заловил, са едно и също лице. Мотивирал се е с липсата на осветление на стълбищната площадка и офиса , заслепяването на свидетеля с
фенер и неконстатирани от П. травматични увреждания
по лицето на П. към този момент. В тази насока следва да се посочат няколко
съображения. Преразпитът на свидетеля е поискан от
защитата с въззивната жалба и е базиран на
неконкретизирани противоречия в показанията му и опорочено разпознаване на досъдебното производство. Поискано е извършването на очна
ставка между него и подсъдимия, която обаче не би довела да изясняване на
делото от фактическа с. с оглед крайно противоречивите им позиции, според
настоящия състав. В тази насока съдът е бил длъжен в определението по чл. 327,
ал.3 НПК да изложи задълбочени мотиви какви противоречия ще се преодолеят в
доказателствения материал седем години след деянието и пет години след
последния разпит на свидетеля от районния съд при категоричната му позиция, че
лицето което е възприело в офиса, което е преследвало и задържало, е
подсъдимия. Допуснат до разпит пред СГС, свидетелят с категоричност е потвърдил
същото. Въпреки това, явната незаинтересованост на свидетеля от изхода на
делото и останалите доказателства, съдът не му е дал вяра. Приел е, че П. не е
имал фактическата възможност да възприеме характерни белези по лицето на
подсъдимия, поради липсата на осветеност и заслепяване. При разпита му пред
районния съд той не споменава, че срещу лицето му е използван фенер, с който е
заслепен. Това заявява пред градския съд. При това последният е имал задължение
с допълнителни въпроси да разреши соченото противоречие, което не е направил.
По същия начин не са преодолени и противоречията относно: улицата или улиците,
по които е преследван подсъдимият от свидетеля с оглед мястото, на което са
намерени приложените по делото веществени доказателства и разположението на
улиците „Иван Асен ІІ, „Чавдар войвода”, „Петър Д. и „Страхил войвода”,
образуващи каре; начина на залавянето и повалянето му на земята по лице /
разпит от 21.04.06 год. НОХД № 13165/03 год. л. 5/ или по гръб /разпит от
23.06.08 год. по въззивното дело л. 60/; възможността
да се получи теренна травма или неволна травма при задържането; броя на
съучастниците, съответно възприетите от свидетеля лица; възприети от Петровски
увреждания върху подсъдимия при разпознаването, след като пред СРС заявява, че
е бил с лепенка на носа /л.5/, а пред СГС, че не си спомня /л.60/; както и
противоречията в обясненията на самия подсъдим относно обстоятелствата по
задържането му и състоянието му.
На второ място, настоящата инстанция намира, че
градският съд не до там обективно е акцентирал при вземане на решението си
върху извършеното разпознаване и показанията на свидетеля П по същото. Както
законосъобразно е отразил районният съд, този способ на доказване е извършен
съгласно правилата по чл. 169 – 171 НПК, но не е бил необходим според ВКС.
Съгласно чл. 169, ал.1 НПК разпознаване се извършва, когато за изясняване на
обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и
предмети. В случая свидетелят е бил категоричен, че лицето което е възприел в
офиса на фирмата, което е преследвал и заловил, е подсъдимият. След залавянето
му е контактувал с него 30-40 минути до идването на полицията, служителите на
която са го задържали, т.е. не е имало нужда от идентифициране на П. , за да се
извърши очна ставка.
На трето място градският съд е имал възможност да
преодолее приетите от него противоречия не само с допълнителни и уточняващи
въпроси към свидетеля П подсъдимия П, но и с разпит на сочената от подсъдимия и
защитата свидетелка, относно обстоятелството какво е правил подсъдимият в
района на престъплението, след като живее в противоположна посока. Разширявайки
въззивното следствие по собствена инициатива при
констатираните противоречия, съдът е имал възможността да ги преодолее и чрез
издирването и разпит в качеството на свидетели на лицата, осъществили
полицейското задържане, данни за които съществуват в кориците по делото /л.20
д.п./. Те биха могли да установят на коя улица е задържан подсъдимият, в какво
състояние е бил и какво е установено в района на задържането.
При тези съображения протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Настоящата инстанция намира, че въззивният съд е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13, ал.1, чл. 14,
ал.1 и чл. 107, ал.5 НПК, които следва да се отстранят с цялостна отмяна на
присъдата на градския съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното
заседание.
Водим от горното и на осн.
чл. 354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2 НПК, Върховният
касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО нова присъда № 237 от 10.06.09 год. по
ВНОХД № 2272/06 год. по описа на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
..................................................