Р Е Ш Е Н И Е №480 гр. София, 01 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2125 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения П. М. М. за възобновяване на производството по НЧД №819/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Варна. С определение от 29.06.2011 г., постановено по НЧД №819/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Варна на основание чл.43, т.2 НК по отношение на осъдения М. са били заменени два месеца от наложеното с определение по НОХД №2723/2010 г. на РС- гр.Варна наказание „пробация” с наказание „лишаване от свобода” за срок от един месец, което е трябвало да бъде изтърпяно на основание чл.60 и чл.61 ЗИНС при първоначален „строг” режим. Искането на осъдения М. е на основание чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК. В него се твърди, че първостепенният съд е постановил определение за замяна на наложеното наказание „пробация”, като е разгледал делото в негово отсъствие и при липса на основания за замяна на наказанието. Поддържа се, че доказателствата, представени от пробационната служба, не отговарят на действителното изтърпяване на отделните пробационни мерки, включени в наказанието, търпяно от М.. Предлага се наказателното производство да бъде възобновено по реда на чл.425, ал.1, т.1 НПК, като алтернативно се моли производството да бъде прекратено или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В хода на касационното производство осъденият М. моли да бъде възобновено воденото срещу него наказателно производство, като твърди, че делото е било разгледано в негово отсъствие и той не е получавал никакви съобщения за воденото производство. Наред с това твърди, че е изработил седемдесет и два часа, като по нареждане на началника на пробационната служба е полагал труд в сграда, намираща се в съседство с обект- „Школа на МВР” и тази негова работа не е била отразено в документите за положен труд. Представителят на държавното обвинение моли искането да не бъде уважавано и поддържа, че осъденият сам се е поставил в невъзможност да бъде открит и призован за съдебното производство по чл.451 и сл. НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на постановения първостепенен съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдения П. М. М. за възобновяване на производството по НЧД №819/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Варна е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Касационната инстанция прецени, че правилно първостепенният съд е провел производството по чл.451 и сл. от НПК по реда на чл.269, ал.3 НПК в отсъствие на осъдения П. М.. Видно от приложените книжа по делото, съдът е бил в невъзможност да открие и уведоми за съдебното производство искателят. По делото е приложена справка- сведение и заповеди издадени от МП- ГД „ИД”, подписани от М., от което е видно, че за него са били известни адреси в гр.Варна-[жк]бл.404, вх.8, ет.8, ап.72 и[жк]бл.405, вх.1, ет.6, ап.16. Първият адрес е бил обявен от него на служителите в пробационната служба, а другият е бил отразен в НБД „Население” като настоящ адрес на осъденото лице. Съдебният състав е изпратил съобщения до всеки един от тези адреси, като призовките са върнати с отбелязване, че М. не живее на адреса, а живущите на него граждани не желаят да получат съобщенията. При тази ситуация за компетентния да разгледа делото съд не е съществувала друга възможност освен да приеме, че производството трябва да се развие по реда на чл.269, ал.3 в отсъствие на осъдения и с участието на служебен защитник. Не могат да бъдат възприети доводите на М., че с провеждането на задочно производство е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила и е било ограничено правото му на защита. Действително в производството по чл.451 и сл. НПК за решаващия съд съществува задължение да уведоми осъденото лице и го призове за съдебното заседание, но това задължение на съда може да бъде реализирано само ако това лице има известен адрес. Когато са положени всички усилия в тази насока (както е по това дело) няма основание да се прецени, че е допуснато нарушение на процесуални правила. При разглеждането на делото в отсъствие на осъдения за него е било невъзможно да изложи тезата си и да направи искания по доказателствата, но това ограничение на неговите права е настъпило не в резултата на действията на решаващия съд, а на негово укоримо поведение, което е направило невъзможно призоваването му. В тази връзка трябва да се посочи и обстоятелството, че и към този момент М. няма известен адрес, като за касационната инстанция бе невъзможно (въпреки положените усилия) да го открие и призове за касационното заседание. Това се потвърждава и от писменото искане, дало началото на това производство, в което М. е вписал, че няма постоянен адрес, на който може да получава съобщения и моли те да му бъдат изпращани на адреса на неговия служебен защитник. Предвид изложеното съдът прецени, че с провеждането на производството по замяна на наложеното наказание „пробация” първостепенният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, ограничило правото на защита на осъденото лице, а напротив е приложил добросъвестно и правилно процесуалния закон. Касационната инстанция не възприе тезата на М., че в хода на проведеното производство по чл.451 и сл. НПК решаващият съд е постановил определението си при дефицит на доказателства. От приложените по делото справка за изтърпяно наказание „пробация”, протокол от 07.07.2010 г., заповеди №БМ-173, №3-ІХ, №3-39 и базов доклад за коефициента на риск, индивидуални план- графици от 20.08.2010 г., 04.04.2011 г., констативен протокол №1/2010 г. №27/11, и констативни протоколи от 10.02.2011 г., 08.03.2011 г.и 18.04.2011 (все документи, относими към изтърпяване на наложеното на П. М. наказание „пробация”) се установява, че към момента на внасяне на искането за замяната му той е положил 43 часа от определените му 100 часа безвъзмезден труд и има остатък от един месец и четиринадесет дни по наложените му пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни срещи с пробационен служител”. Неизпълнението на отмереното наказание на осъдения е било констатирано неколкократно, като той двукратно е бил наказван по този повод. Всяка една от заповедите за наложени наказания е била лично връчвана на осъдения, като той е бил уведомен за некоректното изпълнение на наказанието „пробация” и не е направил възражения по тези факти. Няма как при липса на доказателства да се възприеме тезата, че по неясни причини длъжностните лице, отмерващи положения труд не са създали документи, удостоверяващи полагането му и са разпоредили той да бъде изпълняван на място, различно от определеното с плана за изтърпяване на наказанието. Твърденията на М. в тази насока не са подкрепени с никакви доказателства, респективно не може да бъде възприета тезата му, че делото е решено при липса на съществени за изхода му доказателствени материали. Не може да бъде споделено и оплакването, че наложеното наказание на осъдения М. е явно несправедливо. Както бе посочено по- горе, той е осъждан, двукратно наказван в хода на изпълнението на наказанието „пробация” и степента на риска от вреди за осъдения и за обществото е „среден”. Ето защо наложеното му наказание „лишаване от свобода” за срок от един месец е справедливо и е съобразено с поведението на М. и целите на чл.36 НК. Правилно е бил определен на чл.60 и чл.61 ЗИНС първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание. Предвид всичко изложено съдът прецени, че не са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1-3 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство, водено срещу осъдения П. М. М.. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на осъдения П. М. М. за възобновяване на производството по НЧД №819/2011 г. по описа на Районен съд- [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.