9 Р Е Ш Е Н И Е № 117 Гр. София, 05 юли 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 97/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационната жалба на защитниците на подс. Х. М.-П. – адв. П. К. и адв. К. А., срещу решение № 124/08.12.2021 година по в.н.о.х.д. № 267/2021 година на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 260002/24.02.2021 година на ОС Пазарджик, постановена по н.о.х.д. № 361/2019 година, но само в частта, с която първоинстанционната присъда е потвърдена. В подадената бланкетна касационна жалба са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, а в представените 2 бр. допълнения към нея се излагат пространни съображения в подкрепа на заявените оплаквания. Към касационната инстанция са отправени три алтернативни искания – да отмени обжалваното решение и да прекрати наказателното производство на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК или да отмени обжалваното решение в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда и подсъдимата да бъде оправдана по всички обвинения на основание чл. 354, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК или да отмени обжалваното решение и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен или Апелативен съд Пловдив. В съдебно заседание пред върховната инстанция подс. Х. М.-П., редовно призована, се явява и заявява лично, че желае наказателното производство да се прекрати поради изтекла абсолютна преследвателна давност. Защитниците й - адв. П. К. и адв. К. А., поддържат касационната жалба, двете допълнения към нея и съображенията, изложени в тях за наличието на заявените касационни основания. Пледират за прекратяване на наказателното производство като излагат съображения, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като след като бил оправдал подзащитната им М.-П. да е извършила престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 от НК за периода юли 2007 година до 14.09.2007 година, е пропуснал да прекрати наказателното производство за периода месец май-12.06.2007 година и вместо това потвърдил присъдата на ОС Пловдив. Според защитниците, подсъдимата М.-П. била привлечена като обвиняема за този данъчен период с постановление от 28.06.2018 година, към която дата 10-годишната давност за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК вече е била изтекла. Отделно от това на 13.06.2022 година бил изтекъл и 15-годишният абсолютен давностен срок за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 НК, поради което се иска наказателното производство срещу подсъдимата М.-П. да бъде прекратено, без значение от основанието за това – по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК или чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК. Прокурорът от ВКП счита жалбите на защитниците с релевираните в тях оплаквания за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК за неоснователни. С позоваване на т. 4 от ТР № 5/2018 година на ОСНК дава становище, че не са налице и основания за приложение на чл. 24, ал. 1, т. 3 НК, тъй като в случая подсъдимата е била призната от първоинстанционния съд за виновна в извършване на продължавано престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, довършено на 14.09.2007 година, поради което не е изтекъл предвидения в разпоредбите на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК срок. Изразява несъгласие и с лансираната теза, че за първото деяние, включено в продължаваното престъпление, към момента на привличането на подсъдимата като обвиняема била изтекла преследвателната давност по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, аргументирайки се наново с това, че престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК е довършено на 14.09.2007 година. Моли решението на АС – Пловдив да бъде оставено в сила, а жалбата – без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК. Искането за прекратяване на наказателното производство поради изтекла преследвателна давност има преюдициален характер и следва да бъде разгледано приоритетно, доколкото ако е налице основанието по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, то се обезмисля обсъждането на релевираните в касационната жалба оплакванията за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК. С първоинстанционната присъда № 260021/24.02.2021 година по н.о.х.д № 361/2019 година на ОС Пловдив подс. Х. М.-П. е призната за виновна за това, че в периода м. май 2007 година до 14.09.2007 година в [населено място], при условията на продължавано престъпление – за три данъчни периода (м. май, м. юли и м. август 2007 година) като управител на „Т.- “ Е. с ЕИК [ЕИК] със седалище в [населено място], избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – 469 275 лв. дължим ДДС за „Т.-“ Е. като потвърдила неистина в подадени по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис от упълномощеното лице К. А. Г., служител на ЕТ „Татяна В.“ със собственик Татяна А. В., справки-декларации по чл. 125, ал. 1 ЗДДС и чл. 116, ал. 1 ППЗЗДДС, при водене на счетоводството, чрез несъзнаваното участие на М. Г. Р. от [населено място], главен счетоводител на „Т. – “ Е., съставила и използвала документи с невярно съдържание – отчетни регистри – дневници за покупките по чл. 124, ал. 1 ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 ППЗДДС, в които отразила данъчни фактури и кредитно известие по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и приспаднала неследващи се данъчни кредити, както следва: 1. през м. май 2007 г., при водене на счетоводството съставила и използвала документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Т.-РМ“ Е. за посочения месец като отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с №№[ЕИК]/02.05.2007 година с данъчна основа 75 000 лв. и начислен ДДС - 15 000 лв., №[ЕИК]/07.05.2007 година с данъчна основа 115 000 лв. и начислен ДДС – 23 000 лв., №[ЕИК]/10.05.2007 година с данъчна основа 60 000 лв. и начислен ДДС 12 000 лв., трите с предмет „авансово плащане за механизация с камиони и багери“; №[ЕИК]/14.05.2007 година с данъчна основа 100 000 лв. и начислен ДДС – 20 000 лв. с предмет „СМР по договор“ и №[ЕИК]/28.05.2007 година с данъчна основа 50 000 лв. и начислен ДДС – 10 000 лв., с предмет „окончателно плащане за механизация с камиони и багери“, всички с посочен доставчик „Транс груп 2007“ Е. [населено място] и на 12.06.2007 година избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като в СД по ЗДДС вх. № 16000951243/12.06.2007 година за данъчен период м. май 2007 година, подадена пред ТД на НАП [населено място], потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията, относно размера на получените доставки с право на данъчен кредит и размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 173 282 лв., вместо действителния – 93 282 лв. и в раздел „В“ декларирала ДДС за внасяне в размер на 25 143,43 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 105 143,43 лв. като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 80 000 лв.; 2. през м. юли 2007 година, при водене на счетоводството съставила и използвала документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Т.-“ Е. за посочения месец, като отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с номера:[ЕИК]/04.07.2007 година с данъчна основа 500 000лв. и начислен ДДС – 100 000 лв. с предмет „аванс по договор“ с посочен доставчик „Транс строй плюс“ Е. [населено място] и[ЕИК]/04.07.2007 година с данъчна основа 500 000 лв. и начислен ДДС – 100 000 лв. с предмет „аванс по договор“ с посочен доставчик „Б.О.П 2007“ Е. [населено място] и на 13.08.2007 година избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 200 000 лв. като в СД по ЗДДС вх. № 16000978591/13.08.2007 г. за данъчен период м. юли 2007 година, подадена пред ТД на НАП [населено място], потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларация относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 317 254,90 лв., вместо действителния – 117 254,90 лв. и в раздел „В“ декларирала ДДС за внасяне в размер на 49 276,24 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 249 276,24 лв., като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 200 000 лв.; 3. през м. август 2007 г., при водене на счетоводството съставила и използвала документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „Т. – РМ“ Е. за посочения месец, в който отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактура с номер [ЕГН]/29.08.2007 г. с данъчна основа 1 222 165 лв. и начислен ДДС – 244 433 лв. с предмет „плащане по договор“ с посочен доставчик „Транс строй плюс“ Е. [населено място] и кредитно известие № [ЕГН]/27.08.2007 г. с данъчна основа минус 275 790 лв. и начислен ДДС – минус 55 158 лв. по фактура[ЕИК]/04.07.2007 година с посочен доставчик „Б.О.П 2007“ Е. [населено място] и на 14.09.2007 година – избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 189 275 лв. година като в СД по ЗДДС вх. № 16000991600/14.09.2007 г. за данъчен период м. август 2007 г., подадена пред ТД на НАП [населено място], потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларация относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 286 415,16 лв., вместо действителния – 97 140,16 лв. и в раздел „В“ декларирала ДДС за внасяне в размер на 80,07 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 189 194,93 лв., като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 189 275 лв., поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК е наказана с две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от четири години. С решението № 124/08.12.2021 година по в.н.о.х.д. № 267/2021 година, предмет на касационния контрол, Пловдивският апелативен съд, по жалба на защитниците, изменил първоинстанционната присъда като оправдал подсъдимата М.-П. по обвинението за периода месец юли 2007 година до 14.09.2007 година, да е извършила продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, за разликата в размера на избегнатото и неплатено данъчно задължение над 80 000 лв. до 469 275 лв. дължим ДДС, както и за това през м. май 2007 година при водене на счетоводството да е използвала документ с невярно съдържание – дневници за покупки за посочения месец и намалил размера на наложеното наказание на една година лишаване от свобода и продължителността на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК на три години. В останалата част присъдата била потвърдена. Оплакването на касаторите, настоятелно поддържано в касационната жалба, няколкото допълнения към нея и в пледоариите пред ВКС, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като след като е оправдал подзащитната им за периода месец юли 2007 година до 14.09.2007 година е следвало да прекрати на основание чл. 80, ал. 1, т. 3 НПК наказателното производство за деянието от м. май до 12.06.2007 година, е неоснователно. То не държи сметка за принципните положения във връзка с чл. 26 НК, дадени с тълкувателно решение № 3 от 15.02.1971 по н.д. № 32/70 година на ОСНК и препотвърдени в т. 2 на ТР № 1/2009 година на ОСНК, посветено именно на данъчните престъпления, според които продължавано е цялото престъпление и отделните единични деяния, включени в него, не се третират като самостоятелни престъпления. Несподеляемо е оплакването за противоречие между диспозитив и мотиви на решението, съзряно от касаторите в това, че подсъдимата е оправдана по чл. 26, ал. 1 НК, но същевременно поради формулировката на данъчното престъпление, за което присъдата е потвърдена (посочване на период на извършването му и конкретизацията на деятелността на подсъдимата в този период – съставяне на документ с невярно съдържание през м. май и потвърждаване на неистина на 12.06.2007 година в подадената справка-декларация по ЗДДС), М.-П. е призната за виновна за продължавано престъпление. В цитираната вече т. 2 от ТР № 1/2009 година е изрично разяснено, че основният състав на чл. 255, ал. 1 от НК предвижда различни форми на изпълнителното деяние, както и че се касае за усложнена престъпна дейност, при която отделните престъпления могат да са типични или нетипични двуактни престъпления. Конкретизацията на времето, когато се извършени отделните актове, включени в изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 255, ал. 1 НК, не го превръщат в продължавано престъпление. Данъчното престъпление е от категорията на увреждащите, поради което е довършено с настъпването на определения в диспозицията на нормата престъпен резултат - избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери. Подс. М.-П. е привлечена като обвиняема с постановление от 13.09.2017 година (ДП, т. 13, л. 27-31) за продължавано престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК, осъществено чрез две деяния в периода месец юли 2007 - 14.09.2007 година, когато е довършено данъчното престъпление. Това е станало ден преди на 14.09.2017 година да изтече давностният срок за възбуждане на наказателно преследване по чл. 80, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 НК, който с оглед на размера на предвиденото за престъплението наказание е 10 години. Предприетите по отношение на подсъдимата процесуални действия – привличане и разпит, по силата на чл. 81, ал. 2 НК са прекъснали теклата в нейна полза преследвателна давност и от 13.09.2017 година е започнал да тече нов давностен срок. При това положение, след като отделните единични деяния, включени в продължаваното престъпление, не се третират като самостоятелни престъпления, не е съществувала каквато и да е процесуална пречка в престъплението по чл. 255, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което подс. М.-П. вече е била привлечена към наказателна отговорност, с постановлението по чл. 225 НПК от 28.06.2018 година да се включи и първото по време деяние от продължаваното данъчно престъпление, довършено на 12.06.2007 година. След като обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК вече е била прекъсната, възможността за наказателно преследване на подс. М.-П. ще се погаси след изтичането на предвидената в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК абсолютна погасителна давност от 15 години от датата на довършване на престъплението. С обжалваното решение въззивният съд е ревизирал първоинстанционната присъда на ОС Пловдив, като е оправдал подсъдимата по обвинението за второто и третото от деянията, включени в продължаваното престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК - за периода месец юли 2007 година до 14.09.2007 година, да е извършила продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, за разликата в размера на избегнатото и неплатено данъчно задължение над 80 000 лв. до 469 275 лв. дължим ДДС, както и за това през м. май 2007 година при водене на счетоводството да е използвала документ с невярно съдържание – дневници за покупки за посочения месец. В тази част решението не е протестирано или обжалвано и не подлежи на касационен контрол, поради очертаните в чл. 347, ал. 1 НПК негови предели. Така подс. М.-П. е призната за виновна и наказана от две инстанции за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 НК, което е извършено на 12.06.2007 година. Абсолютната преследвателна давност за него по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК е 15 години и е изтекла на 12.06.2022 година в производството пред ВКС, което обуславя отмяната на съдебните актове на решаващите съдилища в тази част и прекратяване на наказателното производство по отношение на подс. М.-П. за престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. 1, т. 2, 6 и 7 НК, извършено в периода м. май-12.06.2007 година. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК вр. чл. 81, ал. 3 НК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 124/08.12.2021 година по в.н.о.х.д. № 267/2021 година на Пловдивски апелативен съд и потвърдената с него присъда № 260021/24.02.2021 година по н.о.х.д. № 361/2019 година на Пловдивски окръжен съд в частта, с която подс. Х. М.-П. е осъдена за извършено в периода м. май-12.06.2007 година престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. 1, т. 2, 6 и 7 НК и прекратява наказателното производство по това обвинение поради изтекла абсолютна давност. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.