Р Е Ш Е Н И Е № 53 гр. София, 25 март 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря……...…Мира Недева.…......……и в присъствието на прокурора….....Тома Комов…….изслуша докладваното от съдия Рушанова касационно дело № 1016 по описа за 2020 г. Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при ОП - Плевен срещу присъда от 10.11.2020г. на Окръжен съд - Плевен, постановена по внохд № 550/2020г по описа на същия съд. В протеста се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1, т. 2 от НПК. Развитите съображения са на плоскостта на съдържанието на мотивите на съдебния акт и тяхната яснота и пълнота. Претендират се и пороци в оценъчната дейност на съда по отношение на гласните доказателствени средства, игнорирането на противоречията в тях, както и избирателното позоваване на част от доказателствения материал, без извършване на дължимия по процесуалния закон съвкупен и задълбочен начин. Нарушението на материалния закон и последвалото оправдаване на подс. К. В. за престъплението по чл.170, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, се извеждат като последица от недостатъците в процесуалната дейност на съда по изграждане на вътрешното му убеждение по фактите. В заключение се иска отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста. Подсъдимият не се явява и не взема становище по протеста. Служебният му защитник, във възражение, прието по реда на чл. 351, ал.4 от НПК, както и в становище по същество в съдебното заседание, изтъква подробни съображения за неоснователност на депозирания касационен протест. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в протеста и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал.1 НПК, намери следното: С обжалваната пред ВКС присъда от 10.11.2020г. по внохд № 550/2020г. Плевенският окръжен съд на осн. чл. 334, т. 2 от НПК отменил първоинстанционна присъда № 52/05.06.2020г., постановена по нохд № 2384/2019г. по описа на РС – Плевен в наказателно - осъдителната й част по отношение на К. Т. В.. С новата въззивна присъда подс. К. В. е признат за невиновен и оправдан да е извършил престъплението по чл. 170, ал. 2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от НК. С първоинстанционната присъда подс. В. е признат за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление и при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание 5/пет/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Касационният протест е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 2 НПК, депозиран е в законоустановения 15-дневен срок от обявяване на присъдата и е допустим. По същество е основателен. Известно е, че при извършване на касационната проверка, ВКС на първо място дължи произнасяне по процесуалната дейност на инстанциите по същество, в зависимост от посочените от страните касационни основания и наведените доводи в тяхна подкрепа. Това е така, тъй като само при дейност на съда, съответна на предписанията в процесуалния закон, може да се установяват значимите за процеса факти, на базата на които да се обосновават и изводите за наличието на съответните елементи от обективната и субективната страна на престъпленията, за които е предаден на съд подсъдимия. Следователно възраженията срещу правилното приложение на материалния закон, подлежат на обсъждане едва след положителна констатация, че при установяване на значимата за процеса фактология съдът не е допуснал пороци в процесуалната си дейност. В контекста на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са представени няколко групи съображения, част от които са основателни и предпоставят отмяна на атакуваната присъда и необходимостта от връщане на делото за новото му разглеждане на въззивния съд. За да постанови оправдателна присъда спрямо подсъдимия В. съдът е приел, че деянието му не съставлява престъпление по чл. 170, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.1 и ал.4 от НК, тъй като не били доказани по несъмнен начин няколко обстоятелства: подсъдимият да е „проникнал в жилището на св. В. Й. чрез употреба на сила”; да е влязъл в жилището; да е имал пряк умисъл за проникване в чуждото жилище. За да стигне до заключението за обективна и субективна несъставомерност на деянието, поради недоказаност на основните му елементи, съдът е допуснал редица процесуални нарушения, свързани със събирането, анализа и оценката на доказателствените материали. Те от своя страна са довели до неубедително мотивиране на убеждението по фактите, а на собствено основание представляват и нарушение на чл. 339, ал. 3 във връзка с чл. 305, ал. 3 от НПК. Окръжният съд се е задоволил да пресъздаде избирателно съдържанието на отделни доказателствени средства, като, за отрече достоверността на някои от тях, се е позовал на противоречия, които е констатирал едва в мотивите си. Сам е посочил, че първоинстанционният съд е пропуснал да констатира противоречия в показанията на св. В. Й., дадени в хода на съдебно следствие и показанията й на досъдебното производство, но вместо да отстрани нарушението чрез прилагане на процесуалния инструмент по чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, се е позовал на различието помежду им и е приел, че на св. Й. не следва да се даде вяра. Уточнил е обаче, че кредитира показанията на свидетелката само в тези части, които са в корелация с казаното от показанията на св. Х., св. К. и обясненията на подс. В.. Няма съмнение, че противоречията в доказателствения материал подлежат на детайлна, прецизна и съвкупна проверка, но етапът на тази проверка е последващ този по констатиране на съответните противоречия. За да се установят те, преди всичко обаче, е необходимо съдът да е приобщил надлежно към доказателствената съвкупност конкретния доказателствен източник. На анализ и оценка подлежат само тези материали, които са включени към производството, чрез способите и при предпоставките, очертани в процесуалните норми. Затова, когато въззивният съд, разполагащ с правомощия по същество, включително и в равнойстойно отношение с първоинстанционния съд да събира доказателства, намери че първоинстанционния съд е пропуснал да констатира противоречия в доказателствените материали, той не само може, но е длъжен да обмисли предпоставките по чл. 281, ал.1 от НПК. Това означава, че следва допусне допълнителен разпит на свидетеля, да констатира някоя от предпоставките по чл. 281 от НПК, да приобщи показанията му, дадени на досъдебното производство в съответните части, да изясни на какво се дължи противоречието и/или непълнотата в гласното доказателствено средство и едва след това да извършва аналитична дейност, на базата на която да отрече или признае достоверността на показанията на свидетеля. Нищо от това не е сторено от въззивния съд. Нещо повече, първоинстанционния съд е констатирал противоречия единствено в показанията на св. К., М. И. и П. М.. Извън вниманието на въззивния съд са останали редица противоречия в показанията на останалите свидетели, поради което са останали неотстранени, респ. неизяснени по категоричен начин обстоятелствата къде се е намирал подс. В.; как е била затворена входната врата и била ли е необходим натиск/сила извън обичайните за отварянето й; в какво се е изразили действията на останалите придружаващи подс. В. лица - все обстоятелства, значими за престъпната съставомерност на деянието). Основателно се възразява в протеста, че съдът напълно е игнорирал противоречията, съдържащи се в показанията на св. Ж. Г. и подс. В. (относно обстоятелството дали В. е влизал в къщата); в показанията на св. Й. и показанията на св. Х. (относно съдържанието на уговорката по между им и начина на влизане в къщата); между показанията на св. Б.Х. и подс. В. (относно обстоятелството подс. В. влизал ли е в къщата). Наред с това, в аналитичната дейност на съда отсъстват съображения относно достоверността на показанията на св. В. Т. и В. Й., а в показанията на посочените свидетели също се съдържа информация относно релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства. Напълно игнорирани са данните за времето на денонощието (след полунощ, около 03,00ч.), през което се е развил инцидента, както и че две от лицата са нанесли побой на св. В. Т.. Липсва яснота в мотивите и относно това дали вратата на къщата е била затворена чрез райбери, т.е. дали достъпът до вътрешността й е бил безпрепятствен, респ. дали е било необходимо усилие, надхвърлящо обичайното за отварянето на вратата. Поради отсъствието на фактически съображения по какъв начин подсъдимият В. и св. Б. Х. и Ж.Г. са влезли в къщата, отричането на употребена сила е формално. Констатираните нарушения при събирането, анализа и оценката на доказателствения материал, необходим за разкриване на значимата за процеса фактология, както и отсъствието на мотиви по отношение изискващия се по чл.339, ал.3 от НПК доказателствен анализ, налагат отмяна на акувания въззивен акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на разпоредителното заседание по чл. 327 НПК за преценка допустимостта на допълнителен разпит на свидетели, с оглед евентуалното приложение на чл.281, ал.1 от НПК. След отстраняване на недостатъците, засягащи пълнотата на доказателствения материал, въззивният съд разполага със суверенното правомощие не само да осъществи контролните си функции във връзка с дадената от районния съд оценка на доказателствените източници, но и сам да установи релевантната фактология, на базата на която да обоснове приложимия материален закон. Във връзка с материалния закон, допълнително следва да се посочи, че при постановяване на въззивната присъда, съдът е допуснал противоречие в диспозитива й, изразяващо се в това, че подсъдимият е признат за невиновен да е действал като извършител на деянието, а е оправдан по квалификацията да е действал като помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК. Вероятно неяснотата относно правната квалификация на деянието, за което подс. В. е предаден на съд произтича от допуснатото в съдебно заседание на 19.05.2020г., пред първоинстанционния съд изменение на обвинението по чл. 287 от НПК (л. 110 от нохд № 2384/19г. по описа на РС- Плевен), което се е развило след отменително решение на Окръжен съд - Плевен по внохд № 728/2019г., с което производството е било върнато за повторното му разглеждане на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото следва да се съобрази процесуалното развитие на производството, в кой момент от него е използван института на „изменение на обвинението” по чл. 287 от НПК, допустимо ли е това във второ по ред първоинстанционно производство и като последица - по какво обвинение се защитава подсъдимия, надлежно ли е то повдигнато и респ. по какво обвинение съдът следва да се произнесе с акта си по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал.1, т. 5 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда от 10.11.2020г. на Плевенски окръжен съд по внохд № 550/2020г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Плевенския окръжен съд от стадия на заседанието по чл.327 НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: