Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                      № 347                                                            гр. Софияq 15 юни  2010г.                                                В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми юни, две хиляди и десета година,  в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА       ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                             ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                        при  секретар  ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ  ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 284/2010г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й срещу въззивно решение №59 от 09.03.2010г. на Софийски апелативен съд, с което е изменена обявената по нохд №518/2008г. първоинстанционна присъда на Софийски градски съд, в санкционната част. В депозираната жалба се визират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното разследване, за несъблюдаване на материалния закон при очертаване на правната квалификация на инкриминираното деяние, и за явна несправедливост при индивидуализация на наказателната и гражданска отговорност. Заявената позиция се обосновава с подробни съображения за неизпълнени от първостепенния съд и пренебрегнати от въззивната инстанция императивни предписания на Глава Д. и седма от НПК, и за проведено съкратено съдебно следствие при липса на изискуемата се задължителна предпоставка за прилагане на диференцираната процедура в предвидената в чл.371, т.1 от НПК алтернатива – изрично заявено от подсъдимото лице съгласие да не се извършва разпит на определени свидетели, а при постановяване на съдебния акт непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство. В подкрепа на тезата за ограничени в рамките на особеното производство пред Софийски градски съд процесуални права на подсъдимия се релевират и бланкетни доводи за лишаването му от възможността да даде обяснения. Поставя се акцент на категоричната доказаност на осъществено от пострадалия Я. спрямо Й. О. внезапно противоправно нападение с отвертка, предпоставящо приложение на института на неизбежната отбрана или преквалификация на инкриминираното от обвинителната власт посегателство по чл.119НК, и се лансира становище за субективна несъставомерност на описаната от прокурора дейност по чл.339 от НК.   Излагат се аргументи и за несъответност на наложеното наказание на наличните данни за възрастта, чистото съдебно минало и отличните характеристични справки за подсъдимия О, при подчертано внимание на обстоятелството, че той е действал в изпълнение на своя граждански дълг. Предлага се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или оправдаване на подсъдимото лице в пределите на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, респективно неговата ревизия чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.119 НК, с произтичащите от това санкционни последици, или чрез намаляване на определеното наказание и редуциране размера на обезщетенията за неимуществени вреди . В съдебно заседание на 08.06.2010 година пред ВКС, Й. О. и упълномощеният от него адвокат поддържат изцяло касационната жалба. Частните обвинители и граждански ищци Т. Я. и В. Я. , и техните повереници пледират за правилност, законосъобразност и справедливост на въззивния съдебен акт и молят да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената от подсъдимото лице жалба. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в обсега на касационната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №74/27.02.2009г., постановена по нохд №518/2008г., при условията на чл.373, ал.1, вр.чл.372, ал.3, вр.чл.371, т.1 от НПК, Софийски градски съд е признал Й. Б. О. за виновен в извършени на 05.02.2007 година, в гр. С. престъпления по чл.115 от НК и чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 и 6 от НК, ангажирал неговата наказателна отговорност, индивидуализирайки санкциите по чл.54 от НК, като на основание чл.23 от НК на подсъдимото лице е наложено общо най-тежко наказание за престъпните деяния в рамките на съвкупността - лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален строг режим. Със същия съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.45 ЗЗД, първостепенният съд е осъдил подсъдимия О да заплати на гражданските ищци – Т. Я. и В. Я. , сумите от по 80 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от умишленото убийство на сина им М. Я. , ведно със законната лихва, считано от датата на престъпното посегателство до окончателното им изплащане, и отхвърлил гражданските искове до пълния им предявен размер. С обжалваното решение №59/09.03.2010г., Софийски апелативен съд, в производство, образувано по жалба на Й. О. е изменил първоинстанционната присъда, чрез диференциране на санкционните последици на подсъдимото лице по чл.55 от НК /лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ / и чрез намаляване на определеното по чл.23 от НК общо наказание на СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода.     При реализирания контрол, предпоставен и предопределен от визираните в жалбата на подсъдимия О касационни основания, ВКС констатира несъблюдаване на процесуалния закон от съдебните инстанции, при прилагане диференцираната процедура по Глава двадесет и седма, НПК По внесен от Софийска градска прокуратура обвинителен акт срещу Й. О. за осъществени престъпления по чл.115 от НК и чл.339, ал.1 от НК е образувано нохд №518/2008г., по описа на Софийски градски съд. В хода на разглеждане на наказателното дело, в открито съдебно заседание на 02.12.2008 година договорният з. на подсъдимото лице предявява претенция за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК, словно материализирана в изявлението, че е съгласен да не се извършва непосредствен разпит на свидетелите А, М. М. , П. П. , П. Д. , Р. Н. , С. Д. , Х. Х. , Ц. П. и С. Г. , като при постановяване на присъдата се използува съдържанието на изготвените в досъдебното производство протоколи. Направена е категорична уговорка от адвокат С за изразено „лично становище”, съпроводена с демонстрирани очаквания в очертания смисъл подсъдимият да обективира собствена воля и последвана от декларацията на Й. О. , че „разбира депозираното искане на своя защитник”. При съобразяване с афишираното желание на упълномощения представител на подсъдимото лице, конституиран в качеството на самостоятелен процесуален субект в съдебното производство, компетентният орган в изпълнение на произтичащите от чл.372, ал.1 от НПК задължения, разяснява на участващите страни характера на очертаната в чл.371, т.1 от НПК алтернативна форма на съкратено съдебно следствие и последиците от упражняване на предоставената им от цитираната разпоредба процесуална възможност, и допуска предварително изслушване. В рамките на инициираната процедура прокурорът, частните обвинители и граждански ищци /Т. Я. и В. Я. /, и техните повереници се съгласяват да не се разпитват посочените от адвокат С свидетели, но подсъдимият О не заявява позиция в тази насока. Игнорирайки липсата на изискуемото се от нормативния регламент ясно и безусловно съгласие на подсъдимото лице, първостепенният съд с мотивация, че визираните досъдебни процесуално-следствени действия са извършени по предвидения в кодекса ред, обявява определение по чл.372, ал.3 от НПК и провежда съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 НПК. Диференцираното производство финализира с осъдителна присъда, в съобразителната част на която Софийски градски съд приема за установени, фактически положения, като се позовава освен на приобщените при съдебното разследване доказателства и на фактическите данни, съдържими се в протоколите за разпит на свидетели в досъдебната фаза на наказателния процес, инкорпорирани при условията на чл.373, ал.1, вр.чл.283 от НПК. Последното индицира на формирано вътрешно убеждение на решаващия орган въз основа на ненадлежно събрана и проверена доказателствена съвкупност, което е недопустимо и опорочава постановения съдебен акт. Допуснатите от първостепенния съд нарушения на предписаните в Глава двадесет и седма от НПК особени правила, не са отстранени от Апелативен съд-София при инстанционната проверка, чрез правоприлагане на чл.334, т.1, вр.чл.335, ал.2 от НПК. Необходимостта от упражняване на очертаните правомощия е допълнително предпоставена и от депозираните пред въззивния състав обяснения на Й. О. , санирали акцентираното от защитата игнориране на нормата на чл.277НПК от Софийски градски съд. В изложения пред контролираната инстанция разказ, подсъдимото лице описва осъществено спрямо него от пострадалия Я. нападение с отвертка, провокирало възпроизведения фатален изстрел, като уточнява че за неправомерния акт на жертвата е съобщил на „всички присъстващи” на мястото на инцидента, в инкриминирания ден, между които са и полицаите Х. Х. , П. Д. , М. М. и П. П. , чиито показания са приобщени по реда на съкратената процедура. Лансираната от Й. О. версия обуславя наложителност от обективно, всестранно и пълно изследване, в рамките на проведено по общия ред съдебно производство, при което чрез непосредствен разпит на свидетелите на обвинението и защитата да бъдат установени и проверени посочените от подсъдимия обстоятелства, значими за приложението на материалния закон. Действащата уредба, регламентираща същността и особеностите на съкратеното съдебно следствие, и очертаваща предпоставките, реда и юридическите последици от неговото провеждане обосновава изводи за несъблюдаване на разпоредбите на чл.373, ал.1, вр.чл.372, ал.3, вр.чл.371, т.1 от НПК в реализираната от контролираните инстанции процесуална дейност, довело до ограничаване правата на подсъдимото лице и създало съмнения в обективността на разкритата истина в настоящия наказателен процес. Особената процедура, в предвидената по чл.371, т.1 от НПК алтернатива императивно предписва изрично заявено от подсъдимия и неговия з. , от гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници съгласие да не се извършва разпит на свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите и експертните заключения от досъдебното производство. Изискуемите при предварителното изслушване волеизявления в кумулативна даденост с преценката на първостепенния съд за законосъобразност на съответните действия по разследването в досъдебната фаза на наказателния процес, предопределя вземането на правилно решение за нейното прилагане. Конкретиката по казуса сочи на липса на задължителните условия, очертани от правилата на Глава двадесет и седма от процесуалния кодекс в хипотезата на чл.371, т.1 НПК - дадено от Й. О. съгласие и мотивира допуснато от съдебните инстанции съществено процесуално нарушение. Формулираното заключение се аргументира с грубото погазване на принципите в наказателния процес и основополагащите норми на чл.чл.12, 13, 14, 18, 19 и 107 от НПК, и с дерогирането на чл.6, т.т.1 и 3, б. ”d” от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. В коментирания смисъл е константната практика на ВКС на РБ; Решение от 05.12.2002г. по делото Кракси срещу Италия, Решение от 26.04.2003г. по делото Доусет срещу Обединеното кралство и Решение от 08.06.2006г. по делото Б. срещу България на Европейския съд по правата на човека. Важен аспект на правото на справедлив процес е състезателността на наказателното производство, равенството между обвинението и защитата по отношение на процедурните средства, непосредственото и лично участие на страните при установяване на включените в предмета на доказване факти. В наказателния процес доказателствата трябва да се представят пред осъществяващия ръководство в съдебната фаза на производството орган, в публично заседание, в присъствие на процесуалните субекти, при предоставена им адекватна и достатъчна възможност за доказване и оспорване на обвинението, и при обезпечена съпричастност и активност за събиране и проверка на относимия и необходим доказателствен материал. Изключения са допустими само при зачитане на правата на защитата. К. правило тези права са свързани с надлежното осигуряване на подсъдимия да изисква и да участва в разпита на свидетелите на обвинението при даване на техните първоначални показания, или в последващ етап на производството. Използването на показания, дадени в хода на досъдебното разследване, не противоречи на чл.6, т.т.1 и 3, б. ”d”от Конвенцията само ако подсъдимото лице е могло да ги оспори в момента на депозирнето им или по-късно. Правата на защитата се ограничават обаче по несъвместим с гаранциите на чл.6 от КЗПЧОС начин при осъждане, основаващо се на показанията на свидетели, които подсъдимият не е имал възможност да разпита или да поиска да бъдат разпитани във фазата на следствието и на съдебния процес. Буквата и духът на чл.6,т.т.1 и 3, б.”d” от Конвенцията не пречат дадено лице по своя воля да се откаже от предоставените му гаранции, но този отказ трябва да бъде недвусмислен, и да не противоречи на обществения интерес. Подобна законодателна воля е обективирана в изискуемото се от подсъдимия съгласие в предвидената в Глава двадесет и седма от НПК диференцирана процедура по чл.371, т.1, поради което и провеждането на съкратено съдебно следствие, без да е налице предписаната в нея императивна предпоставка ограничава интерпретираните процесуални права. Логическа последица от това е постановяването на съдебен акт, базиращ се на приобщена в противовес с установените процесуални правила доказателствена маса и накърняващ правото на подсъдимото лице за справедлив процес, особено в контекста на предложената защитна теза, което се субсумира от разпоредбата на чл.348, ал.1, т.1, вр.ал.3, т.1НПК и налага упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.2 НПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че в пределите на възложената му компетентност в съдебното производство, образувано по касационна жалба на Й. О. , следва да отмени обжалваното въззивно решение на Апелативен съд-София и изменената с него присъда от 27.02.2009г. на Софийски градски съд, по нохд №518/2008г., поради съществени процесуални нарушения, допуснати при провеждане на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция и довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, като делото бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане по общия ред.   Констатираните основания за отмяна на атакуваните съдебни актове, обосновават позицията на настоящия състав да не вземе отношение по релевираните в депозираната жалба оплаквания за пороци в доказателствената дейност на въззивната инстанция и по направените от защитата доводи за приложение на института на неизбежната отбрана и преквалификация на инкриминираното деяние по чл.119 от НПК, с произтичащите от това параметри на наказателна и гражданска отговорност. Последните следва да бъдат съобразени и обсъдени от първостепенния съд при повторното разглеждане на делото - след всестранно и обективно разследване в съответствие с изискванията на НПК /събиране и проверка на доказателствата чрез предвидените процесуални способи и средства, с последваща задълбочена и професионална оценка/, и при съблюдаване на относимите към релевантната за повдигнатите обвинения фактология на инкриминираното поведение, актуална нормативна уредба и задължителна съдебна практика . Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.2, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение №59 от 09.03.2010г., постановено по внохд №416/2009г. по описа на Апелативен съд-София и изменената с него присъда от 27.02.2009г. на Софийски градски съд, по нохд №518/2008г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийски градски съд, при което да се изпълнят указанията в обстоятелствената част на решението. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.