О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №41 гр. София, 19.02.2016 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 6149 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 10807 от 01.10.2015 г. на Е. Н. С. чрез адвокат М. К. от АК – П. срещу определение № 1081 от 18.09.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 710/2015 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено протоколно определение от 22.04.2015 г. по гр.д.№ 89/2014 г. по описа на Районен съд - Кнежа за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването на производството по гр.д.№ 106/2015 г. по описа на Районен съд – Кнежа. Наведени са оплаквания, че въззивното определение е незаконосъобразно и се иска да бъде отменено, като се присъдят направените разноски по обжалването. В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по процесуално-правни въпроси, които обобщени от касационната инстанция се свеждат до питането има ли обуславящо значение за предявения иск за делба образуваното производство по жалба по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, по отношение на който се поддържа да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима от гледна точка разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. По наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е спряно производството по гр.д.№ 89/2014 г. по описа на Районен съд – Кнежа, по което е предявен иск за делба, поради обусловеността на изхода му от приключването на производството по гр.д.№ 106/2015 г. по описа на Районен съд – Кнежа. Последното е образувано по жалба, предявена от Л. Я. Я. (един от ищците по гр.д.№ 89/2014 г. на РС – Кнежа) срещу постановените от ПК – [населено място] позитивни Решение № 0100Б от 19.07.1994 г. за възстановяване собствеността върху земеделски земи (2 ниви с площи 25 дка и 52,704 дка, както и 2 лозета с площи 1,041 дка и 1,059 дка) съгласно план за земеразделяне и Решение № 1Б от 21.12.2001 г. за възстановяване собствеността върху земеделски земи (2 ливади с площи 5,243 дка и 9,018 дка) в стари реални граници, постановени по заявлението на Я. Г. Т. в полза на наследниците на Я. И. Б. (Б.), починал на 09.04.1950 г. Самият иск за делба е предявен по отношение на същите тези земеделски земи от наследниците на Я. И. Б. (Б.) от коляното на сина му Д. Я. Б. (починал на 28.09.1944 г.), сред които е и Л. Я. Я., срещу останалите наследници на Я. И. Б. (Б.). С исковата молба се поддържа, че делът на наследниците от коляното на Д. Я. Б. следва да се определи при съобразяване на Публично нотариално завещание от 17.02.1941 г., както и като се има предвид, че „в земята, която е предмет на делбата, са включени и 12 дка, които са на нашата баба и наследодателка Й. Д. Б., които са й дадени от нейната фамилия Ц.”. Същите тези обстоятелства са релевирани и в жалбата на Л. Я. Я., въз основа на която е образувано гр.д.№ 106/2015 г. по описа на Районен съд – Кнежа, като основания да се иска възстановяване правото на собственост в полза на наследниците на Я. И. Б., Д. Я. Б., Й. Д. Б. и И. Я. Б.. За да потвърди определението за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивният съд е приел, че е налице връзка на обусловеност между двете дела. Мотивирал се е, че съгласно ТР № 1/1997 г. решенията по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. С решението, постановено в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ ще се определи кръгът на съсобствениците – съделители в делбата. Така постановеното решение ще разпростре действието си не само по отношение на страните по него – жалбоподателя и ОСЗ, но и спрямо всички наследници на общия наследодател, макар и да не участват в административното производство. С оглед така формираната решаваща правораздавателна воля, ВКС намира, че въпросът има ли обуславящо значение за предявения иск за делба образуваното производство по жалба по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ има обуславящо значение за изхода на спора, в смисъла, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК, както и е налице основанието да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговорът на така поставеният въпрос е следния: Съобразно т. 1 от ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на ВКС, ОСГК решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Съответно – наличието на влязло в сила позитивно решение на органа по земеделска реституция легитимира лицата, в чиято полза е издадено (респ. – наследниците на посоченото в решението лице), като собственици на индивидуализираните с това решение земеделски земи, включително при условията на чл. 344 ГПК. Отсъствието на такова решение има за последица отхвърляне на иска за делба поради липсата на възстановена собственост. Доколкото производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ не приключва с постановяването на решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, същото няма обуславящо значение за изхода на делбения процес и не представлява основание за спиране на образуваното по реда на глава ХХІХ ГПК производство. По основателността на касационната частна жалба: При така дадения отговор на обуславящия въпрос се налага извода, че атакуваното въззивно определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Окръжният съд неправилно е приел, че е налице връзка на обусловеност между предявения по гр.д.№ 89/2014 г. по описа на Районен съд – Кнежа иск за делба и производството по гр.д.№ 106/2015 г. по описа на Районен съд – Кнежа, образувано по жалбата на Л. Я. Я. срещу постановените от ПК – [населено място] № 0100Б от 19.07.1994 г. и Решение № 1Б от 21.12.2001 г. Актът му следва да бъде отменен, а при условията на чл. 278, ал. 2 ГПК следва да се отмени и постановеното от РС определение по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Предвид настоящото произнасяне страната, чиито действия са станали причина за постановяване на отмененото определение - Л. Я. Я., следва да понесе отговорността за направените от касаторката Е. Н. С. разноски, както следва: за въззивното обжалване - 200 лева заплатено в брой възнаграждение на адвокат К. по ДПЗС № 0005684 от 28.04.2015 г. и държавна такса в размер на 15 лева; за касационното обжалване - 600 лева заплатено в брой възнаграждение на адвокат К. по ДПЗС № 0001550 от 08.10.2015 г. и държавна такса в размер на 15 лева, или общо 830 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1081 от 18.09.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 710/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. ОТМЕНЯВА въззивно определение № 1081 от 18.09.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 710/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯВА протоколно определение от 22.04.2015 г. по гр.д.№ 89/2014 г. по описа на Районен съд – Кнежа за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването на производството по гр.д.№ 106/2015 г. по описа на Районен съд – Кнежа. ВРЪЩА делото на Районен съд – Кнежа за продължаване на съдопроизводствените действия. ОСЪЖДА Л. Я. Я. от [населено място],[жк], ул. „11” № 9, с ЕГН [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на Е. Н. С. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], сумата 830 (осемстотин и тридесет) лева – разноски за въззивното и касационното обжалване на постановеното от Районен съд – Кнежа протоколно определение по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от 22.04.2015 г. по гр.д.№ 89/2014 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: